Решение № 83 от 09.03.2022, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. К.***, 09.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К.***, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С. В. Г. при участието на секретаря М. Т. М. като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20215510103302 по описа за 2021 година

Предявен е иск за прекратяване на основание чл.49, ал.1 от Семейния кодекс /СК/. граждански брак с правно

В исковата молба ищцата заявява, че с ответника сключили граждански брак на *** г. в Р Т., след кратко познанство. Той живеел в Т., а тя в Б., като на *** г. заминала при него. Заживели в гр. Х., Т., заедно с майката на ответника. Там живели до м. февруари 2019 г., като след това се прибрали в Б. и заживели в с. С., ул. „*** при неговите баба и вуйчо до момента на фактическата им раздала - *** г. На *** г. се родила дъщеря им М.. Сочи, че от самото начало на съвместния им живот ответникът се проявявал като много груб и агресивен, особено след злоупотреба с алкохол, което пък се случвало много често. Много скоро след като заживели заедно, той започнал да упражнява психическо и емоционално насилие прямо нея почти ежедневно, а не рядко и физическо такова. Мислела, че след забременяването й нещата ще се подобрят, но не станало така. Продължавала да живее с него, защото не искала да живее сама и заради детето, като се надавала, че ще се промени с раждането му, но и тогава не се случило. Почти ежедневния психически тормоз върху нея продължил и след раждането. Не се съобразявал дори с това, че бебето спи. От крясъците и скандалите му детето се стряскало и започвало да плаче. Тогава започвал да я заплашва, че ако не спре да плаче, ще ги пребие и двете. Психическият тормоз се изразявал не само в обиди и квалификации, но и в заплахи за живота й. Последния случай бил през нощта на 07.04.2020 г. срещу *** г. Тогава ответникът след употреба на огромно количество алкохол й нанесъл жесток побой, като заплашвал, че ще я убие и търсел резачката, с която да я заколи. Като не намерил резачката, взел 1 брадвата със същото намерение. Докато кърмела, той посегнал да я коли с нея, но тя го молела да престане, че ще остави детето без майка и баща.

Тогава започнал да я удря с дръжката на брадвата по главата и по лицето.

Повече от един час била жестоко малтретирана. Успяла да избяга /без детето/ и потърсила помощ. С помощта на полицията към 03.00 часа през същата нощ прибрала бебето и най[1]необходимото за него, както и някои нейни дрехи. В резултат на нанесеният й побой, получила множество наранявания: кръвонасядания и отоци по клепачите на очите, оток, кръвонасядания и костно хрущене по носа, отоци по окосмената част на главата, кръвонасядания по шията, оток и кръвонасядане по лявото рамо, кръвонасядания по левия горен крайник, охлузвания по десния горен крайник, оток, кръвонасядане по дясната ръка с ограничени движения на пръстите на същата ръка, кръвонасядания по левия долен крайник, рана в областта на лявата подбедреница. При прегледа в Съдебна медицина - С. се установило, че й е счупил носа. Във връзка със станалото депозирала жалба в Районна прокуратура – К.***. По тази жалба било образувано наказателно производство. Към настоящия момент й е известно, че ответникът е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 991/ 2021 г. по описа на КРС във връзка с този инцидент. По същия случай било образувано и гр. дело № 743/2020 г. по описа на КРС по Закона за защита от домашно насилие, по което съдът издал Заповед за защита. Заявява, че от *** г. живее при баща си в с. Р., а ответникът не й е известно къде се намира, къде живее. Не се интересува от детето, не е плаща издръжка, не е помагал по какъвто и да е начин за отглеждането му. Тя сама се грижи за него и осигурява издръжката му. В отглеждането му й помагат баща й и баба й Твърди, че на практика са във фактическа раздала повече от една година и половина. Заявява, че към настоящия момент отношенията им с ответника са необратимо разстроени.

Отчуждението е пълно. Бракът им е една формалност, отдавна е изчерпан от съдържание, дълбоко и непоправимо разстроен. Запазването на този формален брак не е от полза нито за тях, нито за детето, нито за обществото и следва да се прекрати, поради дълбокото му и непоправимо разстройство, изключително по вина на ответника. Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което като констатира дълбокото и непоправимо разстройство на брака им по вина на ответника, да го прекрати чрез развод; да възложи упражняването на родителските права спрямо детето М. Д. К., родена на *** г. в гр. С., с ЕГН ********** на майката, и определи местоживеенето му при нея, като на ответника бъде определен подходящ режим на лични контакта с детето, а именно: всяка първа и трета седмица, от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя /без преспиване/; да осъдите бащата да заплаща ежемесечна издръжка за малолетната им дъщеря в размер на 300 лв., считано една година назад от датата на депозиране на исковата молба, до настъпване на нови обстоятелства, да заплаща издръжката до 5-то число на месеца, за който се отнася; да постанови след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име - П.; семейното им жилище е собственост на майката на ответника и няма претенции за ползването му.

Претендира присъждането на разноски. В съдебно заседание молителката се явява лично и с адвокат С. и моли съда да постанови решение, с което да прекратите брака като дълбоко и непоправим разстроен по изключителна вина на ответника, както и да се произнесе по личните отношения с детето.

2

Моли съда с решението си да присъди направените от доверителката й съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.

За съдебно заседание ответникът е редовно призован не се явява и не взема становище по иска.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак страните са сключили граждански брак на *** г. в Република Т., за което е съставен акт за граждански брак №***г., издаден от община П.. От брака си съпрузите имат едно малолетно дете М. Д. К., родена на *** г.

