Решение № 889 от 19.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 889 гр. София, 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-9, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Ст. Янева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Търговско дело № 20241100900581 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД и чл.

92, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „БУЛТЕРМОСТРОЙ” ЕООД твърди, че между него, като наемодател, и ответника „К БИЛДИНГ ГРУП” ЕООД, като наемател, били налице облигационни правоотношения по силата на четири договора за наем, по които предоставил на ответника ползването на фасадно рамково скеле /ФРС/ за изграждащи се жилищни сгради. По всеки договор наемателят поел задължение за плащане на месечна наемна цена в размер на 2 лева на кв.м ФРС без ДДС, 2,40 лева на кв.м с ДДС. Цената била платима авансово - на датата на издаване на фактура за задължението за съответния месец /съобразно уточнение, направено в първото открито заседание - л. 78/. В чл. 8, ал. 1 от всеки договор била уговорена неустойка в размер на 1% от главницата за всеки ден забава, но не повече от 50%. По договор от 23.06.2023 г., на 26.06.2023 г. ищецът предоставил на ответника 1000 кв.м ФРС за обект, находящ се в гр. София, бул. „Черни връх“, като за периода 26.09.2023 г. – 26.03.2024 г. последният не изпълнил задълженията си да заплати наемната цена в общ размер на 14 400 лева с ДДС съгласно фактури с № 4018/26.09.2023 г.; 4076/28.10.2023 г.; 4115/27.11.2023 г.; 4156/30.12.2023 г.;

4238/26.02.2024 г. Предвид забавата възникнало и задължение за заплащане на неустойка в размер на 5952 лева за периода от деня, следващ падежа на задължението по всяка от фактурите, до 21.03.2024 г. По договор от 07.08.2023 г. /заявка 1/, на 07.08.2023 г. и на 11.08.2023 г. ищецът предоставил на ответника 1000 кв.м ФРС за ползването му на обект в гр. София, ул. ****, като за периода 07.10.2023 г. – 07.04.2024 г. последният не изпълнил задълженията си да заплати наемната цена в общ размер на 14 400 лева с ДДС 1 съгласно фактури с № 4051/13.10.2023 г.; 4102/07.11.2023 г.; 4157/30.12.2023 г.;

4186/08.01.2024 г.; 4239/26.02.2024 г.; 4249/07.03.2024 г. Възникнало и задължение за заплащане на неустойка в размер на 5712 лева за периода от деня, следващ падежа на задължението по всяка от фактурите, до 21.03.2024 г.

По договор от 16.08.2023 г. /заявка 2/, на 16.08.2023 г. ищецът предоставил на ответника 1000 кв.м ФРС за ползването му на обекта в гр. София, ул. ****, като за периода 16.10.2023 г. – 16.04.2024 г. последният не платил наемната цена в общ размер на 14 400 лева с ДДС съгласно фактури с № 4054/16.10.2023 г.; 4172/06.12.2023 г.; 4173/16.12.2023 г.; 4205/24.01.2024 г.;

4239/26.02.2024 г.; 4268/18.03.2024 г. Възникнало и задължение за заплащане на неустойка в размер на 5448 лева за периода от деня, следващ падежа на задължението по всяка от фактурите, до 21.03.2024 г. По договор от 29.08.2023 г. /заявка 3/, в периода 29.08.2023 г. – 07.11.2023 г. ищецът предоставил на ответника ФРС за обекта в гр. София, ул. ****, като за периода 29.08.2023 г. – 07.04.2024 г. последният не изпълнил в цялост задълженията си да заплати наемната цена и разходи за транспорт в общ размер на 30 339.20 лева с ДДС. По фактура с № 3839/29.08.2023 г. били платени 7000 лева и останала дължима наемна цена в размер на 3080 лева, като датата на издаване на фактурата е уточнена с изявление на ищеца в молба от 18.12.2024 г. и в открито заседание от 18.12.2024 г. – л. 90 и л. 92/. Във фактура с № 4206/24.01.2024 г. били включени и разходи за транспорт, а от начислените наеми били приспаднати фактурираните с фактура с № 3839/29.08.2023 г. задължения в размер на 8400 лева без ДДС. Останалата част от задълженията била фактурирана в документи с № 4239/26.02.2024 г. и 4249/07.03.2024 г.

