Решение № 22915 от 14.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22915 гр. *, 14.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20211110173346 по описа за 2021 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 113979/22.12.2021 г., подадена от Е.

М. Н. срещу Д. Н. Д., Т. С. С. и П. П. В.. Исковата молба е уточнена с молба вх. № 105661/18.04.2023 г.

В хода на делото, ищецът Е. М. Н. е поставен под пълно запрещение (Решение от 18.07.2022 г. по гр.д. № 795/2021 г. на СГС), като производството е продължило след потвърждаване на всички извършени до този момент действия от страна на определения настойник – *** (майка на ищеца).

В исковата молба и последвалите уточнения се сочи, че при съставянето на пълномощно с рег. № ***г. със заверка на подписа и съдържанието, акт № *** на нотариус Б. Т., №***, с което ищецът Е. Н. е упълномощил ответника Д. Д. да продаде собствен на ищеца недвижим имот, а именно: *, находящ се в гр. ***, със застроена площ 65,20кв.м., заедно с 5,045% ид.ч. от общите части на сградата и толкова ид.ч. от правото на строеж върху държавна земя, а по КККР, одобрени със заповед РД-*** на ИД на АГКК, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, с площ от 65,30 кв.м., заедно с избено помещение ***., с 5,045% ид.ч. от общите части на сградата, упълномощителят – ищец в производството, не е имал намерение да продава процесния имот, не е получил продажна цена за него, не е разбирал свойството и значението на извършеното от него и не е могъл да ръководи действията си, тъй като от 2012 г. страда от параноидна шизофрения. В тази връзка се сочи (в уточнителни молби), че не е настъпил вещно-транслативен ефект на двете последователни сделки, а именно договор за покупкопродажба, обективиран в НА *** г., съставен на 08.07.2021 г., с който отв. Д.

1

Н. Д., в качеството си на пълномощник на ищеца продава имота на отв. Т. С.

С., както и договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА № *** г., въз основа на който отв. Т. С. С. продава същия имот на отв. П. П.

В..

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците Д. Н. Д. и Т. С.

С., чрез назначения от съда особен представител, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Твърди се, че ищецът е бил в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си, тъй като страховете му вследствие на заболяването му били свързани с неговата сигурност и нямали постоянен характер, поради което не би могло да се предполага, че към датата на извършеното упълномощаване е бил в „криза“.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор и от ответника П. П. В., с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Излагат се съображения, че ищецът не е собственик на процесния недвижим имот, тъй като се е разпоредил с него чрез сключения договор за покупко-продажба, обективиран в НА *** г., съставен на 08.07.2021 г., който представлява действителна сделка, породила своите правни последици и направила купувача по нея, а впоследствие продавач на ответника В., собственик на апартамента. В отговора се сочи още, че преди съставяне на пълномощното ищецът бил обмислил добре въпроса с продажбата на имота си и взел категорично решение в тази насока, като е бил в състояние да разбира и ръководи действията си. Оспорва се твърдението, че ищецът страда от параноидна шизофрения, като недоказано, а в условията на евентуалност се сочи, че към датата на извършване на упълномощителната сделка, ищецът е бил дееспособен и е разбирал значението и последиците на това което извършва. Оспорва се твърдението, че отв. В. упражнява фактическа власт върху имота. В условията на евентуалност е въведено възражение за задържане на вещта до заплащане на извършените от ответника В. в периода м.януари 2022 г. – м.ноември 2022 г., подобрения и необходими разноски довели до повишаване стойността на имота, в размер на сумата от 71 775,71 лв., ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на съдебния акт до окончателното изплащане на сумата.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи от фактическа и правна страна следното:

Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени искове както следва:

