Решение № 2186 от 09.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2186 гр. София, 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20231100511160 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от З. П. А. срещу решение № 20087740/18.04.2023г. постановено по гр.д. № 33594/2020г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 60 състав, в частта, с което по реда на чл.422 от ГПК е признато за установено спрямо нея, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА“ЕАД,както следва:

-на основание чл.9 от ЗПК вр. чл.79 вр. чл.240 ал.1 вр. чл.99 от ЗЗД сумата от 1495,33 лв., представляваща главница по договор за паричен заем № 2545933/27.04.2016г., ведно със законната лихва считано от 10.02.2020г. до окончателното й изплащане;

-на основание чл.9 от ЗПК вр. чл.79 вр. чл.240 ал.2 вр. чл.99 от ЗЗД сумата от 85,03 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 20.01.2017г. – 28.04.2017г.;

-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 444,83 лв. – лихва за забава върху главницата от 1495,33 лв. за периода 07.01.2017г. - -10.02.2020г.

За които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 25.02.2020г. по ч.гр.д. № 6769/2020г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 60 състав.

В жалбата се твърди, че решението на първоинстанционният съд в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и неправилно приложение на материалния закон, а именно доказана материална легитимация на ищеца в качеството му на цесионер да претендира и получи плащане. Посочва, че въпреки констатацията на първоинстанционният съд, че уведомлението за цесията не е връчено на длъжника преди предявяване на исковата молба, е 1 приел, че ответника дължи на ищеца като кредитор по вземането по договор за потребителски кредит сключен с „Изи Асен Мениджмънт“АД. Доколкото ответникът преди завеждане на делото не е знаела на кого да изпълни, то липсва виновно неизпълнение на договорни задължения. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и постановено друго, с което исковете се отхвърлят като неоснователни.

Въззиваемата страна АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА“ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК подава писмен отговор, в който оспорва наведените във въззивната жалба доводи за неправилно приложение на закона и допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд и счита, че решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Излага подробни съображения защо следва да се счита, че цесията е съобщена на длъжника, ако не преди подаване на исковата молба, то най – късно с нейното получаване, като е цитирал и съдебна практика на ВКС. Моли решението в обжалваните му части да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Решението като необжалвано от страните е влязло в сила в частта, с което са отхвърлени предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА“ЕАД срещу З.

П. А. искове.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по правилността на решението - само по наведените оплаквания в жалбата.

Първоинстанционно решение е валидно,допустимо в обжалваната му част.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира следното:

За да бъдe уважен предявеният иск с правно основание чл.240 ал.2 и ал.2 от ЗЗД вр.чл.9 от ЗПК в тежест на ищеца е да докаже възникването и съществуването между страните по делото на валидно правоотношение по договор за потребителски кредит при посочените условия, по който е предоставил процесната сума на кредитополучателя и наличието на валидно постигната договорка за заплащане на възнаградителна лихва, както и нейната дължимост и размер, неплащане от страна на кредитополучателя на дължимите суми на падежа, както и размера на обезщетението за забавено изпълнение.

С оглед правомощията на въззивната инстанция и предвид изричната разпоредба на чл. 269 изр. 2 ГПК, която ограничава правомощията на въззивния съд само в рамките на доводите, заявени с жалбата, следва да се приеме, че спорния въпрос и за който е направено оплакване във въззивната жалба е относно активната материална легитимация на ищеца – дали същия се легитимира като кредитор на процесните вземания въз основа на договор за цесия сключен с кредитора на ответника по договор за потребителски кредит № 2545933/27.04.2016г. и дали цесията е съобщена на длъжника по надлежния ред.

По делото е представен рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 16.11.2010г., сключен между "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ"АД – продавач или цедент, и „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА“ООД– купувач или цесионер. По силата на 2 договора продавачът се е задължил задължил да прехвърля и продава вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит, сключени от продавача с длъжници, които не изпълняват задълженията си на кредитополучатели по тях, а купувачът купува и придобива от продавача вземанията, индивидуалицзирани Приложение № 1 срещу заплащане на покупната цена.

Съгласно договора за цесия страните по него са се съгласили, че цесионерът приема прехвърлените вземания от цедента и встъпва като кредитор за вземанията, предмет на договора, от датата на подписването му, като вземанията преминават върху цесионера заедно с принадлежностите и учредените обезпечения, ако има такива.

Съгласно нормата на чл. 99 и чл. 100 ал.1 пр.3 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.

Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Ако прехвърлянето е възмездно, кредиторът отговаря за съществуването на вземането по време на прехвърлянето. Той не отговаря за платежоспособността на длъжника, освен ако се е задължил за това, и то само до размера на онова, което е получил срещу прехвърленото.

