Решение № 4938 от 16.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4938 гр. София, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Д. К. Демирев

МАРИЯ В. АТАНАСОВА при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова като разгледа докладваното от МАРИЯ В. АТАНАСОВА Въззивно гражданско дело № 20261100500228 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 18586/16.10.2025 г. по гр.д. № 16362/2025 г. на СРС, 65 състав, съдът е отхвърлил предявените от „Мото-Пфое” ЕООД, ЕИК 000646811, срещу „Експерт Финанс” ЕООД, ЕИК 200272746, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за признаване за установено, че „Експерт Финанс” ЕООД, ЕИК 200272746, дължи на „Мото-Пфое” ЕООД, ЕИК 000646811, следните суми: сумата от 5740,85 лева, представляващи незаплатено задължение по издадена фактура № 0122184102/22.07.2022 г., дължима във връзка с извършени ремонти на автомобил и/или продажба на резервни части, ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.01.2025 г., до изплащане на вземането, сумата от 23 738,41 лева, представляващи неустойка по чл.

28 от общите условия на „Мото-Пфое” ЕООД, ЕИК 000646811, начислена за периода от 27.07.2022 г. – 31.10.2024 г. поради забава при плащане на дължимата сума по Фактура № 0122184102/22.07.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 354/2025 г. на Районен съд – Варна.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК първоинстанционният съд е осъдил „МотоПфое” ЕООД, ЕИК 000646811, да заплати на „Експерт Финанс” ЕООД, ЕИК 200272746, сумата от 2000 лева, представляващи разноски по делото.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от „Мото-Пфое” ЕООД.

Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно. Поддържа се, че изготвеният по делото доклад е непълен, като не е указано на страните за кои факти не сочат доказателства. Заявява се, че в случая първоинстанционният съд единствено е посочил каква е доказателствената тежест за ищеца. Твърди се, че при 1 надлежно изготвен доклад по делото поведението на ищеца би било различно. Сочи се, че разпоредбата на чл. 115, ал. 1 ЗДДС предвижда да се издава кредитно известие при изменение на данъчната основа или при разваляне на доставка. Твърди се, че в случая ищецът е предприел действия за събиране на вземането по съдебен ред, поради което не може да се очаква той да издава счетоводен документ за разваляне на доставката. Твърди се, че освен това в разпоредбата на чл. 126 ЗДДС е предвидена възможност за поправка на допуснати грешки чрез подаване на коригираща справкадекларация. Поддържа се, че ответникът е могъл да поправи по този ред твърдяната грешка, но не го е направил. Сочи се, че ответникът е запазил упражненото право на данъчен кредит, което показва, че е признал фактурата като валиден документ за действителна доставка. Сочи се, че в чл. 116 ЗДДС е предвидена специална процедура за анулиране на погрешно съставен или поправен документ. Заявява се, че в този случай се съставя протокол за анулиране от всяка от страните. Твърди се, че няма доказателства ответникът да е потърсил съдействието на ищеца за такива действия.

Твърди се, че според практиката на ВКС действията на ответника показват признание на задължението. Твърди се, че съдът неправилно е преценил приложените писмени доказателства, като е пропуснал да ги оцени поотделно и в тяхната съвкупност. Сочи се, че от доказателствата по делото е видно, че автомобилът е предаден в сервиз на 14.04.2022 г. и е престоял там в продължение на 22 дена. Твърди се, че е било установено, че за извършване на ремонта не е приложима гаранцията и е издадена поръчка № 052-01-0005180/22.07.2022 г., по която е фактурата, осчетоводена от ответника. Заявява се, че ищецът никъде не твърди, че става дума за два ремонта.

Поддържа се, че става дума за един ремонт, който е трябвало да се осъществи за сметка на ответника, тъй като проблемът е бил от естество, което не се покрива от гаранцията. Поддържа се, че не отговаря на обективната истина изводът на СРС, че става дума за две поръчки. Твърди се, че двете фактури описват едни и същи части като цена и количество. Поддържа се, че съдът се е предоверил на разясненията на вещото лице по делото. Заявява се, че по делото е доказано възникването на валидно облигационно отношение между страните. Предвид изложеното се иска отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на претенциите. Претендират се разноски по делото.

В установения за това срок е постъпил отговор от „Експерт Финанс“ ЕООД, с който се оспорва жалбата. Твърди се, че с доклада по делото е разпределена доказателствената тежест между страните. Поддържа се, че на ищеца е указано да докаже валидно възникване на облигационно отношение с ответника, по силата на което са извършени ремонтни дейности по автомобил „Рейндж Роувър“, че услугата е приета, както и че е уговорено дължимото се възнаграждение. Поддържа се, че ищецът е бил уведомен за кои спорни обстоятелства следва да представи доказателства и е имал възможност да стори това. Поддържа се, че бездействието на страната не може да се вмени във вина на съда. Твърди се, че едва с въззивната жалба „Мото-Пфое“ ЕООД се противопоставя на заключението на вещото лице по счетоводната експертиза. Сочи се, че СРС е мотивирал решението си при преценка на всички доказателства по делото. Твърди се, че с въззивната жалба се въвеждат обстоятелства, които не са предмет на исковата молба. Поддържа се, че в исковата молба са наведени твърдения, че вземането е от договор за изработка от 22.07.2022 г.

Твърди се, че едва в устните състезания ищецът е заявил, че претенцията е за извършен ремонт през месец април, а не през месец юли, когато е издадена процесната фактура. Моли се решението на СРС да се потвърди. Претендират се разноски по делото.

Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата 2 е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази от фактическа страна следното:

По делото са представени общи условия на „Мото-Пфое“ ЕООД за извършване на ремонт на автомобил.

Представена е поръчка № 052-01-0005180/22.07.2022 г. В същата се посочва, че на 22.07.2022 г. е получен в сервиз лек автомобил „Рейндж Роувър“, рег. № ********.

Посочено е, че очакваното връщане на автомобила е на 22.07.2022 г. Като оплакване е записано „автоматично изписване за ниско ниво на охладителната течност“. Записано е също, че ремонтът по поръчката е извършен по поръчка № 052-25-0001676. В поръчката е отбелязано, че ремонтът е външен. Поръчка № 052-01-0005180/22.07.2022 г. е подписана само за приемчика. Липсва подпис за клиент.

Представени са проформа фактура № 052-01-0005180 от 22.07.2022 г. и фактура № 0122184102/22.07.2022 г. за сумата от 5740,84 лева, издадени във връзка с ремонт на лек автомобил „Рейндж Роувър“, рег. № ********.

Представен е приемно-предавателен протокол от 22.07.2022 г., от който е видно, че са получени от механик на „Мото-Пфое“ ЕООД резервни части.

Представена е поръчка № 052-25-0001676/14.04.2022 г. В същата се посочва, че на 14.04.2022 г. е получен в сервиз лек автомобил „Рейндж Роувър“, рег. № ********.

Посочено е, че се очаква автомобилът да бъде върнат на 05.05.2022 г. Като оплакване в поръчката е записано „автоматично изписване на съобщение за ниско ниво на охладителната течност“. В поръчката е посочено, че автомобилът е с удължена гаранция. Поръчката е подписана от приемчика и от клиента. В поръчката е посочено, че автомобилът е върнат на клиента, но не е посочена датата на връщане.

Представена е проформа фактура № 052-25-0001676/14.04.2022 г. за сумата от 5740,84 лева, издадена във връзка с ремонт на лек автомобил „Рейндж Роувър“, рег. № ********.

Представен е по делото Договор за отдаване на автомобил при условията на финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост, сключен между „Мото-Пфое Лизинг“ ЕООД и „Експерт Финанс“ ЕООД на 30.04.2018 г. В чл. 53 от договора е посочено, че лизингодателят чрез свои подизпълнители е длъжен да осигурява гаранционно и извънгаранционно сервизно обслужване на автомобила, както и да доставя необходимите резервни части за него през цялото време на ползването на автомобила при условията на финансовообвързан лизинг.

Представен е приемно-предавателен протокол, от който е видно, че на 04.05.2018 г. „Мото-Пфое Лизинг“ ЕООД е предало на „Експерт Финанс“ ЕООД лек автомобил „Рейндж Роувър“, рег. № ********. С автомобила е предадена и книжка за удължена гаранция, препис от която е представен по делото.

По делото е представен сертификат, от който е видно, че удължената гаранция за лек автомобил „Рейндж Роувър“, рег. № ********, е валидна до 03.05.2023 г.

По делото е приета без възражения от страните счетоводна експертиза, от която 3 се установява, че фактура № 0122184102/22.07.2022 г. на стойност от 5740,85 лева с вкл. ДДС е осчетоводена от ищеца. Фактурата е била включена в дневника за продажбите за данъчен период за м. 07.2022 г. Вещото лице установява, че на 22.07.2022 г. е създадена от ищцовото дружество счетоводна операция, осчетоводена на 31.12.2024 г., за обезценка на вземането по фактурата за сумата от 5740,85 лева.

Експертът сочи, че по счетоводните регистри на ищеца не се отчита вземане по фактурата, тъй като то е обезценено. Вещото лице посочва, че в счетоводството на ответника фактурата е осчетоводена на 01.08.2022 г. и по нея се отчита вземане в размер на 5740,85 лева. Фактурата е била отразена в дневника за покупките на ответника за данъчен период м. 08.2022 г., като е подадена справка-декларация по ЗДДС и е ползван данъчен кредит. Експертът посочва, че не са извършвани плащания по процесната фактура. В периода 22.07.2021 г. – 31.12.2024 г. са заплатени други фактури от ответника, издадени му от ищцовото дружество.

При разпита си пред СРС вещото лице е заявило, че за изготвяне на експертизата се е позовало на счетоводните записи. Твърди, че в ответното дружество процесната фактура е осчетоводена и се отчита задължение по нея. Вещото лице посочва, че му е било съобщено, че фактурата е получена с други фактури и не й е обърнато внимание, поради което е осчетоводена от ответника. Експертът заявява, че на 22.07.2022 г. има операция за обезценка и с тази операция е анулирано вземането и то не се претендира по фактурата. Вещото лице посочва, че ако не се издаде кредитно известие, ответникът може да заличи това задължение след изтичане на давностния срок.

При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна следното:

СРС е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 266 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По доводите за неправилност съдът приема следното:

За уважаване на предявения иск за заплащане на възнаграждение за извършен ремонт ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че е сключен договор за ремонт на автомобил, че ремонтът е изпълнен и приет от възложителя, че е уговорено възнаграждение за ремонта в претендирания размер.

Настоящия въззивен състав намира, че не е допуснато нарушение от първоинстанционния съд при изготвяне на доклада по делото. Съгласно чл. 146, ал. 2 ГПК съдът е длъжен да укаже на страната за кои обстоятелства не сочи доказателства.