Възникнал и неустоечен дълг върху вземанията по фактури с № 4206/24.01.2024 г.; 4239/26.02.2024 г. и 4249/07.03.2024 г. в размер на 7927,20 лева за периода от деня, следващ падежа на задължението по всяка от фактурите, до 21.03.2024 г. Предвид изложеното ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати посочените суми, като и разноските по делото.

Ответникът в хода на устните състезания оспорва единствено дължимостта на неустойката, като твърди, че не се запознал с клаузата при сключване на договора. В писмената защита оспорва представителната власт на лицето, подписало протоколите за предаване на ФРС – не било посочено от кого били подписани. Името на лицето, получило ФРС, не било изписано саморъчно, не били подписани за наемодателя, някои не били подписани за нито една от страните. Оспорва наемодателят да му е предоставил за ползване количество ФРС, за което начислил наемна цена. Работата на обекта на бул.

„Черни връх“ била преустановена през месец ноември 2023 г., а ищецът демонтирал ФРС от обекта в кв. „Витоша“. Във фактурите били включени задължения по повече договори, документите не отговаряли на изисквания на закона, имало издадени фактури в един и същи месец. Прави възражение за нищожност на неусточените клаузи поради накърняване на добрите нрави.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

1. По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД:

Предявените искове са за реално изпълнение на задълженията за плащане на наемна цена за ползване на ФРС. В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение с ответника по всеки от описаните в исковата молба договори за наем, по силата на който е изпълнил 2 задължението си да предаде държането на съответното количество ФРС в уговореното състояние и да осигури безпрепятственото им ползване за процесния период, както и размера на уговорената наемна цена.

Предвид изявлението на управителя на ответника в последното открито заседание – че подписал договора „на път“, и предвид липсата на оспорване автентичността на подписите, положени върху договорите за наем, съдът намира, че не се оспорва възникването на облигационни правоотношения по описаните в исковата молба четири договора със съдържанието на представените от ищеца документи, клаузите в които имат сходно съдържание.

Съгласно чл. 1, чл. 2 и чл. 4 от всеки от четирите договора наемодателят се е задължил в срок от 5 дни след авансовото плащане на първия месечен наем да предостави на наемателя ФРС в уговореното в чл. 4, ал. 1 количество, а последният - да заплаша авансово месечна наемна цена в размер на 2 лева на кв.м ФРС без ДДС или 2,40 лева на кв.м с ДДС.

Предаването/приемането на наетата вещ не е действие, за действителността на което законът изисква да бъде облечено в писмена форма, поради което и обстоятелството дали има съставен протокол, подписан от страните, има значение единствено за доказването на изпълнението задълженията на наемодателя за предаване наетата вещ.

1.1 По иска за наемна цена по договора от 23.06.2023 г.:

За доказване изпълнение на задължението за предаване на наетата вещ, предмет на този договор, ищецът е представил протоколи от 26.06.2023 г. и 27.06.2023 г. Документите са подписани за ответника от негов служител – технически ръководител. В тях е посочено, че е предоставено уговореното в чл. 4, ал. 1 от договора количество ФРС – 1000 кв.м. Представени са и 5 фактури на обща стойност 14 400 лева с ДДС /№ 4018/26.09.2023 г.;

4076/28.10.2023 г.; 4115/27.11.2023 г.; 4156/30.12.2023 г.; 4238/26.02.2024 г., в която са фактурирани задължения за два месеца - от 26.01.2024 г. до 26.03.2024 г./. Всеки от счетоводните документи съдържа обекта, за който е предоставено ползването на вещта. периода на наема, количеството ФРС 1000 кв.м., и единичната му цена /2 лева без ДДС/. От заключението на ССчЕ /таблица на л. 87/ се установява, че описаните фактури са приети и осчетоводени при ответника чрез включването им в справки-декларации за съответните месеци и в дневника за покупки, както и че е ползван данъчен кредит. Следователно, дори и наетите 1000 кв.м ФРС да не са предадени на лице, снабдено с представителна спрямо ответника власт, то с осчетоводяване на първата фактура ответникът е узнал за извършеното действие. Фактура с № 4018/26.09.2023 г. е осчетоводена в дневника за покупки за месец септември 2023 г. Според чл. 125, ал. 5 ЗДДС справките-декларации се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.

