Решение № 4153 от 10.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4153 гр. София, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Цветина Костадинова като разгледа докладваното от Цветина Костадинова Въззивно гражданско дело № 20241100506818 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на две идентични по съдържание жалби с вх. № 49377/20.05.2024г. и вх. № 50065/21.05.2024г., подадени от Столична община в качеството на длъжник по изп. дело № 20248510402249 на ЧСИ М. П., рег.

№ 851 на КЧСИ, срещу Постановление за разноски с изх. 27930/07.05.2024г., с което съдебният изпълнител е отказал да намали приетото за събиране в полза на взискателя С.Б.Д. адвокатско възнаграждение от 1 381,24 лева на 200 лева, както и посочения в поканата за доброволно изпълнение размер на пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

В жалбата се излагат подробни аргументи за прекомерност на приетия от съдебния изпълнител адвокатски хонорар в размер на 1 381,24 лева. Твърди, се че доколкото представителството на адвоката се е изразило единствено в подаване на молба за образуване на изпълнително дело, то дължимото възнаграждение следва да бъде определено по чл.10 т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. Обосновава се, че изпълнителното дело не се ползва с фактическа и правна сложност, поради което сумата от 1 381,24 лева се явява завишена предвид и извършените действия. Посочва се също, че не са представени доказателства за реално плащане на адвокатското възнаграждение, поради 1 което същото въобще не следва да бъде събирано в изпълнителното производство. Оспорва се и посоченият в поканата за доброволно изпълнение размер на пропорционална такса като несъобразен с реално дължимата сума, както и неправилно включващ разноските по изпълнителното производство.

Въз основа на изложеното се отправя молба до съда за отмяна на обжалваното постановление в частта относно приетото адвокатско възнаграждение в цялост поради липса на доказателства за неговото заплащане, а в условията на евентуалност- за сумата над 200 лева като прекомерно, както и за задължаване ЧСИ да намали пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ съгласно материалния интерес по изпълнителното дело. Прави се искане и за присъждане на направените в настоящото производство разноски.

По делото в определения тридневен срок не са постъпили писмени възражения от взискателя С.Б.Д..

В мотивите, с които ЧСИ М. П. е изпратил частните жалби на съда, се излага становище за тяхната неоснователност. Поддържа се, че приетото за събиране адвокатско възнаграждение отговаря на предвидения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. минимум, който е обвързващ за органа, като се излагат подробни аргументи в тази насока. Относно размера на определената пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ се сочи че същият е изчислен на база паричното вземане по изпълнителния лист и размера на разноските на взискателя, които на основание чл. 79, ал. 1 от ГПК са за сметка на длъжника, освен в изрично посочени хипотези. Твърди се, че със Забележка № 4 към чл.

26 от ТТРЗЧСИ, съгласно която в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси, законодателят е изключил от размера на вземането само този разход на взискателя, но не и другите му разноски, сред които е и платеното адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и взе предвид становищата и доводите на страните, намира следното за установено от фактическа страна:

Изпълнително дело № 20248510402249 по описа на М. П., рег. № 851 на КЧСИ, е образувано по молба от 26.04.2024г. на С.Б.Д., подадена чрез адв.

А.И.. Към нея е приложен Изпълнителен лист от 18.04.2024г., издаден въз основа на Решение № 408/08.04.2024г. по въззивно гр. дело № 3046/2023г. по описа на САС, за заплащане от Столична община в полза на С.Б.Д. на сумата 2 от 18 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди във връзка с настъпило на 01.08.2022г. в гр. София, с. Бистрица, пред стълбите на Народно читалище „Св. Цар Борис I“ увреждане, ведно със законната лихва от 01.08.2022г. до окончателното изплащане на вземането.

В рамките на така образуваното изпълнителното дело са осъществени следните действия:

На 26.04.2024 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до Столична община, в която са описани подробно дължимите от дружеството суми, а именно: главница в размер на 18 000 лева, ведно със законна лихва в размер на 3 901, 90 лева за периода от 01.08.2022г. до 10.05.2024г.; разноски изп.дело в размер на 1 381,24 лева; такси по ТТРЗЧСИ, дължими към 10.05.2023г. в размер на 2 018,39 лева, или общо дължима сума в размер на 25 301.53 лева.

Издадено е Постановление за разноски с изх. № 26384/26.04.2023г., с което на основание чл. 79, ал.1 от ГПК съдебният изпълнител е приел за събиране в рамките на изпълнителното производство следните разноски: т.1 образуване на изпълнително дело- 24 лева; т.3 извършване на справка за длъжника и неговото имущество- 6 лева; т.5 изготвяне и връчване от съдебния служител или от негов служител на покана, призовка, препис от галба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал.2 и 3 от ГПК- 24 лева; т. 26 изпълнение на парично вземане1 940, 39 лева; т.31 допълнителни разноски- 24 лева; адвокатско възнаграждение 1 381,24 лева.

С подадена от длъжника молба c вх. 44863/30.04.24г. е възразено срещу размера на приетия адвокатски хонорар и дължимата пропорционална такса, като са изложени подробни съображения.

На 07.05.2024г. е постъпило възражение от взискателя по подадената от длъжника молба c вх. № 44863/30.04.2024г., с което се обосновава правилност на определения от съдебния изпълнител размер на адвокатското възнаграждение

С последващо Постановление за разноски с изх. № 27930/07.05.2024 г. съдебният изпълнител е отказал да намали размера на приетото за събиране в полза на взискателя С.Б.Д. адвокатско възнаграждение от 1 381,24 лева на 200 лева, както и посочения в поканата за доброволно изпълнение размер на 3 пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Въз основа на горните фактически констатации и след като съобрази становището на страните, съдът намира следното от правна страна:

Подадени са жалби от надлежно легитимирана страна- длъжник в рамките на образувано изпълнително производство, същите са депозирани в срок, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител по чл.