- иск по чл. 31, ал. 1 ЗЗД за унищожаване на пълномощно с рег. №***г. със заверка на подписа и съдържанието, акт №*** на нотариус Б. Т., №***, с което ищецът Е. Н. е упълномощил първия ответник Д. Д. да продаде собствен на ищеца недвижим имот, а именно: *, находящ се в гр. ***, със застроена площ 65,20 кв.м., при съседи: стълбище, двор, Е. и ***, ***, заедно с избено помещение ***. при съседи коридор, ***, коридор, заедно с 5,045% ид.ч. от общите части на сградата и толкова ид.ч. от правото на строеж върху държавна земя, а по КККР, одобрени със заповед РД-*** на ИД на АГКК, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** с площ от 65,30 кв.м., с избено помещение ***, с 5,045% ид.ч. от общите части на сградата при съседи: самостоятелни обекти с идентификатори - ***, ***, ***,***, находящ 2 се в сграда с идентификатор *** разположена в поземлен имот с идентификатор ***;

- иск по чл. 42, ал. 2 ЗЗД за обявяване на относително недействителен спрямо ищеца на договор за покупко-продажба на описания недвижим имот, сключен чрез ответника Д., като пълномощник на ищеца и Т. С., обективиран в НА № ***г. на нотариус *** с №***, вписан в СВ, вх. Рег. ***г., акт ***г.

- иск по чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответника П. П. В., че ищецът Е. М. Н. е собственик на *, находящ се в гр. ***, със застроена площ 65,20 кв.м., заедно с избено помещение ***, заедно с 5,045% ид.ч. от общите части на сградата разположена в поземлен имот с ид.

№ *** и толкова ид.ч. от правото на строеж върху държавна земя, а по КККР, одобрени със заповед РД-*** на ИД на АГКК, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, с площ от 65,30 кв.м. и осъждането на отв. В. да предаде на ищеца владението върху описания имот.

В настоящото производство е приетo за съвместно разглеждане, в условията на евентуалност, възражение по чл. 70, ал. 1 ЗС на отв. П. П. В. за направени разноски и подобрения в процесния имот в размер на сумата от 71 775,71 лв. и за задържането му до заплащането им - чл. 70, ал. 3 ЗС.

По иска с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗЗД, унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си.

В хипотезата на чл. 31, ал. 1 ЗЗД може да е налице невъзможност да се разбират или да се ръководят действията по причини, дължащи се на ментални и психични проблеми, когато лицето формално е дееспособно, т.е. не е поставено под запрещение. Необходимо е това състояние да е било налице към момента на извършване на сделката, доколкото опорочаващият факт на волеизявлението се състои в това, че е извършено при разстроено съзнание, Продължителността на това състояние е без значение, но същото следва да представлява трайна неспособност лицето да разбира или ръководи действията си, което обективно е обуславяло поставянето му под запрещение, доколкото правните последици от поставянето под запрещение настъпват за в бъдеще (така мотивите на ТР № 5 от 30.05.2022 г., по тълк.д. № 5/2020 г. на ОСГТК на ВКС).

Видно от приетите като писмени доказателства по делото, документи по нот.дело № ***., представени в заверен препис от нотариус *** с рег. № *** и район на действие СРС, и по-конкретно НА за собственост на недвижим имот № *** г.. съставен на 23.01.2007 г., ищецът Е. М. Н. се легитимира като собственик на процесния недвижим имот, придобит въз основа на дарение и наследство.

От представеното по делото пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието с рег. № съответно *** от 18.06.2021 г. по описа на нотариус Б. Т., с район на действие РС-Видин, се установява че ищецът е упълномощил отв. Д. Н. Д. със следните права: да „продава, заменя, ипотекира, дарява, прехвърля срещу гледане и издръжка“ от негово име и за негова сметка „за цена и на лица по своя преценка, договаря сам със себе си, действа при условията на чл. 38 ЗЗД“ по отношение на процесния недвижим 3 имот – ***, находящ се на адрес: гр. ***, с площ от 65,20 кв.м., заедно с ***, ведно с 5,045% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

По делото е прието без възражения и оспорване от страните, заключение на съдебно-почеркова експертиза, изготвена от в.л. инж. С. ***, което съдът кредитира изцяло, като компетентно изготвено. От същото се установява, че подписите положени в място за „УПЪЛНОМОЩИТЕЛ“ на пълномощно с нотариална заверка рег. № *** г. (за удостоверяване на подписа) и рег. № *** г.

