Решение № 295 от 27.03.2019, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр. София, ………………..2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, НО, 15 въззивен състав в публичното заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА

МАРИНКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ДАНИЕЛА ТАЛЕВА

П. ГЕНЕВ при участието на секретаря Весела Венева и прокурора Борис Балев, като разгледа докладваното от съдия Маринкова ВНОХД № 4012 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на

Глава ХХІ от НПК.

С присъда от 14.05.2018 г. по НОХД №

20719 по описа за 2017 г., СРС, НО, 15-ти състав е признал подсъдимия К.Д.Ц. за невиновен в това, на 15.08.2015 г. в гр. София, ж.к. „********в обущарско ателие да се е заканил с убийство на П.Р.С., като казал: „Теб ще те запаля в ателието, а семейството ти ще го запаля и убия“ и това заканване би могло да възбуди у П.Р.С. основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал изцяло по повдигнатото му обвинение по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК.

С така постановената присъда на подсъдимият К.Д.Ц. е признат за невиновен и за това на неустановена дата през месец август 2015 г. в гр. София, ж.к. „********в обущарско ателие да се е заканил с убийство на С.Д.К., като казал: „Теб също ще запаля и ще умреш“ и това заканване би могло да възбуди у С.Д.К. основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК.

Със същата присъда подсъдимият К.Д.Ц. е признат за невиновен за това на неустановена дата през месец август 2015 г. в гр. София, ж.к.„*****“ бл.*** в обущарско ателие да се е заканил с убийство на С.П.С., като казал: „Ще ви подпаля и ще ви затворя ателието“ и това заканване би могло да възбуди у С.П.С. основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение по чл.144, ал. 3 вр. ал.1 от НК.

С присъдата на основание чл.190 от НПК съдът е оставил направените по делото разноски остават за сметка на държавата.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил протест и допълнение към него от прокурор при СРП, в които се твърди, че постановената оправдателна присъда е неправилна и незаконосъобразна. Застъпва се тезата, че неправилно съдът не е кредитирал показанията на пострадалите, респективно, неправилно е приел, че отправените заплахи не са били от естество да възбудят основателен страх у пострадалите. Твърди се още, че извършените от подсъдимия деяния се установяват по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства, като в тази връзка се иска от въззивния съд да отмени присъдата на СРС и да постанови нова, с която да признае подсъдимия К.Ц. за виновен по повдигнатите му обвинения, като му наложи справедливо наказание, или да върне делото за ново разглеждане на

СРС.

С протеста и допълнението към него не се правят доказателствени искания.

Въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото се налага разпит на подсъдимия, както и на частния обвинител П.С..

В открито съдебно заседание на 31.10.2018 г. е проведено въззивно съдебно следствие, в рамките на което е проведен разпит на подсъдимия, както и разпит на частния обвинител С.. В заключителната част на съдебното заседание са изискани справки от НОИ и дружеството „Д.77” с оглед изясняване на обстоятелствата, дали подсъдимият е имал трудови правоотношения към дата 15 август 2015г., ако да с кого, и дали последният е бил на работа на процесната дата.

В открито съдебно заседание на

25.02.2019 г. е проведено въззивно съдебно следствие, в рамките на което е разпитана и свидетелката М.С., в качеството ѝ на управител на „Д.М.” ЕООД, като по делото са приети и множество писмени документи, сред които платежни ведомости, представени от дружеството „Д.М.” ЕООД, както и справка от НАП.

В хода на съдебните прения представителят на СГП поддържа протеста на СРП, с който се атакува присъдата на първоинстнционния съд, като счита, че присъдата е необоснована, незаконосъобразна и като такава същата следва да бъде отменена.

Предлага въззивният съд да постанови нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен за извършеното от него деяние по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК. В тази връзка се посочва, че в хода на съдебното следствие, развило се пред първата инстанция и пред настоящата инстанция, са събрани необходимите доказателства, за това, че подсъдимият К. Ц.през месец август 2015г. в гр.

София в обущарско ателие се заканил с убийство на С.К., като казал „Теб също ще те запаля и ще умреш”, като това заканване предизвикало у същата основателен страх за осъществяването му, както и за още други две лица, описано подробно в обвинителния акт. В тази връзка посочва, че от показанията на пострадалите свидетели и с оглед престъпното минало на подсъдимия се установява, че отправените от подсъдимия закани са могли да предизвикат основателен страх от осъществяването им, какъвто според приетите по делото експертизи, е възникнал у пострадалите лица. В заключение моли първоинстанционната присъда да бъде отменена като необоснована и незаконосъобразна.

Пред въззивния съд частните обвинители С., К. и С. молят подсъдимият Ц. да бъде осъден.

Защитникът на подсъдимия Ц. – адв. Т. намира протеста за неоснователен.

Посочва се, че с оглед изложеното от прокуратурата се твърди, че дениято спрямо пострадалите две жени е извършено през месец август 2015 г., при положение, че по делото е приложена жалба от пострадалата Коларска, в която се твърди, че деянието е станало през м. април 2015 г., като пострадалата К. също е потвърдила в съдебно заседание, че деянието е извършено през месец април. Предвид горното според защитата твърдението на прокуратурата не се подкрепя от приложените по делото доказателства. По отношение на деянието извършено спрямо П.С. се сочи, че видно от изготвената по делото експертиза, както и от показанията на самия пострадал в съдебно заседание, се установява, че последният не се е изплашил, а напротив започнал е да изнудва подсъдимия за пари. В заключение се моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

В правото си на лична защита и последна дума подсъдимият Ц. изразява становище, че се придържа към казаното от адвоката си, като моли пръсъдата на първия съд да бъде потвърдена.

Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно провери правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел прецизно съдебно следствие, при гарантиране правото на страните да участват, да сочат доказателства, а на подсъдимия – да се защитава. Въззивният съд, действайки като инстанция по фактите и съобразявайки оплакванията за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата, съдържащи се в протеста и допълнението към него, както и заявеното от страните в публичното съдебно заседание, извърши собствена преценка на доказателствата по делото, в това число и на ангажираните в хода на проведеното въъзивно следствие доказателствени източници, и въз основа на нея изгради изложената по-долу фактическа обстановка, която макар да не съвпада изцяло с възприетата от първата инстанция, не обосновава различни от възприетите от първия съд крайни правни изводи.

Анализирайки всички доказателствени източници, настоящата инстанция направи следните констатации от фактическа страна:

Подсъдимият

К.Д.Ц. е роден на *** г. в гр.Стара Загора, ЕГН **********. Същият е българин, български гражданин, със средно образование, женен, осъждан, живее в гр. София, ж.к. „*****“, бл. *******.

Свидетелката

С.К. и свидетелят П.С. живеели на семейни начала. Двамата имали и дете С.П.С., родена на *** г. Свидетелят П.С. притежавал обущарско ателие, което се намирало в гр. София, ж.к. „*****“, бл. ***.

На неустановена дата през пролетта на 2015 г. подсъдимият К.Ц. отишъл в ателието на П.С., за да заяви претенции по повод на некачествено поправени обувки. По това време в обущарското ателие се намирали единствено свидетелките С.К. и дъщеря ѝ С.С.. Свидетелката К. казала на подсъдимия да донесе обувките, за да бъдат поправени, но той поискал да му бъдат върнати парите. Последната му обяснила, че не може да му върне парите, в резултат на което подсъдимият започнал да крещи и да заплашва С.К. с думите „Ще те запаля теб и семейството ти тук, в ателието“, „Теб също ще запаля и ще умреш!“. В нейно присъствие и в присъствието на свидетелката С.С. казал също „Ще ви подпаля и ще ви затворя ателието“. Свидетелката К. се обадила по телефона на П.С. и предоставила телефонния апарат на подсъдимия Ц., след което подсъдимият и свидетелят С. се скарали и започнали взаимно да си отправят заплахи. След разговора подсъдимият Ц. захвърлил телефонния апарат, от който разговарял, като същият паднал на земята и се счупил.

За възникналия инцидент свидетелката С.К. депозирала жалба в 09 РУ при СДВР с вх. № 338400- 2624/06.04.2015 г. С молба от 02.06.2015 г. свидетелката К. поискала проверката по преписката да бъде преустановена.

На 15.08.2015 г. подсъдимият отново отишъл пред обущарското ателие на свидетеля П.С., където поискал последният да му заплаща сумата от 100 лева всеки месец. Отправил към него и закани с убийство, а именно „Теб ще те запаля в ателието, цялото ти семейството ще запаля и ще ви убия“. За този конфликт свидетелят П.С. депозирал жалба в 09 РУ при СДВР с вх. № 338400- 6435/ 17.08.2015 г.

Впоследствие, свидетелят П.С. започнал от своя страна да търси по телефона подсъдимия Ц., като отправял закани към него и неговата съпруга С.К.. За това негово поведение К.Ц. и свидетелкатаК.уведомили кварталния инспектор при 09 РУ при СДВР – свидетеля Т.Ц., който пък от своя страна предупредил свидетеля С. да не отправя закани към посочените лица.

След време пострадалият С. затворил въпросното ателие, защото си намери по-добра работа.

В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза по отношение на П.С., според заключението на която заплахите, отправени към него, не са възбудили реален страх от осъществяването им.

От заключението на изготвената по делото комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза по отношение на С.К. се установява, че отправените закани са възбудили у нея нормален психологичен страх от осъществяването им по време на самия инцидент, но не са предизвикали психични последици до момента.

В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза и по отношение на С.С., в чието заключение е посочено, че заканите, отправени към С., са възбудили у нея основателен страх от осъществяването им по време на инцидента и 2-3 дни след това, но не са предизвикали психични последици до момента.

От изготвената по делото комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза по отношение на К.Ц. се установява, че същият е психично здрав, като по време на извършеното деяние е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи Установената фактическа обстановка въззивният съд приема след анализ на доказателствения материал, събран по делото, а именно: показанията на свидетелите С.К. /дадени в хода на съдебното следствие и тези, прочетени по реда на чл. 281 от НПК/, С.С. /дадени в хода на съдебното следствие и тези, прочетени по реда на чл. 281 от НПК/, П.С., /дадени в хода на съдебното следствие, пред първия и въззивния съд и тези, прочетени по реда на чл. 281 от НПК/, С.К., Т.Ц., М.С., обясненията на подсъдимия Ц., както и останалите доказателства по делото, приобщени по реда на чл. 283 от НПК – докладна записка от 10. 06. 2015 г. жалба от С.К. /л. 10-11 от т. I от ДП/, протоколи за разпознаване на лица и предмети /л. 39 - 42 от т. II от ДП/, от изготвените по делото комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза по отношение на П.С. /л. 25 – 32 от т. I от ДП/, комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза по отношение на К.Ц. /л. 33 - 39 от т. I от ДП/, комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза по отношение на С.К. /л. 31 - 36 от т. III от ДП/, комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза по отношение на С.С. /л. 37 - 44 от т. III от ДП/, справки за съдимост по отношение на подсъдимото лице, платежни ведомости, справка от НАП.