Решение № 14017 от 13.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 11995/2023
- Вид
- Решение № 14017
- Подписан
- 13.07.2026
- Състав
- РУМЯНА ЗАПРЯНОВА ЗАПРЯНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
- чл. 411, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 14017 гр. София, 13.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г.ЕВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20231110111995 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Зеад Б.В.Г.“ АД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление: **********, представлявано заедно от Н.Д.Ч. и И.И.Г., чрез пълномощника им адв. З. К., АК – София против „ЗД Б.И.“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в ************, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., с която е предявен осъдителен иск по чл. 411, ал. 1 КЗ за сумата от 16 153,98 лева, представляваща регресна претенция за платено застрахователно обезщетение по щета №********** (по имуществена застраховка „Б.К.С.“), ведно с 25 лева ликвидационни разноски, която ответникът дължи в качеството си на застраховател по риска „Гражданската отговорност” на виновния водач причинил ПТП на 25.09.2022 г. при управление на л.а. „А.
G7” с per. № ********** в района на гр. В., Б. и на сумата от 278,21 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 04.01.2023г. - 06.03.2023 г.
Твърди се в исковата молба, че на 25.09.2022 г. в района на гр. В. в Б. застрахован при ответника водач управлявал собствения си л.а. „А. G7” с peг. № **********. При извършване на маневра потегляне, вместо да потегли напред, водачът потеглил на заден ход и станал причина за ПТП с паркирания т.а. „Р. Т“ с peг. № **********. В резултат на произшествието на товарния автомобил „Р. Т“ с peг. № ********** са причинени значителни имуществени вреди. Гражданската отговорност на виновния водач за управлявания л.а. „А.
G7” с peг. № ********** била застрахована от ЗД „Б.И.“ АД по силата на застрахователна полица № BG/02/********** със срок на валидност 12.04.2022 г. – 11.04.2023 г.
Към датата на ПТП увреденият товарен автомобил-влекач „Р. Т“ е peг. № ********** бил имуществено застрахован в ЗЕАД „Б. ВИГ“ по силата на застрахователна полица „Б.К.С.“ № ********** и срок на валидност 03.05.2019 г. - 03.05.2024 г. сключена със собственика „ВФС Б.“ ЕООД и застрахован лизингополучател „С.Ш.“ ЕООД, ЕИК:
**********. По заявление на представител на застрахованото лице в ЗЕАД „Б. ВИГ“ е заведена щета № ********** (референтен № 59-1420-279/22), по която е заплатено застрахователно обезщетение в размер на 16 128,96 лв. с платежно нареждане от 03.11.2022 г.
След плащане на обезщетението ищецът е изпратил до ответното дружество регресна 1 покана изх. Л № 072214 от 30.11.2021 г., получена на 02.12.2022 г., за възстановяване на сумата от 16 153,98 лв., включваща платеното обезщетение и 25 лева ликвидационни разноски по определянето му. В отговор на отправената покана с писмо вх. № 0260095/05.01.2023г. ЗД „Б.И.“ АД отказва плащане по щетата по съображения за недоказаност на механизма на ПТП.
С исковата молба ищецът представя писмени документи и фотоснимки, които моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото. Прави доказателствено искане за допускане на съдебно-автотехническа експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба въпроси. Прави искане за допускане на разпит на един свидетел при режим на призоваване – Д. Г., ЕГН **********, с адрес ***********, ** III“ **, за установяване на механизма на ПТП. В случай на оспорване на извършеното плащане на застрахователното обезщетение моли за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, поддържа иска. Не прави нови искания. Моли за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор, с който оспорва като неоснователен предявения осъдителен иск. Процесуалният представител на ответното дружество не оспорва обстоятелството, че между „Б.И.“ АД и собственика на л.а. „А. G7” с peг. № ********** е имало валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на процесното произшествие. Твърди обаче, че липсват каквито и да било доказателства, че вината за настъпване на пътно – транспортното произшествие е на водача на л.а. „А. G7” с peг. № ********** – Г. Ш.. Оспорва механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие и твърди, че вината за настъпването му е на водача на товарния автомобил „Р. Т“ с ДК № **********. Оспорва размера на имуществените вреди.
Твърди, че ищецът е изплатил обезщетение по застраховка „Каско“ в нарушение на общите условия, при които е сключен този договор, тъй като товарен автомобил „Р. Т“ с ДК № ********** не е имал валиден периодичен технически преглед.
Ответникът не се противопоставя на доказателствените искания, направени в исковата молба. Моли за събирането на гласни доказателства – разпит на свидетел при режим на призоваване. Иска свидетелските показания да бъдат изслушани преди разпита на вещото лице.
Ответникът е представил по делото молба с вх. № 151050/29.04.2025 г., като е направил искане същата да се счита като списък по чл. 80 ГПК.
В открито съдебно заседание от 15.05.2025 г. ответникът, чрез пълномощника си, поддържа отговора на исковата молба и релевираните с него възражения. Не прави нови доказателствени искания. Няма възражения по доклада и моли да бъде приет за окончателен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест за уважаване на исковата претенция е указано на ищцовата страна да установи наличието на валидно сключен договор за имуществено застраховане между него и собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, че в изпълнение на договорното си задължение е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, настъпили в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. В тежест на ответника е указано да установи положителния факт на 2 плащане на претендираните суми. С оглед твърденията за съпричиняване – в тежест на ответника е да докаже твърдените от него действия/ бездействия, с които застрахованият при ищеца водач е допринесъл за настъпване на вредите.
