Решение № 257 от 28.07.2023, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е №

В името на народа гр.

Кърджали, 28.07.2023г.

Административен съд – Кърджали, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА

При секретаря Мариана Кадиева

Като разгледа докладваното от съдия Божкова

Административно дело №473/ 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145, ал.5 от АПК, във вр. с чл. 215 от Закона за устройство на територията ( ЗУТ).

Образувано е по жалба на Ф.Р.Б. от ***, като се иска прогласяване нищожност на Разрешение за строеж № 28/ 05.08.1991 г. на община Кирково, издадено на основание чл.197 от ЗТСУ (отм.) на името на Ю.М.Д..

В жалбата се твърди, че Р.Б. е заинтересовано лице по смисъла на чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ или чл.147, ал.1 от АПК, във връзка с чл.56, ал.3 от ЗУТ. Пояснява се, че се посочват разпоредбите, очертаващи кръга на заинтересованите лица, както за книжа, издавани за строежи, така и за документи, необходими за преместваемите обекти, тъй като основанието за съставяне на процесното РС/91

(чл. 197 ЗТСУ) не касае обекти, притежаващи характеристиките по § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Изразява се становище, че независимо дали обжалваният ИАА носи характеристиките на разрешение за строеж или на разрешение за поставяне по сегашния действащ строителен закон, жалбоподателят, като собственик на имота, разполага с правата да го оспори. Посочва се също, че жалбоподателят е собственик на ПИ *** от 2019 г., а не от 1991 г., когато е издадено процесното РС. За да обоснове активната процесуална легитимация да поиска прогласяване нищожност на РС се позовава на ТР № 3/16.04.2013 г. по т.д. № 1/2012 г. на ОСК на ВАС, съгласно което при оспорване на административни актове с искане за обявяване на нищожност наличието на правен интерес за оспорващия се преценява към момента на подаване на жалбата, а не към момента на издаване на оспорения административен акт.

В жалбата са изложени следните подробни доводи за нищожност на РС № 28/ 05.08.1991 г.:

1.Според практиката на ВАС (Решение №

410/15.01.2007 г. по адм.д. № 9664/2006 г. на ВАС, II о., Решение № 3672/01.07.1999 г. по адм.д. №

3176/1999 г. на ВАС, II о.) по приложението на чл.197 от ЗТСУ (отм.), по този ред могат да се издават разрешения за поставяне единствено на преместваеми обекти, които не представляват строеж. В настоящия случай, видно от проект към процесното РС, със същото се разрешава да бъде извършена „пристройка“ със ЗП от 24 кв.м., към съществуващ от по-рано павилион със ЗП от 18 кв. м, поставен на основание Разрешение № 5 от 1989 г. Специфичното тук е, че проектът от 1991 г. предвижда стените на пристройката да са с дебелина 25 см., каквото е монолитното строителство. Отделно в рамките на пристройката се изгражда склад и тоалетна.

Тоест РС/91 е разрешило изграждането на строеж, изрично предвиден като такъв в проекта от 1991 г. Оттук се прави извод, че РС/91 е издадено на негодно правно основание, каквото за пристройката е редът по чл. 197 от ЗТСУ (отм.).

2.Съгласно чл. 46 от ЗНА правните норми следва да се тълкуват и прилагат според точния им смисъл. Видно от разпоредбата на чл. 197, ал. 1 от ЗТСУ (отм., в относимата й към

1991 г. редакция), тя се прилага единствено за „Части от тротоари и улични платна и свободни обществени места". В почти всички Наредби на общинските съвети от цялата страна като „обществени места" се визират: уличните платна, площади, пешеходни алеи, паркове,квартални градинки, спирки на градския транспорт, речни корита, части от тротоари и др. подобни, които не са определени, като "прилежащи части". В случая е издадено разрешение по чл. 197 от ЗТСУ за разполагане на обект в терен, който не представлява обществено място, а нива, съответно овощна градина, частна собственост. Това е видно от Писмо изх. № 127/27.06.1991 г. на Директора на СОУ „***“ до Комисията по ТСУ към ОбнС Кирково и заверената декларация на Ю.

Ф. от кмета ***, община *** М. Б. с peг.

№26/03.12.1992 г., който декларира, че е дал съгласие в собствената му нива Ю.Д. да разположи павилион. Тоест чл. 197 от ЗТСУ е негодно основание за разполагане на процесния павилион в частна земя, която не носи характеристиките на обществено място.

