Решение № 120 от 22.04.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. С.З., 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско дело № 20245500500163 по описа за 2024 година

Производството е на основание чл. 435 и сл. от ГПК.

Постъпила е жалба с вх. № 9261/06.02.2024г., подадена от адвокат В.

Д. А., член на АК - С.З., личен № **** в Единния регистър на адвокатите в Република България, с адрес на кантората: гр. С.З., ул. „**********, тел.

****** против акт за определяне на възнаграждението на особения представител на длъжника по изп. дело с № 1337/2023 г. по описа на ЧСИ Г.И..

Назначена е за особен представител по чл. 430, вр. с чл. 47, ал. 6 ГПК на длъжника С.Г.Г. от с. М., ЕГН ********** по изп. дело № 1337/2023 г. по описа на ЧСИ Г.И..

В това й качество на датата 12.01.2024 г. й била връчена и покана за доброволно изпълнение на задължение в размер на 130033,44 лева към 10.01.2024 г. Към поканата са приложени три броя изпълнителни листове, издадени в полза на "БАНКА Д." ЕАД и удостоверение на НАП за изискуеми публични задължения.

На 31.01.2024г. получила съобщение от ЧСИ Г.И., с което същата я уведомява, че й е определила възнаграждение в размер на 350 лева.

Намира този акт за незаконосъобразен по следните съображения.

Разпоредбата на чл. 47, ал. 5 ГПК предвижда, че възнаграждението на особения представител се определя съобразно фактическата и правната 1 сложност на делото, като размерът на възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но не по- малко от една втора от него. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗА размерът на адвокатското възнаграждение не може да бъде по-нисък от ® предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Такава наредба е Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАдвС.

В конкретния случай съдебният изпълнител правилно се е насочил към уредбата в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но неправилно е определил приложимата правна норма. Същият се е позовал на чл. 10, т. 4 от Наредбата, уреждаща размера на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело, което има за предмет действия извън посочените в т. 2 и т. 3 на същата разпоредба. Посочил е, че заявената по делото необходимост от назначаване на особен представител в никакъв случай не попадала в обхвата на т. 2 на чл. 10 от Наредбата, поради което липсвало основание за определяне на възнаграждение на особен представител на база материалния интерес по делото.

Подробни съображения и доводи са изложени в писмената жалба на жалбоподателя адвокат В. Д. А. от АК - С.З.. Същият моли съда да постанови решение, с което да се отмени действията на ЧСИ Г.И. по горепосоченото изп. дело, а именно да се отмени постановлението на ЧСИ от 21.03.2017г., с което е оставено без уважение искането й за увеличаване на адвокатското й възнаграждение като особен представител на длъжника.

С оглед на изложеното, моли да се приеме за разглеждане настоящата жалба и като се констатира, че е налице основанието за това, да се отмени акта на съдебния изпълнител за определяне на възнаграждението на особения представител на длъжника по изп. дело с № 1337/2023 г. по описа на ЧСИ Г.И. и вместо него да постановите друг, с който да се определи на особения представител на длъжника по изп. дело с № 1337/2023 г. по описа на ЧСИ Г.И. възнаграждение съобразно чл. 10, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Моли да има предвид, че съгласно т. 7 от Тълкувателно решение под № 6/2012 г. на ОСГТК особеният представител не дължи заплащането на такси и разноски в производството.

В законоустановения едноседмичен срок е постъпило писмено възражение от другата страна – взискателят по делото “БАНКА Д.” АД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. *****, представлявана от Д.Н.Н.-И. и С.Л.С. в качеството им на Изпълнителни директори действащи, чрез пълномощника си Д.Г.Д., упълномощен с пълномощно с 2

№№ 2587, 2588 том 1, акт 172 от 07*04.2023 г. на нотариус Д.Н., нотариус с peг. № ** от НК по изпълнително дело с №1337/2023г. против жалба с вх.

№9261/06.02.2024г. на адв. В. Д. А., АК - С.З..