Между страните не се спори, а с доклада по делото, приет за окончателен в о.с.з. от 15.05.2025 г., са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че към датата на ПТП за МПС марка „Р. Т“, peг. № **********, е имало сключена валидна имуществена застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС, обективирана в полица № ********** от 03.05.2019 г., при ищцовото дружество; изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 16 128,96 лв. от ищеца в полза на застрахованото при него лице; наличието на валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника с водача на МПС марка „А.“, модел „G7“, peг. № *********.
За пътно – транспортното произшествие е изготвен двустранен констативен протокол от 25.09.2022 г., в който е посочено, че за МПС марка „Р. Т“, peг. № **********, са настъпили следните вреди – броня, врата. За обезщетяване на причинените вреди на застрахования при ищеца лек автомобил е заведена Щета № **********. По експертна оценка на застрахователя въз основа на представена фактура, стойността на ремонта възлиза на 16 128,96 лв. С доклад на застрахователя е одобрена заизплащане сумата от 16 128.96 лв. и с платежно нареждане от 03.11.2022 г. същата е преведена по сметкана застрахования лизингополучател в Б. ДСК ЕАД за ремонтно-възстановителните дейности по отстраняване на вредите от МПС марка „Р. Т“, peг. № **********.
По делото е допуснато, изслушано и прието заключение на съдебна автотехническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От същото се установява, че на 25.09.2022 г. водачът на лек автомобил марка „А.“, модел “Q7” с рег. № ********** предприема маневра за потегляне на територията на паркинг и поради неспазване на безопасна дистанция, реализира ПТП с паркирания влекач марка „Р. Т“ с рег.
№ **********. Също така се установява, че описаните в двустранен констативен протокол от 25.09.2022 г. вреди по товарен автомобил „Р. Т“, peг. № **********, са в причинноследствена връзка от процесното ПТП. Стойността, необходима за възстановяване на вредите по товарен автомобил „Р. Т“, peг. № **********, изчислена на база средни пазарни цени, с включени в изчислението стойности на нови части и сервизен час на официален вносител към датата на ПТП е в размер на 15 548,71 лв., а по средни пазарни цени, с включени в изчислението и сервизния час в Б. – 19 294,15 лв.
По делото са изслушани свидетелски показания на Д. Г.. От същите се установява, че в деня на ПТП товарен автомобил „Р.“, peг. № СВ 1332 е бил паркиран в индустриална зона в К., Б.. Самото ПТП е настъпило, след като лек автомобил „А.“, модел „Q7“ при извършване на маневра потегляне, вместо да потегли напред, водачът потеглил на заден ход, с оглед което е настъпил удар между двете МПС в предна дясна част за товарен автомобил „Р. Т“.
По делото са изслушани и свидетелските показания на В. Д.. От същите се установява, че на датата на ПТП Г. Ш. го е уведомил по телефона за случилото се. Последният го е уведомил, че валяло дъжд и вместо колата да тръгне напред е тръгнала назад и е ударила камиона от дясната страна. Камионът е „Р. Т“ с рег. № **********.
По делото са изслушани и свидетелските показания на Г. И. Ш.. От същите се установява, че на датата на ПТП той се е намирал в товарен автомобил „Р. Т“, а неговата приятелка Надежда Ташева е била в лек автомобил „А.“, модел „Q7“. Последната е искала да премести лекия автомобил и при потегляне, вместо да натисне спирачка, е натиснала педала на газта и се е ударила в товарния автомобил.
Установява се, че на 25.09.2022 г. в района на гр. В. в Б. л.а. „А. G7” с peг. № ********** при извършване на маневра потегляне, вместо да потегли напред, водачът потеглил на заден ход и станал причина за ПТП с паркирания т.а. „Р. Т“ с peг. № **********.
3
В резултат на произшествието на товарния автомобил „Р. Т“ с peг. № ********** са причинени значителни имуществени вреди.
С оглед изложеното съдът счита, че изключителна вина за настъпване на процесното ПТП има водачът на МПС марка „А. G7” с peг. № **********, чиято отговорност към датата на ПТП е била покрита по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, като последното обстоятелство е признато от ответника.
Стойността, необходима за възстановяване на товарния автомобил марка „Р. Т“, peг. № **********, следва да бъде изчислена на база средни пазарни цени, с включени в изчислението и сервизния час в Б., според заключението на САТЕ. Съгласно заключението на САТЕ стойността, необходима за възстановяване на вредите, изчислена на база пазарни цени към датата на ПТП е в размер на 19 294,15 лв., надвишаваща заплатената от ищцовото дружество сума в полза на сервиза, отремонтирал вредите.
Следва да се отбележи, че при определяне размера на вредите в случая не следва да се прилага Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, въведена с чл.1, ал.3 от Наредба № 24/08.03.2006г. за задължителното застраховане, приета на основание чл.273, ал.2, изр.2 КЗ (отм.), вр. пар.3, ал.3 ПЗР от Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз, приета на основание чл.504 КЗ, тъй като изрично в чл.4 от Наредба № 24/08.03.2006г. е посочено, че тя се прилага само като минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. Като се вземе предвид че по настоящото дело са представени доказателства за платена сума за ремонт в сервиз, тази методика не намира приложение.