Решение № 629 от 30.10.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 629 гр. София, 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20241001000269 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Сдружение „Съюз на българските журналисти“ чрез пълномощника му адв.Р. Г. против решение №1599 от 21.12.2023 год. на СГС, ТО, VI-5 състав, постановено по т.д.№ 2695/2021 год., с което е отхвърлена молбата на това сдружение с правно основание чл.625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на „ВАЛЕДО 1“-ООД поради състояние на неплатежоспособност или свръхзадълженост.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения – необсъждане на всички относими към спора доказателства, нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбата е подробно мотивирана. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че молителят СБЖ не е кредитор на ответното дружество с непогасени изискуеми вземания. Твърди, че този извод е необоснован и не се подкрепя от събраните доказателства.Твърди, че след като ответникът „ВАЛЕДО 1“-ООД, негов наемател, не е заплащало дължимия наем от 04.08.2020г. и до настоящия момент, нито обезщетение за ползване, това сочело на извод, че същият е неплатежоспособен.Твърди, че в производството не е установено затрудненията на ответника да са с временен 1 характер, поради което съдът е постановил решението в нарушение на чл.631 от ТЗ. Моли въззивния съд да отмени решението и уважи молбата за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответника.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „ВАЛЕДО 1“ ООД чрез пълномощника му адв.Р. Т., в който са развити подробни доводи за неоснователност на жалбата, като напълно се споделят мотивите на първоинстанционния съд.Абсолютно се противопоставя на твърденията на жалбоподателя, направени в жалбата.

Твърди, че е недопустимо във въззивната жалба за пръв път да се навеждат доводи за нови правопрекратяващи наемното правоотношения юридически факти, респективно - за нови задълженията на „Валедо-1“ ООД, които задължения са с различно съдържание от тези, визирани в молбата по чл.625 ТЗ. Докато в молбата по чл.625 ТЗ, Съюзът на българските журналисти е твърдял, че Договорът за наем е бил прекратен чрез негово едностранно изявление за разваляне, произвело действие на 04.08.2020г., то във въззивната жалба се твърди, че договорът е прекратен поради изтичане на неговия срок на 01.11.2021г., предвид което вземанията на сдружението са по-големи от първоначално заявените.

Пред въззивната инстанция е прието заключение на нова ФИЕ.

Софийският Апелативен съд, търговско отделение, 9-ти състав, като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и събраните доказателства, приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в законния срок. Разгледана по същество е НЕОСНОВЕТЕЛНА по следните съображения:

Решението на първостепенния съд е валидно и допустимо, а разгледано по същество е правилно – обосновано е и съобразено със събраните доказателства и разпоредбите на материалния закон.

За да отхвърли молбата по чл.625 ТЗ за откриване производство по несъстоятелност на ответното дружество, първоинстанционният съд е приел от една страна, че молителят не е кредитор на ответника с изискуеми непогасени вземания по търговска сделка поради това, че договора за наем не е развален, а наемателят /длъжника/ е изпълнявал срочно задълженията си за заплащане на дължимия наем и консумативи по наетия имот. От друга страна е приел, че към датата на устните състезания, позовавайки се на заключението на съдебно-икономическата експертиза /основно и допълнителни/, дружеството е в стабилно финансово състояние и коефициентите му на ликвидност са в референтните стойности, като към датата на заключението основните му краткотрайни активи са парични средства на каса в размер на 655 209.57 лв.

Този извод се споделя от въззивния съд при анализ на събраните в 2 първата инстанция писмени доказателства и не се разколебава от събраните в тази инстанция доказателства – съдебна ФИЕ, която е направила обстойна проверка и анализ на икономическото състояние на ответното дружество към настоящия момент.

За откриване на производство по несъстоятелност следва да са налице следните кумулативни предпоставки: 1 / депозирана молба до компетентния съд от лицата, изброени в разпоредбата на чл.625 от ТЗ;

2/длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 3/ да е налице изискуемо парично задължение на длъжника по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, т.е. молителят да е кредитор на ответника по търговска сделка; 4 / наличие на неплатежоспособност на длъжника по см. на чл.608 ТЗ, респ. свръхзадълженост съгласно чл.742,ал.2 Т З ; 5 / затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно. Само кумулативното наличие на всички изброени предпоставки дава основание да се открие производство по несъстоятелност.

Както е приел и първоинстанционният съд, в случая първите две предпоставки са налице. Не са налице обаче останалите кумулативни предпоставки, което възпрепятства откриването на производство по несъстоятелност на ответното дружество.

От събраните писмени доказателства - Договор за наем на недвижим имот от 01.11.2012 г., сключен между молителя Сдружение “Съюз на българските журналисти“ - в качеството му на наемодател и „ВАЛЕДО 1“ЕООД - в качеството му на наемател, ведно с подписаните допълнителни споразумения към него, се установява, че молителят няма качеството на кредитор на ответното дружество, т.е. същият не разполага с активна материално-правна легитимация.

Несъмнено събраните писмени доказателства, подробно коментирани от СГС, към чиито мотиви на основание чл.272 ГПК настоящият състав препраща, установяват наличието на облигационна връзка между страните, породена от сключен между тях Договор за наем от 01.11.2012 г . на недвижим имот, подробно описан, нает с оглед осъществяване от наемателя на ресторантьорска дейност.Уговорената месечна наемна цена била 10 350 евро с вкл. ДДС /т.2/, платима от 1-во до 10-то число на текущия месец по банкова сметка на наемодателя.

