Решение № 288 от 15.04.2022, Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№ 288/15.4.2022г. гр. Пазарджик,

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Пазарджик – Х – административен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети март, две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. МАРИЯ ХУБЧЕВА

2. НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ

При секретар: Димитрина Г.а и с участието на прокурора Стефан Янев изслуша докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ к. адм. дело №781 по описа на съда за 2021 година.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 285 и чл. 284, ал. 1 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и е образувано по касационна жалба на К.Д.И. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Враца, против Решение № 305/14.04.2021 г., постановено по адм. дело № 1089/2020 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от касатора иск.

В съдебното заседание, редовно призован, явява се лично, явява се и служебно определеният процесуален представител адв. Г..

В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно. Иска се решението да бъде отменено и делото да бъде върнато на друг първоинстанционен съд за разрешаване на спора по същество.

Твърди, че в исковия период се е намирал в Затвора Бобов дол, където всеки месец бил преглеждан и консултиран от психиатър. Такъв бил осигуряван от гр. Дупница- д-р И.И.К..

Посочва, че бил на специален режим и прегледите се извършвали в килията му, през отворен прозорец с размери 40 см. На прегледите присъствали най-малко двама надзиратели, единия от които бил ИСДВР К. Касаторът се опитвал да обясни на д-р. К. какви са оплакванията му, но на прегледа присъствал единия от психическите му насилници- ИСДВР К., който прекъсвал ищеца докато говори. Всичко това го лишило от адекватно лечение и той претърпял неимуществени вреди.

Ответната страна – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, редовно призована, се представлява от юриск. Р., който по изложени съображения устно в съдебно заседание, и в представени писмени бележки моли съда да остави без уважение подадената касационна жалба, и остави в сила оспореното решение като обосновано и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадената касационна жалба. Счита оспореното решение за правилно и обосновано, поради което моли да се остави в сила.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Производството пред Административен съд – Пазарджик се е развило по искова молба от К.Д.И. с ЕГН **********,***, да бъде осъдена Главна дирекция „Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София да му заплати сумата от 10 000,00лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода 01.07.2018г. до 27.06.2019г., изразяващи се в болки и страдания, поради системно нарушаване на конфиденциалността на информацията лекар- пациент от страна на служители на Затвора Бобов дол, което го е лишило от адекватно лечение.

Въз основа на представените и приети в първоинстанционното производство доказателства :справка за правното положение на ищеца, постъпила с вх. № 8342/23.11.2020 г. от Затвора Пазарджик; молба от ищеца с вх. № 9131/16.12.2020 г., към която са приложени писмени доказателства писмо вх.№ 9132/16.12.2020 г., към което ищецът е приложил молби, адресирани до Началника на Затвора Бобов дол; писмо с вх. № 1431/15.02.2021 г. от Затвора Бобов дол, към което са приложени писмени доказателства; писмо с вх. № 1265/09.02.2021 г. началника на Сектор „Медицинско обслужване“ при ГДИН София, към което са приложени писмени доказателства; писмо с вх. № 1160/05.02.2021 г. от Български хелзинкски комитет, към което е приложено копие от писмо на К.И.; писмо с вх. № 1138/04.02.2021 г. от Затвора Пазарджик, към което са приложени писмени доказателства; писмо с изх. № 207/29.01.2021 г. на председателя на ІІ-и състав при Административен съд Пазарджик, към което са приложени писмени доказателства; писмо с вх. № 1850/01.03.2021 г., с което са представени писмени доказателства от Софийска районна прокуратура, постъпили по адм. д. № 1089/2021 г. по описа на Административен съд Пазарджик; писмо с вх. № 1851/01.03.2021 г., с което са представени писмени доказателства от РС Дупница, постъпили по адм. д. № 1089/2021г. по описа на Административен съд Пазарджик; писмо с вх. № 2400/15.03.2021 г. от Затвора Пазарджик, с което изпращат изискани копия на молби и жалби на ищеца К.И.; писмо с вх. № 2416/16.03.2021 г. от ГДИН, с което изпращат копия от жалби на ищеца К.И., адресирани до началник отдел „Медицински“ при ГДИН; писмо от Началника на Затвора Бобов дол /без дата/, представено от ищеца в осз на 25.03.21 г.; жалба от К.И. 28.02.2019 г.; разпореждане на РС Кюстендил от 07.02.2019 г.; постановление на РП Дупница от 24.07.2019 г.; експертна оценка за актуалното психическо и емоционално състояние на К.И. от 05.03.2019 г.; становище от ИСДВР К. от 01.04.2019 г.; жалба вх. № Ж-2015 /без посочена дата на ГДИН/, първоинстанционния съдебен състав е приел за установено следното:

