Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 187 от 21.06.2018, Районен съд - Велинград

Съд
Районен съд - Велинград
Дело
Гражданско дело 1086/2014
Вид
Решение № 187
Подписан
21.06.2018
Състав
ВАЛЕНТИНА ДРАГИЕВА ИВАНОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 97, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.6, ал.1 · Закон за автомобилните превози
  • чл.5, ал.2 · Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти
  • чл.212 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 8, ал.1 · Закон за наследството
  • чл.112, ал.1, б."б" · Закон за собствеността
  • чл.79 · Закон за собствеността
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за собствеността
  • чл.10, ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.10, ал.7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.14, ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.14, ал.4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.18 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ . . . . гр.

Велинград, 21.06.2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

Секретар: Ц.Коцева като разгледа докладваното от съдията гр. д.

№ 1086 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство е образувано по искова молба от 05.09.2006г. на ищеца Б.И. *** в качеството й на наследник на Б.И.У., п р о т и в С.Т.У. ***, Н.П. ***, П. С.Ф.от гр.София и Л.И. ***0, в качеството им на наследници на Ц.И.У..

С нея е предявен иск по чл.97, ал.1 ГПК /отм./ - положителен установителен иск за собственост - за признаване установено по отношение на ответниците, че Б.Р. е собственик по наследство на 31/600 идеални части от недвижим имот пл.№ 5981 от кв.397 м.“Клептуза“ по плана на Велинград, описан в дял 7-ми, т. 3 от съдебна спогодба от 27.12.1956г. Иска се отмяна на Решение № 2151/13.10.1997г. на ОСЗГ-Велинград, като незаконосъобразно. По тази искова молба е било образувано гр.д.№ 432/2006г.

Ищецът твърди, че е наследница по права линия на Б.И.У., бивш жител ***, починал през 1941 г. През 1956 г. неговите преки наследници – И. Б.У., М.Б.У., З. Б.У., В.Б.У. и Ц.Б.У., били извършили делба на останалото от общия им наследодател имущество, като по силата на постигнатата съдебна спогодба от 27.12.1958 г. по гр.дело №1210/1956 г. на Районен съд Велинград, в ДЯЛ Седми, точка трета всички наследници на Бл.У. получили в общ дял и с равни права следния недвижим имот: ГРАДИНА от 6,000 декара, в местността “Клептуза” в землището на гр.Велинград, при съседи: А.Л., ДИП “В.Сотиров”, А.С.. Твърди още, че през м.август 2008г. предприела действия по нанасяне в кадастъра на гр.Велинград на останалия им в наследство и така описан по-горе недвижим имот, обозначен като имот с пл.№5986 и имот пл.№5981 в кв.397 по кадастралния план на гр.Велинград. Тогава от служителите в съответната служба на Община Велинград получила отказ да се издаде скица, тъй като имот с пл.№5981 бил записан на името на наследници на Ц.И.У.. Тогава разбрала, че е издадено решение №2151 от 18.10.1997 г. на ПК Велинград и решение №151/13.10.1997 г., въз основа на които имотът бил записан като имот, собственост на наследниците на Цв. И.У., както и да им е издавана скица и документи, с оглед предстояща разпоредителна сделка с имота.

Изложеното пораждало правен интерес от предявяване на правото си по съдебен ред, с настоящата искова молба.

Въз основа на така очертаната обстановка се иска на основание чл. 97, ал.1 ГПК да се признаете за установено по отношение на ответниците, че ищеца е собственик по наследство на 31/600 идеални части от следния недвижим имот: Имот пл. №5981, от кв.397, м. “Клептуза” по плана на гр. Велинград, подробно описан в дял седми, точка трета от съдебна спогодба от 27.12.1956г., одобрена от съда по гр. дело №1210/56г. по описа на районен съд Велинград, както и да бъде отменено, като незаконосъобразно Решение № 2151/13.10.1997г. на ОСЗГ Велинград.

Към делото е присъединено за съвместно разглеждане гр.д.№98/2008г. образувано въз основа на подадена на 26.02.2008г. Искова молба от ищците: Д.И.У.,ЕГН **********; Ф.Г.И., ЕГН **********; И.Г.И., ЕГН **********;

Д.Г.Д., ЕГН **********; К.Г.Г., ЕГН **********; В.Г.Г., ЕГН**********; Д.Н.

М., ЕГН **********; Ж.Н.И., ЕГН **********; Н.М.М.,

ЕГН **********; В.Х.С., ЕГН **********; М.С.С., ЕГН **********;

Х.С.С., ЕГН **********; Б.Х.С., ЕГН **********; Б.Х.С.,

ЕГН **********; Й.Х.К., ЕГН **********; В.Б. П., ЕГН **********; и М.С.П., ЕГН ********** -всички със съдебен адрес ***, чрез адвокат А.Б.Ц. и Н.В.И., като наследници на Б.У., срещу същите ответниците С.Т.У. ***, Н.П. ***, П. С.Ф.от гр.София и Л.И.

***0, като наследници на Ц.У..

В нея ищците твърдят, че са наследници на Б.И.У., б.ж. на гр.Велинград, поч. 1941г. През

1956г. преките наследници на Б.У., а именно: И., М., З., В., Е.и Ц.Б.У.извършили делба на останалото в наследство имущество, като по силата на съдебната спогодба от 27.12.1956г., одобрена от съда по гр.д.№ 1210/1956г. и съгласно записаното в нея за дял 7-ми, т.3 съделителите И., М.,

З., В. и Ц.Б.У.получили в общ дял при равни права на всеки недвижимия имот :

Градина от 6,0 дка в местността

„Клептуза“, землище на Велинград, при съседи – А.Л., ДИП „В.Сотирови“, А.С..

През 2006г. предприели действия по нанасяне в кадастъра на имота им, останал в наследство от общия наследодател, подробно описан в протокола за съдебна делба, и обозначен по скицата като имот с пл.№ 5986 и 5981 от кв.397 по кад.план на Велинград. При което и ищците се легитимирали, като собственици на основание наследство и давност на недвижим имот, означен по скицата като им пл.№ 5986 и 5981 от кв.397 по плана на гр.Велинград. Служителите отказали да приемат документите им под предлог, че им.кад.№ 5981 бил записан наследници на Ц.И.У. и за същия имот са подадени документи за издаване на скица с оглед предстояща разпоредителна сделка. След проверка в общината установили, че за им с пл.№ 5981 от кв. 397 била издадена скица с отразяване в нея имота да е собственост на наследници на Ц.У. е посочен акт за собственост – Решение № 2151/13.10.1997г. на ПК-Велинград. От ОСЗГ било издадено Решение № 2151/13.10.1997г. , в което в р-л Първи, т.12 било записано „Признава се право на собственост на наследници на Ц.Ив. У. върху овощна градина от 6,0 дка, осма категория, находяща се в строителните граници на гр.Велинград, местност „Клептуза“, означена като им. пл.№ 5981 от кв.396 от кадастралния плана изработен 1903г.

Твърдят, че през всичките години от делбата през 1956г. и до момента целия имот от близо 6 дка бил ползван добросъвестно и непротивопоставимо от наследниците на

Б.У.. Този имот не бил включван в ТКЗС и не бил отчуждаван. Приз годините всички ползвали овощната градина, а през последните години ползвали имота като ливада.

Това пораждало и правния им интерес от съдебна защита на правото им на собственост и от настоящия иск.

Въз основа на така очертаната обстановка иска да бъде установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици, както следва: 1. Д.И.У. – на 18/300ид.ч.; 2. Ф.Г.И.

–на 6/300 ид.ч.; 3. И.Г.И. – на 6/300 ид.части; 4. Д.Г.Д. – на 6/300 ид. части; 5. К.Г.Г. – на 9/300 ид.части;

6. В.Г.Г. – на 9/300ид.части; 7. Д.Н.М.- на 4/300 ид.части; 8. Ж.Н.И. – на 4/300 ид.части;

9. Н.М.М. – на 4/300 ид.части;

10. В.Х.С. – на 6/300 ид.части; 11. М.С.С. – на 6/300 ид.части; 12. Х.С.С. – на 6/300 ид.части; 13. Б.Х.С.

– на 18/300 ид.части; 14. Б.Х.С.- на 36/600ид.ч.; 15.

Й.Х.К.- на 90/300ид.ч.; 16. В.Б. П. – на 12/300 ид.части;

17. М.С.П. – на 60/300 ид части от имот с пл.№5981 в кв.397 по плана на гр.Велинград, м.”Клептуза”, подборно описан в дял Седми, точка 3 от протокол за съдебна спогодба по гр.дело№1210/1956 г. по описа на Велинградския районен съд, както и да се отмени решение № 2151/13.10.1997г. на ПК Велинград .

В последствие ищците заявяват, че В.Б.

