Решение № 1004 от 31.07.2020, Административен съд - Бургас
- Съд
- Административен съд - Бургас
- Дело
- Административно дело 841/2020
- Вид
- Решение № 1004
- Подписан
- 31.07.2020
- В сила
- 04.01.2021
- Състав
- ВЕСЕЛИН ГЕОРГИЕВ БЕЛЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.143 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146 т.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146 т.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146 т.3 и 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146 т.3 и 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.147 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.149 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.5 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.36 · Закон за адвокатурата
- чл.88 ал.2 т.4 · Закон за Държавна агенция “Национална сигурност”
- чл.89 · Закон за Държавна агенция “Национална сигурност”
- чл.90 ал.1 т.4 · Закон за Държавна агенция “Национална сигурност”
- чл.92 ал.1 · Закон за Държавна агенция “Национална сигурност”
- чл.92 ал.2 · Закон за Държавна агенция “Национална сигурност”
- чл.92 ал.2 т.4 и 7 · Закон за Държавна агенция “Национална сигурност”
- чл.92 ал.2 т.4 и 7 · Закон за Държавна агенция “Национална сигурност”
- чл.94 ал.1 · Закон за Държавна агенция “Национална сигурност”
- чл.110д ал.1 · Правилник за прилагане на Закона за Държавна агенция “Национална сигурност”
- чл.110д ал.1 т.11 · Правилник за прилагане на Закона за Държавна агенция “Национална сигурност”
РЕШЕНИЕ
№1004 гр.Бургас, 31.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в заседание при закрити врати на 27 юли през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ : Веселин Белев при участието на секретаря С.Х., в присъствието на прокурора Дарин Х., като разгледа докладваното от съдия Белев а.д. № 841 по описа на съда за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Жалбоподател е Г.П.Х. ЕГН:********** със съдебен адрес ***.
Жалбоподателят участва в производството чрез пълномощник – адвокат М.И. ***.
Ответник по жалбата е председателя на Държавна агенция
„Национална сигурност“ гр.София. В производството ответникът участва чрез пълномощник – юрисконсулт Д.Г..
Предмет на обжалване е заповед № 3-926/15.04.2020г. на ответника, с която на жалбоподателя, заемащ длъжност директор на ТДНС Бургас с ранг държавен агент ІІ степен, е наложено дисциплинарно наказание „понижаване в ранг, степен на ранг или длъжност“ за срок от една година, като е понижен в ранг специален агент І степен, за извършено нарушение на служебната дисциплина, квалифицирано по чл.88 ал.2 т.4 от ЗДАНС, вр. с чл.110д ал.1 т.11 от ППЗДАНС. В заповедта е посочено, че с констатираното бездействие жалбоподателят е нарушил правилата за поведение по чл.6 т.6, чл.50, 52, 53 и 61 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в ДАНС (ЕК), утвърден със заповед № З-2904/12.10.2018г. на председателя на ДАНС. В обстоятелствената част на заповедта е прието за установено, че в периода от 19.05.2019г. до 26.09.2019г. жалбоподателят, като директор на ТДНС Бургас, не е уведомил ръководството на ДАНС за технически проблем със служебен автомобил Форд Мондео с рег. № ******, изразяващ се в дефектирал компонент – горивна помпа на автомобила, който не подлежи на гаранционно обслужване поради нарушаване на гаранционните условия още през 2016г. Неправилните действия на Х. довели до невъзможност за ползване на автомобила в периода от 19.05.2019г. до 26.09.2019г. и щета на бюджета в размер стойността на необходимия ремонт на автомобила.
В жалбата се правят оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения – формални и напрактика липсващи мотиви относно част от обстоятелствата, явяващи се фактическо основание за налагане на оспореното дисциплинарно наказание; липса на мотиви относно налагането на максималния срок на наказанието. Прави се възражение за нарушение по чл.110ж от ЗДАНС, което според защитата е съществено и води до незаконосъобразност на заповедта.
Оспорва се фактическата обстановка по заповедта, като се формулират съответни фактически твърдения. Оспорва се приетото от наказващия орган, че Х. умишлено не е уведомил ръководството за техническата повреда на автомобила, за да може разходът за ремонта да остане за сметка на бюджета на ДАНС. Оспорват се всички доводи на ответната страна за нарушение на етичните правила, уредени в ЕК.
