Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 132 от 17.04.2026, Районен съд - Ловеч

Съд
Районен съд - Ловеч
Дело
Административно наказателно дело 168/2026
Вид
Решение № 132
Подписан
17.04.2026
В сила
14.05.2026
Състав
Христо Руменов Митев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Ловеч, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Р. Митев при участието на секретаря ТАТЯНКА Д. ГАВАЗОВА като разгледа докладваното от Христо Р. Митев Административно наказателно дело № 20264310200168 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р. Г. А., ЕГН: **********, против електронен фиш № 8506075954, с който на жалбоподателя е наложена на основание чл.179, ал.3б от ЗДвП глоба в размер на 1278,23 евро /равностойността на 2500.00 лева/ за извършено нарушение на чл.102, ал.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и е постановено да заплати и съответната такса по чл.10б, ал.5 от ЗП, съобразно категорията на притежаваното ППС в размер на 24.54 евро, /равностойността на 48 лева/

Жалбоподателят излага следното:

Електронният фиш е незаконосъобразен, тъй като е издаден след изтичане на давностния срок. Нарушението е извършено на 26.01.2023г. в 13:55 часа ЕФ е връчен на дата 06.02.2026г.

Съгласно чл.82, ал.1 Да вр. ал.З от ЗАНН, административното наказание не се изпълнява ако са изтекли две години когато наложеното наказание е глоба. Независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява ако е изтекъл срок който надвишава с една втора по чл. 82, ал.1 ЗАНН, съгласно чл.82, ал.1 т.5 НК. В тази връзка следва да се приложи погасителната давност по отношение на процесния ЕФ.

В открито съдебно заседание за жалбоподателя се явява, лично и с адв.

С. Б., който моли да се отмени електронния фиш.

Ответникът – Агенция „Пътна инфраструктура“, Национално тол управление редовно призован, не изпраща представител. Постъпила е писмена 1 защита.

Съдът приема, че жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от активнолегитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което следва да бъде разгледа по същество.

ПО ФАКТИТЕ:

От събраните по делото писмени доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

1/ На 26.01.2023г. в 13:56 часа устройство № 30282, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата е установило, че товарен автомобил М. рег. № ** **** ** с технически допустима максимална маса 7490 брой оси 2. екологична категория ЕВРО 0, без ремарке, се движи по път 35 км 28+943, за което не е заплатена дължима такса за сегмент 1003503109, в размер на 0.11 лева.

2/ На 26.01.2026г. в 11:54 часа Агенция „Пътна инфраструктура" е издала ЕФ № 8506075954, с който на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1278, 23 евро/ 2 500 лв./, за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, за това, че на 26.01.2023, в 13:55 часа, е установено нарушение № F33AE437201C52EBE053031F160A8788., с ППС товарен автомобил М. 814, регистрационен номер ********, с технически допустима максимална маса 7490. брой оси 2. екологична категория ЕВРО 0, без ремарке, в община Ловеч, за движение по път 35 км 28+943, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Съдът установи фактическата обстановка, след следния доказателствен анализ:

Пункт 1 се доказа от приложените по делото снимки/ л. 12 и 13/, от устройството заснело процесното деяние. Това че незаплатената сума, за която е наложена имуществена санкция на жалбоподателя, е в размер на 0.11 лева, се установи от становище на националното тол управление/ л. 31/, в което изрично и ясно е посочено, че тези е дължимата сума незаплатена за пътна такса за сегмент 1003503109.

Пункт 2 се доказа от съдържанието на ЕФ 8506075954 /л.9/. От справка /л. 30/, се установи дата на издаване на обжалвания акт. От протокол за установяване годността за приемане на дооборудването на съществуваща стационарна контролна точка/ л. 26/, се доказа изправността на техническото средство.

2

ПО ПРАВОТО:

Съдържанието на електронния фиш е по утвърден образец и е издаден в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

Единствено наведено възражения на жалбоподателя чрез адв. С. Б. е неоснователно.

Съгласно ТР № 1/26.02.2014 г. на Върховния административен съд, постановено по тълк. д.

