Решение № 1395 от 19.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1395 гр. София, 19.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20221100104198 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от Б. З. К., с която е предявен срещу Г.Ф. иск с правно основание чл.557, ал.1, т.1 КЗ, за сумата от 60000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 23.11.2021 г. и причинено от водач на неидентифицирано моторно превозно средство. Претендира законната лихва от подаване на исковата молба - 21.04.2022 г. и направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че на 23.11.2021 г. в гр. София е пострадал като велосипедист при ПТП при следния механизъм: неизвестен автомобил се е движил по бул. „Княгиня Мария Луиза“, с посока на движение от ул.

„Опълченска“ към надлез Надежда и в района на кръстовището с бул.

„Рожен“ е ударил пресичащия от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила, по велоалея велосипедист - ищеца. След ПТП водачът на автомобила напуснал местопроизшествието. Твърди, че от произшествието е получил травматични увреждания - пертрохантерно счупване, закрито, което е оперативно лекувано. На подадена на 04.01.2022 г. претенция към ответника за заплащане на обезщетение, Г.Ф. е отказал плащане.

Ответникът оспорва иска. Оспорва механизма на настъпване на произшествието, като твърди, че единствена причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на ищеца, който е предприел пресичане на коридора за движение на лекия автомобил, отнемайки предимството му като вече се е намирал по средата на пътното платно, с което е поставил водачът му в невъзможност да реагира. Счита, че вина за настъпване на произшествието има единствено ищецът, който не е предприел необходимите действия за осигуряване на собствената си безопасност, отнемайки 1 предимството на неустановения автомобил, както и че водачът на велосипеда е самокатастрофирал - загубил е равновесие и контрол над велосипеда, като в резултат на това е паднал, а евентуално – ако се приеме, че вина за процесното ПТП няма единствено Б. К., прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца. Възразява и срещу размера на претендираното обезщетение.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По иска по чл.557, ал.1, т.2, б.А КЗ:

Установява се от представените писмени доказателства, автотехническата експертиза и показанията на свидетеля Д.Л.К., че на 23.11.2021 г. е настъпило пътнотранспортно произшествие в гр. София, на бул. „Княгиня Мария Луиза“, на кръстовището с бул. „Рожен“, около 9,15 ч., е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което неустановен лек автомобил е ударил велосипеда, управляван от ищеца, като ударът е настъпил на около 2 4 м. вляво от десния бордюр по посока на движението на автомобила и по дължина на платното за движение, върху велоалеята. Преди настъпването на удара, велосипеда е пресичал платното за движение от дясно на ляво спрямо движението на неустановения автомобил. Неустановения автомобил се е движил по бул. Княгиня Мария Луиза с посока от ул. Опълченска към Надлез Надежда. Вещото лице посочва в експертизата си, че на мястото, където е обособена велоалеята, пресичаща платното за движение, е монтирана светофарна уредба, за която няма данни в какъв режим е работила и какъв сигнал е светел за направлението на неустановения автомобил. Ако за водача на неустановения лек автомобил светофарната уредба е светела с червен сигнал, то в този момент велосипедиста е следвало да премине върху велоалеята, обозначена на платното за движение. Предприемайки пресичане и навлизайки върху платното за движение, той не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на удара. От показанията на свидетеля Количев се установява, че при настъпване на удара ищецът се е намирал между между колите, колите, които са били спрели на червен светофар, а ищецът е пресичал на зелен сигнал на светофара за неговата велоалея, като в този момент една кола е тръгнала и го е ударила, а той е паднал на платното. Вещото лице сочи, че при потегляне не неустановения лек автомобил, скоростта му е била ниска - до 20 км/ч, при което е възможно да не се получат деформации върху велосипеда на ищеца. Ако по време на настъпилото ПТП светофарната уредба е светела с червен сигнал за направлението на неустановения автомобил, от техническа гледна точка ПТП би било предотвратимо, ако водачът спре на стоп линията преди велоалеята и изчака зелен сигнал и преминаването на велосипедиста. От изложеното съдът приема, че причина за настъпване на произшествието е поведението на водача 2 на неустановения автомобил, които в нарушение на чл.47, вр. чл.12 ЗДвП, като преминал през кръстовището на червена светлина на светофара, като не е пропуснал ищеца, който като велосипедист се е движел по път с предимство.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че от произшествието ищецът е получила следните травматични увреждания: закрита пертрохаптерна фрактура на дясната бедрена кост. Вещото лице сочи, че по своя вид и тежест тези фрактури са проблем при възрастни пациенти, тъй като и тях костите са остеопоротични поради напредналата възраст, те са твърди по-крехки и лесно се чупят при директен удар па твърд, ръбест предмет върху тазобедрената става. По своят медико-биологичен вид, получената фрактура на дясната бедрена кост е довела на ищеца Б. К. трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни (до 6 месеца). Спешна медицинска помощ и лечение е получил в УМБАЛСМ „Пирогов“. При приемането на пострадалия в болницата ищецът е бил с болки в дясната тазобедрена става, скъсен и външно ротиран десен крак, невъзможност за осъществяване на движения и невъзможност да стъпва на него. По спешност са били извършени: хематологични, рентгенови, ехо*******ски изследвания. Установена е и повърхностна травма на главата, без неврологична симптоматика. След проведена предоперативна подготовка, на 26.11.2021 г. пострадалият е бил опериран - извършено е било закрито наместване на счупената бедрена кост и стабилизиране на фрактурата чрез бедрен пирон и винт. След стабилизиране на състоянието, пострадалият е бил изписан от болницата на 03.12.2021 г., като лечението му е продължило амбулаторно с контролни прегледи, предписан режим и антикоагулантни и обезболяващи средства. Общо оздравителния период при ищеца е продължил около 6 месеца. През посочения по-горе период пострадалият е търпял болки и страдания, като през първите 30 дни месеца непосредствено след злополуката и извършената костна операция и около 3-4 седмици по време на проведената първа рехабилитация болките са били с интензивен характер.