П. има самостоятелни права върху имота, тъй като е наследник по права линия на наследодателя Б.У., а по съребрена линия на сестра си Ц.Б.У.. Тя получила в съсобственост с наследниците посочения в дял от съдебна спогодба за делба имот.

От своя страна М.С.П. получил от В.Б. П. права върху процесния имот по силата на Договор за покупко-продажба на наследство от 16.07.1997г., с който му продала наследството останало от баща й Б.У.. А до колкото В. П. била наследник по съребрена линия на сестра си Ц.Б.У. – починала през 1968г., то тази част от наследството преминало върху ищците Г.Р. и Л.Р., по силата на завещателно разпореждане в тяхна полза.

Претенции във връзка със собствеността на имота са заявени и от наследниците на дъщерята на общия наследодател – Е.Б.М., а именно: Д.Н.М., Ж.Н.И. и Н.М.М., на които този имот не е поставен в общ дял с останалите наследници при делбата от 1956г. Претенции са заявени и от дъщерята на общия наследодател - В.Б. П., която е продала по реда на чл.212 ЗЗД наследството оставено от баща й на М.С.П. – участващ като ищец по делото, в качеството си на купувач на наследство.

През 2009г. поради настъпила смърт на ищеца Д.И.У. са конституирани като ищци неговите наследници: Г.А.У. ; Д.И.У. и Х.Д.У.. А на мястото на ответника Н.П.С. са конституирани като ответници наследника й Райно С.С..

В последствие е заличена като ищец починалата в хода на делото Х.Д.У., чийто наследник е сина й ищеца Д.И.У. с ЕГН **********. С определение от 2012г. са конституирани като страни по делото на страната на ищците У.

След настъпило правоприемство, поради смърт на някой от ищците, и конститурането на тяхно място на наследниците им са уточнени квотите на съсобственост в процесния имот, за които се иска установяван право на собственост.

Въз основа на така очертаната обстановка иска да бъде установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици, както следва: 1. Г.А.У. – на 9/600; 2. Д.И.У. – на 9/600, като наследници на Д.И.У. – претендирал 18/300ид.ч.; 3. Ф.Г.И. –на 6/300 ид.ч.; 4. И.Г.И. – на 6/300 ид.части;

5. Д.Г.Д. – на 6/300 ид. части; 6. К.Г.Г. – на 9/300 ид.части; 7. В.Г.Г. – на 9/300ид.части; 8. Д.Н.М.- на 4/300 ид.части; 9. Ж.Н.И. – на 4/300 ид.части;

10. Н.М.М. – на 4/300 ид.части;

11. В.Х.С. – на 6/300 ид.части; 12. М.С.С. – на 6/300 ид.части; 13. Х.С.С. – на 6/300 ид.части; 14. Б.Х.С.

– на 18/300 ид.части; 15. Б.Х.С.- на 36/600ид.ч.; 16.

Й.Х.К.- на 90/300ид.ч.; 17. М.Л.П. – на 40/600; 18. Г.М.Р. – 52/600; 19. Л.М.Р.

- 52/600, последните трима като наследници на В.Б. П. – претендирала 12/300 ид.части;

20. Х.Д.У.-18/600 ид.ч. 21. Б.Б. И. Р.-36/600 ид.ч. и 22. М.С.П. – на 60/300 ид части, от имот с пл.№5981 в кв.397 по плана на гр.Велинград, м.”Клептуза”, подборно описан в дял Седми, точка 3 от протокол за съдебна спогодба по гр.дело№1210/1956 г. по описа на Велинградския районен съд, както и да се отмени решение № 2151/13.10.1997 г. на ПК

Велинград .

Ответниците оспорват исковете, като неоснователни. Твърдят, че те са собственици на процесния имот, като наследници на Ц.У. и по силата на Решение на ОСЗГ-Велинград. Твърдят, че от момента на възстановяване на имота и към настоящия момент добросъвестно владеят този имот. Намира също, че исковата молба е нередовна защото не са конкретизирани вещите за да ясно за кои вещи става дума.

Липсвали размери и други индивидуализиращи белези. Заявява и признава, че част от вещите от чеиза и част от него вече е изхабен. А които не са изхабени, заявява че ще бъдат върнати. Ответникът твърди обаче, че пералнята, готварската печка и хладилник- фризер са негова лична собственост и са му подаръци и поради това не се дължи връщането им. Сочи се че гаранционните карти сана негово име. Казва,че приложеното извлечение е само искане за кредит.

Допълва се че тези вещи са били в жилището им в София и са взети при напускането му от ищцата.

Отрича да са собственост на ищцата холов ъгъл, шкаф „