Решение № 9746 от 22.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9746 гр. София, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110147413 по описа за 2025 година Предявен е установителен иск с правно основание чл.

422 ГПК, вр. с чл. 411 КЗ за установяване съществуването на вземанията на ******************************, ЕИК:

*****************, със седалище и адрес на управление:

******************, спрямо *********************, ЕИК:

*************, със седалище и адрес на управление:

***********************, за сумата от 5764,91 евро, с равностойност в лева от 11 250,18 лева, представляваща регресно вземане за възстановяване на платено от ищеца застрахователно обезщетение по полица №

4704230300005764 за имуществени вреди по влекач „**********“, с рег. № ************** с прикачено полулемарке „*******“ с рег. № *************, причинени при ПТП на 20.09.2024г. в ********************, в базата на 1

***********************, сумата от 12,78 евро, с равностойност в лева от 25 лева, представляваща ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 29.05.2025г. до окончателното плащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.

№ 32078/2025г. по описа на СРС, 45 с-в.

Претендираните с исковата молба субективни права ищецът извежда при твърдения, че на 20.09.2024 г. в ******************** в базата на *********************** е настъпило ПТП, предизвикано по вина на водач на влекач „**********“ с рег. № ************ с прикачено полуремарке „**********“ с рег. № *************, в резултат на което са причинени щети на влекач „**********“ с рег. № ************** с прикачено полулемарке „*******“ с рег. № *************. Увреденото МПС е предмет на имуществена застраховка „Каско“, обективирана в полица № 4704230300005764 при ищцовото застрахователно дружество, която е била валидна към датата на настъпване на ПТП. Сочи, че във връзка с настъпилото застрахователно събитие е образувана щета № 470423242458196, по която е извършен ремонт и е одобрено заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 5764,91 евро, с равностойност в лева от 11 250,18 лева.

Посочената стойност е заплатена на 25.10.2024 г. по сметка на „********** ************** - дружеството, извършило 2 ремонта на увредения влекач. Ищецът поддържа, че за МПС „**********“ с рег. № ************ е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП. Поради изложените съображения счита, че притежава регресно вземане срещу ответното дружество за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение, както и сумата за направените ликвидационни разноски. Твърди, че е предявил регресната си претенция в общ размер от 5764,91 евро, с равностойност в лева от 11 275,18 лв. с покана до ответника, но последният отказал да възстанови регресната сума. Поради изложените съображения, моли съда да уважи исковата претенция. Претендира присъждане на извършените разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който излага становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва механизма на пътнотранспорното произшествие, както и причинноследствената връзка между деянието и вредите. Релевира възражение, че процесните щети по увредения влекач са идентични с уврежданията, настъпили при предходно ПТП от 25.07.2024г. Възразява срещу размера на претендираното застрахователно обезщетение, тъй като е силно завишен и не отговаря на действителната стойност на щетите. Моли за отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.

3

В съдебно заседание ищецът

****************************, редовно призован, не се представлява. С молба с вх. № 98750/27.03.2026г. поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска.

Ответникът *******************, редовно призован, в открито съдебно заседание, се представлява от юрисконсулт А., която поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на иска.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, и по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

По предявения иск с правно основание чл. 411 от КЗ спорното материално право се обуславя от възникването на следните материално-правни предпоставки: 1) валидно възникнало застрахователно правоотношение; 2) установяване на настъпването на покрит от застрахователния договор застрахователен риск; 3) механизма на ПТП и вида на вредите, възникнали в причинна връзка с ПТП, в това число отговорността на делинквента, застрахован при ответното дружество по силата на застраховка „Гражданска отговорност“, 4) изплащане на застрахователно обезщетение и размера му.

Така предявения иск е допустим, като предявен при наличието на правен интерес, от страна, в полза на която е 4 издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 32078/2025г. по описа на СРС, 45-ти състав и в срока по чл. 415 от ГПК.

С определението си постановено по реда на чл. 140 от ГПК съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството на следните, релевантни за спора факти и обстоятелства: относно наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на влекач „**********“ с рег.

№ **************, че ищецът е заплатил сума в размер на 11 250,18 лева в полза на дружеството, осъществило ремонта на увреденото МПС, както и относно наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и собственика на влекач „**********“ с рег. № ************. По изложното и с оглед процесуална икономия съдът не ще обсъжда по същество осъществяването на тези относими към предмета на спора факти.

Спорен е въпросът относно механизма на ПТП и причинната връзка между ПТП и щетите по ППС ********** с ДК № **************, както и дали вредите са настъпили в следствие именно на процесното ПТП, а не на предходно такова.

В тази връзка по делото е допуснато изслушване на съдебно - автотехническа експертиза. Според експертизата, която съдът кредитира, като съотносима на приетия по 5 делото Двустранен констативен протокол за ПТП от 20.09.2024г. произшествието е настъпило на 20.09.2024г., около 23:55 часа в ************* на паркинг на магазин ***********. Според протокола и изслушаната експертиза механизма на ПТП е реализиран на горепосочената дата и място, където ППС „********** ******“ с рег. № ************** е паркирано на паркинга на магазин ***********, където се е намирало в покой и при нулева скорост на рампа за разтоварване, като по същото време водача на товарен автомобил „********** R“, с рег. № ************ предприема маневра за паркиране, при която поради неупражнен недостатъчен контрол над управляваното от него ППС, реализира ПТП с паркирания товарен автомобил „********** ******“ с рег. № **************, като със задна лява част на ремаркето го удря в предна дясна част. Вещото лице е дало експертно заключение, че от техническа гледна точка, получените увреждания по товарен автомобил „********** ******“ с рег. № ************** са в причинна връзка с ПТП, реализирано на 20.09.2024г.