По делото е представено съдебномедицинско удостоверение на живо лице № 9 -1 / 2020 г., от което се установява, че при извършения преглед на ищцата Г.Р. П. на *** г. е установено кръвонасядания и отоци по клепачите на двете очи. Оток, кръвонасядане и костно хрущене по носа. Отоци по окосмената част на главата. Кръвонасдания по шията. Оток и кръвонасядане по лявото рамо. Кръвонасядания по левия горен крайник. Охлузвания по десния горен крайник. Оток и кръвонасядане по дясната ръка с ограничени движения на пръстите на същата ръка Кръвонасядания по левия долен крайник. Рана в областта на лявата подбедрица. Описаните и установени травматични увреждания добре отговарят да са от действието на твърди тъпи предмета и могат да бъдат получен и по начин и време, както се съобщава в предварителните сведения, а именно при нанасяния на множество удари в травмирани области.

Фактът на упражнено физическо насилие върху ищцата от страна на ответника се установява от приложените към делото НОХД № 991/2021 г. по описа на Районен съд – К.*** и гражданско дело № 743/2020 г. по описа на Районен съд – К.***.

Одобреното от съда споразумение по горепосоченото НОХД за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. Видно от същото на 21.09.2021 г. Д. К. е осъден за извършено от него престъпление чл.

144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, на осн. чл.144 ал. 3 вр. ал.1 от НК вр. чл. 54 ал.1 от НК на 8 / осем / месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал. 1 от НК съдът е отложил така определеното наК.ие за срок от три години.

Видно от приложеното гражданско дело № 743/2020 г. по описа на Районен съд – К.*** съдът е издал заповед №15 на 10.06.2020 г. на основание чл.15 от Закона за защита срещу домашно насилие, като е задължил Д. К. да се въздържа от извършване на домашно насилие - физическо, психическо, емоционално или икономическо насилие, опитът за насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права над Г.Р. П., с ЕГН-********** от село Р., община К.***, улица ***, на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН като е забранил на същия да приближава на разстояние по близо от 70 метра пострадалите Г.Р. П., с ЕГН-********** и М. Д. К., с ЕГН**********, жилището, което обитават в село Р., община К.***, улица ***, местата им за социални контакти и отдих, на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН за срок от дванадесет месеца, считано от датата на обявяване на решението 3 10.06.2020 г.

По делото е изготвен социален доклад от Дирекция ‘‘Социално подпомагане‘‘ – К.***, от който се установява, че преките и непосредствени грижи за малолетната М. Д. К. на две години, след раздялата на родителите били поети от майката Г.К.. Посочено е, че същата задоволява основните жизнени потребности на детето. Бащата на детето не участва в грижите за детето, като не проявява и заинтересованост за състоянието на М.. Същият до момента бил подпомогнал финансово за разходите по отглеждането на детето със 150 евро. С оглед защита на интересите на детето, било необходимо да бъде присъдената издръжка за малолетната М. К. в размер, съответстващ, както на реализираните месечни разходи за задоволяване на нейните основни потребности, така и на действителния жизнен стандарт в страната. В заключението на социалния доклад е посочено, че е целесъобразно определяне на поетапен режим на контакти, с оглед изграждането на стабилна емоционална връзка между детето и родителят, неупражняващ родителските права.

За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелката С.Р. П..

От поК.ията на свидетелката С.Р. П. / сестра на ищцата / се установява, че Г. и Д. не живеели заедно от момента, в който й звъннала вечерта да отиде да я взема – това било 2019 г. Не ги била виждала заедно оттогава. Сестра й се обадила около 12,00 – 12,30 часа вечерта и казала : „како, ела да ме прибереш, защото ме преби Д.“. Когато отишла сестра й излязла по нощница била в кръв, подута, посинена, разчорлена. ,, Те водиха едно дело, но не ми е ясно докъде се стигна. Д. не е изпращал пари за детето. Не знам къде живее, нямам информация не се интересувам‘.‘ След като се оженили в Т. сестра й и Д. „дойдоха в Б.“, в село С.. Заявява ,,живяха не знам дали има година заедно.

Когато се разделили детето им М. било на три месеца. От 2019 г. Г. заедно с детето живеела при баща им и баба им в Р., ,,откакто се разделиха‘‘. Заявява Г. и Д. нямали контакти помежду си.

Съдът кредитира поК.ията на свидетелката П., преценени съобразно разпоредбата на чл.172 от ГПК, тъй като същите са логични, безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, въпреки родството й със страна по делото и се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал.

Преценени поотделно и в тяхната съвкупнст фактите дават възможност на съда да приеме за установено, че бракът между страните в съществуващия му вид е изпразнен от необходимото според закона и добрите нрави съдържание.

Следва да се отбележи, че липсват нормални отношения между съпрузите - те са отчуждени един от друг, налице е безразличие относно емоционалното, физическото и духовното състояние на партньора. Тези обстоятелства се потвърждават, както от изразеното от ищецът становище и свидетелските поК.ия, така и от безспорно установеното състояние на фактическа раздяла, която в конкретния случай е довела до окончателното задълбочаване на брачното разстройство. Съдът счита факта на съществуването й за неоспоримо доК. от *** година, от както молителката е 4 заживяла в дома на баща си в с. Р. . Това поведение е трайно установено между страните и ищцата е категорична, че помирение помежду им е невъзможно. В този вид бракът между тях не би бил в интерес за съпрузите, тъй като не създава нормална семейна среда. Поради изложеното съдът счита, че запазването на брака е невъзможно и същият следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен.