Решение № 2022 от 20.02.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2022

Пловдив, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXVI Касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ЗДРАВКА ДИЕВА

Членове:

МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

ПЛАМЕН ТАНЕВ

При секретар ГЕРГАНА СПАСОВА и с участието на прокурора БОРИС АДРИЯНОВ МИХОВ като разгледа докладваното от съдия ПЛАМЕН ТАНЕВ канд № 20257180702959 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Електроразпределение Юг“ ЕАД, [ЕИК], против Решение с номер 1350/18.11.2025г., постановено по анд. с номер 4304/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е потвърдено НП с номер 76 от 02.07.2025г. на П. на КЕВР.

Касационният жалбоподател сочи, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно. Установените в АУАН и НП факти не разкриват белезите на твърдяното нарушение. Продължаването на процедура за присъединяване на обект, за който не е предоставена гаранция, не е инкриминирано в състав на административно нарушение. Излага се, че атакуваното решение не е мотивирано. Не става ясно кое действие на касатора е прието от съда за нарушение. Дори да има извършено нарушение, то същото е маловажно и следва да се приложи чл. 28 ЗАНН.

В срока за отговор на касационната жалба ответната страна е подала такъв. Посочила е, че жалбата е неоснователна. Районният съд правилно е приел, че разпоредбата на пар. 70, ал. 2 ПЗР ЗИД ЗЕВИ, в сила от 13.10.2023г., е приложена правилно в административнонаказателното производство, завършило с издаване на НП. Правилно е посочено в акта, че невнасянето на гаранция не може да се приравни на договорно отношение между страните. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. В случая чл. 28 ЗАНН е неприложим.

В открито съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив сочи, че касационната жалба е неоснователна.

Касационната инстанция, като обсъди оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на чл. 218 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.

Решението на Районен съд – Пловдив е валидно и допустимо, доколкото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол.

Произнасянето по жалбата е извършено от компетентен съд и в рамките на правомощията му.

Решението обаче е неправилно.

Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, срещу НП № НП-76 от 02.07.2025 г. на П. на КЕВР, с което на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, [ЕИК], на основание чл. 68, ал. 1 от Закон за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева за нарушение на § 70, ал. 4 от Закона за изменение и допълнение на ЗЕВИ. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № Е-КРС-73 от 26.03.2025г., съставен от главен експерт в Дирекция „Електроенергетика и топлоенергия“ в КЕВР. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

„Електроразпределение Юг” ЕАД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], с издадена лицензия № Л-140-07 от 13.08.2004 г. за дейността „разпределение на електрическа енергия“ и представлявано от С. З. В., З. О. Б. и Й. Г., в качеството им на членове на Съвета на директорите на дружеството, е продължило на 02.02.2024 г. прекратената на 15.01.2024 г. по закон (ех lеgе) процедура № 4589666 по присъединяване на обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, с мощност 30.5 кW, към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, предвиден за израждане в ПИ, имот I в [населено място], общ. Садово, обл. Пловдив, със заявител „Ник Елект“ ЕООД. Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗЕВИ, считано от 13.10.2023 г., в тримесечен срок от получаване на становище за условията и начина за присъединяване по подадени искания по чл. 26, ал. 1 от ЗЕВИ, производителят на електрическа енергия от възобновяеми източници предоставя в полза на оператора на съответната електрическа мрежа гаранция под формата на депозит или банкова гаранция в размер на 50 000 лв. за всеки мегават присъединена мощност на бъдещия енергиен обект. В случай, че производителят не предостави дължимата гаранция в посочения срок, становището се счита за невалидно. Съгласно чл. 29, ал. 3 и считано от 13.10.2023 г., при сключване на предварителен договор или на договор за присъединяване, гаранцията по ал. 1 обезпечава изпълнението на задълженията на производителя на електрическа енергия във връзка с присъединяването на обекта, а в ал. 4 се предвижда, че предоставената от производителя гаранция се освобождава при присъединяването на обекта, като съответният оператор може да извърши прихващане с дължимата от производителя цена за присъединяване до размера на по-малкото от двете насрещни задължения.

Съгласно § 70, ал. 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗИД на ЗЕВИ) е посочено, че гаранцията по чл. 29, ал. 1 се предоставя за енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, за които са издадени становища за присъединяване, но към датата на влизане в сила на този закон не са сключени предварителни договори или договори за присъединяване, а в ал. 3 е уточнено, че гаранцията се предоставя в срок до три месеца от влизането в сила на този закон. Разпоредбата на § 70, ал. 4 от ПЗР към ЗИД на ЗЕВИ е посочено, че регламентира, че в случай, че гаранцията по ал. 2 не бъде предоставена в срока по ал. 3, процедурата по присъединяване на обекта се прекратява.

Констатирано е, че към 13.10.2023 г. заявителят няма сключен предварителен или окончателен договор за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД. Договорът е сключен на м.02.2024 г., поради което заявителят е дължал предоставяне на банкова гаранция или депозит по чл. 29, ал. 1 от ЗЕВИ в срок до 15.01.2024 г., но такава не е предоставена.

С оглед на това, съгласно разпоредбата на § 70, ал. 4 от ПЗР към ЗИД на ЗЕВИ, е прието, че процедурата е прекратена по силата на цитираната норма на 15.01.2024 г.