За да действителен договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание, което трябва да е определено или определяемо.

Неопределяемостта на прехвърлените вземания води до недействителност на цесията поради недействителност на продажбата, на основание на която тя е извършена, т.е поради липса на предмет - чл. 26, ал. 2 ЗЗД/Решение № 32 от 9.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 438/2009 г., II т. о., ТК/.

В рамковия договор е определено съдържанието на приложение № 1, което се подписва с различни дати към рамковия договор и което всъщност представлява договор за цесия. По делото е представено извлечение от това приложение № 1, в което фигурира номера на кредита, името и размера на задължението на ответника.

На основание чл.99 ал.3 ЗЗД и във връзка с рамкови договор за цесия цедентът е потвърдил писмено цесията по приложение № 1.

Допустимо е по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, както е настоящият случай - в договора е предвидено, че от датата на подписването на съответното приложение № 1 цесионерът се смята изрично упълномощен за уведомяване на длъжниците, чиито вземания се прехвърлят, като се задължава изрично да издаде и пълномощно. /каквото е издадено– л.13 от делото на 3

СРС/. В този случай представителната власт възниква по волята на представлявания цедента, съгласно разпоредбата на чл. 36 ЗЗД, като обемът й се определя според това, което упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 ЗЗД. Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99 ал. 3 и ал. 4 ЗЗД.

Към исковата молба е приложено уведомление от цедента и цесионера - ищец до ответника относно сключения рамков договор за прехвърляне на парични задължения.

Липсват ангажирани доказателства, че това писмено изявление е било връчено на кредитополучателя по предписания в договора ред – същото е изпратено на известния адрес, но пратката е върната като неполучена. Независимо от горното, настоящият състав счита, че цесията е проявила своето действие съгласно чл. 99 ал. 4 ЗЗД по отношение на длъжника/ответник с получаването на приложеното към исковата молба уведомление, което е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право, с оглед на което следва да бъде съобразен при решаването на делото съгласно чл. 235 ал. 3 ГПК.

Връчване на уведомлението за цесията в хода на исковото производство, в това число с исковата молба, има действие спрямо длъжника /каквато е константната практика на ВКС - решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., II т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т. о. решение № 114/07.09.2016 г. по т. дело № 362/2015 г. на ВКС, II т.о., определение № 55/11.10.2023г. по т.д.№ 2070/2022г. на I т.о на ВКС/ В практиката си ВКС дори приема, че изявлението за уведомяване на извършената цесия до длъжника поражда действието по чл.99 ал.3 от ГПК, дори когато е връчено на особения представител назначен на ответника –кредитополучател по реда на чл.47 ал.5 от ГПК в хода на съдебното производство. /определение № 1176 от 9.05.2024 г. на ВКС по т. д.

№ 1044/2023 г., II т. о., ТК, /решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на ВКС, І т. о., и др/. По аргумент на по-силното основание, при лично връчване, както е в настоящият случай, видно от съобщение за връчена искова молба и приложевния към него –л.27 от делото на СРС, длъжоникът е уведомен за извършената цесия и актовно легитимирания кредитор е именно ищеца.

Доколкото липсват както направени възражения,така и представени доказателства, че процесните вземания са погасени от ответника чрез плащане, извършено в полза на стария кредитор, то ирелевантни са доводите, че незнанието кой е легитимирания кредитор е пречка за изпълнение на задълженията й, респективно- не е налице виновно неизпълнение на договорно задължение.

Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания включително и относно съществуването и размера на вземанията по договор за потребителски кредит, за които са уважени искове, то в съответствие с разпоредбата на чл. 269 изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи проверка за правилността на решението в тази му част и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции същото следва да се потвърди на основание чл.271 ал.1 изл.1 хип.1 от ГПК.

Разноски

С оглед изхода на делото, въззиваемата страна има право да й бъдат присъдени направените по делото разноски на основание чл.273 вр. чл.78 ал.3 от ГПК, а именно 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Предвид разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

4

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20087740/18.04.2023г. постановено по гр.д. № 33594/2020г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 60 състав, в частта, с което по реда на чл.422 от ГПК е признато за установено спрямо З. П. А. с ЕГН: **********, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА“ЕАД с ЕИК: 203670940, както следва:

-на основание чл.9 от ЗПК вр. чл.79 вр. чл.240 ал.1 вр. чл.99 от ЗЗД сумата от 1495,33 лв., представляваща главница по договор за паричен заем № 2545933/27.04.2016г., ведно със законната лихва считано от 10.02.2020г. до окончателното й изплащане;