Решение № 2328 от 08.11.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2328 гр. Бургас, 08.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА

ЛЕФТЕРОВА при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА

Гражданско дело № 20242120100265 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба (уточнена) на „ХЮМАН АДВЪРТАЙЗИНГ” ООД, ЕИК 206604109, със седалище в гр. София и адрес на управление: гр. София, п.к. 1463, р-н „Триадица”, ул. „Цар Асен” № 54, ет. 2, ап. 7, представлявано от К.В.Т. – управител, против М. К. Г., ЕГН **********, от гр. Бургас, като с нея са предявени следните искове:

ГЛАВНИ ИСКОВЕ с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД вр. чл.

415, ал. 1, т. 2 ГПК за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на ищеца срещу ответника СЪЩЕСТВУВАТ вземания за следните суми, дължими на извъндоговорно основание – неоснователно обогатяване, произтичащо от разваляне на сключен между страните договор за заем от 26.10.2022 г.:

3 600, 80 лева – невърнат остатък от заемна сума, 72, 28 лева – неустойка за забава по чл.

13, ал. 1 от Договора за заем, 30, 18 лева – мораторна лихва за периода от 02.08.2023 г. до 24.08.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда на 31.08.2023 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена по ч. гр. д. № 5200/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2546 от 01.09.2023 г.

ЕВЕНТУАЛНИ ИСКОВЕ с правна квалификация чл. 240 вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 92 и чл. 86 ЗЗД вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на ищеца срещу ответника СЪЩЕСТВУВАТ вземания за следните суми, дължими на договорно основание – сключен между страните договор за заем от 26.10.2022 г.: 3 600, 80 лева – невърнат остатък от заемна сума, 72, 28 лева – неустойка за забава по чл. 13, ал. 1 от Договора за заем, 30, 18 лева – мораторна лихва за периода от 02.08.2023 г. до 24.08.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда на 31.08.2023 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена по ч. гр. д. № 5200/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2546 от 01.09.2023 г.

1

ЕВЕНТУАЛНИ ИСКОВЕ с правна квалификация чл. 240 вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 92 и чл. 86 ЗЗД за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца следните суми, дължими на договорно основание – сключен между страните договор за заем от 26.10.2022 г.: 3 600, 80 лева – невърнат остатък от заемна сума, 72, 28 лева – неустойка за забава по чл.

13, ал. 1 от Договора за заем, 30, 18 лева – мораторна лихва за периода от 02.08.2023 г. до 24.08.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда на 31.08.2023 г. до окончателното плащане.

Претендират се и разноските в заповедното и в исковото производство.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 26.10.2022 г. страните са сключили договор за заем, по силата на който ищецът предал на ответника по банков път сумата от 4000 лева срещу задължението за връщането й на месечни вноски за периода от 05.12.2022 г. до 05.06.2024 г., ведно с възнаграждение в размер на 5% от стойността на заемната сума за срока на договора. Уточнява се, че договор за заем няма потребителски характер, тъй като е отпуснат на ответника в качеството му на служител на дружеството, в чийто предмет на дейност не попада предоставянето на заеми по занятие. Твърди се, че длъжникът е направил следните вноски: на 06.01.2023 г. – 150 лв., на 08.02.2023 г. – 170 лв. и на 14.03.2023 г. – 170 лв. Поради неплащане в срок ищецът е изпратил покана до длъжника да заплати дължимите месечни вноски в размер на 1 030 лв. в срок от 7 дни от получаването й. Освен това в случай на неизпълнение в указания срок към длъжника е отправено 7-дневно предизвестие за разваляне на договора на основание чл.15, ал. 2 вр. с чл. 15, ал. 1, т. 3 от него. В допълнение към длъжника е отправена и покана в случай на разваляне на договора по реда на предходното изречение да върне в срок от 14 дни от развалянето пълния остатъчен размер на предадената в заем парична сума, ведно с изтеклите лихви и неустойки. Поканата е връчена лично на ответника на 12.07.2023 г., но никакво плащане не е последвало и договорът е развален на 19.07.2023 г. Считано от 02.08.2023 г. длъжникът дължи мораторна лихва в размер на законната лихва върху невърнатата част от заемна сума за периода от 02.08.2023 г. до 24.08.2023 г. Освен това на основание чл. 13, ал. 1 от договора заемополучателят дължи неустойка в размер на 0, 1% от стойността на заемната сума за всеки просрочен ден, но не повече от 100 лв. За периода на действието на договора заемополучателят дължи неустойка за забава в общ размер на 72,28 лв., чието формиране е подробно описани по периоди и размер. В резултат на извършеното частично плащане в размер на 490 лв. е погасено вземането на за лихвата за периода от сключване на договора на 26.10.2022 г. до неговото прекратяване на 19.07.2023 г. в размер на 90,80 лв., както и част от главницата. След получаване на поканата на 12.07.2023 г. длъжникът е започнал да се укрива и да отказва контакт с ищеца. В молба-уточнение се излагат доводи относно настъпването на предсрочна изискуемост на заема. Правният си интерес от предявяване на установителните искове ищецът обосновава с това, че за процесните суми е издадена по ч. гр. д. № 5200/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2546 от 01.09.2023 г., връчена на длъжника при условията на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.

