Решение № 1137 от 19.07.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1137 гр. Пловдив , 19.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20215330202044 по описа за 2021 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от В. А. С., ЕГН **********, чрез процесуалния й представител адв. М.К., против Електронен фиш /ЕФ/ Серия К № 4478771, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.4 от Закон за движението по пътищата /ЗДП/ й е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП.

По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание, жалбоподателят С., чрез процесуалния си представител адв. К., моли съда да отмени обжалвания ЕФ.

Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща представител. Депозирано е становище, в което се излагат съображения за неоснователност на жалбата, като се иска същата да бъде оставена без уважение, а ЕФ потвърден като правилен и законосъобразен. Прави се възражение, при евентуално уважаване на жалбата, за намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до размера на минималното предвидено в закона такова. Претендират се направените разноски по настоящето производство, както и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна 1 страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 7 -дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 08.02.2021г. в 16:05ч. в гр. Пловдив, бул. „Асеновградско шосе“ № 1, посока гр. Асеновград, било заснето извършено нарушение за скорост с МПС – л. а. „Фиат Добло“ с рег. № ******, установено с автоматизирано средство/система АТСС АRН САМ S1 № 11743са, като при ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч и отчетен толеранс на измерената скорост от - 3 км/ч в полза на водача, била установена скорост от 73 км/ч или превишаване на разрешената скорост с 23 км/ч. Установено било, че горепосоченото МПС е с регистриран собственик В. А. С..

За така констатираното нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП и на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.4 от ЗДП на В.С. е наложена глоба в размер на 200 лева.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства, които съдът кредитира като обективни и непротиворечиви – снимков материал, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, Приложение към Удостоверение за одобрен тип № 17.09.5126, справка за собственици на превозното средство л. а. „Фиат Добло“ с рег. № ******, Протокол от проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020г. на Български институт по метрология, Протокол за използване на АТСС рег. № 1030р-4182/09.02.2021г., справка за нарушител/водач.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

След анализ на събраните по делото доказателства съдът приема, че е налице съставът на административно нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП, тъй като на 08.02.2021г. в 16:05ч. в гр. Пловдив, бул. „Асеновградско шосе“ № 1, посока гр. Асеновград, жалбоподателят С., управлявайки л. а. „Фиат Добло“ с рег. № ******, е превишила разрешената скорост с 23 км/ч, което било установено с ATCC АRН САМ S1 № 11743са, като при въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч и отчетен толеранс на измерената скорост от - 3 км/ч, била установена скорост от 73 км/ч.

За така извършеното нарушение жалбоподателят е санкционирана на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.4 от ЗДП, съгласно която разпоредба, когато нарушението по ал.1 т.1 - 5, ал.2 и ал.3 т.1 – 5 на чл.182 от ЗДП е 2 повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер. Така, за налагането на санкция по чл.182 ал.4 от ЗДП трябва да са посочени в съответния санкционен акт три обстоятелства: доколкото чл.182 ал.4 от ЗДП е бланкетна трябва да се направи съответната привръзка с нормата, с която се запълва бланкета /в случай на превишаване на максимално разрешената скорост в населено място от 21 до 30 км/ч – чл.182 ал.1 т.3 от ЗДП/; описание от фактическа страна, че нарушението е извършено повторно; описание от фактическа страна защо е прието, че нарушението е извършено повторно, като се посочи съответният санкционен акт, който определя тази квалификация, което в случая не е било направено.

Видно от приложената към административнонаказателната преписка справка за нарушител/водач, последното наказателно постановление, с което жалбоподателят е санкционира, е НП № 454/05.03.2010г., издадено от ОДМВР Благоевград, РУ 01 Благоевград, влязло в сила на 13.03.2010г., за нарушение на чл.179 ал.2 т.6 от ЗДП. Що се отнася до издадените по отношение на същата електронни фишове, преди процесният е издаден ЕФ Серия К № 4407344 за нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДП, който обаче към датата на изготвяне на справката не е влязъл в сила. Преди него е издаден ЕФ Серия Х № 388205, относно който е посочена само дата на съставяне, но не и такава на връчване, поради което и не може да се приеме отразеното в справката, че същият е влязъл в сила, а освен това е за друго нарушение.

Същото се отнася и за ЕФ Серия Х № 252981 и Серия GT № 360067.

Единствено ЕФ Серия К № 3884926 би могъл да има значение в случая, доколкото ЕФ Серия К № 3438863 към датата на изготвяне на справката също не е влязъл в сила. От една страна обаче не е посочено кога ЕФ Серия К № 3884926 е влязъл в сила, а едно от основанията за ангажиране на наказателна отговорност за извършено нарушение при условията на повторност по смисъла на §6 т.33 от ДР на ЗДП е нарушението да е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение. От друга страна прави впечатление, че издаденият преди процесния фиш – ЕФ Серия К № 4407344 не е за нарушение, извършено повторно, което предполага, че именно той е обусловил квалификацията на настоящето нарушение като такова, извършено при условията на повторност. Същият обаче, както вече се посочи, не е влязъл в сила.

С оглед на изложеното, процесният ЕФ се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед изхода на производството, съдът счита за основателно направеното от процесуалния представител на жалбоподателя искане за 3 присъждане на направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение, поради което същото следва да бъде уважено. В случая възнаграждението следва да бъде определено на основание чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.3 от Закон за адвокатурата вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно в размер на 300 лв.

Мотивиран от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 4478771, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на В. А. С., ЕГН ********** на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.4 от Закон за движението по пътищата /ЗДП/ й е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП.

ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на В. А. С., ЕГН

********** сумата в размер на 300 лв., представляваща направени разноски за процесуално представителство.

Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4