(за удостоверяване на съдържанието) на нотариус Б. Т., рег. *** от НК с район на действие РС-Видин, както и в декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК и декларация по чл. 25, ал. 8 ЗННД, обекти на експертизата са изпълнени от ищеца Е. М. Н.. В тази връзка съдът приема за неоснователно, като недоказано твърдението на ищеца, че същият не е подписал процесното пълномощно.

По делото приета комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, изготвена от проф. д-р П. М. М., дмн, специалист по психиатрия и по съдебна психиатрия, д-р А. П. А., специалист по психиатрия и съдебна психиатрия и Д. С. З. - С., клиничен психолог в ***.

Съгласно заключението на експертите, предвид тежкото хронично психично заболяване - Параноидна шизофрения, ищецът не е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното (правни действия на 18.06.2021 г. - упълномощаване за продажба на собствения му недвижим имот, както и подписване на декларации изискуеми по закон за изповядване на сделката) и да ръководи постъпките си, тъй като е бил в състояние на продължително разстройство на съзнанието. При съобразяване на приложената по делото медицинска документация и психологическо изследване, проведено на 04.04.2024г., в амбулаторни условия от проф. П. М. и д-р А. П., вещите лица са достигнали до извода, че при ищеца има изразена промяна на адаптивните възможности в шизофренен стил - снижаване на волевата активност, подтиците и инициативата, емоционално изравняване, на моменти се наблюдава и качествено несъответна емоционалност /паратимия/, вялост, бавност на психичното темпо, трудности в организираното справяне и изпълняването на ангажименти. Преустановена е емоционалната и социалната свързаност. Функционирането е болестно ограничено, включително в рамките на ежедневието, с частична способност за справяне, формалност и случайност на контактите. Страдат критичните и съпротивителните възможности на лицето. Експертите сочат, че заболяването на ищеца е с висок риск от внушение и въздействие, които могат да мотивират постъпките му в даден момент. Годността за противодействие на физическо и психично насилие при него е увредена поради наличието на тежко психично заболяване, което отговаря на продължително разстройство на съзнанието - страда от Параноидна шизофрения с давност от 14 години, като от 12 години насам, заболяването придобива непрекъснат ход с ниска критичност и без съзнание за болест. Няма изразен спад на общите когнитивни функции, но мисленето и екзекутивните процеси са болестно увредени. Изводът на специалистите е, че заболяването на ищеца - Параноидна шизофрения е с дългогодишен непрекъснат ход на протичане, което отговаря в пълна степен на продължително разстройство на съзнанието, като това заболяване качествено 4 е нарушавало и нарушава годността на Н. да разбира свойството и значението и да ръководи постъпките си, както и да осъзнава и защитава интересите си.

При изслушване на вещите лица в о.с.з. проведено на 30.01.2025 г., заключението е оспорено от проц. представител на ответника В., в частта относно извода на експертите, че същите не биха могли да дадат отговор на поставените им въпроси към минал момент и по-конкретно към момента на сключване на оспорената сделка – 18.06.2021 г. В тази връзка специалистите са защитили дадения от тях отговор по съображения, че при модела на протичане на болестта при ищеца се отнема от психиката на пациента и започва да хронифицира, т.е. при него няма асимптомен период, няма ремисия или както е по-познато т.нар. „светъл период“. До този извод вещите лица са достигнали от съвкупна преценка на приетите по делото писмени доказателства, вкл. медицинската документация, информацията от лекуващия лекар, както и последвалите малко по-късно същата година две спешни хоспитализации, след намеса на Бърза помощ и полиция. Експертите са категорични, че в случая не може да се приеме дори наличие на ограничени годности, тъй като те на практика са изгубени – при ищеца екзекутивните функции са категорично разпаднати – планирането и целеобразуването.

Разпечатката съдържа 35 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a1bad26d-661b-4048-8961-4bb7a5b9c6fa