Решение № 4454 от 11.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4454 гр. София, 11.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Петя Попова при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Петя Попова Въззивно гражданско дело № 20231100501614 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 12654 от 12.11.2022 г., по гр.д. № 66807/2021 г. по описа на СРС, 79-ти състав, е уважен иск с правно основание чл. 411 от КЗ, предявен от ЗАД „А.Б.“ АД срещу ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.е“ АД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4189,78 лева – представляваща непогасено регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за вреди на т. а. „Шкода Рапид“, с рег. № *******, вследствие на ПТП от 02.10.2018 г., в т. ч. и ликвидационни разноски в размер на 15 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.11.2021 г. до окончателното плащане.

С Решението районният съд е разпределил отговорността за разноски съобразно изхода на делото.

Недоволен от така постановеното решение е ответникът, който в законоустановения срок е депозирал въззивна жалба. В жалбата са наведени доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Изразява се несъгласие с извода на СРС, че вина за настъпилото ПТП има изцяло водача, застрахован в ответното дружество, като изтъква, че от страна на другия водач не са предприети никакви действия по намаляване на скоростта и избягване настъпването на ПТП. Посочва се, че в процесния случай е налице съпричиняване от водача, застрахован при ответното дружество. Критикува се завишения размер на определеното обезщетение. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в цялост и отхвърляне на предявените искове, а в условията на евентуалност – намаляване на присъденото обезщетение на половина поради съпричиняване. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца по исковете чрез процесуален представител. в която се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Изложени са подробни съображения за неоснователност на 1 възведените с въззивната жалба твърдения и оспорвания. Излагат се доводи за правилност на първоинстанционния съдебен акт и се моли за неговото потвърждаване. Претендират разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните.

В процесня случай предмет на въззивна проверка е решението в неговата цялост. При извършена проверка съдът намира, че атакуваното решението е валидно и допустимо.

Решението е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.

Основателността на иска се обуславя от установяване по делото на следните юридически факти: 1) валиден договор за имуществено застраховане, сключен между въззивника ищец и увредения; 2) валиден към датата на събитието договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен с въззиваемия ответник за управлявания от виновния водач автомобил; 3) възникнали права на увредения срещу причинителя на вредата на основание на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД - противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между противоправното поведение и претърпените вреди; 4) плащане от въззивника ищец застраховател в полза на увреденото лице на застрахователно обезщетение за претърпените от него вреди.

Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното. С отговора на исковата молба въззиваемият ответник оспорва вината на водача на лекия автомобил, застрахован при ответното дружество, като евентуално прави възражение за съпричиняване. В тежест на въззиваемия ответник е да обори презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.

В процесния случай с доклада по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване са обявени следните обстоятелства - че към 02.10.2018 г. по отношение на т. а.

„Шкода Рапид“, с рег. № ******* е била налице действаща застраховка „Каско на МПС“ при ищеца ЗАД „А.Б.“ АД; че към 02.10.2018 г. по отношение на т. а. „Дачия Логан“, с рег.

№ ******* е била налице действаща застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.е“ АД; че от страна на ищеца е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 4 174,78 лв. в полза на извършилия ремонта сервиз - „Е. Ауто“ ООД.

Между страните не се спори, че на 02.10.2018 г., около 09:00 часа, в гр. Бургас, на бул. „проф. Яким Якимов“ в района на № 13 е настъпило ПТП между водача на застрахования при ищеца по имуществената застраховка автомобил – марка „Шкода Рапид“, с рег. № *******, и водача на застрахования при ответника лек автомобил – т. а. „Дачия Логан“, с рег. № *******. Посочените обстоятелства не се оспорват във въззивната жалба.

Спорен е механизмът на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие и вината за неговото настъпване. За изясняване на посочените обстоятелства районният съд е събрал писмени доказателства, допуснал е до разпит по един свидетел на всяка една от страните – водачите на процесните МПС-та и е допуснал изготвяне на съдебна автотехническа експертиза.

В тази връзка по делото е приет двустранен констативен протокол, съставен от 2 участниците в пътно-транспортното произшествие, в който е обективирана скица на пътната обстановка и са записани щетите по двата автомобила. Като обстоятелства от значение за уточняване на ПТП са отбелязани за л.а. марка „Шкода Рапид“, с рег. № ******* удар в задната част на друго превозно средство при движение в една посока и в същата лента, а за т.а. „Дачия Логан“, с рег. № ******* – при смяна на лентите, при завиване наляво и неспазване на знак за предимство или червена светлина. Съставеният от водачите двустранен констативен протокол е частен документ, който не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно механизма за настъпване на процесното ПТП.

Същият подлежи на доказване с всички допустими доказателствени средства съгласно гражданското съдопроизводство.

По делото са събрани гласни доказателства – показанията на водачите на процесните МПС-та свидетелите М. и К.. При анализ на показанията поотделно и в тяхната съвкупност въззивният съд намира показанията на свидетеля М. за логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и съотвестващи на останалия доказателствен материал. Свидетелят М. има съхранен конкретен спомен за процесното ПТП и за предприетите действия и маневри от водача на т.а. „Дачия Логан“, с рег. № *******. Свидетелят споделя, че се е движел в средна лента със скорост от около 50 км/ч, възприел е т.а. „Дачия Логан“ да изчаква с цел да направи маневра „обратен завой“, като в последния момент автомобилът е предприел маневрата и се е опитал да се престрои в най-дясна лента, като е отнел предимството на свидетеля М., управляващ л.а. „Шкода Рапид“. Твърденият на свидетеля М. намират подкрепа в изложеното от К., макар и последният да излага по-различна версия за процесното ПТП. От съществено значение в показанията на К. е твърдението му, че той не е възприел наближаващия автомобил „Шкода Рапид“, поради което твърди, че е предприел маневра обратен завой и престрояване с цел навлизане в най-крайна дясна лента.

