Решение № 260235 от 20.07.2022, Окръжен съд - Бургас

Р

Е Ш Е Н И Е

№ ІІ – 260235 20.07.2022г. гр. Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен състав На деветнадесети април 2022 година

В публичното заседание в следния състав:

Председател: Росица

Темелкова

Членове: Албена Зъбова-Кочовска

Таня Русева-Маркова

Секретар: Стойка Вълкова

Прокурор: като разгледа докладваното от съдия

Русева-Маркова гражданско дело номер 1559 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

С

Решение № 61 от 24.02.2020г., постановено по гр. дело № 193/2019г. по описа на Районен съд – Малко Търново е осъдена Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР да заплати на К.Щ.Щ. сума в размер от 1 510, 83 лева, представляваща неплатено възнаграждение за извънреден труд от 221, 65 часа, положен за периода от 01.09.2016г. до 01.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 30.08.2019г. до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва в размер на 191, 02 лева.

С цитираното решение е отхвърлен иска на К.Щ.Щ. против Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР за сума в размер от 193, 75 лева, представляваща обезщетение, равняващо се на равностойността на непредставените от ответника ободрителни напитки.

Против постановеното решение в частта, в която е осъдена ответната дирекция да заплати на ищеца по делото допълнително възнаграждение за положен нощен труд, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1, 143, ведно с лихва за забавено плащане и законна лихва е депозирана въззивна жалба от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, с която се претендира атакуваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по същество на спора, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. В жалбата се посочва, че за нощния труд на държавните служители в МВР разпоредбата на чл. 9 от НСОРЗ е неприложима и поради това, че за да се въведе увеличени с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време е необходимо да са налице следните предпоставки – подневно отчитане на работното време, работа на смени, продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. Посочва се, че в случая две от посочените предпоставки, а именно – продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми не са налице и дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от осем часа и не е налице работа по трудови норми. В жалбата се посочва, че дори и да се приеме, че НСОРЗ е приложима, предявените искове са неоснователни и поради това, че преизчисляването с коефициент 1, 143 е с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не с цел натрупване на часове, чието надвишаване да акумулира извънреден труд и след преизчисляване на нощния труд с коефициента, предвиден в наредбата, на служителите би се дължало възнаграждение в увеличен размер, а не възнаграждение за извънреден труд, каквото претендират, тъй като смените им не са превишавали законоустановените 12 часа.

В съдебно заседание въззивната страна не изпраща представител.

Ответната страна по въззивната жалба – Щ. Щ.Щ. депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано. Посочва, че е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от КТ и НСОРЗ.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Претендира да му бъдат присъдени направените по делото разноски във въззивната инстанция.

В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба – К.Щ. депозира по делото писмено становище, в което изразява становище по основателността на въззивната жалба.

Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са два обективно съединени иска от К.Щ.Щ. против Главна дирекция „Гранична полиция“ към Министерство на вътрешните работи, с които претендира да бъде осъдена ответната страна да му заплати сума в размер на 3 000 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен и неплатен извънреден труд за периода от 01.09.2016г. до 01.09.2019г., приравнен към дневен коефициент 1, 143 и отчетен като извънреден, ведно със законната лихва върху сумата от 3 000 лева от датата на депозиране на исковата молба в съда – 02.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението, сума в размер на 500 лева, представляваща сбора на мораторните лихви върху стойността на неизплатения месечен нощен труд, приравнен към дневен и отчетен като извънреден за процесния период от време – от 01.09.2016г. до 01.09.2019г., изчислена към момента на настъпване на падежа на всяко плащане – 30 число на съответния месец до датата на депозиране на исковата молба в съда, както и сума в размер на 380 лева, представляваща обезщетение, равняващо се на равностойността на непредоставените от органа по назначаването ободрителни напитки по време на полаганите от негова страна нощни дежурства за периода от 01.01.2015г. до 01.09.2019г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба в съда – 30.08.2019г. до окончателното плащане на сумата.

В хода на производството, ищецът е направил изменение на своята претенция, като я е намалил от сума в размер на 3 000 лева на сума в размер от 1 510, 83 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен и неплатен извънреден труд от 221, 65 часа за периода от 01.09.2016г. до 01.09.2019г., получен като разлика между положения от К.Щ.Щ. през този период нощен труд, равняващ се общо на 1 550 часа, който приравнен към дневен по коефициент 1, 143 се равнява на 1 771, 65 часа и отчетен като извънреден, както и е намалил претендираните мораторни лихви от сума в размер на 500 лева на сума в размер от 191, 02 лева, а по отношение на претенцията за заплащане на равностойността на непредоставените от органа по назначаването ободрителни напитки по време на нощните дежурства ищецът е намалил своята претенция от сума в размер на 380 лева на сума в размер от 193, 75 лева.

С нарочно определение, постановено в открито съдебно заседание от 13.02.2020г., Районен съд – Малко Търново е приел направеното изменение.

Следва изрично да се отбележи, че с първоинстанционното решение е отхвърлен иска в частта, в която се иска обезщетение, равняващо се на равностойността на непредоставените на ищеца от ответната страна ободрителни напитки в размер на 193, 75 лева, но решението не е обжалвано в тази му част от ищеца К.Щ., поради което и е влязло в законна сила и това претендирано обезщетение не е предмет на въззивното обжалване.

В депозирания в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор ответникът ГД „Гранична полиция“ МВР, чрез процесуалния си представител юрисконсулт, е оспорил предявените искове като неоснователни и по размер. Сочи се, че за процесния период ищецът е полагал труд на 12 и 24-часови работни смени /дневни и нощни/, съгласно месечни графици, като отработеното време се изчислявало сумирано и в резултат на това изчисляване, чрез прихващане на положителните и отрицателните разлики на отработеното време се формирал резултат, който при надвишаване на нормата на работните часове бил заплащан на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР като извънреден труд. Изложени са съображения, че в процесния период спорните правоотношения са регламентирани с разпоредбите на Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., и Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г. В тази връзка се оспорва приложимостта на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, издадена на основание КТ, която се прилагала само за лицата работещи по трудово правоотношение, какъвто ищецът не е бил през процесния период.

Първоинстанционният съд е приел, че в действалите в процесния период Наредби № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г. на Министъра на МВР не е предвидено преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен, като липсата на такива изрични норми представлява празнота в специалната правна уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата НСОРЗ. Съдът приема, че неприлагане субсидиарно на правилата на КТ и Наредбата за структурата на работната заплата би поставила служителите на МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители и от лицата, работещи по трудово правоотношение, по отношение на заплащането на допълнителни възнаграждения.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни материалноправни норми.

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните.

Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въззивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение.

Въззивната инстанция напълно споделя и решаващите мотиви и изводи на БРС за основателност на предявените осъдителни искове по чл. 179, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 187, ал. 5, т. 2 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като препраща към мотивите на решение на основание чл. 272 от ГПК.

По изложените във въззивната жалба оплаквания и в допълнение към съображенията на районния съд, следва да се отбележи следното:

Наведените във въззивната жалба възражения обобщено се свеждат до това, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, поради което се счита от въззивника, че БРС неправилно е приел наличие на непълнота в специалната уредба, при която следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в т.ч. и нормата на чл. 9, ал. 2 от НОСРЗ.

Настоящата инстанция намира така релевираните възражения за неоснователни.

На основание разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Дефиниция на понятието „извънреден труд“ е посочена в нормата на чл. 143, ал. 1 от КТ - „извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. В случая, съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумарно на тримесечие, а при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3 от ЗМВР). Разпоредбата на чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 от ЗМВР постановява, че работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение.