Решение № 4397 от 14.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4397 гр. София, 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20231110140888 по описа за 2023 година

Предявени са от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника Д. М. Г. да заплати следните суми: сумата от 2351,15 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. в ап. 27, находящ се в ***, аб. № 54711, сумата от 309,42 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 22.06.2023г., сумата от 48,22 лева, представляваща цена на услуга дялово разпределение за период от м.05.2020г. до м.

04.2022г. и сумата от 10,21 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2020г. до 22.06.2023г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба- 21.07.2023г., до окончателното изплащане на сумите.

В исковата молба се сочи, че наследниците на Ц. Й. Д. в качеството им на собственици на процесния имот- ап. 27, находящ се в ***, са клиенти за топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Изложени са съображения, че през процесния период ответникът е консумирал топлинна енергия за процесната стойност, но не я е заплатил. С уточнителна молба от 31.08.2023г. ищецът е посочил, че наследството на починалия собственик е било открито на 29.03.2007г. С оглед на което Д. Г. бил собственик на топлоснабдения апартамент по силата на наследствено правоприемство и дължал заплащането на доставената топлинна енергия в качеството си на страна по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди. Искането към съда е да уважи предявените 1 искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове. Изложени са съображения, че по делото не са представени доказателства, че ответникът е собственик или вещен ползвател на процесния имот.

Поддържа, че исковете са предявени срещу наследник без по делото да е установено дали наследството е прието, което правело предявеният иск недоказан и неоснователен. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Твърди, че услугата „дялово разпределение“ се извършва от трето за спора лице, поради което ищецът не е материалноправно легитимиран да получи стойността на тази такса в претендирания от него размер. Не оспорва количеството потребена топлинна енергия, нито твърди че е налице плащане на процесните задължения. Искането към съда е да отхвърли предявените искове.

Третото лице-помагач на страната на ищеца - „ПМУ Инженеринг“ ООД, не е взел становище по основателността на исковете.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, 2 каквито в настоящата хипотеза не се установяват.

В конкретния случай по делото е приета молба-декларация за откриване на партида на името на Д.Й.Д. за процесния апартамент от 15.07.1996г. Приет е и препис от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 30, том Първи, рег. № 2204, дело № 24 от 2005г. на нотариус К.С., от който се установява, че на 14.03.2005г. Д.Й.Д. е дарил на сестра си Ц. Й. Д. следния свой собствен недвижим имот, находящ се в ***, състоящ се от една стая, хол, коридор, клозет, баня и мазе, застроен на 63,72 кв.м. с обща брутна кубатура 255 куб.м., заедно с 3,03 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото върху което е построен блока от 610,38 кв.м. в кв.

„Надежда- Военна рампа“.

Приет е и препис от Постановление за налагане на възбрана върху недвижим имот от 22.10.2018г. по изп. дело № 20188400400819 по описа на ЧСИ М.Ц., рег. № 840 с район на действие СГС, от който се установява, че е била наложена възбрана върху собствения на Д.

М. Г. недвижим имот, а именно апартамент ***, състоящ се от една стая, хол, коридор, клозет, баня и мазе, застроен на 63,72 кв.м. с обща брутна кубатура 255 куб.м., заедно с 3,03 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото върху което е построен блока от 610,38 кв.м. в кв. „Надежда- Военна рампа“.

От удостоверение за наследници с изх. № РНД23- УФ01-1014/3 от 11.08.2023г., издадено от Столична община, район Надежда се установява, че Ц. Й. Д. е починала на 29.03.2007г. и е оставила за свой единствен наследник сина й- Д. М. Г..

От справка от СРС от 17.12.2024г. се установява, че при извършена проверка в особената книга на съда за приемане и отказ от наследство за периода от 29.03.2007г. до 16.12.2024г. не са намерени данни за вписан отказ/прием от наследството на Ц. Й. Д., ЕГН **********, починала на 29.03.2007г. от страна на Д. М. Г., ЕГН **********.

С оглед на приетите по делото доказателства съдът намира, че по делото е безспорно установено, че процесният имот е бил придобит от Ц. Й. Д. въз основа на гореописания Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 30, том Първи, рег. № 2204, дело № 24 от 2005г. на нотариус К.С.. След нейната смърт през 2007г. имотът е бил придобит от единствения й наследник по закон сина й –Д. М. Г.. Във връзка с възраженията на ответника следва да бъде посочено, че от събраните по делото доказателства не се установи ответникът да се е отказал от наследството на своя наследодател. При така събраната доказателствена съвкупност /в частност приетата справка от СРС, както и постановлението за възбрана от 2018г./ и при липса на други твърдения и доказателства по делото съдът следва да приеме, че ответникът е приел наследството на своя наследодател- Ц. Д..

Поради гореизложеното и доколкото по делото не се твърди, респ. не се установява да са били извършени разпореждания с правото на собственост върху процесния имот следва да изводът, че страна по неформалното правоотношение по доставка на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот и период е именно ответникът в качеството му на собственик на същия.

Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се 3 намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство не е спорно между страните, като с определението от 18.10.2024г., в което е обективиран проектът за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 12.12.2024г. съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че „Топлофикация София“ ЕАД е доставила в процесния имот и период топлинна енергия на стойността, посочена в исковата молба.

С оглед на гореизложеното по делото е доказано при условията на пълно и главно доказване, че за процесния период Д. Г. е бил в облигационни правоотношения за процесния имот, както и че стойността на доставената топлинна енергия за него е в размер от 2351,15 лева.

На следващо място от представените от ищеца удостоверение, издадено от „ПМУ София-98“ ООД, протокол от 01.08.2002г. от ОС на ЕС, както и договор № Д-063/03.06.2020г., сключен между „Топлофикация София“ ЕАД и „ПМУ Инженеринг“ ООД, се установява, че дяловото разпределение е възложено на третото лице-помагач. От представените от третото лице-помагач документи се установява и че за процесния имот е било извършвано отчитане на дяловото разпределение на топлинна енергия като приетите протоколи за отчет на уреди за процесния имот за отоплителни периоди 2020/2021г. и 2021/2022г. са подписани от клиент- л. 119 от делото. В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия на ищеца е уредено задължение на потребителите да заплащат стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие. Видно от представените общи условия, същите са публикувани. С оглед на което основателна е претенцията за цена на услугата дялово разпределение за сумата от 48,22 лева.

Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът намира следното. По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната дължима сума по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури в определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016г., лихвата се начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след отчитане на изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените количества. Задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж /45-дневен срок за плащане/ и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана. Ето защо ответникът е изпаднал в забава за плащане на процесните вземания за цена на топлинна енергия, като размерът на начислената 4 мораторна лихва не е бил оспорен, поради което съдът приема, че същият е посочения в исковата молба- 309,42 лева.

По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответника покана за плащане на главницата за дялово разпределение. Ето защо предявеният срещу ответника иск за сумата от 10,21 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020г. до 22.06.2023г. следва да бъде отхвърлен изцяло.