Решение № 1388 от 10.11.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1388 гр. Велико Търново, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело № 20234110101388 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на А. Г. Ш., в която се излагат твърдения, че с * е сключил Договор за ипотечен кредит *от 21.12.2006г., съгласно който му е предоставено финансиране от 27630 швейцарски франка. Изтъква се, че с чл. 4, ал. 1, изр. 3 и изр. 4, чл. 8, чл. 9, ал. 2, чл. 10, ал. 4, ал. 5 и ал. 9, и чл. 12, т. 6 от договора на ищеца е възложено да поеме риска от промяната в курса на БНБ за швейцарския франк и да заплаща лихва, размерът на която едностранно може да се променя от банката, поради което погасителните вноски от 345,25 лв. са увеличени до 621,03 лв. Навеждат се доводи, че посочените клаузи са нищожни поради противоречие с чл. 143 от ЗЗП, защото дават възможност на кредитора едностранно да променя условията на договора като увеличава цената на предоставените услуги и не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключването му. С оглед гореизложеното се отправя искане до съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на оспорените клаузи, както и да присъди направените по делото разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на предявения иск. Признава сключването на процесния договор като изтъква, че оспорените клаузи свързани с определяне на валутата и лихвите по кредита са уговорени индивидуално като на потребителя са разяснени икономическите последици от възможната промяна на обменните курсове и той се е съгласил с тях. Навежда доводи, че клаузите в договора не са неравноправни тъй като са свързани с реално предоставени услуги на кредитополучателя, които не противоречат на изискванията на ЗЗП. С оглед 1 гореизложеното счита, че същите са действителни като отправя искане за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото е иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 143 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

На 15.12.2006г. ищецът отправил искане до *за отпускане на ипотечен кредит от 58000 швейцарски франка, който да погаси на 300 месечни вноски. Същото съдържало информация за целта на кредита, обезпечението, което ще се предостави за ползването му, както и размера на доходите в лева на кредитополучателя. Искането е прието от кредитора като на 21.12.2006г. между него и ищеца е сключен Договор за ипотечен кредит с *, съгласно който банката предоставила на *сумата от 43300 швейцарски франка, която следвало да върне заедно с уговорената лихва от 40437,13 швейцарски франка в срок до 05.12.2031г. на 300 месечни вноски. Първите 12 вноски за периода от 05.01.2007г. до 05.12.2007г. са уговорени в размер на 203 швейцарски франка, представляващ сбор от главница и фиксирана лихва от 2,9%, а останалите 287 вноски следвало да се формират от сбора на главницата и лихва, определена на база плаващ лихвен процент съгласно чл. 9, ал.

2, с първоначален размер при сключване на договора от 283 швейцарски франка. Според чл.

9, ал. 2 от договора, за оставащите 287 вноски кредитополучателят следвало да заплаща лихва, определена на база променлив годишен лихвен процент, образуван от сбора на базовия лихвен процент /БЛП/ на банката минус отстъпка от 0,706%, като БЛП към момента на възникване на правоотношението за швейцарския франк е фиксиран на 6,96%. Ищецът се съгласил актуализациите на БЛП на банката да се отразяват в промяна размера на погасителните вноски, а при ползване и/или погасяване на кредита във валута различна от уговорената, за арбитражиране да се прилагат съответните курсове на банката за деня. В чл.

10, ал. 4 от договора е уговорена възможност за кредитополучателя да поиска от кредитора да превалутира предоставения ипотечен кредит в швейцарски франкове съответно в български лева или евро, като за услугата заплати съответната комисионна, съгласно Тарифата на банката за физически лица. Превалутирането е определено в чл. 10, ал. 8 като промяна на валутата, в която се изчислява стойността на задължението, при което следва да се приложи действащия лихвен процент на банката, съгласно лихвения бюлетин за физически лица на новата валута за изчисляване на лихвата по задължението. То следвало да се извърши в лева или евро по търговски курс „купува” на банката към датата на превалутирането и лихвени проценти съгласно действащия лихвен бюлетин за физически лица на банката за съответната валута и вид кредит. Съгласно чл. 10, ал. 5 и чл. 12, т. 6 кредитополучателят изразил съгласие за възникване правото на банката служебно да превалутира кредита в лева или евро при горепосочените условия, при положение че средната стойност на швейцарския франк към българския лев за текущото полугодие, определена като усреднена стойност на ежедневните котировки на фиксинга на БНБ за 2 швейцарски франк за съответното полугодие, се повиши с 20% в сравнение със съответната стойност на швейцарския франк към българския лев за полугодието, през което е отпуснат кредитът. В ал. 9 на чл. 10 кредитополучателят декларирал, че е запознат с обстоятелството, че промяната на фиксинга на БНБ за швейцарски франкове към български лева или евро /валутен риск/, както и превалутирането по смисъла на договора за кредит може да има за последица повишаване на месечните погасителни вноски по кредита при издължаването му в български лева в резултат на приложен по-висок лихвен процент, съгласно действащите лихви по лихвения бюлетин на банката за физически лица, както и че приема да носи за своя сметка валутния и лихвения риск, свързан с промяната на фиксинга на БНБ или превалутирането, като се съгласява да поеме всички евентуални вреди /включително пропуснати ползи/, произтичащи от промяна на валутните курсове и лихвите след превалутиране на кредита. За периода от 05.01.2008г. до предявяване на иска фиксингът на БНБ за швейцарски франкове към български лева е изменен от 1,19214 до 2,00721, годишният лихвен процент по кредита е нараснал от 6,254% на 8,89%, а размерът на месечните вноски по кредита е увеличен от 283 швейцарски франка на 311,24 швейцарски франка.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Средствата по процесния договор за кредит не са отпуснати на ищеца във връзка с осъществяване на търговска или професионална дейност, поради което спрямо съдържащите се в него уговорки приложение намират разпоредбите на ЗЗП, като кредитополучателят има качеството на потребител, а кредиторът - на доставчик на финансови услуги. Съгласно чл.

