Решение № 3857 от 07.03.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3857 гр. София, 07.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело № 20221110165818 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК, в първа фаза по допускане на делбата.

Образувано е искова молба, уточнена с молба от 24.10.2024 г., подадена от „С.

И.“ ООД против И. В. Г., с която е предявен конститутивен иск с правно основание чл.

34, ал. 1 ЗС.

С отговора на исковата молба, ведно с молба-уточнение с вх. № 289643/17.10.2023 г., ответницата И. В. Г. е поискала в делбената маса да бъде включен и друг имот, поради което е предявила иск по чл. 34, ал. 1 ЗС срещу ищеца и Д. Г. С..

С Протоколно определение от 15.03.2024 г. съдът е констатирал, че Д. Г. С. следва да бъде конституиран като страна в настоящото производство.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че съгласно Нотариален акт № 161/14.07.2008 г., том I , рег. № 13542, дело № 137/2008 г., е собственик на 79,884 % идеални части от подземен паркинг – гараж /маневрено хале/ с площ от 98,32 кв.м., състоящ се от четири места за паркиране и място за маневри, при съседи – от три страни калкан, мазе № 1, гаражна клетка № 1, стълбище и проходен подемник, заедно с 4,719 % идеални части от общите части на сградата, построена в недвижим имот, находящ се в гр. С., район „С.“, ***, представляващ УПИ № VI-7, кв. 44 по плана на гр. С., местност “ГГЦ – зона В-17“, с площ от 236 кв.м. Твърди, че съгласно посочения нотариален акт, ответницата била собственик на останалите 20,116 % идеални части от същия имот. Отбелязва, че с нотариалния акт било разпределено ползването на паркоместата между съсобствениците. Сочи, че въз основа на проект, одобрен със Заповед № РД-0940/03.12.2014 г. на гл. арх. на район „С.“, паркоместата били преустроени в самостоятелни подземни гаражни клетки с отделни идентификатори, както следва: 1/ СОС с идентификатор *** с площ от 12,89 кв.м. ; 2/ СОС с

1 идентификатор *** с площ от 13,12 кв.м.; 3/ СОС с идентификатор ***, с площ от 72,28 кв.м. След обособяването на самостоятелните подземни гаражни клетки и издаването на разрешението за ползване на сградата, през 2016 г., подземна гаражна клетка № 1 с идентификатор *** била продадена на трето лице. Твърди, че въпреки че зоната за маневри била погрешно нанесена в кадастъра като самостоятелен обект с идентификатор ***, същата представлявала обща част предвид естеството й на маневрено хале, обслужващо двете съсобствени между страните подземни гаражни клетки, както и гаражната клетка, собственост на трето лице. В тази връзка, счита че посоченият обект не подлежи на делба. Моли съда да допусне и извърши делба върху процесните имоти, представляващи СОС с идентификатор ***, със застроена площ от 12,89 кв.м., и СОС с идентификатор ***, със застроена площ от 13,12 кв.м., при квоти – 79,884 % идеални части от имота за „С. И.“ ООД и 20,116 % идеални части за ответницата. Сочи, че предвид наличието на два самостоятелни обекта, делбата следвало да бъде извършена чрез възлагане в дял на всеки от съсобствениците на отделен обект при извършване на парично уравнение на двата дяла съобразно идеалните части на всеки съсобственик и пазарната цена на имотите.

Поддържа, че при съобразяване на характеристиките на СОС с идентификатор ***, с площ от 72,28 кв.м., представляващ маневрено хале, същият следвало да остане в съсобственост, тъй като имал обслужващо предназначение.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба. Сочи, че процесният подземен паркинг на сградата бил направен по начин, по който в цялото помещение било възможно да паркират свободно само два автомобила. Твърди, че самостоятелният гараж с идентификатор ***, собственост на Д. С., се „запушвал“ ако имало паркирали автомобили в гаражните клетки с идентификатор *** и идентификатор ***. Сочи, че на 04.10.2012 г. с

