Решение № 15393 от 01.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15393 гр. С., 01.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20251110152275 по описа за 2025 година

Г. Б. К. е предявил срещу „С. -К.“ АД иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.

1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожността на договор за потребителски кредит № 821384 от 21.04.2022 г., а при условията на евентуалност клаузата по чл. 1, т. 4 от договора, касаеща уговорения ГПР в размер на 43,58%, поради противоречието му с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, клаузата по чл. 1, т. 3, предвиждаща ГЛП в размер на 36%, поради противоречие с добрите нрави, клаузата на чл. 8, касаеща възможността за едностранна промяна на лихвите по кредита, поради неравноправност по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 11 и т. 13 от ЗЗП, клаузите на чл. 10 и чл. 11 от договора, касаещи разходи за събиране на просрочени вземания, поради противоречието им с чл. 10а, ал. 2 ЗПК, клаузата на чл. 17 досежно задължението на потребителя в срок от 3 дни, считано от сключване на договора да представи обезпечение, като неравноправна и в противоречие с добрите нрави, клаузата на чл. 27, ал. 1 от договора, отнасяща се до уговорена неустойка, поради противоречието й с добрите нрави и неравноправния й характер, както и клаузата на чл. 28, ал. 1 от договора, поради неравноправност и в противоречие с чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК.

Ищецът поддържа, че е сключил с ответника договор за кредит № 821384 от 21.04.2022 г., по силата на който ответникът кредитор е предоставил на ищеца в качеството му на кредитополучател заемна сума в размер на 1200 1 лева, която ищецът следвало да върне на три месечни вноски с фиксиран размер от 549,96 лева. Посочва, че съгласно чл. 1, т. 5 от договора общата подлежаща на връщане сума била в размер на 1275,91 лв. Поддържа, че договорът за кредит е сключен при ГПР-42,58%, който бил посочен само като абсолютна величина, поради което счита, че договорът е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК. Сочи, че по силата на чл. 27, ал. 1 от договора било установено задължението му да представи обезпечение по кредита, като при неизпълнение на същото е била предвидена дължимостта на неустойка в размер на 0,90 % от усвоената сума на ден. Развива съображения, че така установената с договора от страна на ответника неустойка представлявала скрито възнаграждение за него и е следвало да се включи при изчисление и посочване на ГПР в договора, с което ГПР щял да надхвърли максимално допустимия по закон размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Поддържа още, че доколкото договорът за кредит е сключен при ГЛП-36%, то е налице накърняване с договора на добрите нрави, поради високия размер на договорната лихва. В условията на евентуалност, навежда твърдения досежно наличието на нищожни отделни клаузи от договора за кредит, а именно: клаузите на чл. 17, ал. 1 и чл. 27, ал. 1, предвиждащи задължение за обезпечение на договора и дължимата неустойка при непредоставянето на такова, поради противоречието им на добрите нрави и неравноправност, клаузата на чл. 8, предвиждаща възможност за едностранно увеличаване на размера на договорната лихва по договора, която освен че била неравноправна, прoтиворечала и на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 9а ЗПК, както и на клаузите на чл. 10, чл. 11 и чл. 28 – първите две поради противоречие с чл.

10а, ал. 2 ЗПК (чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД) и като неравноправни на просрочени задължения – поради противоречие с чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК (чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД). Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „С. -.К.“АД оспорва предявения иск. В тежест на ищеца е да докаже пороците, които обуславят нищожност на договора, съответно на клаузи в него.

Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

По силата на договор за потребителски кредит №821384/21.04.2022 „С.2 К.”АД е предоставил на Г. Б. К. кредит в размер от 1200 лева, при лихвен процент по кредита -36%, ГПР-42.58 %, обща сума на плащанията-1275.91 лева и срок на погасяване 3- месеца.Към договора е представен и погасителен план.

По делото са представени Общи условия на договора за потребителски кредит, предоставен от разстояние, уреждащи отношенията между „С. -.К.”АД и потребителите и СЕФ..

При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:

По силата на договор за потребителски кредит №821384/21.04.2022 „С.К.”АД е предоставил на Г. Б. К. кредит в размер от 1200 лева, при лихвен процент по кредита -36%, ГПР-42.58 %, обща сума на плащанията-1275.91 лева и срок на погасяване 3- месеца.Към договора е представен и погасителен план.

Съгласно чл.17, ал.1 от договора в случай, че страните са договорили обезпечение, потребителят следва в срок до 3 дни от сключване на договора да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл.138 от ЗЗД или да предостави банкова гаранция.

Съгласно чл.27, ал.1 от договора в случай, че потребителят не изпълни задължението си посочено в чл.17, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение.Страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението по чл.17 причинява на кредитора вреди, в размера на договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение.

Съгласно чл.27, ал.2 от договора страните се съгласяват, в случай на настъпване на дължимостта на неустойката по-горе, потребителят да заплаща периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска.

Видно от представения погасителен план на ищеца е начислена неустойка в размер от 373.96 лева, като същата е включена в общата сума от 1649.87 лева, заедно с главницата и лихвата.В случая е начислена неустойка, която представлява почти 1/3 от сумата по кредита-1200 лева, което накърнява 3 добрите нрави и излиза извън обезпечителната, обезщетителна и санкционна функция на неустойката.Задължението за заплащане на неустойка за неосигурено обезпечение не обезщетява претърпяна загуба или пропусната полза, а има за цел само неоснователно разместване на блага.Посочената неустойка няма за цел задоволяване на имуществения интерес на кредитора, а води до неговото неоснователно обогатяване..В случая неустойката представлява скрита печалба извън договорната лихва.

Освен това преценката за кредитоспособността на кредитополучателя се прави преди сключването на договора в съответствие с чл.16 от ЗПК.Предвид изложеното съдът намира, че клаузата, предвиждаща неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

Отделно от това съдът намира, че същата е нищожна и поради противоречие със закона, а именно: с разпоредбата на чл.33 от ЗПК.В случая се въвежда допълнително задължение при забава на длъжника.А съгласно чл.33 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената сума за времето на забавата.

Клаузата за неустойка е нищожна и поради противоречие със законачл.19, ал.4 от ЗПК.

Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК / в сила от 23.07.2014г./ максималният размер на ГПР не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва, дължима за просрочени задължения. В случая договорът за кредит е сключен на 21.04.2022, с оглед на което спрямо него е приложима горепосочената редакция на чл.19, ал.4 от ЗПК.Основният лихвен процент към м.04.2022г. е 0%, а заедно с 10 пункта надбавка възлиза на 10%.В случая по договора ГПР е 42.58% и така както е посочен не надвишава петкратния размер на законната лихва от 50%.

Съдът намира, че в ГПР неправилно не е включена неустойката за неосигурено обезпечение.

Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, включително тези дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая неустойката за неосигурено обезпечение представлява също разход по 4 кредита, който следва да бъде включен в ГПР.

Вярно е, че е предоставен 3-дневен срок от сключване на договора за ангажиране на обезпечение, но условията към обезпеченията са на практика непостижими за длъжниците за краткия период, което обуславя и заплащане на неустойката.Изводът за това, че неустойката е част от разходите по кредита, се обуславя и от представения погасителен план с начислена неустойка в погасителните вноски. В погасителния план неустойката е включена и в общата дължима сума по кредита.

Съдът намира, че ако неустойката за неосигурено обезпечение бъде включена в ГПР ще бъде многократно надвишено ограничението по чл.19, ал.1 от ЗПК.

Съдът намира, че невключването на неустойката в ГПР представлява заобикаляне на закона с оглед постигане на съответствие с ограничението по чл.19, ал.1 от ЗПК. Неустойката представлява допълнителна скрита печалба за сметка на потребителя, която е извън договорната лихва.

Съгласно чл.11, т.10 от ЗПК договорът за кредит съдържа ГПР и общата сума дължима от потребителя.Съгласно чл.22 от ЗПК ако не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.7-т.12 договорът за потребителски кредит е недействителен. Съдът намира, че невключването на неустойката в ГПР, което представлява неправилно посочване на ГПР, съставлява неспазване на изискването на чл.11, т.10 от ЗПК.Отделно от това ако неустойката бъде включена в ГПР, това би довело до многократно надвишаване на ограниченичението на чл.19 от ЗПК.

Поради това и на основание чл.22 от ЗПК съдът намира, че договорът за кредит е недействителен поради противоречие със закона.

Предвид изложеното предявеният иск с правно основание 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 ЗПК следва да бъде уважен.

По разноските

Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК.Ищецът е реализирал разноски за държавна такса в размер от 25.56 евро /50 лева/.

Процесуалното представителство на ищеца е осъществено по реда на 5 чл.38 от ЗА.

Съдът е задължен да определи размера на задължението с оглед действителнта правна и фактическа сложност на делото, като съгласно възприетото с решеие от 24.01.2024 по дело С-438/22 на СЕС, виждане чл.101, §1 ДФЕС във вр. с чл.4, §3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималние размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на поочения чл.101, §1, националният съд е длъжен да откаже да приложи таза национална правна уредба.От изложеното следва, че съдът не е обвързан от размерите, разписани в Нареба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да определи дължимо адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на преценка относно правната и фактическа сложност на производството и извършените процесуални действия.

Делото не представлява фактическа и правна сложност и е решено в рамките на 1 съдебно заседание, на което не е присъствал процесуален представител на ищеца.Освен това при определяне на възнаграждението съдът отчита и наличието на още 8 идентични дела.Воденето на отделни дела с нисък материален интерес цели генериране на разноски и това представлява злоупотреба с право по чл.3 от ГПК.

С оглед на което съдът намира, че адвокатското възнаграждение на основание чл.38 от ЗА в полза на процесуалния представител на ищеца следва да бъде в размер от 130 евро.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за потребителски кредит № 6

821384 от 21.04.2022 г. по предявения от Г. Б. К., ЕГН**********, с адрес:гр.С., жк. „Л.”, бл.919, вх.Б, ет.6, ап.17, със съдебен адрес:гр.С., бул.