Решение № 3362 от 06.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3362 гр. София, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Теодора Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100501340 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответника по иска „С.“ ЕАД, чрез юрк Е. П., срещу решение № 20066952 от 14.11.2022г. по гр. д. № 5585/ 2020 г. на СРС, ГО, 68 състав, с което са уважени предявените от Ю. Л. П. срещу „С.“ ЕАД обективно кумулативно съединени искове: 1/. иск с правно основание чл. 344, ал. 1 КТ– за отмяна, като незаконно, на уволнението на ищеца, извършено със заповед № 204/11.12.2019 г. на изпълнителния директор на „С.“ ЕАД (с предходно наименование „Чистота Искър“ ЕАД), на основание чл. 190, ал. 1, т. 7, вр. чл. 187, ал. 1, т. 9, чл. 125, чл. 126, т. 8 КТ, за това, че на 07.10.2019 г. и 08.10.2019 г. е източил и откраднал 140 литра дизелово гориво от мобилна цистерна, собственост на дружеството; 2/. иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Шофьор на специализиран тежкотоварен автомобил“, сектор „Транспорт и механизация“ към отдел „ТЛВУМСП“ в „С.“ ЕАД; 3/. иск с правно основание чл. 225, ал. 2 КТ – за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 2 КТ, в размер на 1400 лв., за разликата между трудовото възнаграждение, което е получил и това, което би получил в периода 13.12.2019 г. – 13.05.2020 г., ако не бе уволнен, ведно със законната лихва върху тази сума от 03.02.2020 г. (датата на предявяване на иска) до окончателното й изплащане.

С въззивната жалба се излагат

1 съображения за недопустимост на първоинстанционното решение поради постановяването му по нередовна искова молба – с твърдения, че не е посочен размерът на иска по чл. 225, ал. 2 КТ, и за неправилност на същото поради постановяването му в нарушение на процесуалния закон – чл. 310, ал. 1, т. 1 ГПК и поради необоснованост на изводите на съда. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове. Не се претендират разноски за въззивната инстанция.

Не е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца Ю. Л. П..

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Неоснователно е оплакването на въззивника за недопустимост на решението поради постановяването му искова молба, която не отговаря на изискванията на чл.

127, т. 3 ГПК в частта, касаеща осъдителния иск. В т. 3 от петитума на същата ясно са посочени, с цифри и думи, размерът и периодът на претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 2, изр. 1 КТ – 1400 лв. (хиляда и четиристотин лева), за периода 13.12.2019 г. – 13.05.2020 г.

Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

На осн. чл. 272 ГПК настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, касаещи фактическата и правна страна на спора. В допълнение към изложеното от СРС и като съобрази доводите във въззивното производство, съдът намира следното:

Конститутивният иск по чл. 344, ал. 1, т .1 КТ е основателен.

Предпоставките на чл. 330, ал. 2, т. 6, вр. чл. 188, т. 3, вр. чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищеца и налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание – дисциплинарно уволнение, са следните: 1) наличие на действително трудово правоотношение между страните към датата на налагане на наказанието; 2) доказано извършване от ищеца на описаното в заповедта за уволнение дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 7, вр. чл. 187, ал. 1, т. 9, чл. 125, чл. 126, т. 8 КТ; 3) отправено от лице с работодателска власт, по смисъла на чл. 192 КТ, волеизявление за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и за прекратяване на трудовото правоотношение; 4) изпълнение на формалната процедура по чл. 193- чл.

195 вкл. КТ – да е изпълнено задължението от страна на работодателя по чл. 193 ГПК за изискване на обяснения от ищеца преди налагане на наказанието, да е спазен преклузивният срок за налагане на дисциплинарното наказание по чл. 194, ал. 1 ГПК, 2 заповедта за дисциплинарно наказание да отговаря на изискванията по чл. 195 ГПК.

В случая от трудов договор № ТД 219/27.04.2016 г., изменен със заповед № 110/01.03.2018 г. на управителя на ответното дружество (с предходно наименование „Чистота Искър“ ЕАД) се установява, че между Ю. Л. П. и „С.“ ЕАД е бил сключен действителен безсрочен трудов договор, по силата на който към 12.12.2019 г. (датата на налагане на наказанието) служителят Ю. Л. П. е изпълнявал длъжността „Шофьор на специализиран тежкотоварен автомобил“ в „С.“ ЕАД (с предходно наименование „Чистота Искър“ ЕАД).

По отношение на задълженията на работодателя по чл. 193 – чл. 195 КТ:

Задължението на работодателя по чл. 193 КТ за изискване на обяснения от ищеца (писмени или устни) преди налагане на наказанието е съществен елемент от процедурата по налагане на дисциплинарно наказание. Неизпълнението му е определено в КТ като абсолютно отменително основание – според разпоредбата на чл.

193, ал. 2 КТ уволнението се отменя като незаконосъобразно, без да се разглежда спора по същество. В случая ответникът, в чиято тежест е било установяване на горните обстоятелства, не представя доказателства за това, че е изискал обяснения от ищеца преди да му наложи наказанието. Изявление в този смисъл се съдържа единствено в заповедта за уволнение № 204/11.12.2019 г. на изпълнителния директор на „Чистота Искър“ ЕАД, в която е посочено, че на служителя е била връчена, на 02.12.2019 г, покана за представяне на писмени обяснения изх. № 1574/23.10.2019 г.. Доколкото обаче ищецът не оспорва това обстоятелство и не въвежда твърдения за непоискване на обяснения от работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание следва да се приеме, че процедурата по чл. 193 КТ е изпълнена.