Следователно най-късният възможен момент, в който ответникът е осчетоводил фактурата, е 14.10.2023 г. Последният нито твърди, нито доказва да се е противопоставил, поради което действието по приемането на вещите се счита потвърдено от наемателя-търговец при условията на чл. 301 ТЗ.

Съгласно чл. 68, ал. 1 ЗДДС данъчният кредит се приспада от данъчните задължения за получени стоки. Ето защо осчетоводяването на фактурите, включването им в месечните справки-декларации и ползването на данъчен кредит за резултата по тях съставлява извънсъдебно признание и че ползването на ФРС е било безпрепятствено. Следва да се посочи, че не се и твърди друго от ответника. Обстоятелството, че работата на обекта в гр.

3

София, бул. „Черни връх“ е била преустановена през месец ноември 2023 г. не е релевантно към дължимостта на цената. Дори и ответникът да не е ползвал скелето за извършване на СМР, това не го освобождава от задължението да заплаща наемната цена. Това е така, защото договорът не е бил прекратен на някое от предвидените в чл. 9 и 10 основания. Тук следва да се посочи, че съобразно уговореното при забава в плащането прекратяването не настъпва автоматично, а е предвидена възможност за наемодателя да развали договора с писмено изявление.

Предвид изложеното съдът намира, че за ответника е възникнало задължение да заплати претендираната по този договор наемна цена за периода 26.09.2023 г. – 26.03.2024 г. – по 2400 лева на месец, общо 14 400 лева с ДДС. Последният не доказа погасяване, поради което искът е изцяло основателен и следва да бъде уважен. Законна лихва след предявяване на иска не се претендира от ищеца, поради което такава не следва да бъде присъждана при спазване принципа на диспозитивното начало - чл. 6 ГПК.

1.2 По иска за наемна цена по договора от 07.08.2023 г. /заявка 1/:

Видно от протоколи от 07.08.2023 г. и 11.08.2023 г., с подписа на „технически ръководител Витоша“, е удостоверено предаване на уговореното в чл. 4, ал. 1 от договора количество ФРС – 1000 кв.м. Представени са и 6 фактури за задължения по този договор на обща стойност 14 400 лева с ДДС /№ 4051/13.10.2023 г.; 4102/07.11.2023 г.; 4157/30.12.2023 г.; 4186/08.01.2024 г.;

4239/26.02.2024 г.; 4249/07.03.2024 г./. Във всяка е посочен договорът /заявка 1/, обектът, за който е предоставено ползването на вещта. периодът на наема, количеството ФРС - 1000 кв.м, и единичната му цена /2 лева без ДДС/. От заключението на ССчЕ се установява, че 5 от описаните фактури /с изключение на тази с № 4249/07.03.2024 г./ са приети и осчетоводени при ответника. С осчетоводяване на първата фактура – най-късно на 14.11.2023 г., ответникът е узнал за приемането на ФРС в посоченото във фактурата количество, като не се е противопоставил незабавно, с което е потвърдил действието при условията на чл. 301 ТЗ. Точното изпълнение за периода 07.10.2023 г. - 07.03.2024 г. се доказва и от факта на осчетоводяване на фактурите за наемна цена за този период. Следва да се посочи, че възраженията на ответника във връзка със съдържанието на фактурите и съответствието му със ЗСч не са релевантни към задълженията по договора за наем, поради което и не следва да бъдат обсъждани. Доколкото ответникът не излага своевременно /една с писмената защита/ и конкретно твърдения за момента, в който скелето е демонтирано, не ги доказва, не доказва да го е върнал на наемодателя, съдът намира, за установено, че го е ползвал и в период 07.03.2024 г. – 07.04.2024 г. Ето защо, макар фактурата за наемна цена за този период да не е осчетоводена, изпълнението се доказва. Уговореният в чл. 5 срок на договора е изтекъл на 07.02.2024 г., но предвид липсата на доказателства за връщане на вещта, издаването на фактура с № 4239/26.02.2024 г. и осчетоводяването й от ответника, то съгласно чл. 236, ал.