435, ал. 2, т. 7 от ГПК /разноски по изпълнението, инкорпорирани в Постановление с изх. 27930/07.05.2024г./, поради което се явяват редовни с оглед изискванията на закона. Предвид идентичния им предмет съдът намира, че втората по ред жалба с вх. № 50065/21.05.2024г. не следва да бъде разглеждана, доколкото жалбоподателят няма интерес от това.

Депозираната жалба с вх. № 49377/20.05.2024г. има за предмет дължимите от длъжника разноски по изпълнителното дело, като конкретно в нея се излагат оплаквания относно размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение, както и на начислената от съдебния изпълнител пропорционална такса за събиране на вземането.

Въпросът за разпределяне на отговорността за разноски между страните в изпълнителния процес е уреден в чл. 79 от ГПК, където е посочено, че по правило те остават за сметка на длъжника. Доколкото същите обхващат и направените от взискателя разноски в изпълнителното производство за адвокатско възнаграждение, то длъжникът дължи възстановяване и на тези разходи, но само в случай че същите са реално заплатени и по изпълнителното дело са представени доказателства за това. Това е така, тъй като съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начинът на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой - тогава вписването на направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка.

Ако страните по договора за правна защита, в съответствие със свободата на договаряне са отложили плащането, това е относимо единствено в отношенията между клиент и адвокат, но не предпоставя разширително тълкуване на чл. 78 от ГПК. Доколкото тълкуваната разпоредба се намира в 4

Част първа "Общи правила" на ГПК, то дадените разяснения са приложими за всички производства, уредени в процесуалния закон, включително и за изпълнителното. От изложеното следва, че за да бъдат възложени в тежест на длъжника разноските за адвокатско възнаграждение, необходимо е същите да са реално сторени, както и да са представени доказателства за това.

В конкретния случай от подадената молба за образуване на изпълнителното производство става ясно, че осъщественото представителство е по реда на чл. 38 от ЗА, съгласно която разпоредба адвокатът може да предоставя безплатно своите услуги при наличие на посочените в закона основания за това. По делото обаче не са налице каквито и да е данни, от които може да се установи, че между взискателя и неговия представител в действителност има сключен неформален договор за правна защита при условията на посочената разпоредба, включително и относно конкретното основание, на което същата се предоставя. За доказване на уговорената безплатна правна помощ не може да служи представеното пълномощно, тъй като то установява единствено учредената на адвоката представителна власт за осъществяване на процесуални действия от името и за сметка на представлявания, съответно границите на предоставените права. Само по себе си упълномощаването не презюмира сключването на договор за правна защита и съдействие и неговите условия. Следователно при липсата на доказателства за оказана безплатна правна помощ въз основа на договор няма основание в тежест на длъжника да бъдат възложени разноските за адвокатско възнаграждение, определени по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.

С жалбата се оспорва и начислената от съдебния изпълнител пропорционална такса. Съгласно т.26 от ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума съобразно материалния интерес, като приложима в случая е б. "г" (за вземане от 10 000 до 50 000 лева.

- 820 лева + 6 на сто за горницата над 10 000 лева). От разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ следва, че пропорционалната такса за изпълнение на парично вземане се начислява само върху сумите - предмет на изпълнението, обективирани в изпълнителния лист, тъй като именно това е материалният интерес по изпълнителното дело. Същият извод следва и от тълкуването на разпоредбата на т.

26 във връзка с т.

20

25 от

ТТРЗЧСИ. Адвокатският хонорар за изпълнителното дело не представлява част от материалния интерес - от вземането, подлежащо на изпълнение, 5 поради което макар да се събира за взискателя, то не представлява "събрана сума" по смисъла на т. 26 от ТТРЗЧСИ и върху него не следва да се начислява пропорционалната такса. В случая съобразно материалния интерес от 21 901,90 лв. /18 000 главница и 3 901, 90 лева законна лихва за периода от 01.08.2022г. до 10.05.2024г./, определената по реда на т. 26 от ТТРЗЧСИ пропорционална такса възлиза на 1 534, 12 лева. Видно от Постановление за разноски с изх. № 26384/26.04.24г. изчислената от съдебния изпълнител пропорционална такса е в размер от 1 940,39 лева, поради което нейният размер следва да бъде намален до 1 534, 12 лева.

По разноските:

Независимо от изхода на спора, разноски на жалбоподателя не следва да бъдат присъждани. Общото правило за дължимост на разноски в производството по чл. 435 от ГПК не е приложимо за хипотезата на жалба в частта за начислени от ЧСИ разноски по изпълнението. За този извод съдът съобрази, че от начислените разноски може да се оплаче не само длъжникът, но и взискателят. Това е така, защото всяка страна в производството по ГПК може да е недоволна от разпределението на отговорността за разноски. За разноските в изпълнителното производство страната първоначално сезира с възражение съдебния изпълнител, а ако остане недоволна от неговото произнасяне, то може да сезира съда с жалба срещу постановлението в частта за разноските. Така уреденото производство е сходно с това по чл. 248 от ГПК, поради което и съдът приема, че приложение спрямо него намират правилата за това производство. Доколкото производството по чл. 248 от ГПК е продължение на делото във връзка с дължимостта и размера на направените съдебни разноски по делото, същото няма самостоятелен характер, а представлява способ за защита срещу неправилен съдебен акт в частта за разноските по делото без да се обжалва решението по предмета на делото.