Определение № 2042 от 29.04.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2042 гр. Варна, 29.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско дело № 20253100500782 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД срещу частта от Разпореждане № 9919/10.03.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 15407/2024 г. по описа на ВРС, с която е отхвърлено подаденото от жалбоподателя, в качеството му на заявител, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника С. Т. Н. за следните суми: 133,94 лв. – договорна лихва, начислявана върху главницата за периода 23.01.2024 г. – 23.10.2024 г.; 707,60 лв. – допълнителни услуги за периода 23.01.2024 г. – 23.10.2024 г.; и 60,41 лв. – обезщетение за забава за периода 24.01.2024 г. – 27.10.2024 г.

В жалбата се отправя искане за отмяна на атакувания като неправилен акт на заповедния съд. По същество, жалбоподателят описва начина на сключване на договора за допълнителни услуги, свързан с процесното заемно правоотношение, тяхното съдържание и цел, провежда принципно разграничение между визираните от законодателя допълнителни услуги и онези по одобрение (усвояване на кредит, извънсъдебно събиране на вземания, експресно разглеждане на искане за кредит и др.), като не на последно място изтъква и че съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 5 ЗЗП, наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до нищожност на договора, ако той може да се прилага без въпросните клаузи, като поддържа, че именно такъв е настоящият случай и заповедният съд е следвало да присъди дължимата главница, договорна лихва и лихва за забава, а да отхвърли заявлението единствено в частта за сумата за допълнителни услуги.

За да се произнесе по същество на жалбата, съдът констатира следното: производството по ч. гр. д. № 15407/2024 г. на ВРС е образувано след препращане по подсъдност на депозираното пред РС – Девня заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по което е образувано ч. гр. д. № 1086/2024 г. на РС-Девня, срещу длъжника С. Т. Н. за следните суми:

686,76 лв. – главница; 133,94 лв. – договорна лихва върху главницата за периода 23.01.2024 г. – 23.10.2024 г.; 707,60 лв. – допълнителни услуги за периода 23.01.2024 г. – 23.10.2024 г.; и 60,41 лв. – обезщетение за забава за периода 24.01.2024 г. – 27.10.2024 г., произтичащи от сключени между „Микро кредит” АД и длъжницата и прехвърлени на заявителя с договор за 1 цесия от 30.03.2023 г. и приложение към него от 22.04.2024 г.. Договор за заем Microcredit № 9042-00159122/23.10.2023 г. и Договор за допълнителни услуги към договора за заем от 23.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 28.10.2024 г. до окончателното заплащане на задължението.

С Разпореждане № 50664/10.12.2024 г. по ч. гр. д. № 15407/2024 г. на ВРС, съдът указа на заявителя, че следва да отстрани конкретно посочени му нередовности по заявлението, свързани с уточняване на сумите, заплатени по договора за заем от длъжницата и начина на отнасянето им за погасяване на конкретните й задължения, начина на изчисляване на размера и сумите, върху които е начислено обезщетението за забава от 60,41 лв. и относно детайлно посочване на вида и стойността на предоставените и ползвани от длъжницата допълнителни услуги на стойност 707,60 лв.

Въпреки неизпълнението на указаното, с обжалваното Разпореждане № 9919/10.03.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 15407/2024 г. на ВРС, заповедният съд разпорежда издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 686,76 лв., представляваща остатъчната част от чистата стойност на заема, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението – 28.10.2024 г. до окончателното заплащане на задължението. В останалите си части заявлението е отхвърлено по съображения от чл. 23 от ЗПК, т. 2 от Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 и съединени дела C-96/16 и C-94/17 на СЕС.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши и проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави, както и дали се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Следователно в заповедното производство съдът осигурява реализация на правото на заявителя, но само в рамките на конкретно твърдяно от последния правоотношение, без това да представлява разглеждане "по същество" на същото.

Според нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Според дефиницията дадена в §1, т. 1 "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

В случая в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за кредит не е отразен вярно годишният процент на разходите, като не са посочени всички разходи и допускания, а именно тези по допълнителните услуги, предвидени в Договора за допълнителни услуги към договора за кредит - за посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; за безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на кредитополучателя по банковата сметка на кредитодателя; за безплатно предоговаряне и разсрочване на кредита; за разглеждане до минути на заявлението за отпускане на сумата; за преференциално обслужване; и за право на участие в специални промоции. Уговорено в общ размер на 849,12 лева (12 вноски по 70,76 лева), възнаграждението за същите надвишават 100 % от главницата – 800 лева, откъдето следва, че уговореният в договора ГПР от 48,90 % не 2 съответства на действителния. Действията, предвидени в клаузите за допълнителни услуги са свързани пряко или косвено с кредитното правоотношение, по-точно с отпускането, управлението и предоговарянето на параметри от конкретния договор за кредит, поради което следва да бъдат включени в годишния процент на разходите. В този смисъл е и даденото задължително тълкуване в посоченото от ВРС Решение на СЕС от 21.03.2024 год. по дело C-714/22 на член 3, буква ж) от Директива 2008/48. Невключването на тези разходи в ГПР води до нищожност на целия договор на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и до недължимост на претендираните акцесорни вземания за лихви, такси и неустойки, на основание чл. 23 от ЗПК. В този смисъл неоснователно се явява оплакването на жалбоподателя, свързано с възможността за издаване на заповед за изпълнение на всички суми, освен онези, основаващи се на неравноправни клаузи, доколкото последиците от недействителността на договора за потребителски кредит са ясно посочени в чл. 23 ЗПК.

Като е достигнал до идентичен краен извод, първостепенният съд е постановил законосъобразен и правилен акт, който следва да бъде потвърден.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 9919/10.03.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 15407/2024 г. по описа на ВРС,17-ти състав, в частта, с която е отхвърлено подаденото от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940 заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 7425/30.10.2024 г. по регистъра на РС-Девня, срещу длъжника С. Т. Н., ЕГН **********, за следните суми: 133,94 лв. – договорна лихва, начислявана върху главницата за периода 23.01.2024 г. – 23.10.2024 г.; 707,60 лв. – допълнителни услуги за периода 23.01.2024 г. – 23.10.2024 г.; и 60,41 лв. – обезщетение за забава за периода 24.01.2024 г. – 27.10.2024 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3