Определение № 1013 от 13.03.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1013 гр. Варна, 13.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Ивелина Владова като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20233100500298 по описа за 2023 година

Постъпила е въззивна жалба вх.№ 260648/30.11.2022 от М. С. Б. , чрез адв.К. К. от АК-Добрич, срещу решението на РС-Провадия № 260022/11.11.2022 от 11.11.2022г по гр.д.№ 497/2019г, с което Е ОТХВЪРЛЕН предявеният от М. С. Б. ЕГН ********** срещу В. М.

Б. ЕГН ********** иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик н а основание давностно владение на 1000кв.м.ид.ч. от ПИ пл.№ 318 с площ 3200кв.м. в кв.45 по плана на с.Тутраканци, община Провадия, област Варна, при граници: от две страни улици и поземлени имоти пл. № 317, XXVII-315, VIII-315, пл. № 319, част от УПИ IX-318 с площ 1050кв.м. съгласно дворищна регулация, одобрена със заповед № 386/16.09.1992г, както и да бъде осъдена ответницата да предаде владението върху гореописаните идеални части, на осн.чл.108 ЗС ПРЕКРАТЕНО Е производството по делото в частта относно предявения от М. С. Б. ЕГН ********** срещу В. М. Б. ЕГН ********** иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик н а основание договор за покупко-продажба от 24.07.1987г на 2200 кв.м.ид.ч. от поземлен имот пл.№ 318 с площ 3200кв.м. в кв.45 по плана на с. Тутраканци, община Провадия, област Варна, при граници: от две страни улици и поземлени имоти пл. № 317, XXVII-315, VIII-315, пл. № 319, част от УПИ XII-318 с площ 1900кв.м. съгласно дворищна регулация, одобрена със заповед № 386/16.09.1992г, както и да се осъди ответницата да 1 предаде владението върху гореописаните идеални части, на осн.чл.108 ЗС, като недопустим поради липсата на правен интерес, на осн.чл.130 ГПК.

ОСЪДЕН Е М. С. Б. ЕГН ********** да заплати на В. М. Б. ЕГН ********** сумата от 600лв, представляващи сторени от ответницата разноски за адв. възнаграждение, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.

Счита същото за неправилно, постановено в нарушение процесуални и материално-правни норми, необосновано и затова моли за неговата отмяна При постановяване на решението си ПРС е допуснал нарушение на съществени процесуални норми, като е кредитирал непълно, цялостно и едно спрямо друго всички, събрани по делото доказателства.

Така, съдът е дал изцяло вяра на показанията на разпитаните, водени от ответницата свидетели, в резултат на което е достигнал до неправилен и необоснован краен извод по отношение основателността на предявената претенция.

Напротив, всички доказателствата сочат /поотделно и в тяхната съвкупност/, че дъщеря му – ответницата по иска, е била допусната от него в спорния имот. Предвид близката им роднинска връзка, е напълно обяснимо той да не се е противопоставял на извършваното от нея в имота му, което, обаче, не води до извод за собствеността върху него. Ответницата е действала като държател на имота на ищеца, а не като негов владелец с намерение за своенето му.

Този извод се обосновава и от обстоятелството, че откритите партиди за електрозахранване и водоснабдяване на недв.имот са били на името на ищеца и дължимите суми са били заплащани от него.

Едва през 2020г, след като подал молби за прекъсването на тези комуникации, ответницата е подала молби за промяна на партидите в съответните дружества и такава смяна е била извършена единствено в енергоснабдителното дружество, а молбата за промяна на партидата за ВиКуслуги е била оставена без уважение.

Що се отнася до твърдението за извършени подобрения в имота, счита, че същите са били необходими на държателя му /ответницата/, за да може да го ползва по предназначение - за живеене, т.е. направата им не е продиктувана от собственически намерения, а от неминуеми битови нужди.

