Определение № 2507 от 23.05.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2507 гр. София, 22.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Светлана Калинова Касационно гражданско дело № 20238002104532 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх.№260763/09.01.2023г., подадена от Й. Г. Г. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. С. С. от САК, срещу решение №263311, постановено на 15.11.2022г. от Софийски градски съд, ІІІ-Б въззивен състав по в.гр.д.№6974/2020г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от Й. Г. Г. срещу И. З. А. иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че Й. Г. Г. е собственик въз основа на земеделска реституция по ЗСПЗЗ - Решение №5260/15.10.2004г., на 1/4 идеална част от имот с идентификатор № ***с площ от 502 кв.м. съобразно скица-проект (л. 59), заключен между точки №1, 2, 3, 4, 5, 1, защрихован в жълт цвят на комбинирана скица, приложение №1 към заключението на вещото лице по допълнителната съдебно-техническа експертиза, който се счита неразделна част от решението, който е част от имот с площ от 2.087 дка нива в землището на [населено място], м. „П. ***“, представляваща имот №***, а по скица №23/05.12.2001г. новообразуван имот №***, к.л. №А-1-9-Б, и за предаване на владението върху горепосочения недвижим имот и с което е отхвърлен предявеният от Й. Г. Г. срещу Х. Л. В. иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че Й. Г. Г. е собственик въз основа на земеделска реституция по ЗСПЗЗ - Решение №5260/15.10.2004г., на 1/4 идеална част от имот с идентификатор ***с площ от 194 кв.м. съобразно скица-проект (л.83), заключен между точки №7, 8, 9, 4, 6, 7, защрихован в жълт цвят на комбинирана скица, приложение №1 към заключението на вещото лице по допълнителната съдебно-техническа експертиза, която е неразделна част от решението, който е част от имот с площ от 2.087 дка нива в землището на 1

[населено място], м. „П. ***“, представляваща имот №***, а по скица №23/05.12.2001г. новообразуван имот №***, к.л. №А-1-9-Б, и за предаване на владението върху горепосочения недвижим имот.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси:

1.Съдът длъжен ли е да изследва родствените връзки при възстановяване на наследствени имоти при липсата на роднинска връзка по Закона за наследството? Това може ли да бъде единствено и самостоятелно основание за оспорване на собствеността при установена липса на право на наследяване по закон?

Наведени са доводи, че в обжалваното решение са приети неверни факти относно това кои са наследниците на процесния имот, поради което той е предоставен в собственост на лице, което не влиза в кръга на наследниците на наследодателя М. Г., като е посочено, че към момента на окрупняването на земята този имот не е внесен в ТКЗС от наследодателя А. М.

П., от когото черпят правата си ответниците А. и В., а е внесен в ТКЗС от М. Р. Г., заявен от наследника му З. Р..

2.До каква степен въззивната инстанция е обвързана с допусната от основния съд и непроведена процедура по чл. 193 ГПК и длъжен ли е съдът да я осъществи във въззивното производство?

Касаторът посочва, че още в производството пред първоинстанционния съд е оспорил представения от ответниците н.а.№69, том ХVІ, дело №3173/19.07.1995г., с който се легитимира като собственик на процесния имот ответникът И. А., както и н.а.№189, том VІ, дело №1192/12.04.1993г., с който се легитимира ответникът Х. В., и съдът своевременно е открил производство по оспорването по реда на чл. 193 ГПК, но нито първоинстанционният, нито въззивният съд са се произнесли по оспорването, въпреки че този пропуск е описан подробно във въззивната жалба.

Позовава се и на основанието, предвидено в чл. 280, ал. 2 ГПК с твърдението, че обжалваното решение е постановено при очевидна неправилност.

Посочва също така, че в решението липсват основателни аргументи и не са изложени ясни правни изводи, въз основа на които същото е постановено; че същото съдържа произволен анализ на отделни доказателства без да е посочено какви фактически обстоятелства приема въззивния съд за доказани; че е възприета изцяло неправилна фактическа обстановка и не са посочени основателни причини и аргументи, поради които становищата на част от експертите, изготвили изслушани по делото експертизи, не се кредитират.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба И. З. А., чрез процесуалния си представител адв. В. О. П. от САК, изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по изложените в отговора съображения.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба Х. Л. В., чрез процесуалния си представител адв.С. К. от САК, изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените разноски за адвокатско 2 възнаграждение.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Обстоятелството, че върху първоинстанционното решение, както и върху решението, постановено от въззивния съд, неправилно е направена отметка, че тези съдебни актове са влезли в сила на 23.12.2022г., не препятства възможността ВКС да се произнесе досежно наличието на предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване въз основа на подадена в срок касационна жалба.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:

Й. Г. Г. е предявил срещу И. З. А. и Х. Л. Л. искове за признаване правото му на собственост и предаване на владението по реда на чл. 108 ЗС върху ПИ с идентификатор ***и ПИ с идентификатор ***в землището на [населено място], местност „П. ***“, с твърдението, че е собственик на имотите по силата на земеделска реституция, а именно на основание Решение №5260/15.10.2004г. на ОСЗГ-Овча купел, с което правото на собственост е възстановено на наследници на М. Р. Г.. Оспорва правата на ответниците, основани на земеделска реституция (Решение №1140/06.06.1994г. на ПК, оспорването на което основава на обстоятелството, че към същото няма скица, нито удостоверение по чл. 13 ППЗСПЗЗ и Решение №142/12.05.1993г.), както и на издадени впоследствие нотариални актове.

