Определение № 595 от 18.09.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 595 гр. Варна, 18.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно частно търговско дело № 20243001000386 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. във вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК, образувано по частна жалба на адвокат С. Х. – особен представител на Я. П.

Г., и частна жалба на адвокат М. Д. от АК - гр. Силистра, особен представител на Е. Г. С., срещу определение №111/01.07.2024г., постановено по т.д.

№54/2023г. по описа на СОС, в частта, с което съдът е оставил без уважение искането на адв. Х. (обективирано в молба с вх. № 2299/21.06.2024г.) и на адв.

Д. (обективирано в молба с вх. № 2238/17.06.2024г.) за увеличаване на определените им възнаграждения за особен представител.

Частните жалбоподатели, в самостоятелни иницииращи производството документи, излагат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, претендирайки неговата отмяна и постановяване на друг, като към определените от съда по реда на чл.7, ал.2, т.4 от НМРАВ възнаграждения (възприемани като данъчна основа) съдът включи и дължимите 20% ДДС върху същите, на осн. чл. 248 ГПК. Позовават се на практиката на ВКС, обективирана в определение №50417/05.10.2022г. по ч.т.д.№2213/2021г., I т.о., определение №521/25.10.2017г. по ч.т.д.№1225/2017г., I т.о., определение №287/06.07.2022г. по ч.т.д.№1360/2021г.,

II т.о., определение№306/06.06.2017г. по ч.т.д.№2559/2016г., II т.о., определение №60429/30.11.2021г. по ч.т.д.№308/2021г., I т.о., определение №98/08.03.2022г. по ч.т.д.№1544/2021г., II т.о., определение №266/18.04.2019г. по ч.т.д.

1

№1913/2018 г., II т.о. Допълнително в частната жалба, подадена от адв. Д., се цитира и актуална съдебна практика на ВКС по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, обективирана в определение №2995/13.06.2024г., постановено по ч.гр.д.

№991/2024г. на IV г.о. на ВКС, за това, че след постановяване решението на СЕС по дело №С-438/22 от 25.01.2024г. нормата на чл. 47, ал. 6 ГПК относно възможността за редукция на размера на възнаграждението е изгубила своето правно значение. Искането и в двете частни жалби е за отмяна на обжалваното определение в съответните му части, като отчитайки реистрацията на адвокатите по ЗДДС, съдът да увеличи присъдените вече депозити чрез допълнително начисляване на 20% ДДС, което се счита неразделна част от адвокатското възнаграждение.

Частните жалби подлежат на разглеждане по реда на чл. 278 във вр. чл.

248, ал. 3 ГПК. Съгласно определение № 1452/27.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д.

№ 1006/2024 г., II г. о., и цитираното в него определение № 2/05.01.2023 г. по ч. т. д. № 2637/2022 г., І т. о. и др. определения на касационната инстанция, съдебният акт, с който се определя размер на възнаграждението за назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, платимо от ищеца по делото, представлява по своята правна същност акт за определяне на разноски по делото. Макар и да не е постановен по реда на чл. 78 ГПК, в който случай съдът извършва разпределение на отговорността на разноски по делото с оглед изхода на спора, актът на съда, с който е определен авансово вносимия депозит за особен представител е от същата категория актове и подлежи на изменение от постановилия го съд, а при отхвърляне на искането на особения представител за увеличаване размера на определеното му възнаграждение – на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 2, вр. чл. 248 ГПК. На посоченото основание съдът приема депозираните частни жалби за допустими.

Представителят на насрещната страна «ИНВЕСТБАНК» АД – гр.

София, представлявано от С.Р.М. и М.И.С. – изп.директори, действащи чрез ю.к. П.С., е изразил становище за недопустиймост, а в условията на евентуалност – за неоснователност на частните жалби, с подробно изложени съображения и доводи.