Същевременно свидетелят посочва, че лицата, с които е пътувал в автомобила, са забелязали приближаващия л.а. „Шкода Рапид“, когато свидетелят К. е предприел маневра „завиване“, и са предупредили шофьора. Самият свидетел К. в началото на своя разпит споделя, че „тръгнах да завивам, но от дясната ми страна мина кола и ми взе средната лента и стана катастрофа“. При така споделеното от двамата свидетели нелогични и вътрешно противоречиви звучат показанията на К. в частта, в която той твърди, че вече се е движел по средната лента, когато бил блъснат отзад, поради което в тази част въззивният съд не кредитира показанията му. Подобно обстоятелство е отбелязано в двустранния констативен протокол, но то не се установява от събрания доказателствен материал – нито от съвкупния анализ на показанията на свидетелите, нито от изготвената по делото САТЕ.

Неоснователни са и доводите, изложени във въззивната жалба касателно заключението на съдебната авто-техническа експертиза, което е прието без възражения и оспорвания от страните. Съгласно експертното мнение пътното-транспортно произшествие е настъпило при маневра за обратен завой, предприета от водача на т.а. „Дачия Логан“ и наличие на пътен знак „Б-1“ („Пропусни движещия се с предимство“), като водачът извършва маневра ляв завой в момента, съвпадащ с движението на л.а. „Шкода Рапид“ по пътя с предимство, поради което треакториите на двете МПС се пресичат и настъпва удара.

Въззивният съд намира така изготвеното експертно заключение за правилно, поради което го кредитира. Изводите на експертът, макар и заключението да е изготвено преди събиране на гласните доказателства, напълно съответстват на показанията на свидетеля М., кредитирани изцяло от съдебния състав, и на свидетеля К., кредитирани частично по изложените по-горе съображения. Разглеждайки съвкупно споделеното от водачите на двете МПС-та, подробно обсъдено по-горе, експертното заключение и двустранния констативен протокол, се налага извод, че процесното ПТП е настъпило около 09:00 часа, в гр. Бургас, при движение по бул. „Проф. Яким Якимов“ и в района на № 13 при маневра за обратен завой и наличие на пътен знак „Б-1“ водачът на т. а. „Дачия Логан“, с рег. № ******* предприема маневра за извършване на ляв завой, като по същото време по бул.

3

„Проф Яким Якимов“ с посока към кръговото кръстовище до КАТ – гр. Бургас се движи л. а. „Шкода Рапид“, с рег. № *******, при което траекториите на двете превозни средства се пресичат и между тях настъпва удар. Неоснователно се оспорва механизмът на настъпване на процесното ПТП с оглед нанесените щети по автомобилите. Същите се установяват от приетото и неоспорено от страните заключение на САТЕ, в което подробно са описани нанесените имуществени вреди и експертът е дал категорично заключение, че щетите могат да настъпят от така реализираното пътно-транспортно произшествие.

При така приетия механизъм, както от настоящата, така и от първата инстанция, правилни се явяват изводите на районния съд, че поведението на водача на т. а. „Дачия Логан“ представляват нарушение на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, тъй като не е пропуснал движещия се по пътя с предимство л. а. „Шкода Рапид“, с рег. № *******, предприемайки маневра обратен завой и навлизане в него, без да пропусне движещия се там друг автомобил. Така допуснатото нарушение на правилата за движение по пътищата се намира в причинно-следствена връзка с настъпилите имуществени вреди по л. а. „Шкода Рапид“, а вината на осн. чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполага, която презумпция не е опровергана в настоящото производство. Неоснователни са в тази връзка възраженията на въззивника касателно попълването на двустранния констативен протокол и липсата на декларация от страна на водача К. относно виновността. Протоколът съдържа две колони, в които се записват данните за двете превозни средства, като няма определена колона за виновен водач.

Обстоятелството, че свидетелят К. не е декларирал вина не оборва презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. За оборването е необходимо провеждане на обратно доказване от страна на въззивника ответник, каквото в настоящото производство не е осъществено.

Неоснователни са доводите на въззивника, че водачът, застрахован при ищеца, не се е съобразил с движещото се пред него МПС, като е застигнал същото и е осъществил удар в задната му лява част, без да намали скоростта си, въпреки че е имал видимост от разстояние от около 100 метра. В тежест на въззивника ответник е да докаже при условията на пълно и главно доказване фактическите си твърдения, въз основа на които релевира възражение за съпричиняване. С оглед събрания и анализиран по-горе доказателствен материал въззивният съд не намира за доказани твърденията, че т. а. „Дачия Логан“ се е движел в средна лента пред л. а. „Шкода Рапид“, при която хипотеза за водача на застрахования при ищеца лек автомобил би възникнало задължението да спазва необходимата дистанция и да не допуска настъпване на удар в съответствие с разпоредбата на чл. 23, ал.1 от ЗДвП. При това положение възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на л. а. „Шкода Рапид“ се явява неоснователно и правилно районният съд не го е уважил.