Решение № 149 от 14.02.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Варна, 14.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско дело № 20253100500045 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК Образувано е по въззивна жалба с вх. № 9444/22.11.2024 г. на Д. Д. П., ЕГН **********, чрез адв. Е. Д. – А. против Решение № 3873/01.11.2024 г., с което е оставена без уважение молбата на Д. Д. П., ЕГН ********** с постоянен адрес град Варна за допускане на промяна на фамилното й име от П. на Д., на основание чл. 19, ал. 1, предл. 3 от ЗГР.

В жалбата са изложени следните аргументи за неправилност на обжалвания акт:

Съдът неправилно е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява, че в случая са налице важни обстоятелства по смисъла на ЗГР.

Безспорно е доказано, че тя е известна в обществото с фамилията Д., а не с фамилията П..

Първата инстанция не е обсъдила факта, че е с двойно гражданство, както и факта, че е с две различни фамилии - Д. Д. П. в българските документи за самоличност, а Д. Д. в израелските такива, което създава затруднения в отношения с държавни институции, пътувания извън страната и други.

На следващо място посочва, че по делото безспорно е доказано, че майка й И. Н. Д. също носи фамилията Д., а не с фамилията П., което е важно обстоятелство – привързаността към фамилията Д., напомняща за баща й, както и връзката, която изгражда с фамилията на майка си. Фамилията П. не е българска фамилия, а тя с български корени, чувства се българка и желае да 1 носи българска фамилия.

Неправилно съдът е приел, че не е доказано Д. В.Ц. е неин баща. По делото е предоставено свидетелство за Свето Кръщене от което е видно, че имената на бащата й е с имена Д. В.Ц..

В акта за раждане е записана с името Д. Д. П., като през името на същата произтича от личното име на баща й – Д..

Докато е бил жив баща й е изградила силна емоционална връзка с него, поддържали са контакти и се чувствали близки. Желае да приеме неговото име и да стане - Д. Д. Д..

Моли де отмени обжалваното решение като неправилно.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК заинтересованите участници Община Варна и ВОП не са депозирали отговор на жалбата.

С обжалваното решение ВРС е оставил без уважение Д. Д. П. за допускане на промяна на фамилното й име от П. на Д. на основание чл. 19, ал.

1 предложение 3 от ЗГР.

СЪДЪТ, след преценка на становищата на участниците, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от удостоверение за раждане № 083122 от 26.10.1989 г., Д. Д. П. е родена на 19.10.1989 г. в гр. Варна от майка И. Н. П., в акта не е посочен баща.

От задграничен паспорт на молителката, издаден от ОД МВР Варна се установява, че тя е с имена Д. Д. П..

В представено заверено копие на израелски паспорт, валиден до 04.05.2026 г. молителката е записана с имена Д. Д..

От удостоверение от Министерството на вътрешните работи на Израел, се установява че молителката си е сменила фамилията в Израел, от П. на Д. П..

В диплома за отличие от семинар на тема „Съвременни подходи в рекламните събития“ молителката е записана с имена Д. Д..

От свидетелство за свето кръщение, издадено от Българска Патриаршия на 12.03.1990 г. се установява, че детето Д. е родено от родители Д. ***** и И.

Н. П..

По делото е вложено копие от виза за САЩ, в която молителката е с имена Д. Д.

Предоставени са копия от лична карта и задграничен паспорт от които се установява, че имената на майката на ищцата са И. Н. Д..

По делото са вложени пропуски издадени на молителката във връзка с длъжността която заема в „ Ел Ал Израел Еърлайс“ клон гр. София за достъп ди летище София и летище Израел. В единия пропуск молителката с фамилия Д. а в другия с фамилия П..

От показанията на свидетелката Кънева се установява, че познава молителката от училище с фамилията Д.. С тази фамилия се представя пред 2 обществото. Майка й също е с фамилията Д..

СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следнитеправни изводи:

Името е част от гражданската регистрация на дадено лице и го отличава от другите лица в обществото и семейството му в качеството му на носител на субективни права /чл. 1, ал. 3 от ЗГР/.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗГР промяната на собственото, бащино или фамилно име се допуска от съда по изключение и само при наличието на някоя от изчерпателно изброените в същата разпоредба хипотези - когато името е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.

В закона липсва дефиниция, кои са важните обстоятелства, обуславящи промяна на името. В практиката на ВКС константно се застъпва, че такива могат да бъдат лични и обществени обстоятелства, които правят носенето на името лично или обществено неудобно или неподходящо; известността на лицето в обществото с име, с което се идентифицира; носенето от лицето на различни имена в различни периоди от време в резултат на станала не по волята му промяна и други. Преценката, обаче, винаги е конкретна и следва да бъде обвързана с императивните изисквания на закона и посочените в тях възможни отклонения относно начина на образуване на бащиното и фамилното име на физическото лице. /решение № 282 от 19.12.2014 г. по гр. д.