Извън посочените по-горе периоди болките при ищеца са би само периодично явяващи се при обща преумора на оперирания крак, както и най-вече при рязка промяна на времето. Наред с претърпените болки в продължение на първите 2 месеца след злополуката и операцията ищецът е следвало да не стъпва на оперирания крак и е имал затруднения при придвижването си придвижвал се е трудно с помощта на патерици. При ищеца общото здравословно състояние е стабилизирано, счупената дясна бедрена кост е зараснала окончателно, ищецът се придвижва самостоятелно, без помощни средства, но с леко накуцваща походка на дясно. Металната остеоснитеза подлежи на оперативно отстраняване. Движенията на дясната тазобедрена става са почти в норма, но движението „абдукция“ (отвеждане встрани) е в трайно намален обем от 15 градуса. Ищецът трудно кляка и трудно изкачва стълби.

От показанията на свидетеля А.Н. – приятел на ищеца, се установява, че в продължителен период ищецът е имала нужда от помощ в ежедневието си – 3 свидетелят му е пазарувал и готвел, ищецът е имал е болки в продължение на месец и половина, първоначално е започнал да се придвижва с проходилка, а впоследствие – с патерица. Макар към момента да ходи самостоятелно, е престанал да кара волосипеда си.

По изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД, извършен от лице, при управление на неустановено моторно превозно средство, от което за ищеца са настъпили травматичните увреждания, причинили му болки и страдания.

При така установените факти съдът намира, че са налице предпоставките на чл.557, ал.1, т.1 КЗ. В полза на ищцата е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания и негативни изживявания.

При определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти: вида и броя на уврежданията –фрактура на дясната бедрена кост, естество на лечението – оперативно, с болничен престой и продължително домашно лечение, интензитет и продължителност на болката (интензивни през първите 30 дни) и период на възстановяване (6 месеца), както и че липсват медицински данни за настъпили усложнения, с изключение на леко накуцваща походка и намаление с 15 градуса на движението „отвеждане встрани“. При така установените факти и съобразявайки начина на настъпване на произшествието и неминуемо понесените негативни емоционални преживявания, съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на 35000 лв.

Неоснователно е възражението за съпричиняване. Както бе посочено по-горе, причина за настъпване на увредата за ищеца са действията на водача на неустановения автомобил, който е преминал през кръстовището на червена светлина на светофара, като не е пропуснал ищеца, който като велосипедист се е движел по велоалея с предимство – на зелен сигнал на светофара.

Съгласно авто-техническата експертиза, предприемайки пресичане и навлизайки върху платното за движение, ищецът не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на удара. Ето защо съдът приема, че пострадалият не е допринесъл за настъпване на произшествието или вредите. Не се установяват и твърденията на ответника, че ищецът е паднал без съприкосновение с неустановения автомобил – по делото се установява, че липсата на деформации върху велосипеда се дължат на ниската скорост на движение на автомобила и не изключват настъпване на удар. Ето защо възражението за съпричиняване е неоснователно.

По разноските:

На процесуалния представител на ищеца да се присъди възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА, съразмерно с уважената част от исковете – за сумата 4 от 1359,17 лв.

На ответника следва да се присъдят разноски за експертизи и юрисконсулт, съразмерно с отхвърлената част от иска – за сумата от 354,17 лв.

Ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка на съда дължимата държавна такса за уважената част от иска – в размер на 1400 лв. и разноски в размер на 500 лв.

Поради което Софийският градски съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА Г.Ф., ЕИК:*******, адрес: гр.София, ул.******* *******, да заплати на Б. З. К., ЕГН:**********, на основание чл.557, ал.1, т.1 КЗ сумата о т 35000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 23.11.2021 г., причинено от водач на неустановено моторно превозно средство, заедно със законна лихва от 21.04.2022 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 60000 лв.

ОСЪЖДА Г.Ф., ЕИК:*******, адрес: гр.София, ул.******* *******, да заплати на адв. К. А. Д., САК, адрес: гр. София, бул. *******, офис 401, на основание чл.38 ЗА, сумата от 1359,17 лв., представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

ОСЪЖДА Б. З. К., ЕГН:**********, да заплати на Г.Ф., ЕИК:*******, адрес: гр.София, ул.******* *******, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 354,17 лв., представляваща съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 5