Преклузивният срок за налагане на дисциплинарното наказание по чл. 194, ал. 1 КТ е спазен. От заповедта за уволнение става ясно, че процесното нарушение, за което се твърди да е извършено на 07.10.2019 г. и 08.10.2019 г., е установено още на 08.10.2019 г., а дисциплинарното наказание е наложено на 12.12.2019 г., когато на ищеца е връчена заповед № 204/11.12.2019 г. на изпълнителния директор на „Чистота Искър“ ЕАД. Според практиката на ВКС, наказанието се счита за наложено в момента на връчване на заповедта, а не на нейното издаване, като в рамките на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 КТ тази заповед трябва не само да бъде издадена, но и да бъде връчена (решение № 420 от 21.05.2009 г. по гр. д. № 2619/ 2004 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 256 от 18.05.2012 г. по гр. д. № 1036/2011 г. на IV г.о. на ВКС, определение № 329 от 19.03.2013 г. по гр. д. № 1259/2012 г., III г. о. на ВКС и др.). В периода 23.10.2019 г. – 01.12.2019 г. обаче ищецът е бил в отпуск поради временна неработоспособност, съгласно посоченото в заповедта, която констатация не се оспорва от ищеца.

Заповедта за уволнение не съответства по съдържание на изискванията на чл.

3

195, ал. 1 КТ. Съгласно тази норма дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. В случая заповедта за налагане на дисциплинарното наказание № 204/11.12.2019 г. не съдържа индивидуализация на нарушението на трудовата дисциплина. Подробно са описани предприетите на 07.10.2019 г. и 08.10.2019 г. от служители на дружеството „действия и наблюдения по установяване на евентуална кражба на дизелово гориво и злоупотреба с имуществото на работодателя“, заповедта съдържа извод, че са констатирани „достатъчно факти за съществуваща организирана схема за кражба на дизелово гориво“, но не е посочено конкретното нарушение, заради което Ю. Л. П. се наказва – не е посочено ясно, че на 07.10.2019 г. и 08.10.2019 г. работникът е извършил дисциплинарно нарушение, изразяващо се в кражба на гориво в посоченото от работодателя количество – 140 л. Липсата на тази конкретика затруднява защитата на уволнения.

Дори да се приеме, че заповедта отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, то работодателят не доказа, че ищецът е извършил описаното в заповедта за уволнение дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 7, вр. чл. 187, ал. 1, т. 9, чл. 125, чл. 126, т. 8 КТ – че на 07.10.2019 г. и 08.10.2019 г. е източил и откраднал 140 литра дизелово гориво от мобилна цистерна, собственост на дружеството. Цялата заповед е базирана на предположения. В същата са изложени твърдения за направени от ищеца извънсъдебни изявления, за извършени наблюдения и съставени документи, за констатирани факти, но нито едно от тези обстоятелства не са доказани – със свидетелски показания и/или с писмени документи. Не са представени стоковите разписки от 07.10.2019 г. и 08.10.2019 г. за получаване на стоково-материални ценности (дизелово гориво), съставените протоколи от измервания и наблюдения, документи за извършени курсове с товарния автомобил в процесния период и др. относими документи. Не са ангажирани гласни доказателства. В проведеното на 13.03.2024 г. открито съдебно заседание ответникът се отказа от уваженото му във въззивното производство доказателственото искане за разпит на двама свидетели, при режим на довеждане, които са констатирали липсата на гориво и за разпита на които разглеждането на делото в открито съдебно заседание бе отложено.

Отразените в самото съдържание на заповедта констатации също не водят, сами по себе си, до извод за извършване на посоченото деяние от ищеца. Отразено е, че в хода на наблюденията членовете на наблюдаващата комисия не са успели „да видят и заснемат изпълнените от Ю. П. и работника от обекта действия“. Обстоятелството, че след зареждане на тежкотоварния автомобил с гориво служителят се е отклонил от маршрута, не обосновава извод, че целта на отклоняването е кражба на част от дизеловото гориво, а не друга, както и че е осъществено твърдяното източване на гориво. Няма данни, нито твърдения, че след зареждането на тежкотоварния автомобил 4 с гориво на 07.10.2019 г. и 08.12019 г. със същия не е бил осъществяван друг курс по редовен маршрут, свързан с изразходване на гориво.

В обобщение, не е доказано пълно и главно, нито сочената от работодателя липса на 140 л. дизелово гориво, нито, ако е имало такава липса, същата да се дължи на противоправно поведение (действие или бездействие) на ищеца.

Уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ предпоставя уважаване и на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и ищецът следва да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. В тази връзка следва да се посочи, че прекратеното трудово правоотношение между ищеца и ответното дружество е било безсрочно.

Осъдителният иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 2, изр. 1 КТ е основателен.

Според разпоредбата на чл. 225, ал. 2 КТ, когато работникът или служителят е работил на по-нископлатена работа след незаконното уволнение, той има право на разликата в заплатите, но за не повече от 6 месеца.

При ответника „С.“ ЕАД ищецът е получавал възнаграждение в размер на 1000 лв., считано от 02.01.2019 г. до уволнението (според отразеното на л. 16 от представеното копие на трудова книжка сер. № 961897). След уволнението е получавал възнаграждение в размер на 560 лв., видно от трудов договор № 283/13.12.2019 г., сключен между „В.Т. – 2007“ ЕООД, като работодател, и Ю. Л. П., като служител, на 13.12.2019 г. Разликата от 440 лв. на месец, дължима за исковия период 13.12.2019 г. – 13.05.2020 г., възлиза на 2200 лв. (440 лв. х 5 месеца), поради което искът по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 2 КТ се явява основателен за пълния предявен размер от 1400 лв.