Решение № 132 от 14.02.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. София, 14.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20241000502182 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 3529 от 13.06.2024г. постановено по гр.д.№ 13077/2023г. по описа на СГС, ГО, 11 състав, е уважил частично иск с правно основание чл.2 б ал.1 т.3 ЗОДОВ, като е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати в полза на М. А. Е., сума в размер на 15 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на сл. дело № 1/1991г., впоследствие преобразувано в сл. дело № 780-11/1998г. по описа на ВОП София, а сега ДП №11-048/1999г. по описа на ВОП София в разумен срок, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба на 20.11.2023г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.10 ал.3 ЗОДОВ сума в размер на 10лв., разноски за заплатена държавна такса.

Със същото решение е отхвърлен предявеният иск за разликата над 15 000 лева до пълния му размер от 124 000 лева, като неоснователен, както и за законна лихва от 21.11.2020г. до 19.11.2023г. като неоснователна.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани две въззивни жалби и от двете страни по делото.

Жалбоподателят-ищец М. А. Е. оспорва решението в неговата отхвърлителна част, за разликата над присъдената сума от 15 000 лв. до пълния претендиран размер от 124 000 лв. неимуществени вреди. Посочва, че определеният размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди е многократно занижен, тъй като наказателното 1 производство срещу него е продължило повече от 30 години. Изтъква факта, че по въпроса за определяне размера на обезщетението за причинените неимуществени вреди първостепенният съд правилно е взел предвид, че е установена достатъчно практика на европейските и националните съдилища, в която трайно е утвърдено правилото, че при исковете за вреди, причинени на граждани и юридически лица в следствие на нарушение на права по Конвенцията, съществува силна, но оборима презумпция, че засегнатите неминуемо търпят вреди от допуснатото нарушение. При това не е нужно неимуществените вреди да се доказват чрез свидетели, експертизи или други средства, а съдът дължи определяне на размера на обезщетението по справедливост и според обстоятелствата за всеки конкретен случай. Пред първата инстанция тази презумпция не е оборена от ответника. От друга страна твърди, че съдът не е взел предвид и не е обсъдил в достатъчна степен останалите обективни факти и обстоятелства, които имат своето влияние върху степента на увреда на неимуществените вреди. Пропуснал е например да обсъди въпроса за възрастта, както към момента на извършените спрямо пострадалия престъпни действия през 1985 г., чрез задържане и изпращането му на остров Белене, така също и към момента на депозиране на ИМ. При задържането по време на т.нар. „Възродителен процес“ е бил на 41 години, а към момента вече на 80 години. Пропуснал е да обсъди обстоятелството, че постоянно се интересувал от делото, не е възпрепятствал по никакъв начин разследването. Не е обсъдил обстоятелството, че не му е предоставяна никаква информация по делото, под претекст, че същото е секретно. Държан е години наред в неведение по въпроса за развитието на процеса. Неефективното разследване е довело и до невъзможност да защити накърнените с разследваните деяния фундаментални права - на свобода; на труд; на самоопределяне; на личен и семеен живот и пр.. Възпрепятствано е правото да се конституира като частен обвинител и граждански ищец по наказателното производство, в неговата съдебна фаза.

Изключително дългият срок на разследването е довел до това, че няма как да защити тези свои права пред граждански съд, чрез иск срещу отговорните лица. Подценено е обстоятелството, че активно участвал като член в дейността на „Сдружение за правосъдие, права, култура и солидарност на Балканите“, учредено в гр. Бурса, Република Турция от жертвите (изселници) на т.нар. „Възродителен процес“ в Република България, чрез което също се интересувал от развитието на процесното досъдебно производство. Учредяването на въпросното сдружение и активното членуване в него е отчетено в решението на СГС, но не в необходимата степен, по отношение на извеждане на извод за интензитета на значимост на процесното досъдебно производство. Значимостта на делото е от значение за степента на търпените неимуществени вреди от забавяне на производството. Цитира многобройна практика на ВКС, съгласно която в сходни случаи са присъдени обезщетения от 30 000 лв. за причинените неимуществени вреди. Моли за увеличаване размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законните последици.

Жалбоподателят-ответник ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ оспорва решението в неговата осъдителна част и моли да се отхвърли изцяло претенцията на ищеца. Изтъква факта, че така постановеното решение в частта, с която е уважена исковата претенция за неимуществени вреди е недопустимо, евентуално неправилно - постановено в 2 нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/ и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Оспорва наличието на активна процесуална легитимация за ищеца, а именно качеството му на страна по воденото сл.д. № 1/1991 год., впоследствие преобразувано в сл.дело № 780-11/1998 г. по описа на ВОП София, а сега ДП № И- 048/1999 год. по описа на ВОП София. Специфична особеност на настоящия казус е обстоятелството, че ищецът се легитимира като пострадал от т. нар. ..възродителен процес“ (а не от наказателното производството по чл.387 НК, което е предмет на исковата претенция). В обжалваното решение съдът не е изяснил от кой точно момент ищецът е придобил качеството страна във визираното наказателно производство, като първа предпоставка за установяване правото на иск за ищеца, както и момента, от който са налице предпоставки за ангажиране отговорността на ответника. Твърди още, че предявеният иск е недопустим и на друго основание. В производството по ЗОДОВ не могат да бъдат твърдени вреди от събитията през 1985 - 1989 г. /принудителна смяна на имената, задържане под стража и принудителна административна мярка/. Вредите, търпени от тези деяния, не подлежат на репариране по реда на чл. 2 б, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като по нормативен път тези обществени отношения са уредени в Закона за политическата и гражданска реабилитация на репресираните лица /ЗПГРРЛ/. Репресираните лица са обезщетени по реда на този специален закон - т.е. ищеца е бил реабилитиран с приложеното Решение на НС, с право на обезщетение. Налице е друг ред на обезщетение по смисъла на чл. 8, ал.З ЗОДОВ / опр. № 455 от 30.11.2020 г. по гр.дело № 3527/2020 г. на ВКС, IV г.о./. за претърпените имуществени и неимуществени вреди вследствие посочените по-горе репресии.

При определянето размер на обезщетение следва да се има предвид обективните обстоятелства във връзка с продължителността на воденото наказателно производство, което с оглед установяването на множеството лица - над 500, /включително и живущи в чужбина Република Турция/, в изпълнение на дадените указания от съда /Разпореждане по НОХД № 1/1994 г. по описа на ВКС, Военна колегия , Разпореждане по НОХД № 01/1998 г. от 28.04.1998 г. по описа на ВКС, Военна колегия, както и Определение № 177 от 04.05.2018 г. по ЧНД № 190/2018 г./, което предполага разследване с по-голяма правна и фактическа сложност, а това води и до по-дълъг период за разследване, при това съпроводено с множество действия по разследването и провеждане на три съдебни поръчки до Република Турция, като предвид неизпълнението им в пълнота, понастоящем е изпратена и поредна четвърта съдебна поръчка, които обстоятелства не са преценени правилно от страна на съда в насока намаляване глобалното обезщетение. Съдът не е взел предвид, че чл. 6 от КЗПЧОС може да налага само такава бързина, която е в съответствие с правилното правораздаване (Konig v Germani A 27 (1978); 2 EHRR 170 PC). Първият от изброените фактори - сложността на случая, може да бъде функция на ред причини. Такива са например обема от доказателства, броя на страните (обвиняеми, пострадали и т. н.), необходимостта от експертизи, доказателства от чужбина, сложността на засегнатите правни въпроси и др. В конкретния случай най-сериозен дял при определяне на продължителността на настоящото наказателно производство има събирането на доказателства от Република Турция.

3

Неправилно съдът не е уважил аргументите на ответника за датата на влизане в сила на цитираната разпоредба на чл.2 б ЗОДОВ. За този период преди влизане в сила на разпоредбата, на която е основан предявения иск продължава да твърди, че исковата претенция е недопустима. Още повече, че под незаконно бездействие следва да се разбира неизвършването на предписано от закона действие във времето, когато е трябвало да бъде извършено, а не въздържането от каквото и да било действие. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е обсъдил възражението, релевирано с отговора на ИМ, че забавянето се дължи на неизпълнена следствена поръчка от трета страна и се сочи конкретна съдебна практика. Какви процесуални механизми е следвало да използва ПРБ, за да принуди турските компетентни власти да изпълнят поръчката. В случай, че въззивният съд приеме, че предявеният иск е основателен и доказан, моли да бъде намален значително размера на присъденото обезщетение от 15 000 лева. Същият е прекомерно завишен, несъответстващ на принципа за справедливост, визиран в чл.52 ЗЗД, на социалноикономическата ситуация в страната и значително надвишава присъдени с влезли в сила съдебни решения размери на обезщетения в полза на пряко пострадали от процесното наказателно производство лица /напр. решение № 140/29.06.2022 г. по гр.дело № 3356/2021 г. на ВКС, Трето ГО; решение № 73/2.06.2022 г. по гр.дело № 4038/2021 г. на ВКС, Трето ГО; решение № 60265/2012.21 г. по гр. дело № 1701/21 г. на Четвърто ГО/.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.2б ал.1 т.3 ЗОДВПГ и чл.84 ал.3 ЗЗД.

Ищецът М. А. Е. твърди, че е един от пострадалите от т.нар. „Възродителен процес“, като считано от 31.01.1985 г. до 18.04.1986г. бил задържан и лишен от свобода в затвора на остров Белене; бил освободен през месец април 1986г., но не можел да напуска с. ***, където живеел преди задържането; през м. юни 1989 г. бил изгонен, заедно със семейството си, от страната във връзка с осъществяване от страна на тогавашния тоталитарен режим на насилствена асимилация във всичките й детайли - от принудителна смяна на имената, включително чрез различни видове репресии, до забрана на традициите и отричане на етническите и религиозни чувства и човешки права на хората от турски етнически произход, той бил задържан и отведен на остров Белене, без да е осъден за извършването на престъпление. Условията в „Белене“ били ужасни. През време на престоя си станал жертва и свидетел на всякакъв вид натиск и мъчения спрямо него и другите като него. От страна на надзирателите бил постоянно унижаван и заплашван. През 1989 г. органи на реда наредили на него и на цялото му семейство да напуснат територията на България в срок до 48 часа, като по този начин били депортирани от Република България. След началото на демократичните процеси през 1989 г. у него, както и у всички други като него - лишени от свобода поради несъгласие с т.нар. Възродителен процес, с които бил в контакт след изселването в Турция, се зародила надежда и очакване, че новата власт ще започне 4 разследване и ще предаде на съд, респ. ще накаже виновниците, още повече след като от медиите разбрали, че започва наказателен процес за това. На 30.01.1991г. е образувано следственото дело - първоначално като сл. дело № 1/1991 г., впоследствие преобразувано в сл. дело № 780- II/1998 г. по описа на ВОП - София, като след поредното му възобновяване, разследването продължава под нов № ДП № II-048/1999 г. по описа на ВОП - София.

Разпечатката съдържа 21 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a1c1a576-536b-4ed8-9e2e-53768af252cf