Решение № 772 от 30.05.2022, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 772 гр. София, 30.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20221000500601 по описа за 2022 година

Разгледа в съдебно заседание на 18.04.22г. /с участието на секретаря Милкова/ въззивно гражданско дело № 601/21г. и констатира следното:

С решение на СГС 1-13 състав от 01.02.21г. по г.д. № 3708/18г. е уважен иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД на Д. Д. против Г. П. и С. Р. /споразумение за уреждане на имуществени отношения, утвърдено с решение на РС – Костинброд от 14.12.12г. по г.д. № 1095 от 12г., с което Г. П. е прехвърлил в полза на С. Р. собствената си ½ ид. ч. от търговски обект, а именно: магазин с идентификатор ***, находящ се в град София, ул.

Шипченски проход № 17, в жилищната сграда на бл. 230, вх. А, ет. 1, с площ от 69 кв. м., със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото - е обявено за недействително спрямо ищеца/.

Решението се обжалва от С. Р.. Ответникът Г. П. се присъединява /при условията на чл. 265 от ГПК/ към жалбата на С. Р..

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СГС и САС/.

Събраните по делото /в рамките на производството пред СГС доказателства: писмени и гласни – преценени в съвкупност и в контекста на твърденията – възраженията на страните/ удостоверяват, че:

С влязло в сила решение на АС при БСК от 11.04.16г. по арб.д. № 03/15г. – Г. П. е осъден да плати на Д. Д. /във връзка с договор от 10.02.13г./ сумите: 14 500 лева /главница/; 1 001 лева /мораторна лихва/; 2 754 лева /наказателна лихва/; 2 538 лева /съдебни разноски/. С решение на РС – Костинброд от 14.12.12г. по г.д. № 1095/12г. е утвърдено брачно споразумение, по силата на което /съгласно т. 3 от същото/ Г. П. е прехвърлил в полза на С. Р. собствената си ½ ид. ч. от търговски обект /магазин/ с идентификатор ***, находящ се в град София, ***, в жилищната сграда на бл. 230, вх. А, ет. 1, с площ от 69 кв. м., със съответните идеални части от общите 1 части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

Ищецът поддържа /в качеството си на кредитор на Г. П. – което обстоятелство вече се явява и установено с влязлото в сила решение на АС при БСК/, че процесната /атакуваната/ сделка от 14.12.12г. уврежда /по смисъла на чл. 133 от ЗЗД/ имуществените му интереси /права/ и поради това претендира същата да бъде прогласена за недействителна /при условията на чл. 135 от ЗЗД/.

Жалбата е основателна /искът е неоснователен/:

Съдържанието /преценено в контекста на правилото по чл. 269, изр. 2-ро от ГПК/ на въззивната жалба на С. Р. /в това число и твърденията – възраженията на Г. П., заявени при условията на чл. 265 от ГПК/ сочат, че:

Не се спори /към момента/, че: искът е предявен в рамките на законния 5годишен давностен срок по чл. 110 от ЗЗД /заявеното пред първата инстанция възражение за погасителна давност – не се поддържа конкретно и изрично пред въззивния съд/; процесната /атакуваната/ сделка се явява /по смисъла на чл. 135 от ЗЗД/ „увреждаща“ кредитора – ищеца /конкретни и изрични възражения в обратна насока - не са заявени във въззивната жалба/; заявеното пред СГС възражение по чл. 79, ал. 2 от ЗС /за придобивна давност/ не се поддържа /доводи в тази насока – не са изложени пред настоящата инстанция/.

Процесната сделка следва /предвид конкретното съдържание на процесното споразумение от 14.12.12г., преценено – само по себе си/ да се окачестви като „безвъзмездна“ /по смисъла на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД/. Нито едно от твърденията /конкретно и това, че срещу получената собственост С. Р. е поела банковия дълг на Г. П./ на ответниците /относно възмездното естество на сделката/ не е подкрепено в процеса с доказателства /а доказателствената тежест в тази връзка е за Г. П. и С. Р. – по смисъла на чл. 154 от ГПК/.