Нотариален акт за спогодба № 18, том II, рег. № 5644 по дело № 205/2012 г., с който бил удължен срокът за погасяване на правото на строеж, учредено в полза на ищцовото дружество, същата си запазила правото върху 20,116 % идеални части от подземния паркинг – гараж, при разпределено ползване на място за паркиране № 1, с площ от 13,20 кв.м. Счита, че ищецът следва да докаже правото си на собственост по отношение на заявените за делба обекти, доколкото същите не били предмет на учреденото в негова полза право на строеж. Твърди, че на 11.11.2016 г. ищцовото дружество продало на Д. Г. С. гаражна клетка с идентификатор ***, както и 23,286 % идеални части от „подземния паркинг и зона за маневри“, като в договорът не било уточнено от кой точно имот се прехвърляли тези идеални части – дали от подземния гараж и маневреното хале преди изменението на инвестиционния проект от ищцовото дружество или от СОС с идентификатор ***.

Навежда доводи относно необходимостта от участието в производството и на Д. С., в случай че бъде установено, че същият разполагал с право на собственост на 23,286 % идеални части от подземния гараж. Поддържа, че са налице основания за подялба и на трите съсобствени имота, като оспорва изключването от делбената маса на СОС с идентификатор *** при твърденията на ищеца, че същият имал характеристиките на обща част. Ответницата счита, че в настоящия случай приложение следва да намери разпоредбата на чл. 348 ГПК, като се противопоставя на искането на ищеца за парично уравняване на дяловете. Моли съда да включи в делбената маса и маневреното хале с идентификатор ***. Претендира да й бъде поставено в дял едно паркомясто със свободен достъп, съгласно уговореното в нотариалните актове за учредяване на правото на строеж в полза на ищцовото 2 дружество.

Ответникът Д. Г. С. не е взел писмено становище по предявените искове. В проведено открито съдебно заседание от 25.10.2024 г. е изложил съображения, че изпитва затруднения при функционалното ползване на СОС с идентификатор ***.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С оглед характера на производството по съдебна делба, е в тежест на всеки един от съделителите е да докаже изгодните за него факти и в двете фази на производството. Тъй като всеки от съделителите е ищец по своя иск и ответник по иска за делба на всеки от останалите съсобственици, то всяка от страните следва да докаже качеството си на съсобственик на имота, предмет на делбата, съответно размера на притежавания дял.

Като писмено доказателство по делото е представен Нотариален акт за учредяване на право на строеж срещу задължение за построяване на недвижими имоти № 161, том I, рег. № 13542, дело № 137/2008 г., съгласно който на 14.07.2008 г. в полза на приобретателя „С. И.“ ЕООД било учредено право на строеж върху УПИ № VI-7, кв. 44, по плана на гр. С., местност „ГГЦ – зона Б-17“, с площ от 236 кв.м., за построяване на предвидената съгласно влязъл в сила ПУП жилищна сграда, съгласно идеен архитектурен проект, съгласуван с главния архитект на Столична община, район „С.“ на 03.06.2008 г., с РЗП от 1014,17 кв.м. От съдържанието на акта се установява, че И. В. Г., в качеството й на собственик на ½ идеална част от описание имот, получава в изключителна собственост правото на строеж върху обект – подземно паркомясто № 1, находящо се в подземен паркинг в сутеренния етаж на сградата на кота -3,40, с площ от 13,20 кв.м., заедно с 20,116% идеални части от общите части на подземния паркинг.

Съгласно уговореното между страните, приобретателят „С. И.“ ЕООД придобил в изключителна собственост подземно паркомясто № 2, с площ от 12,91 кв.м., заедно с 19,674 % идеални части от подземния паркинг и зона за маневри, представляващи 11,58 кв.м.; подземно паркомясто № 3, с площ от 11,47 кв.м., заедно с 17,479 % идеални части от подземния паркинг и зона за маневри, представляващи 10,29 кв.м.; подземно паркомясто № 4, с площ от 12,76 кв.м., заедно с 19,445 % идеални части от подземния паркинг и зона за маневри, представляващи 11,45 кв.м.; подземна гаражна клетка № 1, с площ от 15,28 кв.м., заедно с 23,286 % идеални части от подземния паркинг и зона за маневри, представляващи 13,71 кв.м.