3.От Декларация на Ю. Ф., писмо от юни 1991 г. на Директора на СОУ „***“, *** и от пълна история за имот *** от регистъра на Земеделските земи и гори е видно, че към 1991 г. теренът е земеделска земя.

В случая РС/91 разрешава строеж по реда за преместваеми обекти в имот, който не е за обществено ползване, и който строеж дори не е съответен на предназначението на терена, който е със земеделски статут. Така е нарушен и чл.108, ал. 7 от ППЗТСУ (отм.) в актуалната към 1991 г. редакция на ДВ, бр. 48 от 1985 г. Обекти за обществено обслужване в земеделска земя са били недопустими. В тях е можело да се изграждат само едноетажни постройки за сезонно ползване със ЗП от 35кв. м. (пристройката е предвидена като 24 кв. м. към павилион от 1989 г. със ЗП от 18 кв. м., т.е. със ЗП от 42 кв. м.), които служат за преобличане на селскостопанските работници и съхраняване на селскостопанския инвентар и продукция на отделите стопани.

4. РС/91 е подписано от неизвестно лице със запетая пред фабрично изписаното върху използваната бланка. Липсва име и длъжност на подписалия PC. Заявява се, че се оспорва материалната компетентност на лицето, подписало акта и се твърди, че подписът изхожда от некомпетентно лице.

Искането е да се прогласи нищожността на

Разрешение за строеж № 28/05.08.1991 г. на Община Кирково, издадено на основание чл. 197 от ЗТСУ на името на Ю.М.Д. за пристрояване на павилион със ЗП от 18 кв. м., която пристройка е с размери 3 м. на 8 м., със ЗП от 24 кв. м., находящ се в ПИ *** и по КККР на ***, ***, стар номер ***.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощник, който претендира присъждане на деловодни разноски.

Ответникът – главен архитект на община

Кирково, не се явява и не се представлява.

Заинтересованите страни – Ю.М.Д. и В.Р.Д., не се явяват и не се представляват.

АС – Кърджали приема, че жалбата, с която се иска обявяване нищожност на РС № 28/05.08.1991 г., е допустима. Това е така, защото жалбоподателят се легитимира като собственик на ПИ ***, идентичен с имот № ***, в който е разположена пристройката по издаденото РС. Предвид ТР № 3/16.04.2013 г. по т.д. № 1/2012 г. на ОСК на ВАС, съгласно което при оспорване на административни актове с искане за обявяване на нищожност наличието на правен интерес за оспорващия се преценява към момента на подаване на жалбата, а не към момента на издаване на оспорения административен акт, жалбоподателят има правен интерес да иска прогласяване нищожността на РС № 28/05.08.1991 г.

След проверка на събраните по делото доказателства съдът приема следното от фактическа страна:

С РС № 28/05.08.1991 г. (л.28 д.) на началник управление (отдел, служба“ в общински народен съвет), ***, на основание чл.197 от ЗТСУ (отм.) е разрешено на Ю.М.Д. да построи пристройка към съществуващ павилион в местността „***“ по плана на ***. В РС е отбелязано, че то се издава на основание одобрените (съгласувани) проекти от А. С. – началник отдел, по дадена строителна линия от В. Д. О.

По делото е прието, без оспорване от страните, заключение на СТЕ. Според това заключение действащия градоустройствен план на ***, към датата на издаване РС №5/ 1989 г. – за павилион и РС №28/05.08.1991г. е кадастрално-регулационен план, одобрен със Заповед №45 от 03.02.1983г. на Председателя на ОСН-Кърджали. Павилионът не е нанесен на този план.

През 1991г. е приет нов регулационен план на ***, одобрен със Заповед №626/26.08.1991г. на Председателя на ОНС-Кърджали. Павилионът е нанесен на този план. Пристройката към него не е нанесена. Павилионът е нанесен в имот с планоснимачен

№**. Според разписната книга към градоустройствените планове на *** той е извън регулация, с предназначение двор на ТКЗС.