Като доказателство, легитимиращо наследодателя му М. Р. Г. като собственик на процесните имоти, Й. Г. е представил протокол от 30.VІ.1954г. на комисията по ТПС за извършена замяна, съгласно който М. Р. Г. срещу ниви и ливади от 14.3 дка, ІІ категория и ниви и ливади от 2.5 дка, ІІІ категория или всичко 16.8 дка е получил ниви, сред които и нива на ДПФ, бивша собственост на наследници на А. М. П., от 2 дка, ІІ категория в местността „П. ***“, която поддържа, че е възстановена по реда на ЗСПЗЗ. Под номер 2 с Решение №5260/15.10.2004г. на ОСЗГ-Овча купел.

В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК ответникът И. З. А. е оспорил така предявения иск с твърдението, че към датата на издаване на Решение №1140/06.06.1994г. на ПК действащите редакции на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ не са изисквали издаването на скици към решенията на ПК; че към издадения н.а. №69, том ХVІ по дело №3173/1995г. е приложена скица, в която е отбелязан и документа за собственост на отразения в нея недвижим имот, а именно Решение №1140/06.06.1994г. на ПК; че наследодателят му А. М. П. е бил собственик на възстановения имот (нива с площ от 2 дка в землището на [населено място], местност „П.

***“ към момента на включването й в ТКЗС.

В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК ответникът Х. Л. В. е оспорил така предявения иск с твърдението, че правото на собственост е било възстановено на И. А. и Т. М. въз основа на Решение №142/13.11.1992г. на ПК, което е обективирано и в н.а.№189, том VІ, дело №1192/1993г., към който момент законът не е предвиждал издаването на скица, която да бъде приложена към решението на ПК. Позовава се и на Решение №1140/06.06.1994г. на ПК и на извършените действия по разпореждане с възстановения по реда на ЗСПЗЗ имот, както и на изтекла придобивна давност.

3

По направени оспорвания на представени по делото нотариални актове с определение от 06.06.2018г. първоинстанционният съд е открил производство по чл. 193 ГПК по отношение на н.а.№69, том ХVІ, дело №3173/19.07.1995г. по съдържание. По отношение на н.а.

№189/1993г. искането за откриване на производство по оспорването е оставено без уважение като преклудирано.

При постановяване на обжалваното решение от фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че по заявление от 10.09.1991г., подадено от З. М. Р., наследник на М. Г., с решение №5260/15.10.2004г. на ОСЗГ-Овча купел е признато правото на собственост на наследниците на М. Р. Г. в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива от 2.027 дка, находяща се в землището на [населено място], местност „П. ***“, имот №***, заявен с пореден №32 от заявлението и установен с протокол №8 от 1954г. Посочил е, че за установяване правата на ищеца по делото е приет протокол от 30.06.1954г., издаден от комисия на ТПС за замяна на имоти на жители на [населено място], останали в землището на М. Б., от който се установява, че М. Р. Г. срещу ниви и ливади от 14.3 дка в [населено място] е получил нива на ДПФ, бивша собственост на наследниците на А. М. П., от 2 дка в м.“П. ***“ до съседи: А. П., Т. М. и П. Л.. Съобразено е, че Й. Г. Г. е наследник по закон (внук) на починалия на 24.05.1976г. М. Г. и наследник по завещание на М. Р..

Взето е предвид, че в полза на ответника И. А. е издадено решение №142 от 13.11.1992г. на ПК-Банкя, по силата на което е възстановено правото на собственост на наследниците на А.

М. П. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 2 дка, находяща се в строителните граници на [населено място], в местност „П. ливада“, имот №1722, при посочени граници С. Т., Войн М. и Ф. М., заявен с пореден №16 от заявлението и установен с договор за доброволна делба от 30.11.1956г., както и че с решение №1410 от 06.06.1994г. на ПК-Банкя в полза на наследниците на А. М. П. е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 2 дка в землището на [населено място], местност „П. ***“, при граници: наследници на А. М., собствен имот, наследници на бр. М., н-ци на П. Л., заявен с пореден №5 от заявлението и установен с договор за доброволна делба №11325/30.11.1956г., а с решение №4053 от 18.02.2002г. на ПК-Банкя на наследниците на А. М. П. и З. Ал. М. е възстановено правото на собственост върху нива от 3.627 дка в землището на [населено място], местност „П. ***“-имот №***и ***, заявено с пореден №15 от заявлението и установено с опис-декларация.

Съобразено е, че съгласно договор за доброволна делба от 1948г. с вх. Рег.№11325 от 30.11.1956г. на А. М. П. се дава в дял от нивата в м.“П. ***“, цялата с площ от 6.1 дка, само 2 дка при съседи: Ф. М., С. Т. и В. М., а на наследниците на А. М. П. – от същата нива само 2 дка при съседи: Т. М., Ф. М. и П. П..

Взето е предвид, че според заключението на изслушаната в първоинстанционния съд първоначална съдебно-техническа експертиза е налице припокриване на части от възстановения на ищеца недвижим имот и на доказателствата за собственост на ответниците-н.а.№69/1995г. и н.а.№161/2009г., означено на комбинирана скица, както и че н.а.№69/1995г. е изготвен на база решение №1410 от 1994г.

Съобразено е, че от изслушаната във въззивната инстанция допълнителна СТЕ е установено, 4 че съобразно договора за доброволна делба №11324/30.11.1956г. А. П. М. е получил общо 3260 дка в м.“П. ***“, а по опис-декларация за обработваеми земи-общо 3700 дка и със заявление за възстановяване вх.№0357/06.09.1991г. са заявени общо 5.860/4.760 дка, докато са възстановени в тази местност общо 8386 кв.м. Прието е за установено въз основа на същата СТЕ, че процесните имоти не са застроени.