Решение № 11898 от 19.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11898 гр. София, 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20241110165163 по описа за 2024 година

Предявени са искове по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК, и чл. 55, ал.1, пр. I от ЗЗД от А. Н. И. срещу „В.к.“ АД за прогласяване нищожност на Договор за паричен заем №5909458/10.03.2023 г., и за заплащане на сумата 60,90 лв. (след допуснато по чл. 214 от ГПК изменение на иска по размер) - платена по нищожна клауза за такса за експресно разглеждане по чл.1, ал. 3 от договора, и за заплащане на сумата 2,00 лв., част от парично вземане в общ размер 40,00 лв. платена по нищожна клауза за неустойка по чл. 4, ал.2 от договора, ведно със законна лихва от датата на подаване на искова молба до окончателното й изплащане; под евентуалност по чл. 26, ал. 4 от ЗЗД – за прогласяване нищожност чл. 1, ал. 3 и чл. 4, ал.2 от договора.

В искова молба са изложени фактически твърдения, че страните по спора са сключили договора за заем, по който е усвоена и върната заемната сума, в т.ч. сумите по осъдителния иск. Излагат се подробни съображения за нищожност и неравноправност на оспорените клаузи, вкл. на целия договор за кредит, а с оглед на това платеното за такса и неустойка е без правно основание и подлежи на връщане.

Ответникът оспорва исковете по съображения, че договорът за потребителски кредит съответства на нормативната уредба, конкретно е уговорен фиксиран лихвен процент, с оглед на което няма нарушение на чл. 11, ал.1, т.9 от ЗПК, както и на т. 10 от с.з.; според чл. 19, ал. 3 от ЗПК не са част от ГПР разходи, които потребителя плаща при неизпълнение на договора; спазен е чл. 19, ал. 4 от с.з., а оспорените клаузи са уговорени при условията на договорна свобода, в т.ч. неустойката се ползва с обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, като не е включена в ГПР, доколкото към датата на сключването на договора не е изискуема; освен това потребителят има право да се откаже от договора в 14дн.срок и да избегне начисляването й в случай, че не може да изпълни уговорката по чл.4,ал.1 от договора. Пояснява, че договорът не е сключен при общи условия, а в съдържанието му е включен погасителния план.

1

Оспорва осъдителния иск като недоказан и неоснователен.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори, а и от писмените доказателства се установява, че между ищцата, като заемополучател и „В.к.“ ООД- заемател, чийто правоприемник е ответното дружество, е сключен Договор за паричен заем „Standart 14” №5909458/10.03.2023 г., с предмет заемна сума 400лв., която заемополучателят трябва да върне чрез 7 вноски за срок от 14 седмици, всяка от 72,91 лв. за главница, редовна лихва и такса за експресно разглеждане, с общ размер на дълга от 510,37 лв.; при ГПР 49,33 %. Според оспорената клауза на чл. 1, ал. 3, заемателят се задължава да заплати за такса за допълнителна услуга по експресно разглеждане на искането за заем, чието плащане се разсрочва заедно с погасителните вноски по заема. Според чл. 4, ал. 1 от договора, в 3-дневе срок от усвояване на заемната сума, длъжникът следва да предостави обезпечение на кредитора – поръчител, който да отговаря на конкретно посочени условия или банкова гаранция, като при неизпълнение на осн. чл. 4, ал. 2 от трябва да заплати неустойка сумата 56,77 лв., която се разсрочва заедно с погасителните вноски по кредита.

За правилното решаване на спора е допусната съдебна счетоводна експертиза, преценена от съда по реда на чл. 202 от ГПК, с която се изяснява, че заемните средства са усвоени на 10.03.2023 г., дължимите суми по договора са главница – 400,00 лв., 25,18 лв. – договорна /възнаградителна лихва/, и 85,19 лв.

– такса за експресно разглеждане. Ищцата е заплатила на ответника сумата 486,08 лв., които заемодателят е отнесъл за погасяване на главница – 400 лв., редовна лихва – 25,18 лв., такса за експресно разглеждане – 60,90 лв.; не се установява да са платени суми и отнесени за погасяване на неустойка по чл. 4, ал. 2 от договора. Ако към ГПР се прибави начислената такса за експресно разглеждане, включена в погасителния план, формират се разходи по кредита на стойност общо 70,62 %, доколкото така обявения от 49,33 % е изчислен на база само договорна лихва; а с прибавен компонент и неустойка по чл. 4, ал. 2 – ГПР е 84,81 %.

Договорът за кредит има за предмет предоставяне на финансова услуга по смисъла на пар. 13,т.2 от ДР на ЗЗП, а с оглед на легалната дефиниця за „потребител“, съгласно пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП и че не се установява неговото сключване да е рамките на търговска или професионална дейност на ищеца, то има характер на потребителски договор, а по своята правна същност е такъв по чл. 9 от ЗПК. Не е приложим чл. 4, ал. 1, т. 6 от ЗПК, съгласно който разпоредбите на закона не се прилагат за договори за кредит със срок за погасяване на задължението до три месеца и при които се дължат незначителни разходи. Това е така, тъй като в конкретния случай тези две кумулативни условия не са налице, макар срокът на договора да е по-малко от три месеца. По смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 6 от ЗПК незначителен разход по кредита е общият разход по креда съгласно на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, а лексикалното тълкуване на закона дава основание да се приеме, че общият разход по кредита в тази хипотеза е в размер несъществен, твърде нисък. В случая действителните разходи по кредита за договорна лихва и такса за експресно разглеждане надхвърлят 10 % от заемната сума, който критерий съдът приема за релевантен.

