Определение № 557 от 10.09.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 557 гр. Варна, 09.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно частно търговско дело № 20243001000383 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба вх. № 3460/04.07.2024 г. по описа на Окръжен съд - Шумен, подадена от И. Д. В., чрез адв. Н. Д., срещу определение № 75/19.06.2024 г., постановено по т. д № 134/2021 г., по описа на Шуменски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за изменение на постановеното по същото дело решение № 15/21.03.2024 г. в частта за разноските, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК.

В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на определението. Основното възражение е, че с оглед фактическата и правна сложност на делото адвокатското възнаграждение на насрещната страна следва да бъде намалено. Страната се позовава на практика на СЕС по дело C– 438/2022г. от 25.01.2024г. Иска се отмяна на обжалваното определение и значително намаляване размера на присъденото адвокатско възнаграждение под сумата от 2436 лв.

В срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна- ЗАД „ ОЗК- Застраховане“ – гр. София, представлявано от адв. К. Т. от САК, в който се заявява становище за неоснователност на жалбата.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване 1 съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и е процесуално допустима. Същата е редовна и надлежно администрирана от първоинстанционния съд.

Разгледана по същество от въззивния съдебен състав, жалбата се прецената неоснователна по следните съображения:

В производството пред първата инстанция пълномощникът на застрахователното дружество е представил списък по чл. 80 ГПК и доказателства за реалното извършване на съдебно- деловодни разноски (л.

236– л. 240 от делото), видно от които се претендират за присъждане разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 436 лв., с ДДС. При постановяване на решението искането за присъждане на разноски е уважено в пълен размер.

С обжалваното определение е оставено без уважение искането на ищцата И. Д. В., за изменение на решението в частта за разноските, като съдът е изложил съображения, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е несвоевременно направено и е преклудирано.

Изводите на решаващия съдия биха били правилни ако действително страната беше релевирала искането си за намаляване на адвокатското възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, поради прекомерност, за първи път в производството по чл. 248 ГПК. Съгласно установената съдебна практика на ВКС: Опр. № 404/12.06.2013 г. по ч. т. д. № 492/2012 г . на ВКС, II т. о., Опр. № 22/27.01.2012 г. по т. д. № 682/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о., Опр. № 13/17. 01.2013 г. по гр. д. № 1161/2012 г. на ВКС, ГК, IV г. о., упражняването на правото по чл. 78, ал. 5 ГПК следва да се счита ограничено до приключване на последното заседание в съответната съдебна инстанция, най-късно в което страните трябва да направят и самите претенции за присъждане на разноски и да представят списък по чл. 80 ГПК. Това искане може да бъде заявено както писмено, така и устно в открито съдебно заседание, но крайният срок за упражняването на правото да се иска намаление на адвокатското възнаграждение е ограничен до приключване на устните състезания в съответната инстанция.

В конкретния казус, в проведеното на 20.02.2024 г. съдебно заседание пред първата инстанция, страната чрез процесуалния си представител действително не е направила възражение за прекомерност на заплатеното от 2 насрещната страна адвокатско възнаграждение, с искане по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Такова обаче е направено в молба с вх. № 1019/20.02.2024 г., подадена в 08:39 часа, по електронна поща, преди съдебното заседание. Следователно, искането по чл. 78, ал. 5 ГПК не е преклудирано и следва да се обсъди неговата основателност. В тази връзка, следва да се посочи изрично, че в молбата с вх. № 1019/20.02.2024г., подадена от името на ищцата И. Д. В., представлявана от трима адвокати, се заявява прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна по отношение размера над минималния по Наредба № 1/2004г. на Висш адвокатски съвет, и се иска намаляването му до този размер, т. е. възражение за намаляване на отговорността за разноски за адвокатско възнаграждение за размер под минималния такъв по Наредбата не е релевирано преди подаване на молбата по чл. 248 ГПК.

Независимо от констатацията, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК не е заявено своевременно, първоинстанционният съд е изложил в обжалваното определение и мотиви за неговата неоснователност, които се споделят от настоящия съдебен състав.

При преценка дали заплатеното адвокатско възнаграждение е „съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото“, съдът се концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното дело. С изискването да е „прекомерно“, законът допуска уговореният паричен еквивалент да не съответства на пазара, при който адвокатите уговарят възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност, и отчита, че от страната не може да се изисква в детайли да познава този специализиран и квалифициран пазар, нито да се очаква да възложи защитата на адвоката, оценяващ най-ниско труда си. Едва след като и ако се установи, че възнаграждението е уговорено в съществено отклонение/пряко мярката, наложена от този пазар, съдът намалява отговорността на страната, предизвикала спора, до обичайния и разумен размер. Преценката е към момента на сключване на договора, като съдът прилага опитните правила.

Зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., всеки национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine ГПК, но само след като и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен (така определение № 2995/13.06.2024 г. постановено по ч. гр. д. № 991/2024 г., на IV г.о., гк, на ВКС).

3

Производството пред първата инстанция по т. д № 134/2021 г. по описа на Шуменски е образувано по предявен иск за осъждане на застрахователното дружество да заплати на пострадало от деликт лице сумата от 26 000 лв.частичен иск от 50 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ. Претенцията спрямо застрахователното дружество е отхвърлена от първоинстанционния съд. Делото се е развило в две съдебни заседания, в които участие е взел процесуален представител на застрахователя. Събирани са множество писмени доказателства, включително е изслушано заключение на вещо лице по допусната от съда експертиза.

Независимо от това, че с решение на СЕС по дело C – 438/22 г. от 25.01.2024г. е отречен задължителния характер на Наредба № 1/2004г. за адвокатските възнаграждения, за съда, то същата следва да се вземе като ориентир за паричния еквивалент, който специализираният труд на адвоката има и за пазара на този вид труд.

В случая, с оглед материален интерес по предявения частичен иск минималното възнаграждение по Наредбата възлиза на сумата 2 730 лв., без ДДС, и съответно 3 276лв., с ДДС. Следователно, заплатеното на процесуалния представител на застрахователя адвокатско възнаграждение от 2 436лв. е съществено по-ниско от наложените в практиката стойности на адвокатски възнаграждения и не може да се квалифицира като прекомерно.

Същевременно, тъй като възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е заявено изрично от пълномощниците на страната до минималния размер по Наредба № 1/20024г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, същото се явява изначално неоснователно, а намаляването му под минималния размер би съставлявало произнасяне свръх петитум.

Предвид изложеното, обжалваното определение на ШОС, с което молбата по чл. 248 ГПК е отхвърлена, следва да се потвърди.

Така мотивира, ВнАпС, ТО, III- ти състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 75/19.06.2024 г. постановено по търг. дело № 134/2021 г., по описа на Шуменски окръжен съд.

4

Определението подлежи на касационно обжалване, на основание чл.

274, ал. 3 т. 2 ГПК, при предпоставките на чл. 280 ал. 1 и ал. 2 ГПК, с частна касационна жалба, в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящето определение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5