В случай на отхвърляне на главните установителни искове на извъндоговорно основание поради ненадлежно разваляне на договора ищецът моли съда да разгледа предявените евентуални установителни искове на договорно основание, доколкото в заявлението за издаване на заповед за изпълнение се съдържат твърдения за сключения договор, а в случай че и те бъдат отхвърлени поради липса на обявена предсрочна изискуемост, моли да бъдат разгледани евентуалните осъдителни искове на договорно основание.

В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от ответника.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява, не взема становище по предявения иск и не прави искане за разглеждане на делото в негово 2 отсъствие.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, прави искане за постановяване на неприсъствено решение.

С разпореждането на съда по чл. 131 ГПК на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването му в съдебно заседание.

В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК ответникът не е представил отговор на исковата молба, не се е явил негов представител в първото съдебно заседание по делото и не е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие. Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства не може да се направи извод за вероятна основателност на главните установителни искове, тъй като договорът за заем е едностранен договор, а на разваляне подлежат само двустранните договори. Същевременно обаче въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства може да се направи извод, че евентуалните установителни искове са вероятно основателни. Ето защо предвид кумулативното наличие на всички законови предпоставки на основание чл. 239, ал. 1 ГПК следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявените евентуални установителни искове следва да бъдат изцяло уважени, без да се излагат мотиви за това.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените в заповедното и в исковото производството разноски в общ размер от 1534, 74 лева, от които 148, 14 лева за държавни такси и 1386, 60 лева за адвокатски възнаграждения.

Така мотивиран и на основание чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на ищеца „ХЮМАН АДВЪРТАЙЗИНГ” ООД, ЕИК 206604109, със седалище в гр. София и адрес на управление: гр. София, п.к. 1463, р-н „Триадица”, ул. „Цар Асен” № 54, ет. 2, ап. 7, представлявано от К.В.Т. – управител, срещу ответника М. К. Г., ЕГН **********, от гр. Б., СЪЩЕСТВУВАТ вземания за следните суми, дължими на договорно основание – сключен между страните договор за заем от 26.10.2022 г.: 3 600, 80 лева – невърнат остатък от заемна сума, 72, 28 лева – неустойка за забава по чл. 13, ал. 1 от Договора за заем, 30, 18 лева – мораторна лихва за периода от 02.08.2023 г. до 24.08.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда на 31.08.2023 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена по ч. гр. д. № 5200/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2546 от 01.09.2023 г.

ОСЪЖДА М. К. Г., ЕГН **********, от гр. Б., да заплати на „ХЮМАН АДВЪРТАЙЗИНГ” ООД, ЕИК 206604109, със седалище в гр. София и адрес на управление: гр. София, п.к. 1463, р-н „Триадица”, ул. „Цар Асен” № 54, ет. 2, ап. 7, представлявано от К.В.Т. – управител, сумата от 1534, 74 лева, представляваща разноски в исковото и в заповедното производство.

Неприсъственото решение не подлежи на обжалване. Защитата срещу него се осъществява по реда на чл. 240 ГПК.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3