Решение № 29 от 17.01.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Русе, 17.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Албена Асп. Соколова като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20234520201934 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на И. Т. Т. против Наказателно постановление № 231085-002336 от 10.08.2023 г., издадено от Началник Група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, с което на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1-во от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер 200 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното наказателно постановление, поради което се моли същото да се отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят И. Т., редовно призован, не се явява лично, като се представлява от адв. Ангелин Колев от Адвокатска колегия – Русе, който в хода на пледоарията си поддържа изложеното в жалбата, доразвивайки го от фактическа и правна страна с представени писмени бележки.

Административнонаказващият представител. орган, редовно призован, не изпраща

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител. е

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в

1 законоустановения срок – препис от обжалваното наказателно постановление е получено от жалбоподателя на 28.08.2023 г., а жалбата е подадена на 08.09.2023 г., касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

На 17.07.2023 г., около 17:37 часа, жалбоподателят И. Т., в качеството си на водач на МПС – лек автомобил Хонда, с регистрационен номер Р6708КВ, собственост на Т. Т., в гр. Русе, на ул. „Адмирал Рождественски“ срещу номер 2, в посока бул.

„Трети март“, в условията на ясно време и суха пътна настилка, претърпял ПТП с материални щети, след като се блъснал с предната част на управляваното от него МПС в бетонен капак на шахта, намиращ се на платното за движение и заемащ част от него.

На местопроизшествието били изпратени свидетелите П. П. и Ц. Ц. – полицейски служител при ОД на МВР-Русе. Малко след тях пристигнал и свидетелят Т. Т., повикан от жалбоподателя.

На 29.06.2023 г. свидетелят Ц. Ц. съставил Протокол за ПТП № 1856633, в който била посочена причината за настъпване на ПТП-то, а именно, че същото е следствие от несъобразяване на скоростта на управление на процесното МПС с ширината на пътя и интензивността на движението, както и констатираните щети. Към протокола били изготвени и четири броя снимки. Протоколът бил подписан от жалбоподателя И. Т..

Съобразявайки гореизложеното, свидетелят П. П. приел, че с поведението си жалбоподателят И. Т. е осъществил нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като в тази връзка съставил АУАН Серия G A № 1000771/17.07.2023 г., който бил подписан без възражения от последния. Такива не били депозирани и в срока, предвиден в чл. 44, ал.

1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН, Началник Група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, в качеството му на АНО, издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентично с тези, съдържащи се в АУАН-а, като за осъщественото нарушение на 20, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на 2 приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – АУАН Серия GA № 1000771/17.07.2023 г., Наказателно постановление № 23-1085-002336 от 10.08.2023 г., Протокол за ПТП № 1856633/17.07.2023 г., докладна записка и справка за нарушител водач, гласни доказателства - показанията на свидетелите П. Р. П., Ц. С. Ц. и Т. Костов Т., приобщени чрез извършен разпит в хода на съдебното следствие, както и веществени доказателства – фотоснимки, приобщени чрез извършен оглед по реда на чл. 285 от НПК в присъствието на свидетелите П. П., Ц. Ц. и адв. Ангелин Колев.

Изброените доказателствени източници са логични, непротИ.речиви, взаимно допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не разкриват протИ.речия и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от определени от него лица. В процесния случай се установи, че АУАН-ът е съставен от компетентен актосъставител – служител на ОД на МВР-Русе, а НП е издадено от компетентен АНО – Началник Група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, упълномощен със Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.

В акта за установяване на административното нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, нарушението е описано пълно и ясно, като са посочени всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си.

3

В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

По изложените съображения съдът намира, че при съставянето на АУАН-а и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да имат за своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление.

Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно постановление, съдът намира следното:

Съдът намира, че от събраните в хода на производството гласни, писмени и веществени доказателства и извършената им оценка следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна извод, а именно, че жалбоподателят И. Т. не е осъществил състава на нарушението на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, както от обективна, така и от субективна страна.

Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

Видно от така цитираната разпоредба, законодателят е изброил примерно факторите на пътната обстановка, които имат значение за избиране на съобразена скорост на движението. Величината на скоростта трябва да бъде в зависимост от отрицателното влияние на тези фактори, като в същото време да е такава, че да позволява превозното средство да бъде спряно пред всяко препятствие, стига то да е предвидимо, тоест при пътни условия и ситуации, когато движението дори и с минимална скорост създава опасност за настъпване на транспортно произшествие.

Видно от така изложеното разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП задължава водачите да съобразят всички конкретни фактори, които усложняват пътната обстановка и създават обективни предпоставки за пътно-транспортни произшествия.

В АУАН-а и в наказателното постановление, актосъставителят, съответно административнонаказващият орган, приели и описали като нарушение това, че с 4 действията си жалбоподателят Т. е нарушил посоченото по-горе задължение, като при избиране скоростта си на движение не се съобразил с ширината на пътя и интензивността на движението. Посочили, че в резултат от това възникнало ПТП с материални щети.

Както бе посочено по-горе, нито в хода на административното производство са били събрани, нито пред съда са представени безспорни доказателства, че така възникналото ПТП е в пряка причинно-следствена връзка със скоростта на движение на автомобила, управляван от жалбоподателя Т., нито че е налице несъобразяване с някой/и от посочените по-горе фактори.

При липса на каквито и да било измервания на мястото на произшествието и отчитане на обективни находки – ширина на пътното платно, височина и ширина на капака на шахтата, спирачни следи, наличие на други участници в движението и др., както и на каквито и да било данни за скоростта на движение на автомобила, непосредствено преди настъпване на ПТП-то, остава неизяснено съществено обстоятелство по делото, а именно дали за настъпване на произшествието влияние е оказала скоростта на движение на автомобила, била тя превишена или несъобразена.

При това положение става ясно, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за това нарушение е била ангажирана единствено и само въз основа на предположение от страна на административните органи, че деянието е осъществено в резултат от управление на процесното МПС, от страна на И. Т., с несъобразена с определени фактори скорост. Недопустимо е привличането на едно лице към наказателна отговорност, в това число и административна такава, да почива само и единствено на предположения и субективни оценки, неподкрепени със съответните доказателства.

Отчитайки гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че жалбата се явява основателна, поради което обжалваното наказателно постановление следва да се отмени като незаконосъобразно.

По разноските:

Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Съобразно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

По делото жалбоподателят И. Т. е бил представляван от упълномощен 5 процесуален представител – адв. Ангелин Колев от Адвокатска колегия-Русе, на който заплатил хонорар в размер на 300 лева, видно от приложените по делото адвокатско пълномощно и договор за правна защита. В хода на съдебната прения адв. Колев претендира присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в този размер.