На основание чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от с.з., договорът за потребителски кредит е недействителен.

Според чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, договорът трябва да съдържа, а по 2 арг. от чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, клауза - ясна и разбираема за приложимия лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съобразно правилото на чл. 20 от ЗЗД, при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват, във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. На тълкуване подлежат неясните, непълни и неточни уговорки в договора, които поради недостатъците си пораждат съмнение относно действителното съдържание на постигнатото при сключване на договора общо съгласие. Целта е да се изясни действителната, а не предполагаемата воля на договарящите и да не се подменя формираната и обективирана в договора. За това съдът не е властен да допълва или изменя волята на страните, особено що се касае за основен елемент от съдържанието на договора.

Уговорката за цената за ползване на предоставения паричен ресурс е съществен елемент на договора, поради което дължимата по кредита договорна /възнаградителна, редовна/ лихва трябва недвусмислено да се обяви като такава, както и неиния размер.

Разходите по кредита следва да бъдат определени предварително, изрично и изчерпателно в договора.

Уговорената такса за експресно разглеждане следва да се включи при формиране на ГПР по договора, тъй като отговаря на определението „общи разходи по кредита“ по § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Съдът счита, че таксата е пряко свързана с договора за потребителски кредит, известна е на кредитора и потребителят трябва да заплати, съгласно дефинитивната норма.

На основание чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но според ал. 2 от с.з. законът забранява таксата да касае действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, защото те се обхващат от престацията на кредитора да предостави заемната сума (вж.

Решение от 16.07.2020 г. по дело С-686/2019 г. на СЕС).

Последователно в съдебната практика се възприема, че противоречащи на добрите нрави се считат договори или конкретни клаузи, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използвайки се недостига на материални средства на един субект за облагодетелстването на друг. Таксата за експресно разглеждане е парично задължение за потребителя, което е изискуемо с подписването на договора за кредит, а плащането се разсрочва за срока на кредитното правоотношение, на равни месечни вноски и добавено към месечните вноски за погасяване на кредита. Независимо, че уговорката е предоставяне на допълнителна услуга формално и по този начин отделена, и дори да не е задължително условие за сключване на договора за кредит, съдът намира, че тази допълнителна услуга няма самостоятелен характер. Тя може да бъде предоставена само във връзка с усвояване и управление на договора за кредит. Възнаграждението се дължи винаги, независимо от фактическото предоставяне на всяка от услугите, тъй като предварително е обособено като част от дълга по кредитното правоотношение, съответно като разход е известен 3 на кредитора към деня на сключване на договора за потребителски кредит.

Условията и възнаграждението за услугата зависят изцяло от главното задължение по заема. Договорът за потребителски кредит се явява правопораждащия факт, с оглед на който длъжникът поема това допълнително парично задължение. Не може да се приеме, че между страните има уговорка за допълнителни услуги, доколкото анализът и преценка на условията по повод и при които е сключен договора за кредит сочат еднозначно за конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по кредита (вж. в този смисъл Решение от 21.03.2024 г. по д. № C‑714/22 на СЕС В случая ГПР е уговорен на 49,33%, без да са включена таксата за експресно разглеждане, а това е незаконосъобразно, доколкото начисляването й е пряко обусловено от наличието на заемното правоотношение. Икономическият модел на ответника се изразява в отпускане на заем с извличане на печалба не само от лихвите, но и от нелихвен разход по кредита, каквото правно и икономическо естество има таксата за т.нар.

„допълнителни услуги“. Следва да се отчита дали за услугите, предоставени като насрещна престация за извънлихвените разходи, може разумно да се приеме, че попадат сред престациите, извършени в рамките на сключването или управлението на този договор, или дали сумите, за които е задължен потребителят като такси за отпускане и за управление на заем, се явяват явно непропорционални спрямо заетата сума.

Комисиона, покриваща възнаграждението за услугите, свързани с проучването, отпускането или обработването на заем или кредит, или за други подобни услуги, които са присъщи за дейността на заемодателя, извършвана при отпускането на този заем или кредит, не може да се счита за спадаща към основните ангажименти, произтичащи от договор за кредит посветени на дължимата от потребителя насрещна престация. Съдът приема, че с уговорките за т.нар. допълнителни услуги се заобикаля императива на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, цели се възнаграждението за заетата сума да бъде отчасти изведено извън рамките на договора, за да не се включи в ГПР. Също така, не може да се приеме, че уговорката по чл. 4, ал. 2 от договора касае доброволен и информиран избор на потребителя за предоставяне на т.нар. обезпечение, респ. за начисляване на неустойка. От начина на уговаряне на задължението на потребителя следва да се счита, че т.нар. предоставяне на обезпечение на договора е при условияобективно неизпълними за посочения срок от всеки средно информиран потребител на финансови услуги, които същевременно зависят изключително от преценката на кредитодателя, с оглед необходимостта да одобри представеното обезпечение. Клаузата на чл. 4 от договора е уговорена изцяло в противоречие с чл. 16 от ЗПК, тъй като чрез нея кредиторът прехвърля своята отговорност за дължимата професионална грижа по чл.16 от ЗПК на потребителя. Неустойката обезпечава не изпълнението на длъжника, а преддоговорно задължение на заемодателя за правилната преценка за кредитиране, чиято дейност отново е пряко свързана с усвояването на заемните средства и е част от конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по кредита.