От показанията на разпитания на страната на ищеца свидетел – Н. Н. К., като водач на товарен автомобил „********** ******“, с рег. № **************, се установява, че той не е възприел непосредственно удара.

Възпроизвежда, че по това време товарел автомобила със стока. Водачът на товарен автомобил с рег. № *********** с 6 прикачено полуремарке „**********“, с рег. № ************* му се обадил за да го уведоми за възникналото произшествие. Двамата работели в една и съща фирма – ********************. Посочва, че ПТП е настъпило на твърдяното от ищеца място, през м.07.2024г., в тъмната част на денонощието. При предявяване на двустранния протокол от съда, свидетелят посочва, че в протокола под неговото име, като участник в ПТП под буква „Б“, не фигурира негов подпис и въобще негов почерк. Посочва, че оставил всичко на другия водач – Б., защото той трябвало да тръгва. Въпреки това посочва, че по изложеното от другия водач би следвало схемата на ПТП да съответства на твърдения от ищеца механизъм на ПТП.

Впоследствие при отправен втори въпрос „Спомняте ли си кой точно месец беше произшествието?“, свидетелят отговаря, че не може да каже с точност кой сезон е настъпило.

С оглед даване отговор на въпроса дали процесните вреди по товарен автомобил „********** ******“ с рег. № ************** са настъпили във връзка именно с процесното ПТП, а не с предходно такова, съдът е задължил ищеца да представи доказателства за заведена при дружеството щета във връзка с ПТП, с участик горепосочения товарен автомобил, реализирано два месеца преди процесното – на 25.07.2024г. От приетия по делото протокол за ПТП с бланкетен номер 1812100 от 25.07.2024г.

/нечетливо копие/, и заявление за изплащане на 7 застрахователно обезщетение във връзка със заплащане на обезщетение за репариране на щетите по товарен автомобил „********** ******“ с рег. № ************** от ПТП от 25.07.2024г., се установява, че на 25.07.2024г. е настъпило ПТП с участието на същия товарен автомобил товарен автомобил „********** ******“, с рег. № **************, но при коренно различен механизъм на ПТП и при установени коренно различни увреждания по автомобила и ремаркето, и то в лявата част на автомобила, доколкото в хода на настоящото производство и във връзка с процесното ПТП, уврежданията са изцяло в дясната част на автомобила.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна, че ищецът установи в хода на поризводството механизма на ПТНП, място и дата на реализиране, както и че щетите по товарен автомобил „********** ******“, с рег. № ************** са в причинна връзка с механизма и именно с ПТП, реалзирано на 20.09.2024г.

По своята правна същност приложеният двустранен протокол представлява подписан частен свидетелстващ документ и като такъв се ползва с формална доказателствена сила съгласно чл.180 ГПК, т.е. съставлява доказателство, че обективираните в него изявления изхождат от подписалите го лица. Вярно е, че свидетелят К. посочи, че не е подписал протокола, но не отрече мястото и 8 датата на ПТП, първоначално посочи м.07.2024г., и че схемата на ПТП отразява вярно процесния механизъм. От друта страна, доколкото този документ формално носи подписа на делинквента – водача на т.а. „********** *****”, с рег. № ************* – Б. П., и удостоверява неизгодни за него, а от там и за ответната страна факти, то документът има и материална доказателствена сила, че тези факти са се осъществили, така както са посочени в протокола. Такива факти са посочените касателно мястото и датата и часа на ПТП и начина по който то е възникнало, както и в частта по посочените щети, в каквато връзка протокола за ПТП кореспондира изцяло на изслушаната по делото САТЕ и на показанията на свидетеля - К. . По изложеното съдът приема, че в конкретния случай водачите на двете ППС са постигнали съгласие относно обстоятелствата, свързани с ПТП, при което са причинени материални щети на едно от тях. По изложеното и съдът като взе предвид, че водачите коректно са изпълнени задълженията по чл. 123, ал.1,т.3, б.

„б” от ЗДвП, вр. чл. 2, ал.1,т.3 от Наредба № Iз-41/2009г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране на МВР, КФН и ГФ, то приетия по делото двустранен констативен протокол свидетелства за механизма на ПТП и обстоятелствата по възникване на ПТП, като пълното и главно доказване се подкрепя, както бе посочено по-горе и от останалия, събран по делото доказателствен материал.

Настоящият съдебен състав счита, че ищецът, чиято е 9 доказателствената тежест в производството, проведе пълно и главно доказване на твърдението си за настъпило застрахователно събитие – ПТП. От съвкупната преценка на събраните писмени доказателства по делото, от събраните гласни доказателствени средства и заключението на съдебно-автотехническата експертиза, се установява по безспорен начин механизма на ПТП и причинноследствената връзка между него и вредите.