В периода 2019-2020г. е процедиран ПУП-план за застрояване на имота, одобрен със Заповед №РД-10-332 от 24.07.2020г. на Кмета на Община Кирково, чиито предвиждания са: устройствена зона смесена централна-Ц, установено предназначение „за търговия, склад, обществено обслужване и трафопост“, височина до 10м, плътност на застрояване 60%, коефициент на интензивност на застрояване 1,2, минимална озеленена площ 30%, застрояване - свободно. Ограничителните линии на застрояване са на разстояние минимум 3 м. от страничните имотни граници, в това число и към улицата, а към дъното на имота разстоянието е котирано 5м.

На въпрос в кой точно имот се разполага пристройката, предвидена с Разрешение за строеж №28/25.08.1991 г., според предвижданията на виза от 26.06.1991г наОбщина

Кирково, издадена по реда на ЗТСУ, в заключението е посочено, че в Разрешение за строеж №28/05.08.1991г. на Община Кирково, а също и във виза от 26.06.1991г. на Община Кирково, няма данни за имота, в който се разполага пристройката, тъй като и в двата документа не е описан номер на парцел или поземлен имот. Като местоположение на пристройката в разрешението за строеж е записана местност „***“ по плана на ***.

На въпроса дали е идентичен имотът, в който се разполага пристройката по въпрос 1 с имот

*** и ПИ *** по КККР на ***, заключението на СТЕ е, че след проверка в кадастралната карта – режим ортофото карта (2016-2019г.) имотът, в който се разполага пристройката по въпрос 1 е ПИ

*** по КККР на *** - предходен ПИ с №***.

Съгласно заключението на СТЕ, Павилионът и пристройката към него не са нанесени в кадастралната карта на землището на ***. Изградената пристройка понастоящем попада в границите на ПИ ***.

Тъй като ПИ ***, в който се намира пристройката е извън регулация (извън строителните граници на *** и ***), за него няма действащ застроителен и регулационен план към датата на издаване на Разрешение за строеж №28/05.08.1991г. Действащият кадастрален план е Кадастрално-регулационен план на *** одобрен със Заповед №45 от 03.02.1983г. на Председателя на ОНС-Кърджали.

Според разписната книга към него ПИ

№** е неурегулирана територия с предназначение двор извън регулация – незастроен, собственост на ТКЗС, за застрояване за земеделски нужди. Към 1991 г. ПИ с №** е собственост на ТКЗС според разписен лист от книгата за собствеността на ***.

Дебелината на ограждащите стени според проекта към Разрешение за строеж №28/05.08.1991 г. е 25 см.

Проектната дебелина и строителната практика към 1991г. предполагат монолитно строителство, като на място са изпълнени от тухлени зидове с дебелина 25см.

Проектът предвижда изграждането на санитарни помещения, които на място са изпълнени в отклонение от проекта.

Тъй като не са налични други чертежи освен архитектурно разпределение, не е възможно да се установи какви са били предвидените по проект основи, като на място са реализирани стоманобетонови основи.

По същите причини, липса на конструктивни чертежи, не може да се установи проектното предвиждане за покривната конструкция на пристройката, като на място между етажната конструкция на пристройката е изпълнена от стоманобетонна плоча.

Квадратурата на павилиона според

Разрешение за строеж №5/1989г. е 18м2. Квадратурата на пристройката по Разрешение за строеж №28/199İr. e 24м2.

Общата квадратура на павилиона и пристройката е 42м2.

Според заключението на СТЕ строежът е основно застрояване - пета категория съгласно чл.137, т.5, буква "а" от ЗУТ. Този извод е обоснован по следния начин: От архитектурна гледна точка павилионът и пристройката са функционално свързани, затова се възприемат като един обект.

Към днешна дата Павилионът е преместваем обект и като такъв не е строеж и няма категория съгласно ЗУТ. Пристройката по същество е строеж, защото е трайно свързана с терена посредством монолитен стоманобетонен фундамент. Обектът има второ ниво – надстройка, което изключва възможността да бъде определен като допълващо застрояване за обществено обслужване. В цялост обекта представлява строеж, защото второто ниво – надстройка, обединява (лежи върху) павилиона и пристройката. Обектът представлява двуетажна сграда със смесена конструкция. На първи етаж се разполагат търговска зала (бивш павилион) и зала за консумация свързани чрез портал, едно работно помещение с мивки, в северозападния ъгъл Процесният строеж е изпълнен в отклонение от издадените строителни разрешения, тъй като РС№28/1991г. и проекта към него не предвиждат второ ниво и стълбището към него, а санитарния възел е на друго място.