Констатирано е още, че на 02.02.2024 г. „Електроразпределение Юг“ ЕАД е изпратило до производителя електронно подписан окончателен договор за присъединяване на обекта за производство на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа, след изтичане на срока по чл. 29, ал. 1 от ЗЕВИ, а именно до 15.01.2024 г., без да е предоставена в полза на оператора на съответната електрическа мрежа гаранция под формата на депозит или банкова гаранция в размер на 50 000 лв. за всеки мегават присъединена мощност на бъдещия енергиен обект, съгласно изискването на чл. 26, ал. 1 от ЗЕВИ. Въз основа на това е прието, че като е продължило на 02.02.2024 г. прекратената на 15.01.2024 г. по закон (ex lege) процедура по присъединяване на обекта, „Електроразпределение Юг“ ЕАД е нарушило § 70, ал. 4 от ЗИД на ЗЕВИ, с което е осъществило състава на чл. 68, ал. 1 от ЗЕВИ.

Настоящият съдебен състав не споделя изводите на районния съд, че в АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Напротив. Липсват данни както на коя дата е започнала процедурата по присъединяване, така и на коя дата до заявителя е изпратено становището за присъединяване, а последната (датата на изпращане на становището), е критерий за приложимостта на § 70, ал. 2 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗЕВИ, вр. чл. 29 от ЗЕВИ.

Нормата на § 70, ал. 3 от ПЗР към ЗИД на ЗЕВИ е неприложима в настоящия случай. § 69 от ПЗР към ЗИД на ЗЕВИ има предвид започнали процедури по отменените чл. 23, чл. 24 и чл. 25 от ЗЕВИ, а от текста на § 70, е видно че в него липсва ограничение по кой от отменените чл. 23, чл. 24 или 25 от ЗЕВИ е започнала процедурата. Според цитирания параграф, започналите до влизането в сила на този закон процедури по отменените разпоредби в чл. 23, 24 и 25 се довършват по досегашния ред. В отменените чл. 24 и 25 от ЗЕВИ не е уредена процедура за присъединяване на енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници. След като обаче тези разпоредби изрично се посочват от законодателя с § 69, то единственото възможно тълкуване тук е не да се изключат тези разпоредби от обхвата на нормата, а да се приеме, че разпоредбата на § 69 от ПЗР към ЗИД на ЗЕВИ, урежда преходния режим на започналите процедури за присъединяване по отношение на обектите от вида на тези, изброени и в чл. 24 и чл. 25 и по процедурата на чл. 23. Само това тълкуване на закона би могло да разкрие действителната воля на законодателя, за да се постигне целта на правната норма. Всяко друго тълкуване обезсмисля включването на чл. 24 и 25 в обсъжданата разпоредба.

Процесният енергиен обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници е такъв по чл. 24от ЗЕВИ (в относимата редакция към датата на подаване на заявлението за проучване на условията и начина за присъединяване, сега отм.). Следователно, разглежданата процедура по присъединяване, като започнала преди измененията на ЗЕВИ със ЗИД на ЗЕВИ (ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.), следва да бъде довършена по досегашния ред, така както предвижда именно § 69 от ЗИД на ЗЕВИ. Само това е достатъчно за отмяна на спорното НП, доколкото последното е издадено за извършено нарушение на § 70, ал. 4 от ПЗР към ЗИД на ЗЕВИ (ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.), каквото очевидно не е извършено, след като към датата на влизане в сила на изменението на закона не е бил налице сключен предварителен или окончателен договор за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници.

На следващо място административнонаказващия орган неправилно е приел, че започналата процедура по присъединяване е прекратена ех lеgе. Т. нещо не е регламентирано в сочената като нарушена разпоредба на § 70, ал. 4 от ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ (ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.). Последната гласи, че в случай че гаранцията по ал. 2 не бъде предоставена в срока по ал. 3 (до три месеца от влизането в сила на този закон), процедурата по присъединяване на обекта се прекратява.

Това прекратяване следва да стане с нарочен акт, обективиращ изричното волеизявление за прекратяване на процедурата. В случаите, при които законодателят предвижда правните последици от конкретен юридически факт да не са опосредени от изрично волеизявление, а да произтичат пряко от правната норма, се използват ясни изрази за това, като „се счита за прекратена“ или „се смята за прекратена“ както е например в чл. 29, ал. 1 от ЗЕВИ, предвиждащ, че в случай че производителят не предостави дължимата гаранция в посочения срок, становището се счита за невалидно (подобна хипотеза има например и в чл. 121, ал. 4 ДОПК, както и в много други нормативни катове). „..Се прекратява“ предполага извършването на изрично волеизявление за това, каквото в случая няма.

Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е неправилно и като такова следва да бъде отменено.

С оглед изхода на спора и направеното от касатора искане за присъждане на разноски, съдът намира, че такива се дължат в размер на общо 150,00 евро за двете инстанции, съобразно и представения списък по реда на чл. 80 ГПК.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 1350/18.11.2025г., постановено по АНД № 4304/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление с номер 76 от 02.07.2025г., издадено от П. на КЕВР, с което на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], е наложена имуществена санкция в размер на 5000,00 лв. на осн. чл. 68, ал. 1 ЗЕВИ.

ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати в полза на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], сумата от общо 150,00 евро, представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.

Разпечатката съдържа 39 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a1b342c4-ffa4-465d-ad60-12d09720cff1