Лишеният от свобода К.Д.И. търпи едно общо най-тежко наказание размер на 16 години и 9 месеца по ЧНД 1270/2010 г. на СГС. В Затвора Пазарджик е постъпил на 27.06.2019 г.

В исковия период 01.01.2017 г. до

27.06.2019 г. лишеният от свобода се намирал в Затвора Бобов дол. Там през 2018 г. и 2019 г. бил консултиран ежемесечно от психиатър д-р. И., а на 19.02.2019 и на 25.02.2019 г. бил консултиран и от психолог- д-р С.. Прегледите се провеждали в медицинския център на Затвора Бобов дол, като на тях присъствал ИСДВР и надзирател. На прегледите на

13.02.2019г. и на 13.03.2019 г. присъствал

ИСДВР К.. По време на срещите с д-р. И., И. се оплаквал, че за здравословното му състояние е виновна администрацията на затвора, като прекъсвал д-р И., което обстоятелство допълнително изнервило обстановката. В тази връзка ИСДВР К. направил забележки на И., да се държи възпитано и да изслушва д-р. И., които забележки били приети като враждебно отношение. Д-р И. предписала медикаментозна терапия на ищеца и издала два броя етапни експертизи- от 14.03.2019 и от 09.05.2019 г.

Във връзка с данни за влошено психично здраве, на два пъти- от 08.05.2018-31.05.2018 г. и от 29.03.2019 до 05.04.2019 г. касаторът бил хоспитализиран в СБАЛЛС Ловеч, където му било проведено съответно лечение, като се наблюдавал много добър терапевтичен ефект. Пациентът бил изписан с подобрение и двата пъти, и били издадени съответните епикризи.

По делото, в първоинстанционното производство, в качеството на свидетел е разпитан Д.Г.. От показанията му било установено, че по едно и също време са пребивавали в Затвора Бобов дол, заедно с И. през част от исковия период.

Последният се оплаквал, че при прегледите от д-р И. присъствал отрядния, от когото се притеснявал, тъй като споделял лични работи. И. станал неспокоен.

Прегледи от психолог и психиатър не се извършвали през прозорчето на килията, а в стая, в която освен лишения от свобода присъства и отрядния и надзирател.

Въз основа на тези факти, първоинстанционния съдебен състав е констатирал, че в очертания от касатора предмет на иска се претендират неимуществени вреди, причинени от незаконсъобразно действие на затворническата администрация, изразяващо се в нарушаване на конфиденциалността на информацията лекар-пациент. Най-общо, оплакването на касатора се изразява в това, че на прегледите, извършвани от психиатъра д-р И., са присъствали надзиратели и ИСДВР К., към когото се отнасял враждебно и по този начин И. се притеснявал да споделя информация пред лекаря. Доказано е, че последния е изпитвал неприязнени отношения към ИСДВР К.- по делото са налични множество писмени доказателства за подавани жалби и сигнали от И. против К.- включително и до прокуратурата и до наказателния съд. Тези сигнали и жалби обаче не са довели до целения от касатора резултат- не е констатирано от компетентните органи извършено престъпление от общ или частен характер, или дори и дисциплинарно нарушение, с автор ИСДВР К., за да са приеме, че са нарушени цитираните от И. норми на чл. 7 ал.1 б „е“, чл. 16 ал.2, чл. 298 т.5 от ППЗИНЗС. Т.е. обективно не е доказано, че е имал основание да иска на мястото на ИСДВР К. да присъства друг служител на ГДИН по време на прегледите от д-р И.. Според решаващият съд обаче, в случая предмет на делото не е конкретната личност на ИСДВР К. и отношенията му с лишения от свобода, а е релевираната от него претенция, че на прегледите са присъствали изобщо надзиратели, поради което е бил лишен от адекватно лечение. Тук следва да се отбележи, че К.И. търпи наказанието си при специален режим, а съгл. 54 т.2 от ППЗИНЗС, лишените от свобода при този режим се настаняват в постоянно заключени помещения, със засилен надзор и охрана. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.

