Решение № 8825 от 15.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8825 гр. София, 15.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20241110166570 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422 и следващите от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по предявени от „Първа инвестиционна банка“ АД /ищец/ срещу Н.

С. Н. /ответник/ установителни искове, за сумите по които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.

№ 21782/2022г. по описа на СРС, 55 състав, както следва: иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл.430 ТЗ за установяване съществуване на вземане за сумата 8642.89 лева - непогасена главница, дължима по договор за банков кредит № ......../22.07.2014г., ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.417 ГПК – 21.04.2022г., до окончателното плащане; иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.430, ал.2 ТЗ вр. чл.

7 от Договора за установяване съществуване на вземане за сумата 3910.56 лева договорна лихва за периода от 20.12.2014г. – 20.07.2021г.; иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата 7190.26 лева - мораторна лихва върху главницата за заемна сума за периода 21.12.2014г.-20.04.2022г.

Ищецът - „Първа инвестиционна банка“ АД, твърди, че между него и ответника Н.

С. Н. е сключен договор за банков кредит № 000LD-R-019123/22.07.2014г. Заявява, че 1 по силата на договора на ответника била отпусната сумата в общ размер от 9000.00 лева, която била усвоена по банкова сметка на ответника на 28.07.2014г. Кредитът бил отпуснат за погасяване на съществуващи задължения и за текущи нужди и бил с краен срок на погасяване 20.07.2021г. В раздел III, т. 4 от договора било уговорено начисляването на договорна лихва. Твърди, че усвоения кредит е погасяван, като последната платена вноска била извършена на 20.12.2014г., като кредитът бил в просрочие, считано от 20.12.2014г. Релевира, че поради неплащане в срок и настъпване на крайната дата на връщане на кредита, вземанията са изискуеми. Твърди се, че задължението не е платено, поради което и банката е подала заявление по чл. 417 ГПК след края на срока на договора. Обосновава правен интерес от депозиране на исковата молба с издадената в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и постъпилото срещу нея възражение по чл. 414 ГПК. Моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноски. Представя доказателства и прави доказателствени искания.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК от ответника, с който оспорва предявените искове. Твърди, че не е получил договорената сума, а с плащането кредитната институция е погасила съществуващи негови задължения. Релевира възражение, че е платил всички суми, дължими по договора. Оспорва договора за кредит като противоречащ на ЗЗД, ЗПК и ЗЗП с довода, че не са му предоставени общи условия, поради което и тъй като не е ясна методиката на определянето му не следва да се прилага определения лихвен процент като противоречащ на чл. 143, ал. 1, т. 3 и т. 10 ЗЗП. Навежда довод, че договора за кредит не съдържа информацията по чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК – да получи извлечение по сметка. Твърди, че тъй като в договора не са посочени размера, основанието и падежа на другите задължение, които са погасено с него, то това пречи да се докаже наличието на основание, което прави договора нищожен. Оспорва като нищожни поради противоречие с чл. 10а ЗПК клаузите на чл. 7 и чл. 8 от договора, предвиждащи комисионна за отпускане на кредита и комисионна за такса ангажимент.

Прави възражение за погасяване на вземането по давност. При тези доводи моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

По делото в срок е постъпила писмена защита от ищеца, в която се развиват съображения за обвързващия характер на договора и неговата действителност, като се моли за уважаване на исковете.

Депозирана е писмена защита и от процесуалния представител на ответника, в която в кратък вид са преповторени възраженията, наведени в отговора на исковата молба.

Софийският районен съд, при преценка на материалите по делото, установи следното от фактическа страна:

2

По делото е представен Договор за банков кредит № ..... от 22.07.2014г., по силата на който „Първа инвестиционна банка“ АД е отпуснала на Н. С. Н. банков кредит в размер на 9000.00 лева по посочена в договора разплащателна сметка за погасяване на съществуващи задължения и текущи нужди срещу насрещното задължение за връщането и до крайната дата 20.07.2021г. Уговорена в годишна възнаградителна лихва в размер на 6% за периода от отпускането на кредита до 20.07.2017г., след което за остатъчния срок на договора и размера на кредита, банката прилага годишна лихва в размер на действащия към датата на начисляване БЛПкс за лева, увеличен с надбавка от 5 пункта, като БЛПкс към датата на сключване на договора е посочен в размер на 6.19%. Посочено е, че ГПР възлиза на 8.97%, като общо дължимата сума от кредитополучателя е 11998.30 лева. В чл. 7 е уговорено, че банката събира комисионна за отпускане на кредита в размер на 2.95% от разрешения кредит, но не по-малко от 50.00 лева, а ако сумата не бъде усвоена до 31.07.2014г. – кредитополучателят комисионна за ангажимент от 2% върху неусвоената сума. В чл. 10 от договора е уговорена наказателна лихва – плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка, се отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения в раздел II, т. 4 лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден. При наличие на просрочени плащания, банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем или да увеличи размера на лихвения процент по кредита, включително надбавката. Към договора има приложен погасителен план, видно от който падежната дата на всяка месечна вноска е 20-то число, считано от 28.07.2014г. до 20.06.2021г. включително, при 84 броя месечни погасителни вноски, първите 36 броя от които в размер от по 131.70 лева, а следващите месечни погасителни вноски до крайния срок на договора в размер от по 145.66 лева.

