Решение № 244 от 17.11.2022, Районен съд - Левски
- Съд
- Районен съд - Левски
- Дело
- Гражданско дело 488/2022
- Вид
- Решение № 244
- Подписан
- 17.11.2022
- В сила
- 08.12.2022
- Състав
- Палмира Димитрова Атанасова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 12 ал.2 · Закон за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления
- чл. 13 ал.1 · Закон за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления
- чл. 14 ал.1 т. 3 · Закон за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления
- чл. 16 · Закон за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления
- чл. 115 · Наказателен кодекс
- чл. 116 ал.1 т.6, предл. 3 и 4, т.12 предл.1 · Наказателен кодекс
- чл. 116 ал.1 т.6, предл. 3 и 4, т.12 предл.1 · Наказателен кодекс
- чл. 116 ал.1 т.6, предл. 3 и 4, т.12 предл.1 · Наказателен кодекс
- чл. 29 ал.1 б.а и б.б · Наказателен кодекс
- чл. 29 ал.1 б.а и б.б · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 244 гр. ЛЕВСКИ, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Палмира Д. Атанасова при участието на секретаря Янка Д. Иванова като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Гражданско дело № 20224410100488 по описа за 2022 година
Предявен е главен иск с правно основание чл. 16 от ЗПФКПП и акцесорен такъв с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба от Министъра на правосъдието гр.С. против Б. А. Р. – изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвора гр. Белене.
В исковата молба се твърди, че с присъда № 15 от 06.08.2020 г., постановена по нохд № 97/2020 г. по описа на Окръжен съд гр. Враца Б. А. Р. е признат за виновен за престъпление по чл. 116 ал.1 т.6, предл. 3 и 4, т.12 предл.1 във връзка с чл. 115 от НК извършено на 02.07.2019 г. в ***** с пострадало лице Т.П.К.. Присъдата е влязла в сила на 16.12.2021 г.
Твърди се, че на 21.01.2022 г. в НСПКПП е подадена молба с вх. № 9800-5/21.01.2022 г. от Ц. П. Т. – наследник на починалия вследствие на престъпление Т.П.К., с искане да й бъде предоставена финансова компенсация на основание ЗПФКПП, че с решение № 6/2022 г., НСПКПП на основание чл. 3 ал.2 и ал.3,във връзка с чл. 12 ал.2, чл. 13 ал.1 и чл. 14 ал.1 т.
3 от ЗПФКПП е разрешено предоставянето на финансова компенсация в размер общо на 3000 лв. на Ц. П. Т. – наследник на починалия вследствие на престъпление Т.П.К..
Твърди се, че от страна на Министерство на правосъдието на молителя е изплатена сумата от 3000 лв. - предоставена като финансова компенсация по ЗПФКПП, с бюджетно нареждане от 27.06.2022 г.
Моли се съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника Б. А. Р. да заплати на Министерство на правосъдието сумата от 3000 лв. представляваща изплатената финансова компенсация по ЗПФКПП на 1 наследницата на Т.П.К., ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на изплащане на обезщетението до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените деловодни разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.131 от ГПК препис от исковата молба е връчен на ответника, който в законоустановения срок не е депозирал писмен отговор, не е изразил становище по предявения иск, не е представил доказателства и не е направил доказателствени искания.
Ответникът се явява лично в съдебно заседание и заявява, че има желание да плати, но не разполага с парични средства, че не работи и няма откъде да вземе пари, за да плати.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Видно от представеното копие от присъда № 15/06.08.2020 г., постановена по нохд № 97/2020 г. по описа на Окръжен съд гр. Враца е, че със същата ответникът Б. А. Р. е признат за виновен в това, че на 02.07.2019 г. в *****, в частен дом, находящ се на *****, ползван от Т.П.К., при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от 1 година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, умишлено е умъртвил Т.П.К., с ЕГН **********, като му нанесъл 15 удара по главата и удари по тялото с твърд тъп предмет, довели до черепно-мозъчна травма, с масивна кръвозагуба и деянието е извършено по особено мъчителен начин за убития К. и с особена жестокост и на основание чл. 116 ал.1 т.6 пр. 3 и 4, т.12 пр.1 във връзка с чл. 115 във връзка с чл. 29 ал.1 б.а и б.б във връзка с чл. 54 от НК го е осъдил на доживотен затвор при първоначален „специален“ режим на изтърпяване.
Със същата присъда Б. А. Р. е осъден да заплати на Ц. П. Т. от ***** сума в размер на 30 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й от деянието по чл. 116 ал.1 т.6 пр. 3 и 4, т.12 пр.1 във връзка с чл. 115 във връзка с чл. 29 ал.1 б.а и б.б от НК неимуществени вреди, както и сумата 3000 лв. представляваща разноски за повереник.
По делото са представени писмени доказателства, от които се установява, че на 21.01.2022 г. в НСПКПП е подадена молба с вх. № 98-005/21.01.2022 г. от Ц. П. Т. – наследник на починалия вследствие на престъпление Т.П.К., с искане да й бъде предоставена финансова компенсация на основание ЗПФКПП, че с решение № 6/2022 г., НСПКПП на основание чл. 3 ал.2 и ал.3,във връзка с чл. 12 ал.2, чл. 13 ал.1 и чл. 14 ал.1 т.
3 от ЗПФКПП е разрешено предоставянето на финансова компенсация в размер общо на 3000 лв. на Ц. П. Т. – наследник на починалия вследствие на престъпление Т.П.К., както и че от страна на Министерство на правосъдието на молителката е изплатена сумата от 3000 лв., предоставена като финансова компенсация по ЗПФКПП, с бюджетно нареждане от 27.06.2022 г.
2
Предвид представените писмени доказателства, съдът приема, че предявените искове са изцяло основателни и доказани и като такива следва да бъдат уважени.
При този изход на делото и с оглед разпоредбата на чл. 78 ал. 8 от ГПК следва да бъде присъдено на Министерство на правосъдието юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Следва на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК да бъде осъден ответника да заплати д.т. по сметка на РС Левски в размер на 120 лв.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. А. Р., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в затвора гр. Белене ДА ЗАПЛАТИ на МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО сумата от 3000 лв. - главница , представляваща заплатена финансова компенсация по ЗПФКПП на наследницата на Т.П.К., починал вследствие на престъплението извършено от Б. А. Р., за което Р. е осъден с влязъл в сила съдебен акт по нохд 97/2020 г. на ОС гр. Враца, ведно със законната лихва върху главницата от 3000 лв., считано от деня на изплащане на компенсацията – 27.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв..
ОСЪЖДА Б. А. Р., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС Левски държавна такса в размер на 120 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Плевен в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________ 3