146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите сключени с потребители са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално. Легална дефиниция на понятието „неравноправна клауза” е дадено в разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП, съгласно която това е всяка уговорка в договор, сключен с потребител, която е в негова вреда, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията му и тези на търговеца или доставчика. Според чл. 143, т. 10 от ЗЗП, за да бъде квалифицирана една уговорка в договора като неравноправна, тя следва да отговаря както на горепосочените изисквания, така и да предоставя възможност на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание, а съгласно чл. 143, т. 12 от ЗЗП тази клауза следва да дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право да се откаже от договора в този случай, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора. В чл. 144, ал. 2 и 3 от ЗЗП са регламентирани и изключенията, при които една клауза в сделка свързана с предоставяне на финансови услуги макар и да отговаря на горепосочените изисквания, не следва да се счита за неравноправна. В обобщение на изложението, за да бъде нищожна като неравноправна определена клауза от договор за кредитиране сключен с потребител, тя следва да не е уговорена индивидуално, да осъществява някой от фактическите състави на чл. 143 от ЗПП и да не попада в изключенията предвидени в чл. 144 от ЗПП.

3

По делото липсват доказателства, че оспорените клаузи са уговорени индивидуално, поради което и според изискването на чл. 146, ал. 4 от ЗЗП, съдът намира че е осъществена първата предпоставка за установяване на тяхната нищожност. Освен това, от анализа на искането за отпускане на кредит и договора се установява, че потребителят предварително е могъл да влияе само върху клаузите свързани с размера на отпуснатите заемни средства, тяхната валута и срока за връщането им, като при възникване на кредитното правоотношение всички останали уговорки са били оформени предварително като типов банков продукт за предоставяне на потребителски кредит с обезпечение.

Съгласно чл. 143, т. 10 от ЗЗП неравноправни се явяват клаузите в договорите за банков кредит, с които банката едностранно определя размера на лихвения процент, а изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП е приложимо, когато изменението на цената се дължи на външни причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени от въздействието на свободния пазар и/или от държавен регулатор.

Тогава търговецът/доставчикът на финансови услуги не може да се счита за недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза, съдържаща се в чл. 143 от ЗПП, тъй като увеличението на престацията не зависи от неговата воля. За да се прецени дали клаузите отговарят на този критерий за изключение от общия принцип, те трябва да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин като потребителят следва предварително да получи достатъчно конкретна информация как търговецът може едностранно да промени цената, за да може на свой ред да реагира по най-уместния начин.

В разглеждания случай в чл. 9, ал. 2 от договора, към който препращат чл. 4, ал. 1, изр. 3 и изр. 4, е предвидено, че годишният лихвен процент се образува от БЛП на банката, но не е посочено какви компоненти се включват в последния и кои обективни критерии влияят на неговата промяна. По този начин кредиторът е обезпечил възможност съгласно субективната си преценка едностранно да променя БЛП, което възпрепятства възможността за кредитополучателя да прецени дали да погаси предсрочно задължението си при тенденция за повишаване или понижаване на лихвените нива. Поради изложеното посочените клаузи, даващи право на банката едностранно да променя лихвения процент на кредита въз основа на промяна на приет от нея БЛП, са неравноправни.

Изложените съображения се отнасят и за клаузите на чл. 8, чл. 10, ал. 4, ал. 5 и ал. 9 и чл. 12, т. 6 от договора, които са свързани с поемане на валутния риск от кредитополучателя.

Договорът е сключен в чуждестранна валута като кредитополучателят дължи изпълнение в същата валута, а разходите за покупка или продажбата й чрез поетия от него валутен риск дават възможност на банката да увеличава цената на кредита извън уговорената възнаградителна лихва. Възможността за кредитополучателя да поиска превалутиране е силно ограничена, тъй като е обвързана с комисионна и с валутен курс, който едностранно се определя от банката, като упражняването на това право е поставено под условие, свързано със съгласие на кредитора. Интересът на последния от извличане на печалба води до извод, че той ще се съгласи с превалутиране само при неизгоден за кредитополучателя валутен курс. Освен това, при сключване на договора банката е запозната, че 4 кредитополучателят реализира доходите си в лева, което води до извод, че погасяването на задължението по кредита ще се извършва в същата валута, а не в швейцарски франкове, което е свързано с неблагоприятни последици от разликата във валутните курсове. Поради това кредитополучателят трябва да е добре запознат, че със сключването на договора за кредит в чуждестранна валута, той се излага на определен риск, свързан с обменния курс, който евентуално ще му бъде икономически трудно да понесе при обезценяване на валутата, в която получава доходите си. Това не може да стане с едностранна декларация, че е запознат и разбира смисъла на клаузите за превалутиране, а само след доказване от кредитора, че му е предоставена цялата необходима информация, която да му даде възможност да прецени икономическите последици от тях. По делото, обаче не са ангажирани доказателства в тази насока.