71 ал.2 от ЗИНЗС. След като прегледите са извършвани в отделен кабинет, дори и на територията на затвора, логично е лица, които по принцип следва да пребивават в постоянно заключени помещения, да се придружават от надзиратели.

Още повече, няма как и лишения от свобода да бъда оставен насаме с медицинско лице и поради съображения за личната сигурност и безопасност на медицинския специалист. Прието от съда е, че верни биха били съображенията на ищеца, ако прегледите се извършваха, както той твърди през прозорец на заключената килия, защото в този случай личната сигурност на лекаря няма как да бъде застрашена. Тези твърдения обаче се опровергават от справка Вх. № 1431/15.02.2020 г. на Началника на Затвора Бобов дол, съгласно която И. е преглеждан в медицинския център, а и от показанията на св. Г., който е заявил, че прегледите от психиатър се извършват в отделна стая.

Пак от показанията на същия свидетел е установено, че прегледи през прозорчето на килията се извършват само от фелдшера на затвора, който минава покрай килиите, придружаван от надзиратели. Претенциите на И. обаче не са за вреди, вследствие на прегледи, извършени от фелдшер, а от психиатъра- д-р И.. Очевидно в случаите с фелдшера не се касае до същински преглед от лекар /какъвто не е фелдшера/, а по- скоро за визитация, целяща да установи какво е общото здравословно състояние на лишените от свобода и дали е нужен последващ преглед от лекар.

Не се доказа и присъствието на надзиратели, да е лишило И. от адекватно лечение. Видно от двата броя етапни епикризи, издадени от д- р И. И. К., същата е предписала медикаментозно лечение, чиято адекватност не е оспорена с друг медицински документ, включително и в епикризите, издадени от СБАЛЛС Ловеч. Никъде в тези две епикризи, д-р К. не е споменавала, че работата й е била затруднена по време на прегледите, а още по- малко от присъствието на надзиратели на тях.

Крайният извод на решаващия съд е, че от съвкупния анализ на писмените и гласни доказателства, не са налице релевираните от касатора бездействия или действия, които да нарушават забраната по чл. 3, ал.1 от закона за унизително отношение спрямо осъденото лице. Не е налице и причинно- следствена връзка между твърдените бездействия или действия и претърпените неимуществени вреди. В исковата молба, И. претендира, че присъствието на надзиратели е породило чувство на безпомощност, страх за живота и безсилие, което наложило да бъде изпратен на лечение в СБАЛЛС Ловеч. В епикризата от СБАЛЛС Ловеч от 21.05.2018 г. никъде не се съдържа данни, че влошеното психично състояние на ищеца се дължи на присъствието на надзиратели на прегледите от психиатър, а напротив- споделя, че „психиатрите го тровят“ с цел да го убият. Т.е. в епикризата са съдържат данни за твърдения, че причината за влошеното психично състояние на ищеца се дължи на „умишлени действия“ на самите психиатри. В цитираната от И. в пледоарията му етапна епикриза от 14.03.2019 г. също не се съдържат данни, че е нарушено „спокойствието му по време на прегледите“. Там се твърди, че „иска да му се направи кабинет, в който да работи за консултации за…..Иска да му се правят изследвания и да се провежда адекватно лечение“- все твърдения, в които липсват оплаквания за присъствие на надзиратели по време на прегледите. Причинно- следствена връзка между противоправното действие и вредите не доказаха и показанията на св.