2

От друга страна, обстоятелството, както е приел съдът, че ответницата необезпокоявано е ползвала процесния имот, е било обусловено от желанието на бащата да предостави на дъщеря си ползването му, т.е. в случая са налице съизволени и търпими действия, а не такива на демонстрация и заявяване на собственически намерения.

Не на последно място следва да се упомене и това, че ответницата е придружител на майка си, която е стопроцентов инвалид /поради слепота/ и има нужда от постоянни грижи. Това поставяло въпроса как е бил осъществяван фактически анимусът, представляващ елемент от владението, при условие, че ответницата на практика е нямала физическата възможност да осъществява действията, чрез които да осъществява този анимус.

Предвид всичко изложено моли за отмяната на обжалваното решение на РС-Провадия и вместо него да бъде постановено друго за уважаване на предявения иск.

Претендира направените за двете инстанции съдебно-деловодни разноски, вкл. и заплатено адв.възнаграждение.

В жалбата няма обективирани доказателствени искания.

В депозирания в срока по чл.263 ГПК писмен отговор въззиваемата В.

М. Б. изразява становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване постановеното от ВРС решение като правилно, законосъобразно и мотивирано.

Поддържа становището, че за ищеца липсва правен интерес от обжалване на решението на ПРС в прекратителната му част, тъй като самата ответница признава, че не ползва частта от имота, включена в УПИ XII-318 и че се е снабдила с КНА само за другата част, обособена като УПИ IX-318 с площ от 1050кв.м., за която твърди, че владее от нея.

В ПО няма отправени доказателствени искания.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД съобрази следното:

В.жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Не са налице хипотезите на т.1, 2 и 3 от ТР № 1/2013 на ОСГТК, налагащи даване указания на страните по правната квалификация на иска, разпределение на доказателствената тежест и възможност за ангажиране на доказателства, респ. служебно събиране на такива.

3

Ето защо жалбата заедно с писмения отговор следва да бъдат насрочени за разглеждане в о.с.з.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх.№ 260648/ 30.11.2022 от М. С. Б., чрез адв.Конст. К. от АК-Добрич, срещу решението на РС-Провадия № 260022/11.11.2022 от 11.11.2022г по гр.д.№ 497/2019г, с което Е ОТХВЪРЛЕН предявеният от М. С. Б. ЕГН ********** срещу В. М.

Б. ЕГН ********** иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик н а основание давностно владение на 1000кв.м.ид.ч. от ПИ пл.№ 318 с площ 3200кв.м. в кв.45 по плана на с.Тутраканци, община Провадия, област Варна, при граници: от две страни улици и поземлени имоти пл. № 317, XXVII-315, VIII-315, пл. № 319, част от УПИ IX-318 с площ 1050кв.м. съгласно дворищна регулация , одобрена със заповед № 386/16.09.1992г, както и да бъде осъдена ответницата да предаде владението върху гореописаните идеални части, на осн.чл.108 ЗС ПРЕКРАТЕНО Е производството по делото в частта относно предявения от М. С. Б. ЕГН ********** срещу В. М. Б. ЕГН ********** иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик н а основание договор за покупко-продажба от 24.07.1987г на 2200 кв.м.ид.ч. от ПИ пл.№ 318 с площ 3200кв.м. в кв.45 по плана на с.

Тутраканци, община Провадия, област Варна, при граници: от две страни улици и поземлени имоти пл. № 317, XXVII-315, VIII-315, пл. № 319, част от УПИ XII-318 с площ 1900кв.м. съгласно дворищна регулация, одобрена със заповед № 386/16.09.1992г, както и да се осъди ответницата да предаде владението върху гореописаните идеални части, на осн.чл.108 ЗС, като недопустим поради липсата на правен интерес, на осн.чл.130 ГПК.

ОСЪДЕН Е М. С. Б. ЕГН ********** да заплати на В. М. Б. ЕГН ********** сумата от 600лв, представляващи сторени от ответницата разноски за адв. възнаграждение, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 11.04.2023г от 14.00ч, за която дата и час да се призоват страните.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5