В т.6 от договора са уредени имуществените санкции при неизпълнение от страна на наемателя под формата на неустойки и обезщетение, а в т.7 - условията по прекратяване на договора, като в т.7.3 начисляването на месечната наемна цена за всеки ден до освобождаването на имота, в случай че продължи да го ползва след този момент.

С две допълнителни споразумения срока на договора бил продължен първоначално до 01.11.2018 г., а впоследствие до 01.11.2021 г.

3

С Допълнително споразумение от 23.06.2020 г., страните постигнали съгласие, че за периода 01.06.2020 г. – 31.08.2020г. наемателят дължи месечна наемна цена в размер на 30% от уговорената в т.2 от договора.

Непогасените си задължения до 13.03.2020 г. наемателят се задължил да заплати до 31.07.2020 г.

С Писмо изх. № 142 от 27.07.2020 г., адресирано чрез телепоща от „Съюз на българските журналисти“ до „Валедо 1“- ООД, наемателят бил уведомен за остатъка непогасени задължения по Договора за наем в общ размер на 19 717 лв. – от които незаплатена наемна цена за м.06 и м.07.2020г. , ведно с разходите за топлоенергия, вода за посочени минали периоди и лихва за забавено плащане, като е определен срок за плащане до 03.08.2020 г., като в противен случай договорът ще се счита за прекратен, считано от 04.08.2020 г., като е определен срок за предаването на имота до 04.09.2020 г.

В писмото се сочи за допусната техническа грешка в подписаното между страните Допълнително споразумение от 23.06.2020г., като е пропуснато да се впише думата „намаление на“ и чл.2 следва да се чете по следния начин: „наем в размер на 30% от уговорения между страните“, като се сочи, че при това положение дължима е наемна цена в размер на 70% от първоначално договорената за периода 01.06 - 31.08.2020г. Приложено е известие за доставяне, удостоверяващо получаването на писмото на 28.07.2020 г. с положен върху него подпис от името на получателя.

В писмен отговор на писмото „Валедо 1“ООД заявило, че не дължи посочените в него суми, като твърди, че дължимите такива по договора са заплатени в пълния им размер. Удостоверено е получаването на писмото с положен подпис от името на адресата на 31.09.2020 г. От заключението на ФИЕ се установява, че плащанията, които ответникът е извършил на сумите, посочени в писмото от 27.07.2020г., са в общ размер на 17 161.95 лв., от които 7 468.84 лв. - наем за м. 06.2020г., платен на 30.06.2020г., 7 468.84 лв. - наем за м. 07.2020 г., платен на 24.07.2020г., което е 30% от първоначално уговорената с договора наемна цена, както и 2 224.27 лв. разходи за топлоенергия за м. 01 - м. 03.2020г.

Извършените плащания са изцяло съобразени с уговореното в Допълнително споразумение от 23.06.2020 г., с което страните са постигнали съгласие относно изменение на първоначално договорената наемна цена - 30% от нея. Видно е, че наемателят е платил наемната цена в пълния договорен размер и в срока за това.

С това Споразумение наемателят се е задължил да погаси всички свои задължения с настъпил падеж в срок до 30.07.2020 г., произтичащи от договора за наем, като са опростени част от задълженията му - заплащане на наемната цена, дължима за периода 13.03.2020 г. - 31.05.2020 г. С това страните са уредили финансовите си отношения към момента на подписване на споразумението.

4

Неоснователни са доводите на ответника досежно размера на дължимата наемна цена за периода м. 06 - м. 08.2020 г. Тезата на молителя в Писмото от 27.07.2020г. за допусната техническа грешка при изписване на сумата в споразумението,не може да бъде приета. При спазване разпоредбата на чл.20 ЗЗД, тълкуването на договора /допълнителното споразумение/ не оставя съмнение, че волята на страните е била именно такава – дължимата наемна цена за периода м. 06 - м. 08.2020 г. да бъде в размер на 30% от първоначално договорената, възлизаща съгласно експертизата на 7 468,84 лева месечно, вероятно поради намаления оборот на заведенията във връзка с рестрикциите по време на Ковид-епидемията. Волята на страните, обективирана в чл.2 от Споразумението от 23.06.2020г. е ясна и недвусмислена.

Заключението на ФИЕ по категоричен начин доказва плащането на наемната цена за м. 06 и м. 07.2020 г. в посочения размер от по 7 468.84 лв. месечно, както и плащане на сумата 2 224.27 лв. - разходи за топлоенергия за м.01 - м.03.2020 г., която е посочена като дължима в писмото на молителя от 27.07.2020 г.

Изложеното сочи на извод, че не са възникнали предпоставките за разваляне на договора за наем въз основа на едностранно отправено волеизявление за това от страна на наемодателя - в качеството му на изправна страна по договора, съгласно предвиденото в т.7.1. Към момента на получаване на изявлението за разваляне (уведомлението от 27.07.2020г.), в тежест на „Валедо-1“ ООД не е съществувало изискуемо задължение за заплащане на наемната цена.

След като договора за наем не е развален, то неоснователни се явяват и твърденията на молителя за наличие на вземане в размер на 384 233 лева, съставляващо обезщетение за ползване на имота без основание за периода 04.09.2020г. - 30.11.2021г. ; в размер на 25 760,89 лева - законна лихва за забава върху главницата за периода 10.09.2020г.-30.11.2021 г. и режийни разноски за имота в размер от 5 056.76 лева. Като не е доказал забавата в изпълнението на главното задължение на наемателя, молителят очевидно не е установил и съществуването на акцесорното задължение за лихва за забава.

Правилни и законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд и относно режийните разноски, свързани с ползването на наетия имот, според които изводи, твърденията на молителя в тази насока са останали недоказани.