В законоустановения срок, на осн. чл. 436, ал. 2 от ГПК, представя пред съда настоящето възражение по жалба с вх. №9261/06.02.2024г., подадена срещу акт за определяне на възнаграждение на особения представител на длъжника по изпълнително дело №1337/2023г. по описа на ЧСИ Г.И., per. №** с район на действие ОС - С.З., от адв. В. Д. А., АК - С.З. в качеството си на особен представител на длъжника С.Г.Г., ЕГН **********. Считат, че същата е недопустима, а в случай, че бъде допусната за разглеждане, молят да се приеме същата за неоснователна.

Съгласно чл.436, ал.2 от ГПК съдебният изпълнител е изпратила жалбата за становище до взискателя. „Банка Д.“ АД, която е представила горепосоченото писмено възражение с вх. № 13166/15.02.2024г., в което пълномощникът на банката е изложил подробни твърдения за недопустимост и неоснователност на подадената жалба.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК са постъпили и писмени мотиви от ЧСИ Г.И., както и копие от изпълнително дело № 63/17 год., по описа на същия ЧСИ.

По направените с частната жалба оплаквания съдът намери за установено следното:

ОТНОСНО ДОПУСТИМОСТТА:

Настоящата жалба е подадена от надлежно легитимирана страна – осбения представител на длъжника в изпълнителното производство, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, посочено в чл.435, ал.2, т.7 от ГПК - определените разноски по изпълнението в размер на 350 лева.

Във възражението на въззиваемия, както и в мотивите на ЧСИ се застъпват становищата и същите считат, че подадената жалба е недопустима, като съображенията им за това са следните:

В нормата на чл. 435 от ГПК лимитативно и изчерпателно са изброени действията на съдебният изпълнител, които могат да бъдат атакувани по пътя на обжалването от страните по изпълнението и от трети лица.

Разпоредбата е императивна и не може да се тълкува разширително, Законодателят изчерпателно е посочил качествата на лицата в изпълнителното производство или засегнати от него, на които се признава процесуалното право на жалба срещу изрично изброени действия на 3 съдебния изпълнител и не е предвидена правна възможност за обжалване и на други действия, с които страна по делото или трето лице счита, че са нарушени правата му, тъй като в ГПК няма обща разпоредба даваща възможност за обжалване на всички действия на съдебния изпълнител, които те считат, че са незаконосъобразни. Съществуването на правото на жалба е абсолютна процесуална предпоставка за упражняването на същото, надлежното подаване на жалбата и разглеждането й от съда, При липсата й същата е недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане от съда.

В случая се твърди от горепосочените стрни, че жалбата е постъпила от адв. В. А., която обжалва размера на възнаграждението, което й е било определено във връзка с назначаването й като особен представител на длъжника по изп. дело с № 2023**0401337 С.Г.. Така подадената жалба по своето естество не може да бъде отнесена към никоя от хипотезите па чл.435 от ГПК, следователно се явява недопустима.

Окръжният съд намира, че жалбата се явява процесуално допустима и поради следните съображения:

Съгласно Тълкувателно решение под № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, докладчик съдиите Е.Ч. и А.Б. т. 6. Размерът на възнаграждението на особен представител по смисъла на чл.47, ал.6 ГПК и чл.48, ал.2 ГПК се определя от съда при условията на Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Според т. 7.

Особеният представител на ответника по чл.47, ал.6 ГПК не дължи държавна такса, тъй като същата се дължи от страната.

Съобразно Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д.

№ 3/2015 г., ОСГТК, докладчик съдията Д.Д. на обжалване по реда на чл.435, ал.2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението.

Предвид горното съдът счита, че същата жалба се явява допустима и следва да бъде разгледана по съществото си относно нейната материална основателност.