Правят се доводи за нарушение на материалния закон, изразяващо се в това, че наказанието съдържа както понижаване в ранг, така и понижаване в степен едновременно, което защитата намира за недопустимо. Правят се доводи за неприложимост към случая на нормата на чл.110д ал.1 т.11 от ППЗДАНС, поради противоречието му със ЗДАНС. Прави се възражение за несъответствие на тежестта на наложеното наказание с тежестта на констатираното нарушение. Иска се отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Иска се съдът да постанови заличаване на наказанието. Иска се присъждане на разноски. Сочат се доказателства.
Органът, издал оспорения акт, е представил е заверено копие от преписката по приемането му. Оспорва жалбата устно в съдебно заседание и писмено – с подробни доводи за неоснователност на направените от жалбоподателя оплаквания. Иска присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна възнаграждение за адвокат. Сочи доказателства.
Прокурорът счита жалбата за основателна, а оспорената заповед за незаконосъобразно, като издадена в нарушение на процесуалния и материалния закон. Прави доводи за нарушение по чл.6 от АПК при определяне на наказанието. Иска заповедта да бъде отменена. Не сочи нови доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по законосъобразността на оспорената заповед съдът, въз основа на събраните доказателства и приложимите норми, прие за установено следното.
Фактите по случая в съществената си част са безспорни между страните и се установяват от събраните доказателства.
От представената кадрова справка се установи, че жалбоподателя Г.Х. първоначално е назначен на длъжността разузнавач І степен в служба Сигурност към РДВР Бургас, със заповед на министъра на вътрешните работи от 11.09.1996г. В последващите години Х. е заемал различни длъжности в тази служба, а след приемането на ЗДАНС – в ТДНС Бургас. От 01.11.2015г. до 16.05.2016г. е бил и.ф. директор на ТДНС Бургас, а от 17.05.2016г. до момента е директор на същата териториална дирекция. В периода на службата си Х. е получил общо осем награди, съответно през 1997г., 2002г., 2006г., 2013г., 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г. Изрично е посочено в справката, че служителят няма наложени дисциплинарни наказания.
От приложената заповед № RB202001-001-03-3-1-313/13.11.2014г. на председателя на ДАНС се установи, че за ползване от ТДНС Бургас е разпределен автомобил Форд Мондео с рег.№ ******, произведен през 2014г. Приложен е и препис от договор от 16.09.2014г. с който ДАНС възлага, а Мото Пфое ЕООД приема да извърши всички фактически и правни действия по доставка и гаранционно обслужване на моторни превозни средства, сред които и посочения по-горе Форд Мондео, срещу заплащане на договорената цена.
Съгласно чл.12 от договора гаранционния срок е 60 месеца. Според договореното, едно от условията за да бъде в сила гаранцията на процесния автомобил е било предоставянето на вещта за сервизно обслужване най-късно до 21.07.2016г., но не по-късно от изминаването на 20 000км. пробег. В нарушение на договореното автомобилът е бил представен за обслужване на 23.08.2016г., при изминат пробег 37 800км. При това договорно нарушение гаранцията на автомобила отпаднала, а експлоатацията му продължила под разпореждането на директора на ТДНС Бургас Х..
Няма данни Х. да е уведомил ръководството на ДАНС за отпадането на гаранцията.
През м.април 2019г. при експлоатацията на автомобила започнала да свети сигнална лампа за наличие на технически проблем. По разпореждане на Х. превозното средство било представено на сервиз на Мото Пфое ЕООД, при което техническите лица констатирали дефектирала горивна помпа.
Последната следвало да се подмени срещу заплащане (при липсата на валидна гаранция) на 1 036.33лв. с ДДС, за което била издадена проформа фактура. В тази връзка Х. се консултирал със служител на Специализирана административна дирекция „Финансово-стопанска и управление на собствеността“ на ДАНС, при което бил уведомен, че съобразно действащите правила за разходване на бюджетни средства, ДАНС няма да поеме разходите за ремонта преди изтичане на договорения гаранционен срок за автомобила през м.септември 2019г. Предвид липсата на възможност за отремонтиране на автомобила, Х. разпоредил същия да се спре временно от експлоатация, изчаквайки изтичането на гаранционния срок. Х. не уведомил ръководството на ДАНС за спирането на автомобила от експлоатация.