№

1/2013 г., ангажирането на административнонаказателната отговорност чрез издаване на електронен фиш е изключение от общите правила на ЗАНН. От спецификата на електронния фиш се изхожда и при преценката относно приложимостта на сроковете по чл.

34 от ЗАНН в производството по издаване и обжалване на ЕФ В тази връзка разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН няма как да намери приложение по отношение на електроните фишове . Тя е свързана само и единствено с производството по издаване на НП, започващо със съставянето на АУАН. След установяване и заснемане на нарушението следва да бъде съобразен единствено срокът, който законът обвързва с института на абсолютната давност за преследване, предвиден в чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК.

Абсолютната давност е 4 години и години и 6 месеца. Видно от датата на извършване на нарушението не е изтекъл този срок.

Съобразно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство.

Възможността дадено нарушение да се санкционира с електронен фиш, а не с наказателно постановление, следва изрично да е предвидена в закон, съгласно 39, ал. 4 от ЗАНН. Санкциониране на административно нарушение с електронен фиш, като такава възможност не е предвидена, представлява нарушение водещо до отмяна на наложеното наказание.

Процесното деяние е санкционирано в нормата 179, ал. 3б от ЗДвП, която предвижда на собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП налагане на глоба в размер на 1278,23 евро равностойността на 2 500 лв., каквато санкция е наложена и в настоящия случай.

Действаща към дата – 26.01.2023г. на извършване на проценосто нарушение разпоредба на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП (ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), предвижда, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, 3 определен за съответното нарушение. От което следва, че редакцията на нормата действаща към момента на извършване на нарушението /26.01.2023г/ не предвиждала възможност процесното нарушение по 179, ал. 3б от ЗДвП да се санкционира с електронен фиш. Към тази дата липсва и друга разпоредба, която изрично да предвижда такава възможност. Следвало е да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение, а впоследствие да се издаде наказателно постановление. Този извод на съда не се променя и от нормата на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, съгласно която по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, тъй като това би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административнонаказателната отговорност на едно лице. Така изложеното се отнася и до нормата на чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, в която също не е изрично предвидена възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, а се урежда изграждането и поддържането от АПИ на информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в ЗДвП, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в ЗДвП, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис.

Възможност за издаване на електронен фиш не се извежда и от нормата на чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП, съгласно която вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал.

1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Тази норма, освен че не предвижда изрично издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, разглежда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, за които са издадени електронни фишове или са съставени АУАН, без да се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Ето защо, тази норма би могла да е приложима както в случаите на издаване на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, така и при съставен АУАН за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

Така изложеното се отнася и до нормите на чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП и чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП. В първата норма е предвидено, че при изпълнение на функциите си по този закон определените от председателя на управителния съвет на АПИ длъжностни лица съставят и връчват АУАН и връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в. Съответно във втората 4 норма е предвидено, че АПИ създава и поддържа информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис. В тези две норми отново не е изрично предвидено издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и не се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят.

Допълнителен аргумент, че с изменението на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, обн. в ДВ бр. 13 от 13.02.2024 г., в сила от 13.02.2024 г, е предвидена изрична възможност нарушения по чл. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП да се санкционират с електронен фиш. От това следва, че до изменението на разпоредбата законодателят не е давал възможност за процесното нарушение да се издават електрони фишове.

С оглед на изложеното, е налице предпоставка за отмяна на атакувания електронен фиш, като незаконосъобразен.

На следващо място наложената процесна санкция е несъответна на извършеното нарушение.

Съгласно решение от 21.11.2024 г. на Съда на ЕС по дело C-61/23, чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер.

Санкциията по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП е с фиксиран размер, възлизащ съответно на 153,39 евро /300 лв./, 920,33 евро /1800 лв./ и 1278,23 евро /2500 лв./ Системата от наказания не предвижда никаква възможност за/ индивидуално определяне на наказанието, като се отче характера вида и тежестта на нарушението. При определението на наказанието не може да се вземе предвид разстоянието изминато от превозното средство без да е дължимата пътна такса или наличието на предварително заплащане на размера на тол таксата за даден маршрут.