ОТНОСНО ОСНОВАТЕЛНОСТТА:

Въззивният съд намира, че в кантората на ЧСИ Г.И. е образувано изпълнително дело под № 2023**0401337 срещу С.Г.Г. с ЕГН ********** е било образувано по молба с вх. № 26417/27.04.2023г. на „Банка Д.” АД, ЕИК ****** и приложени към същата изпълнителен лист от 03.06.2019 г., издаден по търг. дело под № 307/2016 г. по описа на Окръжен съд - гр. С.З., изпълнителен лист от 13.06.2022 г., издаден по търг. дело № 307/2016 г, по 4 описа на Окръжен съд - гр. С.З. и изпълнителен лист от 13.06.2022 г., издаден по търг. дело с № 1289/2020 г. по описа на Окръжен съд — гр. С.З.. Вземането на банката произтича от договор за ипотечен кредит от датата 28.06.2007г., като съгласно приложения по делото Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, вписан в СВ - С.З. в том 6, акт № 185, вх. № 7803/29.06.2007г., за обезпечаване на отпуснатия кредит ипотекарният длъжник И.С.Б. е учредил в полза на банката ипотека върху недвижим имот, представляващ: Апартамент № 8, находящ се е град С.З., бул. „*******, със застроена площ от 52,25 кв.м, а длъжникът С.Г.Г. е учредила в полза на банката ипотека върху недвижим имот, представляващ: Апартамент с № 82, находящ се в град С.З., кв. „***********.

Съгласно молбата на взискателя съдебният изпълнител е насочила изпълнението към ипотекираните в полза на банката недвижими имоти.

Изпратила е покана за доброволно изпълнение до длъжника и до ипотекарния длъжник. Ипотекарният длъжник И.С.Б. е получил поканата за доброволно изпълнение лично на 05.06.2023г.

Съгласно приложените по делото справка от НБД „Население” постоянният и настоящ адрес на длъжника С.Г.Г. с ЕГН ********** е в село М., община С.З.. Този адрес е посочен и в приложения изпълнителен лист, по делото липсват данни за други адреси, на които длъжникът да бъде търсена.

Призовкар от кантората на ЧСИ Г.И. е търсил длъжника на посочения адрес, спазвайки разпоредбата на чл.47 ГПК. При посещенията си призовкарят не е открил длъжника, нито нейни близки или роднини, живущи на адреса, които да са съгласни да получат книжка, събрал е данни от кмета на с. М., който е заявил, че длъжникът няма имот в еселото и не живее в с. М. от близо 6 години. На 14.09.2023г. призовкарят е залепил уведомление по чл. 47 от ГПК по постоянния и настоящ адрес на длъжника, но в дадения срок по чл. 47, ал.

5 и 6 от ГПК длъжникът или неин пълномощник не са се явили да получат книжата, подлежащи на връчване. След изтичане на срока по чл. 47, ал. 2 от ГПК, ЧСИ е извършила нова справка в НБД „Население”, от която е установила, че няма промяна в регистрирания постоянен и настоящ адрес на длъжника. Направила е справка в НАП за регистриран трудов договор с цел връчване на поканата за доброволно изпълнение чрез съответния работодател на длъжника, но е установила, че длъжникът няма регистриран трудов договор. Взискателят е бил уведомен за необходимостта за назначаване на особен представител на длъжника и е подал молба с искане за назначаване на особен представител с цел продължаване на изпълнителните действия по делото и насочване на изпълнението към ипотекирания в полза на взискателя недвижим имот (опис, оценка и публична продан). Взискателят е бил уведомен да внесе по специалната сметка на ЧСИ 350 лева за възнаграждение на особения представител. Сумата е била внесена по специалната сметка на 5

ЧСИ Г. И. на 02.10.2023г.

При така установената фактическа обстановка ЧСИ И. е изпратила молбата до Адвокатска колегия — град С.З. с искане за назначаване на особен представител на С.Г.Г. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: село М., община С.З. - длъжника по изпълнително дело с № 2023**0401337 по описа на ЧСИ Г. И., peг. № **, който да осъществява процесуално представителство по смисъла на чл.430 ГПК и да защитава интересите на длъжника в изпълнителното производство. С писмо с изх. № 1786/15.11.2023г. АК - С.З. е уведомила съдебния изпълнител, че адв. В. Д. А. е била определена за особен представител на С.Г.Г. — длъжник по изп. дело № 2023**0401337.