Решение № 48 от 18.05.2022, Окръжен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Търговище, 17.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно гражданско дело № 20223500500061 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл.от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от адв. В.Г., САК, съдебен адрес: гр. София, ***, вх. В, ет. 8, ап. 22, в качеството й на пълномощник на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, срещу РЕШЕНИЕ № 2/04.01.2022 г. по гр. дело № 315/2021 г. по описа на PC - Попово, с което е отхвърлен предявеният от дружеството иск за признаване за установено по отношение на АНГ. ШЮКРЮ. АХМ. с ЕГН: **********, с адрес с. Г., общ. Попово, ул. „С. П.“ 14, че дължи на ищеца сумата от 228.49 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги от дата 17.01.2019 г., с клиентски номер № *******, за мобилен номер *********** по избрани абонамент „Тотал 26,99“ и Договор за лизинг от 17.01.2019 г., с предмет мобилно устройство марка „XIAOMI Redmi S2 32GB Dual Gold“, от които: 75.49 лв. - представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 153 лв. - неустойка за предоставено за ползване устройство XIAOMI Redmi S2 32GB Dual Gold, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т. 7 от договора за мобилни услуги, ведно със законната лихва за забава от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК /29.12.2020 г./ до окончателното изплащане на сумата.

С оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, както и постановяването му в противоречие с материалния и процесуалния закон, и несъгласие с основния довод на съда, че не е доказано сключеният между страните договор да е бил прекратен предсрочно (развален по смисъла на чл. 87 от ЗЗД) преди изтичане на уговорения 1 срок, довело до извод за недължимост на претендираната неустойка, по подробно изложени съображения, въззивникът моли първоинстанционното решение да бъде отменено и да бъдат уважени исковите претенции за признаване за установено съществуването на вземане в негова полза срещу ответника в размер на 228.49 лв., представляващо неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за мобилни услуги от дата 17.01.2019 г. за мобилен номер ***********, от които: 75.49 лв. - стойността на 3 месечни абонаментни такси; 153 лв. - неустойка за предоставено за ползване устройство XIAOMI Redmi S2 32GB Dual Gold с отстъпка от стандартната цена. Въведени са оплаквания за некредитиране от страна на съда на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, както и за липсата изобщо от такава, при положение , че става въпрос за елементарни математически изчисления на ниво 5-ти клас (относно сумата 75.49 лв.), заприетата по делосо Претендира разноски.

От ответната страна, в срока по чл. 263 ГПК, е постъпил писмен отговор от назначения в първоинстанционното производство особен представител адв. Р.Р., АКТърговище, със становище за неоснователност на жалбата, по изложени подробни съображения и молба за потвърждаване на обжалваното решение.

В проведеното пред въззивната инстанция о.с.з. представител на въззивника не се явява. Особеният представител на въззиваемия – адв. Р. поддържа депозирания писмен отговор и моли решението да бъде оставено в сила.

С определението по чл. 267 ГПК съдът се е произнесъл по допустимостта на жалбата.

Разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

Предявеният установителен иск с правно осн. чл. 415, ал.1 във вр. с чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 92 от ЗЗД е обоснован с обстоятелствата за предоставени от страна на ищеца на ответника мобилни услуги, както и предоставено мобилно устройство на лизинг, по силата на сключени договори от дата 17.01.2019 г., прекратени поради неплащане на месечни вноски, и дължимост на договорена между страните неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги за мобилен номер ***********, с предоставено устройство „XIAOMI Redmi S2 32GB Dual Gold“ , в общ размер 228.49 лв., за което вземане по заявление на ищцовото дружество е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 946/2020 г. по описа на РС – Попово, връчена на ответника по реда на чл. 47 от ГПК, обусловило предявяването на настоящия иск, в указания от заповедния съд срок.

В писмения си отговор, в срока по чл. 131 от ГПК, назначеният от заповедния съд особен представител на ответника, е оспорил предявения иск с възражения, че: 1.

Разпоредбите на чл. 26 и чл. 27 от Общите условия /ОУ/ са неравноправни по смисъла на чл.

142, ал. 1 и чл. 142, ал. 2, т. 2, т. 6 и т. 15 от Закона за защита на потребителите, (ЗЗП), тъй като дават права на доставчика на услуги, без от своя страна да е изпълнил задълженията си.

Не било видно, съгласно т. 11 от договора, дали потребителят е направил отказ за получаване на фактура на хартиен носител и дали му е предоставен електронен достъп до 2 портала „Му Telenor“ със съответно предоставена парола за проверка на сметките му, а и в исковата молба не се твърди потребителят да е бил уведомен за такава възможност и да се е възползвал от нея; 2. Клаузата за неустойка в тройния размер на стандартна месечна такса, предвидена в чл.11 от договора, е недействителна-нищожна,като противоречаща на добрите нрави. При условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на уговореният размер на неустойката.

В изпълнение на задълженията си на въззивна инстанция, въз основа на събраните писмени доказателства и направената самостоятелна преценка, както и с оглед доводите във въззивната жалба, въззивът излага следните съображения:

На 29.12.2020 г. ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК пред РС – Попово, по което е образувано ч.гр.д. № 946/20 г. и е издадена Заповед № 793/30.12.2020 г., разпореждаща длъжникът А. Ш. А. да заплати на заявителя „Телренор България“ ЕАД сумата 228.49 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги за мобилен номер *********** от 17.01.2019 г. с предоставено устройство „XIAOMI Redmi S2 32GB Dual Gold“, както и сумата 205 лв. разноски в заповедното производство. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.

47 от ГПК, на ищеца са дадени указания да установи претенциите си по исков ред, определящо правния му интерес от предявяване на настоящия иск с правно осн. чл. 415, ал.

