Решение № 233 от 30.05.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. Пазарджик, 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Иванина Игн. Иванова като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20255200500016 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.435 и следващи от ГПК.

Образувано е по жалба на Д. Г. В., ЕГН ********** против постановление от 02.10.2024 г. по изп.д.№134/2024 г. по описа на ДСИ при РС – Пазарджик. Жалбоподателят релевира оплаквания, обосноваващи незаконосъобразността на обжалваното постановление и моли за неговата отмяна. Твърди, че желае да се възползва от правото си по чл.454 ГПК. Моли се да се спре изпълнението и да се вдигнат наложените му запори на притежаваните от жалбоподателя МПС

Ответната страна – Районен съд – Пловдив не е депозирал отговор на жалбата.

В обясненията си по реда на чл.436, ал.3 ГПК ДСИ излага мотиви за неоснователност на жалбата.

Пазарджишкият окръжен съд намира, че жалбата се явява допустима по смисъла на чл.436, ал.1 ГПК, а разгледана по същество 1 неоснователна.

Първоначално изпълнителното производство е образувано пред съдебно-изпълнителната служба в РС – Велинград, при което е образувано изп.д.№65/2024 г

., по молба на взискателя Районен съд – Пловдив срещу Д. Г. В. за изпълнение на парично вземане, съгласно приложен по делото изпълнителен лист №260009/01.04.2024 г., издаден по НОХД №5636/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

Изпратена е покана за доброволно изпълнение до длъжника, която е връчена лично на длъжника на адрес в гр.Пазарджик, ул.Генерал Гурко №1.

С разпореждане от 24.04.2024 г. на основание чл.458 ГПК е присъединен взискателя ТД на НАП.

След извършена справка за постоянен и настоящ адрес на длъжника, производството по изп.д.№65/2024 г. по описа на ДСИ при РС – Велинград е прекратено и на основание чл.427, ал.1, т.5 ГПК е изпратено на ДСИ при РС – Пазарджик.

С постановление от 03.07.2024 г. е образувано изп.д.134/2024 г. по описа на ДСИ при РС – Пазарджик.

По изпълнителното дело са изискани и приложени справки за постоянен и настоящ адрес на длъжника, за трудови договори, за наличие на задължения, за родственост, семейно положение и деца, за наличие на сметки и сейфове.

Насрочен е и опис на движими вещи, собственост на длъжника, но същият не се е извършил, поради неявяване на взискателя.

С постановление от 23.07.2024 г. е присъединена държавата, съгласно удостоверение изх.№130372403179614/10.07.2024 г. , издадено от ТД на НАП.

Изпратено е съобщение изх.№6222/03.07.2024 г. до длъжника Д.

В., с което е уведомен, че изп.д.№65/2024 г. е прехвърлено за 2 продължаване на изпълнението при ДСИ при РС – Пазарджик, при което е образувано изп.д.№134/2024 г. Това съобщение е връчено лично на длъжника на 23.07.2024 г.

С разпореждане от 24.07.2024 г. е наложен запор върху банковата сметка на длъжника в „Юробанк България“ АД, за което е уведомен със съобщение изх.№6955/25.07.2024 г., получено лично на 31.07.2024 г.

Със съобщение изх.№6919/24.07.2024 г . длъжника е уведомен, че държавата в лицето на ТД на НАП е присъединена като взискател по изпълнително дело за сумата от 1 136,78 лв., съгласно удостоверение изх.№130372403179614/10.07.2024 г.

На 30.09.2024 г. е депозирана молба от длъжника,в която заявява, че желае да се възползва от правото си като физическо лице по чл.454 ГПК, като се задължава да внася дължимата сума, както следва: 20% от целия дълг в срока за доброволно изпълнение и по 10% от целия дълг на всеки следващ месец до окончателно изплащане на задължението. Моли да се обединят две изпълнителни дела в едно, но без да са посочени номера на дела, нито пък имена на взискатели.

Моли да се спре изпълнението и да се вдигнат наложените запори върху притежаваните от него МПС.

С постановление от 02.10.2024 г. съдебният изпълнител е оставил без уважение всички искания на длъжника.

При тези данни въззивният съд прави следните изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2 ГПК длъжникът в изпълнителното производство, какъвто е жалбоподателят, може да обжалва лимитативно изброените в закона действия на съдебния изпълнител - постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител 3 да извърши нова оценка по реда на чл.468, ал.4 и чл.485; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл.470, както и в случаите по чл.486, ал.2; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението. Тези подлежащи на обжалване изпълнителни действия на съдебния изпълнител са изрично и изчерпателно посочени в нормата на чл.435 от ГПК, като жалби срещу други действия не са допустими.

Така изложеното дава основание на настоящата инстанция да приеме, че обхвата на проверка от същата следва да се ограничи единствено върху отказа за спиране на изпълнението.

Съгласно разпоредбата на чл.454, ал.1 ГПК съдебният изпълнител спира изпълнението, ако до деня, предхождащ публичната продан на имота, длъжникът-физическо лице внесе 20 на сто от вземанията по предявените срещу нето изпълнителни листове и се задължи писмено да внася на съдебния изпълнител всеки месец по 10 на сто от тях, като това правило на основание чл.454, ал.3 ГПК не се прилага, когато се продава заложена или ипотекирана вещ.

Следователно предпоставки за спиране по чл.454, ал.1 ГПК са: изпълнението да е насочено към движима вещ или недвижима имот на длъжника, да е направено искане за спиране, като са заплатени 20% от вземанията по изпълнителния лист, длъжникът да е поел задължение да заплаща месечно по 10 % вземанията по изпълнителния лист.

В случая от материалите в кориците на изпълнителното дело се констатира, че е направено такова искане до съдебния изпълнител, но не се установи длъжникът действително да е внесъл и 20 на сто от вземанията по изпълнителния лист, поради което и не са налице основания за спиране на изпълнението.

Предвид изложеното, настоящата инстанция приема, че обжалваното действие на съдебния изпълнител е законосъобразно и следва да се потвърди.

4

Водим от горното, Пазарджишки окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 02.10.2024 г. по изп.д.

№134/2024 г. по описа на ДСИ при РС – Пазарджик.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5