Във връзка с горното съдът взема предвид приложеното по делото указание рег. № RB202001-001-03-ФС-6-416/21.03.2017г. на заместник председателя на ДАНС, до директорите на териториални дирекции на ДАНС, относно установяване на ред за извършване на гаранционни и следгаранционни ремонти и технически обслужвания на служебните автомобили. Изрично е посочено в указанията, че следгаранционен ремонт, т.е. ремонт за сметка на бюджета, се извършва на МПС, на които определения гаранционен срок е изтекъл. Не е предвидено в случаи като процесния извършване на бюджетни разходи за ремонт на МПС, чиято гаранция е отпаднала поради неизпълнение на гаранционните условия, но не е изтекъл определения гаранционен срок. Тези указания са в синхрон с информацията, която служебно е била предоставена на Х. от САД ФСУС.
При така установените факти съдът прие следните правни изводи.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията, предоставени с нормата на чл.92 ал.1 от ЗДАНС.
Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.1 от АПК.
Заповедта е издадена в писмена форма и от външна страна съдържа реквизитите, посочени в чл.92 ал.2 от ЗДАНС. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.2 от АПК.
Налице са основание за оспорване на заповедта по чл. 146 т.3 и 4 от АПК – допуснати са съществени нарушения на процесуалния закон и противоречие с материалноправни разпоредби.
Наказващият орган е приел, че констатираните факти следва да се квалифицират като дисциплинарно нарушение по чл.88 ал.2 т.4 от ЗДАНС - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Държавна агенция "Национална сигурност" (ЕК). Посочил е пет нарушени правила на Етичния кодекс (последният е приложен към преписката) – чл.6 т.6, чл.50, 52, 53 и 61 от ЕК. Посочването е общо и макар да са цитирани текстовете на нормите, липсват правна обосновка относно наличието на предпоставките за приложимост на всяка от тях. Такава обосновка е необходима, според правилото на чл.92 ал.2 т.4 и 7 от ЗДАНС, а липсата и е съществено процесуално нарушение, тъй като препятства правото на привлеченото към отговорност лице да се защити по правилното приложение на закона.
Посочената като нарушена норма на чл.6 т.6 от ЕК въвежда принципи на поведение при осъществяване дейността на държавните служители в ДАНС – „отговорност, обективност и безпристрастност – поведение при стриктно спазване на нормативните разпоредби, етичните и професионални стандарти; точно, обективно и непредубедено изпълнение на служебните задължения, като държавният служител вярно, точно и безпристрастно събира, анализира и оценява всички факти и обстоятелства, свързани с работата му, без да допуска влияние на собствени или чужди интереси и избягва поведение, което може да се възприеме като привилегироване, предразположеност или предубеденост. Множеството въведени принципни изисквания в цитираната норма допуска множество варианти на поведение, отклоняващо се от тях. Затова посочването на чл.6 т.6 от ЕК като нарушена норма, без свързване на установените действия и бездействия на жалбоподателя с някое от възможните отклонения от предписаното поведение, е напълно неясно относно формираните от органа правни изводи по този въпрос.
Съгласно чл.50 от ЕК със своето лично поведение и чувство за отговорност държавният служител дава примерна другите служители, а служителят на ръководна длъжност – и по отношение на подчинените си – като изпълнява служебните си задължения качествено и в срок. Тази разпоредба е неприложима в процесния случай, тъй като урежда начина, по който следва да се изпълняват служебните задължения от служителите в ДАНС. За да се пристъпи към извършване на преценка за изпълнение на чл.50 от ЕК следва преди всичко да е налице установено конкретно задължение на служителя. В случая Х. е привлечен към отговорност затова, че през посочения период не е информирал ръководството на агенцията за обстоятелствата около техническото състояние на служебния автомобил, невъзможността същия да се експлоатира без извършването на ремонт и решението на жалбоподателя, в качеството му на директор на ТДНС Бургас, за временно преустановяване експлоатацията на автомобила. Никъде в мотивите на оспорената заповед не се обосновава извод, че предоставянето на тази информация на ръководството на ДАНС в конкретната ситуация е било служебно (а не етично) задължение на Х., чието изпълнение е дефинирано чрез качество и срок.