Решение № 1051 от 29.07.2016, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ гр. Русе,

29.07.2016 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН

СЪД, първи граждански състав, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА

АЛЕКСАНДРОВА при секретаря Б.Г. като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4815 по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК от ОТП

ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ЕАД против П.М.Д.. Ищецът твърди, че Банка ДСК АД му е цедирала свое вземане към ответника, произтичащо от договор за предоставяне на стокова карта, сключен на 14.10.2005 г., а впоследствие- на 18.01.2011 г. прескруктуриран в договор за кредит за текущо потребление. Общият размер на задължението бил 2918.80 лева- главница, 685.49 лева– просрочена договорна лихва от 05.06.2011 г. до 20.12.2012 г. и 182.81 лева- наказателна лихва от 05.06.2011 г. до 20.12.2012 г. Цесията била надлежно съобщена на длъжника, като са изложени доводи в тази насока относно начина на съобщаване посредством упълномощаване от цедента това да бъде направено от ищеца, а в случай, че не се приеме редовно съобщаване по този начин чрез връчване на покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 285/2015 г. или евентуално с връчване на препис от исковата молба. Предвид обстоятелството, че по заповедното производство в срок е направено възражение, се претендира за установяване на задължението по исков ред по настоящото производство.

Особеният представител на ответника е подал отговор, с който оспорва иска. Прави възражение и за това, че ищецът не е носител на правото на иск. Оспорва надлежното съобщаване на цесията. Заявява, че към момента на подаване на заявлението пред РС- С*, БАНКА ДСК ЕАД не е уведомила длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Счита, че с последващи действия банката не може да отстрани този пропуск. Счита, че искът е недопустим и производството по делото следва да бъде прекратено. Намира, че е недопустимо предявяването в условията на евентуалност на осъдителен иск в случай, че не бъде уважен установителният иск.

Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства и гласни доказателствени средства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По гр.д. № 2488/2012 год. по описа на РС-

С* БАНКА ДСК ЕАД се е снабдила със заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника П.М.Д. заплащане на сумите: 2918.80 лева-главница, 685.49 лева– просрочена договорна лихва от 05.06.2011 г. до 20.12.2012 г. и 182.81 лева- наказателна лихва от 05.06.2011 г. до 20.12.2012 г., както и 77.00 лева- разноски по делото за заплатена държавна такса и 255.00 лева- възнаграждение за юрисконсулт.

По делото е подадено възражение от длъжника, което обуславя правния интерес на кредитора да предяви настоящия иск за установяване на вземането.

Към приложеното ч.гр.д. № 2488/2012 год. и към настоящото дело са депозирани договор за преструктуриране от 18.01.2011 год., сключен между страните по спора, ведно с погасителен план и общи условия. Предмет на договора е преструктурирането на договор за представяне на стокова карта от 14.10.2005 год. с разрешен размер 3000.00 лева. Срокът за издължаване е 96 месеца. Уговорена е лихва в размер на 14,95 % годишно. В чл. 19.1 от общите условия е уговорено, че при забава на плащането на месечна вноска от деня, следващ падежната дата, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорената лихва, увеличена с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Съгласно чл. 19.2 от общите условия при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред, остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, а след тази дата- с надбавка за забава, равна на законната лихва по чл. 86 от ЗЗД.

Страните не спорят, че кредитът е изцяло усвоен.

В настоящия случай банката се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на кредита вследствие на забава по отношение на дължимо плащане над 90 дни. В този случай, според договора, изискуемостта настъпва, без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните.

Първото възражение на ответника, че ищецът не е носител на правото на иск, е неоснователно, съгласно т. 10б от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, според което при частно правоприемство при прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, легитимиран да участва в производството по установителния иск е цедентът, като намира приложение нормата на чл. 226 ГПК.

Легитимиран да предяви иска е и цесионерът, ако е спазил срока по чл. 415, ал.

1 ГПК.

По второто възражение на ответника, че цесията не му е надлежно съобщена, също е налице произнасяне на ВКС в Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, според което уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.

235, ал. 3 ГПК. В случая, уведомлението изхожда от цесионера (л. 44), но то е изготвено въз основа на изрично упълномощаване от страна на цедента (л. 43). В същия смисъл е и Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК.

По третото възражение на ответника- дали банката го е уведомила, че обявява всички дължими до договора суми за предсрочно изискуеми, банката счита, че предсрочната изискуемост е настъпила с връчването на поканата за доброволно изпълнение по изп.д. № 285/2015 г. по описа на ЧСИ Г* Г*, рег. № 767 на КЧСИ, образувано за събиране на вземането по издадената заповед за незабавно изпълнение. Длъжникът счита, че предсрочна изискуемост въобще не е настъпвала. По този въпрос е налице задължителна съдебна практика- ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, според т. 18 от което, за да е налице предсрочна изискуемост, е необходимо банката да е отправила нарочно волеизявление до длъжника в този смисъл, без значение наличието на противна уговорка в договора за кредит. Поради това съдът приема, че предсрочна изискуемост, предвид липсата на такова уведомяване, ако и заявлението да е по чл. 417 от ГПК, въобще не е настъпвала. В този смисъл са Решение № 123 от 09.11.2015 год. на ВКС по т.д. № 2561/2014 год., ІІ т.о., ТК и Решение № 53 от 18.05.2015 г. на ВКС по т. д. № 888/2014 г., II т. о., ТК, според които имайки предвид, че предметът на предявения по реда на чл.

422, ал. 1 от ГПК положителен установителен иск се определя от основанието и размера на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, то следва да е налице съответствие между заявеното от кредитора вземане в заповедното производство и вземането, предявено в исковото производство. Когато заявителят се е позовал на предсрочна изискуемост на целия кредит/остатък от кредита и предвид разпоредбата на чл. 422 от ГПК, според която искът за съществуване на вземането се смята предявен в момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, настъпването на предсрочната изискуемост трябва да предхожда образуването на заповедното производство. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното от заявителя основание.

Също в ТР № 4 от

18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, в т. 9 е постановено, че в производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.

Според

Решение № 139/05.11.2014 год. на ВКС, ТК, І отделение, вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката – кредитор, не е изискуемо, независимо, че кредиторът се е позовал на предсрочната изискуемост на целия остатък от кредита в исковата молба. В тази хипотеза изискуеми са само вземанията, представляващи вноски по кредита и други акцесорни вземания /неустойки, лихви/, които са с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и са включени в представеното извлечение от счетоводните книги. За събиране на вноските с ненастъпил падеж и/или за остатъка от кредита, обявен за предсрочно изискуем след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение кредиторът разполага с правото да предяви осъдителен иск, включително съединен с иска по чл.422, ал.1 ГПК, както и по реда на иницииране на ново заповедно производство. В настоящия случай осъдителният иск е предявен в условията на евентуалност, държавна такса не е плащана, което противоречи на посоченото решение и не следва да бъда самостоятелно разглеждан по отношение на непадежиралите вноски.

Следователно и съгласно приетия по делото погасителен план и ГПР (л. 10), от датата на последното плащане- 30.06.2011 год. до датата на подаване на заявлението по чл.

417 от ГПК- 21.12.2012 год., дължимата главница е била в размер на 359.85 лева, а дължимата договорна лихва- 625.64 лева. В чл. 19.1 от общите условия е уговорено, че при забава на плащането на месечна вноска от деня, следващ падежната дата, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорената лихва, увеличена с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Тъй като заявлението е подадено на 21.12.2012 год., последната изискуема към този момент вноска е от 05.12.2012 год. Според приетата по делото съдебно- икономическа експертиза в т. 3 (л.123), след датата на последното плащане- 30.06.2011 год. за погасяване на наказателна лихва (санкция) са постъпили 178.50 лева, поради което вещото лице е изчислило, че за периода до 20.12.2012 год. е останала дължима сумата 182.58 лева.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна страна следното:

Искът по чл. 415 от ГПК е установителен и има за предмет установяване по отношение на ответника съществуването на вземания на ищеца, които са предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК в хипотезата на постъпило възражение на длъжника срещу заповедта.

Интересът от търсената с иска защита е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки за съществуването на правото на иск, която изрично е предвидена за установителните искове в чл. 124, ал. 1 ГПК. Съществуването на интерес от положителен установителен иск е свързано с оспорването на претендирано от ищеца право. В случая с оглед твърдението на ищеца, че задължението на ответника по договора за кредит не е изпълнено, трябва да се приеме, че за него съществува интерес от установяване на вземанията.

По делото не е спорно, че вземането на БАНКА ДСК ЕАД произтича от договор за преструктуриране от 18.01.2011 год. Поради неплащане на поредната вноска с падеж 05.07.2011 год. и формиралото се просрочие, по гр.д. № 2488/2012 год. на РС- С* банката се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение на парично задължение срещу длъжника, въз основа на подадено заявление по чл. 417 от ГПК.