От изложеното се налага извод, че извън разпределените в изключителна собственост между страните права на строеж върху обекти, представляващи подземни паркоместа и подземни гаражни клетки, се установява съсобственост по отношение на зоната за паркиране в подземния паркинг, при квоти от 20,116 % идеални части за И.

В. Г. и 79,884 % идеални части за „С. И.“ ЕООД.

По делото е представено Разрешение за ползване с изх. № ДИ-07-С153/13.08.2015 г., издадено от арх. Юлия Дъбова, съгласно което се разрешава ползването на строеж – „Жилищна сграда с подземни и партерни гаражи с апартаменти (11 бр. + 2 бр. мезоните), 2 броя подземни паркоместа и 3 броя подземни гаражни клетки, надземни – 4 броя гаражи за 6 автомобила и 2 открити паркоместа, находящ се в УПИ VI-7, кв. 44, с идентификатор ***, с административен адрес: гр. С., ***, район „С.“.

Като писмено доказателство е представен и Нотариален акт за покупко3 продажба на недвижим имот № 100, том I, рег. № 13901, дело № 92/2016 г., съгласно който на 11.11.2016 г. продавачът „С. И.“ ЕООД продава на купувача Д. Г. С. подземна гаражна клетка № 1, с площ от 15,28 кв.м., заедно със съответните 1,433 % идеални части от общите части на сградата без подземния паркинг, както и 23,286 % идеални части от подземния паркинг и зона за маневри.

Не е спорно в отношенията между страните, че с оглед извършено преустройство, одобрено със Заповед № РД-09-40/03.12.2024 г. на гл. арх. на район „С.“, в подземния паркинг на сградата са обособени самостоятелни обекти на собственост, както следва: СОС с идентификатор ***, СОС с идентификатор ***, СОС с идентификатор *** и СОС с идентификатор ***.

По делото е представен препис от схема № 15-557094/23.05.2022 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, видно от която съседните СОС на същия етаж, представляващ подземен паркинг, са с идентификатори ***, *** и ***.

По делото е допусната до изслушване и приета като неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която е посочило, че схемата на обектите на подземния паркинг не отговаря на одобрения инвестиционен проект от 2014 г., препис от който е представен по делото, съгласно който на територията на подземния паркинг следва да бъдат налице две паркоместа, маневрена площ и три на брой подземни гаражни клетки. Видно от инвестиционния проект от 2014 г. е, че на територията на СОС с идентификатор *** следва да бъдат обособени две паркоместа, заедно със зона за маневриране. Следва да бъде съобразено, че в открито съдебно заседание на 25.10.2024 г. вещото лице е уточнило, че СОС с идентификатор *** не представлява самостоятелен обект, защото през него се влиза до гаражните клетки, като в случай, че в посочения обект бъдат паркирани коли не би било възможно да се достигне до останалите три гаражни клетки, съответно да се извърши маневра. Експертът е уточнил, че в хипотеза, при която на територията на СОС с идентификатор *** бъдат обособени две паркоместа, така както било зададено в инвестиционния проект, никой не би могъл да достъпи останалите обекти, представляващи гаражни клетки. Вещото лице е посочило, че инвестиционните проекти от 2012 г. и 2014 г. са невъзможни за изпълнение с оглед функционалното предназначение на гаражните клетки с идентификатори ***, *** и ***.

С оглед така направеното уточнение от вещото лице, че процесното подземно пространство позволява откъм функционалност и предназначение в него да бъдат разположени единствено гаражни клетки с идентификатори, завършващи на 1.26, 1.27 и 1.28, следва че обект с идентификатор 1.29 макар и нанесен на кадастралната схема с абревиатура „СОС“, всъщност не представлява самостоятелен обект, като предвид функционалното му предназначение може да се третира единствено като маневрено хале, тъй като ако в този обект има паркирала кола, същата би препятствала възможността за достъп до останалите гаражни клетки - № 1.26, № 1.27 и № 1.28, от което се налага извод, че обект с идентификатор 1.29 не е гаражна клетка, не може да се използва за паркиране на кола, а единствено за маневриране и осигуряване на достъп до останалите гаражни клетки.

Разпечатката съдържа 30 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a1b80273-01db-4b13-98e8-3dd1e1e02216