Решение № 3033 от 05.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3033 гр. Пловдив, 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20235330117595 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от Л. С. Т. срещу „Би Енд Джи Кредит“ ООД, с която е предявен иск за прогласяване нищожността на клауза за заплащане на такса за бързо разглеждане на договор, уговорена в Договор за кредит № ***, поради противоречие с добрите нрави, заобикаляща закона, а именно чл.19, ал.4 ЗПК, както и поради противоречие с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК.

В исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът са сключили Договор за договор за кредит № *** за сумата от 600 лева, при фиксиран лихвен процент 37,35 %, и ГПР 42,53 %. Посочено е, че в договора – чл. 9, ал.

1, било предвидено задължение за заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 205.20 лв. Поддържа се, че тази клауза е неравноправна, тъй като потребителят реално не разполагал с друга опция при сключването на договора – при заплащане на таксата кредитът се отпускал до 20 мин., а при обикновена заявка – заемодателят вземал становище до 10 дни.

В случая липсвало и еквивалентност между таксата и извършената услуга, поради което било налице нарушение на чл. 143, ал. 2, т. 9 ЗЗП и таксата целяла единствено обогатяване на кредитора. Неравноправността на клаузата, доколкото тя не била индивидуално уговорена, водела до нейната нищожност.

Поддържа се, че таксата представлявала скрит разход по договора за кредит и с нея се целяло заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Предвид невключването й при изчисляването на ГПР по договора за кредит, то посочения в същия процент на разходите по кредита на годишна база не съответствал на действително приложимия такъв. В тази насока се развиват 1 съображения и счита, че са нарушени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Последното имало за последица недействителност на целия договор за кредит на основание чл. 22 ЗПК, поради което на основание чл. 23 ЗПК потребителят дължал само чистата стойност на кредита, но не и други лихви, разходи и такси. По изложените съображения моли за уважаване на иска и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Би Енд Джи Кредит” ООД, с който се оспорва иска. Счита иска за неоснователен.

Възразява срещу твърдението за липса на еквивалентност между таксата за експресно разглеждане и извършената услуга, като се навеждат доводи, че услугата за експресно разглеждане на документите е доброволно избрана от ищеца допълнителна услуга, поради което се дължи възнаграждение за нея, предвид възникналото насрещно задължение за кредодитодателя. Счита, че стойността на таксата не следва да се добавя към ГПР по кредита, съответно и че клаузата, въз основа на която тя е начислена, не води до заобикаляне ограниченията, заложени в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита още, че предвид доброволния характер на услугата, то и клаузата, предвиждаща заплащане на такса експресно разглеждане не може да е неравноправна, тъй като не е едностранно наложена от кредитора. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представените по делото писмени доказателства е безспорно, че между страните е сключен Договор за кредит № *** /л.5,6/, съгласно който на ищеца е предоставена заемна сума в размер на 600 лева, с ГЛП 37.35% и ГПР 42.53 %, в който е уговорена клауза за заплащане на такса за бързо разглеждане на договор, в размер на 205.20 лева, както и че тази такса не е включена и не формира посочения в договора ГПР от 42.53 %. Безспорно е обстоятелството, че ответникът „Би Енд Джи Кредит“ ООД представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК, а ищецът като потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК. Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

В чл.9, ал.1 от договора е предвидена такса за бързо разглеждане на документи в размер на 205.20 лв. Посочената клауза съдът счита за нищожна поради противоречие с добрите нрави, доколкото размерът й е необосновано висок и не е еквивалентна на насрещната престация на кредитора. Не са представени доказателства от ответника в какъв срок се разглеждат документите при отказ от услугата бързо разглеждане, за да се прецени дали е 2 икономически оправдано потребителят да предпочете да се ползва от посочената клауза. Следва да се посочи, че размерът на тази такса е повече от 1/3 от размера на получения заем. Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Таксата е по-голяма от възнаграждението, което кредитодателят получава за предоставения кредит.

С оглед изложеното съдът намира, че така предвидената клауза противоречи на добрите нрави, както и с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга, тази такса, представлява и скрит разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, поради което е нищожна. Тъй като противоречието между клаузата за такса за бързо разглеждане и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за заплащане на такава такса по чл. 9, ал.1 от договора.

С оглед изложеното съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен изцяло, като бъде прогласена за недействителна клаузата за такса за бързо разглеждане по чл.9 от договора

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК разноски се дължат на ищеца. Същият доказа разноски в размер на 50 лева, платена държавна такса, които следва да се присъдят изцяло.

По делото е представен Договор за правна помощ и съдействие /л.7/, съгласно който на адв. С. Н. е договорено възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. При определяне това възнаграждение следва да се съобразят разясненията, дадени в Решение по дело C‑ 438/ 22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд.

Съобразно т. 1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в 3 тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Следва да се отбележи още, че в случая уважаването на исковете почива на общо основание – недействителност на клауза по договор за кредит, сключен между страните. В този смисъл, доколкото исковете почиват на едно правоотношение и на общо основание, то не следва да се присъжда възнаграждение за всеки иск.

С оглед посочените по- горе принципни съображения и като взе предвид материалния интерес, фактическа и правна сложност на делото, обстоятелството, че е приключило в едно заседание без да бъдат изслушвани свидетели или вещо лице, съдът счита, че на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата, в полза на адв. С. Н. следва да се определи възнаграждение в размер на 300 лева.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА за нищожна клаузата за такса за бързо разглеждане, обективирана в чл.9, ал.1 от Договор за кредит № ***, сключен между Л. С. Т., ЕГН ********** и „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК 201513004, като противоречаща на добрите нрави и като заобикаляща чл.19, ал.4 ЗПК.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК 201513004, да заплати на Л. С. Т., ЕГН ********** сума в размер на 50 лева – разноски в производството.

ОСЪЖДА „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК 201513004, да заплати на адв. С. К. Н., със съдебен адрес ***, в качеството му на пълномощник на ищеца Л. С. Т., ЕГН **********, сума в размер от 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на страната безплатно процесуално представителство в настоящото производство за един адвокат, определено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4