Поради това: възражението на ищеца в посочената насока /заявено и в двете производства – пред СГС и САС/ се явява основателно. Този факт обаче /безвъзмездния характер на споразумението/ в случая се явява ирелевантен /същият не създава благоприятни за ищеца правни последици/ доколкото: процесната сделка или „увреждащото кредитора действие“ /от 14.12.12г./ се явява сключена /действието – извършено/ преди възникване на вземането /на 10.02.13г./. В тази връзка:

Процесното вземане /на Д. Д. към Г. П./ се явява установено - с влязлото в сила решение на АС при БСК от 11.04.16г. В този съдебен акт – процесното задължение изрично е съотнесено към договор от 10.02.13г. и поради това именно – всички присъдени в дизпозитива на решението суми кореспондират /като произход, основание и размер/ пряко със съдържанието на този договор. В случая /като това принципно правило касае правните последици на всеки съдебен акт/ със СПН се полза единствено дизпозитивът на арбитражното решение /което като краен резултат препраща към договора от 10.02.13г. – съобразно изложеното по-горе/, но не и мотивите на съдебния акт /които препращат към предходни договори между страните/. Настоящият съдебен състав /доколкото не се явява обвързан от мотивите към решението на АС – по смисъла на чл. 297 от ГПК, чл. 298 от ГПК и чл. 299 от ГПК/ не споделя /а такива съображения са изложени и от първоинстанционния съдия/ доводите на независимия правораздавателен орган /изложени в контекста на правилото по чл. 107 от ЗЗД/. Тези доводи не кореспондират /от една страна/ със самото съдържание на договора от 10.02.13г., което не съдържа /преценено само по себе си/ никакви реквизити на новираща сделка и /от друга страна/ с конкретните и изрични изявления – признания /цитирани подробно в мотивите на съдебния акт/ на кредитора /Д.

Д./, които сочат, че – съществувалите между страните стари заемни правоотношение /по предходни сделки/ са били вече ликвидирани /именно поради това – тези предходни и стари задължения не биха могли да се явят „новирани“ с договора от 10.02.13г. - по смисъла на чл.

107 от ЗЗД/. В контекста на изложеното /което очертава състава на правилото по чл. 135, ал.

3 от ЗЗД/:

2

По делото липсват /конкретни, категорични, еднозначни/ доказателства, които да установят, че Г. П. и С. Р. са сключили процесната сделка с единствената - пряка цел /по смисъла на чл. 135, ал. 3 от ЗЗД/ да увредят интереса на кредитора Д. Д.. Напротив – събраните в процеса гласни доказателства опровергават такъв извод /свидетелката Н. сочи, че бившите съпрузи са били във фактическа раздяла считано от 11г., т.е. преди още да възникнат заемните правоотношения между Д. Д. и Г. П.; като всички тези правоотношения са били учредени след 12г./. В такава хипотеза /с оглед това/ в случая не може да се приеме /при липса на други доказателства в тази насока/, че /от една страна/ С. Р. е била наясно /в известност/ относно съществуващите между облигационните партньори договорни връзки – всички възникнали след фактическата раздяла между бившите съпрузи /съответно, че е сключила процесната сделка с единствената и пряка цел - да увреди кредитора/. Не може /от друга страна/ да се приеме, че такава е била целта /намерението/ и на длъжника Г. П.: същият е сключил атакуваната сделка след като /със съзнанието, че/ старите заемни правоотношения с ищеца вече са били ликвидирани /на практика такава е била защитната теза и на самия кредитор Д. Д., която същият е поддържал в рамките на производството пред АС/.

С оглед изложеното /доколкото в случая не се установиха – доказаха надлежно предпоставките по чл. 135, ал. 3 от ЗЗД/ обжалваното решение следва да бъде – отменено и искът по чл. 135 от ЗЗД следва да бъде – отхвърлен.

Следва да бъде отменено /предвид изхода на спора пред САС/ и определението на СГС от 31.05.21г. /постановено при условията на чл. 248 от ГПК/.

В полза на ответниците следва /съобразно изхода на спора пред САС/ да бъдат присъдени съдебни разноски /в хипотезата на чл. 78, ал. 3 от ГПК/ за производствата пред СГС и САС.

Съдът,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение на СГС 1-13 състав от 01.02.21г. по г.д. № 3708/18г.

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД на Д. А. Д. ЕГН ********** против Г. М. П. ЕГН ********** и С. Х. Р. ЕГН **********.

ОСЪЖДА /на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК/ Д. А. Д. да плати на Г. М. П. 300 лева – съдебни разноски /за производството пред СГС/ и на С. Х. Р. 1 200 лева и 891 лева /съдебни разноски за производствата пред СГС и САС/.

ОТМЕНЯ определение на СГС 1-13 състав от 31.05.21г. по г.д. № 3708/18г.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3