Съставът на АС- Варна, като обсъди доводите на частните жалбоподатели във връзка с изложените оплаквания и становището на другата 2 страна, и като провери данните по делото, намира частните за неоснователни, като съображенията за това са следните:

Производството пред СОС е образувано по обективно и субективно съединени претенции с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 124, ал.1 ГПК за заплащане на главница, възнаградителни лихви, наказателни лихви и такси, дължими съобразно Договор за потребителски кредит № 2461/12.12.2010 год. с обща цена от 51 983, 33 лева. Ответникът Я. П. Г. има качеството на кредитополучател, а ответницата Е. Г. С. – на поръчител.

С определение № 56/28.03.2024 год. ОС – Силистра е назначил адв.Сн.Х. за особен представител на Я. П. Г. и адв. М.Д. – за особен представител на Е.

Г. С.. Дължимото възнаграждение по чл. 47, ал.6 ГПК е определено в общ размер от 9 616 лева, т.е. по 4 818 лева за всеки особен представител /така Разпореждане № 46/12.03.2024 год./. Определението не съдържа указание за отделно начисляване на ДДС, поради което и по арг. от чл. 67, ал.2 ЗДДС, при безспорна дължимост на данъка същият следва да се счита включен в определената цена.

С определение № 111/01.07.2024 год. ОС – Силистра е отказал да увеличи определеното възнаграждение за особен представител, приемайки, че е съобразил дължимия ДДС, на основание §2а ДР на Наредба№ 1/2004 год., както и действителната фактическа и правна сложност на делото. С оглед дадените от СОС разяснения и на основание чл. 67, ал.2 ЗДДС възнаграждението за всеки един от особените представители като регистрирани по ЗДДС адвокати възлиза на 4015 лева /данъчна основа/ и 803 лева /ДДС/.

Съобразявайки горното, съдът намира, че ДДС е включен в размера на определеното възнаграждение.

Определената данъчна основа от 4015 лева съответства на фактическата и правна сложност на делото съобразно изискванията на чл. 47, ал.6 ГПК. Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. за задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което е забранено от член 101, пар. 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ 3 правни последици за тях. В решението на СЕС е посочено, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на "легитимни цели". Прието е, че това води до абсолютна нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици. Изложени са и мотиви, че цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена, като съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС и в действителност съставлява пречка за прилагането на реални пазарни цени. Изведено е, че с оглед абсолютната нищожност на подобно споразумение националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително и когато предвидените в посочената наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения не могат да представляват и база за определяне на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА , още повече, че в случая разпоредбата н а чл. 47, ал. 6 ГПК , която е основанието за назначаване на особения представител, предвижда възнаграждението да се определя съобразно фактическата и правна сложност на делото, включително и под минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 ЗА . В тази връзка е трайната практика на ВКС - Определение № 1493 от 5.06.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 898/2024 г., II т. о., ТК; Определение № 2392/11.09.2024 по дело №2154/2023, II т. о., ТК; Определение № 3975 от 30.08.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2806/2024 г., IV г. о., ГК ; Определение № 1513 от 5.06.2024 г. на ВКС по т. д.

№ 901/2023 г., I т. о., ТК и др.

С оглед на изложеното и при отчитане на естеството, интереса, характеристиката и обема на вече престираната и бъдеща защита на всеки ответник, съдът намира, че липсват основания за увеличаване на

4 определените възнаграждения.

Определеният размер на предварителен/привременен разход е адекватен и справедлив според очаквания труд за защитата на всеки ответник.

Воден от горното, настоящият състав на ВАпС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на адвокат С. Х. – особен представител на Я. П. Г., и частна жалба на адвокат М. Д. от АК - гр.

Силистра, особен представител на Е. Г. С., срещу определение №111/01.07.2024г., постановено по т.д.№54/2023г. по описа на СОС, в частта, с което съдът е оставил без уважение искането на адв. Х. (обективирано в молба с вх. № 2299/21.06.2024г.) и на адв. Д. (обективирано в молба с вх. № 2238/17.06.2024г.) за увеличаване на определените им депозити за особен представител.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, при условията на чл. 280, ал.1 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5