Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 95 от 27.08.2018, Районен съд - Елин Пелин

Съд
Районен съд - Елин Пелин
Дело
Административно наказателно дело 142/2018
Вид
Решение № 95
Подписан
27.08.2018
В сила
07.03.2019
Състав
БОРИСЛАВ ЛЮБОМИРОВ ЧЕРНЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.60, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1, изр. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.220, ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.415, ал.1 · Кодекс на труда

Р Е Ш Е Н И Е гр.

Елин Пелин, 27.08.2018 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ЕЛИНПЕЛИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 1-ви състав, в публичното си заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и осемнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВ

ЧЕРНЕВ при секретаря Любка Костова, като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 142 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

„М.

Ч. ”АД, с ЕИК ….., е обжалвало наказателно постановление № 23-002308/02.05.2018г. на директор на Дирекция “ ИТСО” –гр. София, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция в размер на 2 000.00 лева” на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.415, ал.1 от КТ за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ.

Въведени са от жалбоподателя оплаквания за незаконосъобразност на издаденото НП, нарушение на чл.34 ЗАНН.

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

Наказващият орган, чрез пълномощника си и по същество на делото намира жалбата за неоснователна и моли да бъде потвърдено наказателното постановление.

ЕПРП, редовно призована за с.з., не е изпратила представител и не е депозирано становище във връзка с постъпилата жалба против НП.

По делото е приета административната преписка образувана пред АНО, приложена в цялост към съпроводително писмо по чл.60, ал.2 от ЗАНН.

От показанията на св.С. е видно, че през месец март на 2018г. са извършили проверка при „М. Ч.“ във връзка с неизплатени от дружеството обезщетения и трудови възнаграждения на работниците. При проверката били изисквани документи удостоверяващи извършване на плащания на възнаграждения и обезщетения по чл.220, ал.1 КТ на работниците в мината във връзка с предписания дадени към работодателя при предходна извършена проверка. От представена справка от страна на работодателя се установило, че плащания в тази насока не са бил извършени, респ. не са били изпълнени предписанията, които били дадени с предходен нарочен протокол. Тази констатация дала основание да бъде съставен АУАН по отношение на жалбоподателя на 23.03.2018 година, който бил връчен на директора на фирмата.

В показанията си св. В. твърди, че е била свидетел, както по констатациите във връзка с нарушението от страна на жалбоподателя, така и по съставянето на АУАН. Проверката извършили във връзка с неизплатени обезщетения и възнаграждения на работници в мината.Констатирали, че не са изпълнени предписанията дадени от тях при предходна проверка, респ. предписание №9 от Протокол връчен на работодателя на 17.05.2017 година. Констатирали също, че не са изплатени от работодателя обезщетения по чл.220, ал.1 КТ, като срокът за изпълнение на предписанието към момента на проверката е бил изтекъл. Във връзка с констатациите изпълнителният директор на мината не направил възражения.

След като обсъди събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Жалбата е допустима. Същата е депозирана от надлежна страна и в установения от закона срок.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

АУАН № 23-002308/23.03.2018година, както и обжалваното НП формално кореспондират с императивните разпоредби на чл.42, съответно на чл.57, ал.1 от ЗАНН.

Безспорно се установява от доказателствата по делото, че в „М. Ч.“ АД-с.Г. е била извършена проверка, при която констатирано неизпълнение предписание към работодателя, дадено в Протокол за извършена проверка от 16.05.2017 година и 17.05.2017 година, респ. т. 9 от предписанията към протокола.

В случая е налице неизпълнение на предписания по спазването на трудовото законодателство. Предписанието е сведено до знанието на изпълнителния директор на „М. Чу.“ АД-с.Г на 17.05.2017 година. Срока за изпълнение на предписанието е бил

30.06.2017 година.Видно от събраните доказателства към 01.07.2017 година работодателят не е извършил плащане на дължими се възнаграждения и обезщетения на работници в мината. В тази връзка нормата на чл.415, ал.1 от КТ предвижда имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв. за онзи , който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство.В случая работодателят не е изпълнил предписанието на контролния орган, което има задължителен характер.Следователно бездействие от страна на работодателя обосновава последиците на цитираната санкционна норма от Кодекса на труда.

С обжалваното наказателно постановление на работодателя е наложена имуществена санкция в размер към минимума предвиден в закона, а именно 2 000.00 лева. С оглед доказателствата по делото настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за намаляване размера на наложената санкция при абсолютния минимум . Това е така, тъй като от една страна липсват доказателства за отстраняване на нарушението, макар и към малко по-късен момент. От друга страна налице е обективна и безвиновна отговорност на работодателя, като липсата на парични средства не може да обоснове бездействието от страна на работодателя при наличието на задължение за изплащане на възнаграждения за труд и обезщетенията по чл.220, ал.1 от КТ.

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1 от ЗАНН, съдът Р Е

Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №

23-002308/02.05.2018г. на директор на Дирекция “ ИТСО” –гр. София, с което на „М. Ч. ”АД, с ЕИК ….., е наложено административно наказание „имуществена санкция в размер на 2 000.00/ две хиляди/ лева” на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.415, ал.1 от КТ за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –София област в 14 - дневен срок от съобщението.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: