Решение № 386 от 13.11.2024, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 386 гр. Смолян, 13.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20245440100565 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на делото са предявените искове от ищеца Н. Н. В. срещу ответниците "***" ЕАД с правното основание на чл.55, ал.1, изр. първо от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждането да заплати на ищеца сумата в размер на 30,00 лева[1]недължимо платени суми по договор за потребителски кредит №100166976/20.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска 08.05.2024г. до окончателното й изплащане, както и за осъждане на "** " ЕООД с правното основание на чл.55, ал.1 от ЗЗД да заплати на ищеца сумата в размер на 150,00 лева[1]недължимо платени суми по договор за възлагане на поръчителство от 20.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата В исковата си молба ищецът твърди, че на 20.06.2019г. между Н. Н. В. като кредитополучател и „***" ЕАД, като кредитор е сключен Договор за ** 100166976, в изпълнение на който ответникът е предоставил на ищеца кредит в размер на 1000,00 /хиляда/ лева. Кредитополучателят се е задължил да върне предоставената в заем сума па 6 месечни погасителни вноски в размер на 184,60 лева всяка, общо в размер на 1107,60 лева. Ищецът не разполага с екземпляр от договора за кредит, поради което не може да посочи в исковата молба други параметри от кредита, като договорен лихвен процент и годишен процент на разходите /ГПР/. С помощта на онлайн калкулатор посредством задаване на известните параметри се установява, че годишният лихвен 1 процент възлиза па 34,83%, а ГПР е в размер на 40,96%. Съгласно условията па кредитора „***" ЕАД в петдневен срок от подписване на договора кредитополучателя се задължава да осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от страна на две физически лица, наети па безсрочен трудов договор за минимално брутно месечно възнаграждение за всеки в размер от 1500 лева, одобрено от кредитодател дружествопоръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от *** ЕАД банка, съгласно списък с одобрени от кредитодателя банки. В изпълнение на тази договорна клауза на 20.06.2019г. между Н. В. и втория ответник „**" ЕООД е сключен Договор за възлагане па поръчителство, с който „**" ЕООД поел задължение да отговаря солидарно за всички задължения на клиента по договор за потребителски кредит тип „**" № 100166976 от 20.06.2019г. между клиента и кредитодателя „***" ЕАД. За оценяването и поемането на задължението за поръчителстване по кредита, клиентът заплаща на поръчителя възнаграждение в размер, зависещ от размера на кредита, размера на всяка усвоена сума, срока за изпълнение на задълженията по кредита, редовност на клиента при получаване на кредити и други показатели, свързани с кредитоспособността и лоялността па клиента, чиито конкретни размери при съответните условия били посочени в погасителен план, неразделна част от договора. Клиентът следва да заплаща възнаграждението за поръчителство по банкова сметка на посредника, която банкова сметка съвпада и с посочената в договора за потребителски кредит сметка на кредитодателя. Възнаграждението за поръчителство възлиза на 104,40 лева месечно, платимо па падежа на съответната месечна погасителна вноска по договора за потребителски кредит или общо 626,40 лева.

Въпреки, че всеки един от посочените два договора формално да представлява самостоятелен договор, двата договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за необходимост от предоставяне на кредитора на гаранция по кредита /без всякаква друга възможна алтернатива/ в 5дневеп срок от датата на сключване на договора за кредит, както и с изричната уговорка за изплащане на възнаграждението за издаване на гаранцията, ведно с основното задължение по кредита. По изложените съображения по отношение преценката относно действителността на процеспия договор за предоставяне на гаранция следва да намерят приложение общите правила па ЗЗД, както и ЗПК и ЗЗП, тъй като ищецът като физическо лице е потребител по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само 2 на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Сьгласно чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя па разбираем език и съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент па разходите по определения в приложение № 1 начин. Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-]специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя. ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Посочването па размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо и задължително, защото предоставя на потребителя възможността да съобрази реалната цена на финансовата услуга, както и да съобрази икономическите последици от сключване на договора и по този начин да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи или не. Като се вземе предвид съдържанието на описаните по-горе клаузи па процесиите Договор за потребителски кредит и Договор за възлагане на поръчителство, се установява, че уговореното възнаграждение, дължимо за ангажиране на поръчител за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по кредита съставлява възнаграждение по усвояване, отпускане и управление на кредита, поради което същото следва да се включи в годишния процент на разходите - чл. 19 ал. 1 от ЗПК, доколкото сключването па договор за гаранция представлява задължително условие при сключването па процесния договор за потребителски кредит. В действителност в договора формално са предвидени и други възможни обезпечения, които кредитополучателят да предостави в 5-дневен срок от одобреното искане за усвояване на сума в рамките на кредитния лимит по договора, а именно двама поръчители, отговарящи на определени изисквания или безусловна банкова гаранция от определена от кредитодателя банка.

Така въведените изисквания за предоставяне на обезпечения по кредита обаче на практика са неосъществими за кредитополучателя, доколкото не само правно, но и 3 житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция и двама поръчители, които да отговарят на описаните в договора условия. Ето защо обезпечаването на задълженията на кредитополучателя по договора чрез предоставяне на поръчителство от дружество поръчител е необходимо условие за сключване на договора за кредит, поради което таксата за допълнителната услуга, която макар и формално да е дължима по друг договор на друго лице - поръчител, е пряко свързана с договора за кредит и се явява част от съдържанието му и всъщност води до скрито оскъпяване на кредита и следва да бъде включено в размера на ГПР. От друга страна посоченият в договора за кредит ГПР не съответства на действително прилагания между страните, с оглед на което е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като потребителят се явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия на ГПР, което право ЗПК му признава и гарантира. Тази норма, от една страна, е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга - към стимулиране па добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност па потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че дори целият договор е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД. Уговореното в чл.2 ал.1 от договора задължение за предоставяне на гаранция не поражда права и задължения за страните, тъй като накърнява добрите нрави и води до неговата нищожност. Чрез сключването на този договор за предоставяне на гаранция се цели заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото в договора за предоставяне па гаранция се уговаря възнаграждение, което впоследствие ще бъде изплатено като печалба па кредитодателя. По този начин се цели едно допълнително оскъпяване на договора за заем, допълнително възнаграждение за кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, с цел да се избегне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС. С пресмятания чрез онлайн калкулатор се установява, че при предоставен заем в размер па 1000,00 лева, която следва да бъде върнат на 6 равни месечни погасителни вноски по 289,00 лева всяка, обща сума за връщане 1734,00 лева, ГЛП възлиза на 220,05%, а ГПР - па 660,56%. При това положение договорката за заплащане на законна лихва е нищожна като противоречаща на добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва. По отношение на сключения с ответника ** ЕООД Договор за възлагане на 4 поръчителство, то предвид недействителността на договора за кредит, който обезпечава и във връзка с който е сключен, то същият е лишен от основание. Видно от съдържанието на договора, за поръчителя е уговорено възнаграждение срещу задължението да отговаря солидарно с длъжника за задължението за плащане на сумите по кредита. В случай на тяхното заплащане от поръчителя обаче, за него се поражда регресно право срещу заемателя за възстановяване на платените от поръчителя суми - чл. 146, ал. 1 от ЗЗД. Следователно поръчителят получава едно възнаграждение, без реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е платил подлежат на възстановяване. В този смисъл не само, че е налице нееквивалентност на престациите, но в случая и липсва престация от една от страните по договора - поръчителя, поради което и този договор се явява нищожен като противоречащ на добрите нрави и лишен от основание. Договорът за поръчителство противоречи и на нормата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, с което се цели забранена от закона цел - въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е свързана с хипотеза на забава на длъжника. Така сключеният договор за поръчителство противоречи па закона. От договора за потребителски кредит е видно, че предоставянето на обезпечение е предпоставка за сключването му, а от начина на изпълнение на задължението по сключения договор за поръчителство е видно, че то се заплаща заедно със съответната погасителна вноска по кредита, съобразно уговорения в договора за потребителски кредит погасителен план - уговорено е, че дължимото месечно възнаграждение за поръчителството в размер на 104,40 лв. следва да се заплати на падежа, посочен в погасителния план по договора за кредит и същото следва да бъде заплатено в полза па посредника. Твърди се, че в изпълнение на двата договора на 26.07.2019г. Н. В. е заплатил сумата от 1180,00 лева за предсрочно погасяване па задълженията си по двата договора. С оглед недействителността на Договор за потребителски кредит № 10166976 от 20.06.2019г. и нищожността на Договора за поръчителство от 20.06.2019г. получените суми, с изключение на чистата стойност на кредита, се явяват платени при начална липса на основание и подлежат на връщане от ответниците на ищеца.