Приложимите Общи условия към договора за кредит са приложени по ч.гр.д. № 21782/2022г. /л.14-17/. Според чл. 4.1. кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва, начислявана върху дълга по главницата, в размер на приложимия съгласно договора референтен лихвен процент за валутата на кредита, увеличен с надбавка, посочена в договора, и за дните на фактическо ползване на сумата. В чл. 4.4. е посочено, че при промяна в референтния лихвен процент се променя и договорения лихвен процент, считано от датата на промяната, без да е необходимо договаряне.

Посочено е, че Методика на банката за определяне на референтен лихвен процент е неразделна част от договора. В чл. 4.7 от Общите условия изрично е уредено, че банката има право едностранно да променя размера на ГПР като го увеличава или намалява чрез увеличаване или намаляване на един или повече видове разходи по кредита, ако са налице едно или повече от следните условия: съществени промени в законодателни, съответно регулационни разпоредби от надзорни органи, засягащи 3 дейността на банковата система и/или на Банката, както и при съществена промяна в паричната политика на Централната банка, като промяна в официалния валутен курс на българския лев към еврото, обезценка на лева, деноминация на лева и/или други промени в пазарните условия, за което банката уведомява титуляря своевременно, като промяната се прилага автоматично към договора от датата на промяната, без да е необходимо сключването на допълнително споразумение.

За изясняване на спорните обстоятелства по делото е била допусната съдебносчетоводна експертиза – основно и допълнително заключение, вещото лице по която, след преглед на наличната документация, е установило следното: кредита е усвоен изцяло по посочената в договора банкова сметка; на 28.07.2014г. е удържана комисионна за управление в размер на 265.50 лева; на 28.07.2014г. от сметката на кредитополучателят са преведени 6418.00 лева към други финансови институции за рефинансиране на съществуващи задължения, а остатъка от кредита е бил изтеглен в периода до края на м. септември 2014г. от банкомат и ПОС терминал; ответникът е направил погасявания в общ размер на 529.18 лева, с която сума е погасена главница от 357.11 лева, 172.04 лева договорна лихва и 0.03 лева наказателна лихва; общият размер на вземанията към 20.04.2022г. е 8642.89 лева главница, 3910.56 лева договорна лихва и 7190.26 лева наказателна лихва; вещото лице е констатирало, че за първата година договорната лихав е била във фиксиран процент от 6 %, след което е променяна на 11.19 %, което представлява БЛПкс + 5 пункта надбавка. Видно от таблицата на стр. 5 от заключението, наказателната лихва е била в същия размер, като в периода след 21.08.2015г. е надхвърляла договорната лихва и е била в размер на 13.19% и 14.19%. ако се вземе предвид първоначално договорения в договора за кредит лихвен процент, вземането възлиза на 8642.89 лева главница, 1890.59 лева договорна лихва и 5422.03 лева наказателна лихва;

ГПР е в размер на 8.97% при включени в него договорен размер, лихвен процент 6% за първите 36 месеца и 11.19% за остатъка, комисионна при отпускане на кредита и срока на издължаване.

Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:

Страните са сключили договор за банков кредит по смисъла на чл. 430 ТЗ, който по своя характер е консенсуален. Договорът за кредит носи подписа на страните по него, не е оспорена истинността му, поради което и се ползва с формалната му доказателствена сила, предоставена му от чл. 180 ГПК.

4

Доказва се по делото, че банката е изпълнила задължението си да предаде заемната сума. Уговорената сума е предоставена реално на ответника и подлежи на връщане. Установява се от експертното заключение, че предоставената заемна сума е усвоена от ответника по посочена от него в договора за кредит разплащателна сметка.

Обстоятелството, че сумата е била предназначена за рефинансиране на стари задължения към други институции, както се установява и от заключението на вещото лице и от самото посочване на целта на кредита в договора, не опровергава този факт.

Макар с получената заемна сума ответникът е погасил други задължения, тези други задължения не влиза в обхвата на проверка по настоящото производство, включително вида им и действителността на договори за кредит, от които произтичат, през призмата на ЗЗП и ЗПК. Казано инак, релевираното възражение не рефлектира върху усвояването на сумата и действителността на договора за кредит на това основание.

Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит "договорът за потребителски кредит" е писмен договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски кредит са "потребителят" и "кредиторът", като "потребител" е всяко физическо лице, което е страна по договор за потребителски кредит и не действа в рамките на своята професионална или търговска дейност, а "кредитор" е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.

От съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и съдържанието на правата и задълженията, се установява, че същият представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Кредитополучателя е физическо лице, на което по силата на процесния договор е предоставен кредит, който не е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност, поради което същата има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а съответно банката е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Съдържанието на договора сочи на съглашение, по силата на което кредиторът се задължава да предостави на потребителя – физическо лице, кредит за общо ползване, като не са налице изключенията по чл. 4 ЗПК. При така възприето съдът приема, че за валидността на този договор са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит, които имат императивен характер.