1 вр. с чл. 422 от ГПК. В депозираното заявление, т.12, е конкретизирано, че сумата 228.49 лв. е формирана така: 75.49 лв.- стойността на три месечни абонаментни такси и 153 лв.неустойка за предоставено за ползване мобилно устройство, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т. 7 от договора за мобилни услуги.

Предявеният установителен иск е за сумата 228.49 лв., от която 75.49 лв.- стойността на 3 мес.абонаментни такси и 153 лв.- неустойка за предоставено за ползване мобилно устройство, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т. 7 от договора за мобилни услуги, при които констатации е налице идентичност между заявлението по чл. 410 и предявения иск, обуславящо допустимостта му, като предявен в указания от заповедния съд срок..

По фактите:

Между страните, на 17.01.2019 г., е сключен Договор за мобилни услуги, съгласно който ответникът е абонат на ищцовото дружество(доставчик на мобилни услуги), с клиентски номер № *******, титуляр на мобилен номер ***********, със срок на действие 24 месеца (до 17.01.2021 г.) по избрания абонамент „Тотал 26,99“, месечна погасителна вноска, 26,99 лв, с ДДС. Едновременно абонатът е сключил и Договор за лизинг от същата дата (двата договора са инкорпорирани в един носител), по силата на който ищецът му е предоставил за ползване мобилно устройство марка „XIAOMI Redmi S2 32GB Dual Gold“ за период от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 14.59 лв.

(съгласно погасителния план по лизинговия договор), с право на абоната, след изтичане на 23-мес.срок на договора, срещу заплащане на допълнителна сума от 14.59 лв., да придобие собствеността върху лизинговата вещ (чл. 1, ал. 2 от договора за лизинг). Стандартната цена на мобилното устройство (в брой, без абонамент) е 549.90 лв., а общата лизингова цена, с 3 избраната от абоната програма - 350.16 лв. Отстъпката, получена от ответника – е в размер 199.74 лв.

От представените доказателства се установява, че абонатът е потребил, но не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 91,34 лв., фактурирани за 2 последователни периода – м.01.19 г. и м.02.19 г. .(ф-ра № 7283905485/25.01.19 г. за периода 17.01.– 24.01.19 г. и ф-ра 785149006/25.02.19 г. за периода 25.01.- 24.02.19 г.), като към всяка фактура е приложено извлечение – детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер. Това обстотялство, както и прекратяването на договора, поради неплащане на посочените задължения, на осн.чл. 19б, б.“в“ от ОУ (вж. и чл. 75 от ОУ) не е оспорено от ответника.

Ответникът не е оспорил изпълнението на договорите от страна на оператора, не са наведени твърдения, че услугите не са предоставени, респ. са некачествени, или пък че не е предоставено лизинговото устройство, респ. че същото е било некачествено.

Видно от приложените по делото фактури (л. 16 – л. 19), ответникът не е заплатил в сроковете, съгласно договорите, месечните стойности на предоставените му мобилни услуги, съответно за период 17.01.-24.01.19 г., 25.01.-24.02.2019 г., не е заплащал и месечните вноски по договора за лизинг. Стойността на същите обаче не е предмет на заповедта за изпълнение и не следва да се обсъжда, но именно поради забавата на ответника и ползвайки правата си по горецитирания договор, мобилният оператор го е прекратил едностранно, като е деактивирал услугите. След прекратяване на договорите е издадена крайна фактура от 25.04.19 г. (л. 19) за задълженията на ответника, в която са начислени и „неустойки за предсрочно прекратяване на договора за услуги“, в размер 228,49 лв.

Пред първоинстанционния съд особения представител на ответпника е направил две възражения: 1.за неравноправност на посочените разпоредбите на чл. 26 и чл. 27 от Общите условия /ОУ/ - по смисъла на чл. 142, ал. 1 и чл. 142, ал. 2, т. 2, т. 6 и т. 15 от Закона за защита на потребителите, (ЗЗП), тъй като дават права на доставчика на услуги, без от своя страна да е изпълнил задълженията си; и 2. за недействителност/нищожност на неустойката, като противоречаща на добрите нрави, в условията на евентуалност – за нейната прекомерност.

Първоинстанционният съд не се е произнесъл по тези възражения, вместо това, при липсата на възражение за наличието на предпоставки и начина на прекратяване на договора, е обследвал само и единствено това обстоятелство.

Доколкото въззивната инстанция, съгласно действащия ГПК, не е контролноотменителна, а втора инстанция по същество, въззивът е длъжен да направи самостоятелен анализ на фактите и обстоятелствата, твърденията и възраженията на страните, съответно да направи своите правни изводи.

Съобразно горното:

Въззивът намира за неоснователно възражението за неравноправност на посочените разпоредби, тъй като изрично в договора и в ОУ са предвидени конкретните предпоставки за едностранно прекратяване на договора от страна на мобилния опертар, при неизплащане на 4 задължение на потребителя, като с оглед характера на договора, не се предвижда предварително уведомяване за неплатени суми, поканване за заплащане и т.н. В индивидуалния договор изрично е посочен размерът на месечната вноска, падежната дата, условията за едностранно прекратяване от страна на изправния кредитор.

Не е спорно, че ищецът е предоставил въпросното мобилно устройство, както и че е предоставял на ответника договорените мобилни услуги, по които за посочените два периода, последният не е извършвал плащания.

Претендираната от ищеца неустойка за заплащане на 3-месечна погасителна вноска (без ДДС) е съгласно уговорените договорни клаузи в чл. 11.Условия от индивидуалния договор (л. 11, втора стр., последен абзац, изр.2-ро), чл. 19б, б.“в“ и чл. 75 от ОУ на оператора „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на електронни съобщителни услуги.