№ 3346/2014 г., Г. К., III Г. О. на ВКС; решение № 507 от 22.10.2010 г. по гр. д.

№ 227/2010 г., Г. К., III Г. О. на ВКС; решение № 680 от 11.01.2011 г. по гр. д.

№ 1164/2009 г., Г. К., IV Г. О. на ВКС/.

Същността на преценката относно важността на обстоятелствата се изразява в това, дали сочените от молителя обстоятелства обуславят изискването за стабилитет на правната индивидуализация на физическите лица да отстъпи пред интереса на отделния член на обществото. Като важни по смисъла на посочената норма обстоятелства следва да се третират тези, които провокират отклонение от императивните правила и принципи относно името с цел да се облекчи общуването и да се създаде по-благоприятна жизнена среда за носителя му. Тези обстоятелства следва да засягат семейните, етническите или религиозните традиции по несъвместим за честта и достойнството на молителя начин и използваните от него имена в обществото да са придобили такава известност, която прави запазването им в регистъра на населението нелогично или обществено неприемливо.

Практиката на Европейски съд по правата на човека, че правото на име е включено в обхвата на чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека и попада в сферата на правото на семеен и личен живот и държавата има позитивно задължение за зачитане на това право. Правни ограничения могат да бъдат оправдани от обществен интерес, за да се осигури точна регистрация на населението, да се запазят средствата на лична идентификация или да се свърже носителя на дадено име със семейството му. В този смисъл Решение на 3

ЕСПЧ от 16.11.2021 г дело Кязим срещу България (жалба № 39356/17) Гаранциите по чл. 8 от ЕКПЧ изискват държавата да се въздържа от всякаква намеса в защитените лични права и същевременно да предприеме необходимите мерки, за да осигури зачитането на тези права и недопускането на неоснователна намеса при упражняването им. Константно е също разбирането на ЕСПЧ, че определянето на името попада в личната сфера на индивида, защитена по чл. 8 от Конвенцията.

Изхождайки от така възприетото съдът приема, че в конкретния случай е установено, че молителката се идентифицира с две различни фамилии. В България носи фамилията П., а в Израел носи фамилията Д., притежава документи в които е отразена с различни фамилии. Наличието на две различни фамилни имена по документи за самоличност и други документи създава неудобства от личен и семеен характер. В случая това обстоятелства създава на молителката и трудности в работата й, във връзка с пътуванията които осъществява, като служител на авиационна компания.

Носенето на една единствена фамилия несъмнено ще облекчи молителката в общуването. От друга страна общественият интерес от запазване на правната сигурност, ще бъде в по – голяма степен защитен, ако молителката може да се легитимира само с една фамилия, което би предотвратило обърквания във връзка с индивидуализацията.

В обобщение настоящият състав намира, че носенето да две различни фамилии в различни държави е важно обстоятелство по смисъла на чл. 19, ал.

1 от ЗГР

На следващо място към настоящия момент майка й носи фамилията Д., което показа връзка на молителката с тази фамилия. Видно показанията на разпитания свидетел Д. се е представяла, като Д. (което е второто й име) и с тази фамилия е позната в обществото.

С оглед изложеното съдът приема, че в случая са налице важни обстоятелства за допускане на промяна на фамилно име на молителката в актовете за гражданско състояние от П. на Д..

В заключение, молбата по реда на чл. 19, ал. 1 от ЗГР е доказана по основание и следва да се уважи като се допусне промяна на фамилно име на молителката в желания смисъл.

Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал.

1 от ГПК, Варненски окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 3873/01.11.2024 г., с което е оставена без уважение молбата на Д. Д. П., ЕГН ********** с адрес град Варна м-ст ****** за допускане на промяна на фамилното й име от П. на Д., на основание чл. 19, ал. 1, предл. 3 от ЗГР.

4

КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА

ДОПУСКА на основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР по молба на Д. Д. П., ЕГН ********** с адрес град Варна м-ст ****** промяна на фамилното име на молителката, което след промяната вместо П. да бъде вписано Д..

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т.

2 от ГПК.

ДА СЕ ИЗПРАТИ заверен препис от настоящото решение служебно на общинската администрация при Община Варна за отбелязване на допуснатата промяна в актовете за гражданско състояние.

Председател: _______________________