Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 598 от 10.02.2026, Административен съд - Стара Загора

Съд
Административен съд - Стара Загора
Дело
Административно дело 711/2025
Вид
Решение № 598
Подписан
10.02.2026
Състав
Кремена Костова-Грозева

Цитирани разпоредби

  • чл.203 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.205, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.284, ал.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.3, ал.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.43, ал.4 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.43, ал.5 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.86, т.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража

РЕШЕНИЕ

№ 598

Стара Загора, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - VII състав, в съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

При секретар АЛБЕНА АНГЕЛОВА-ДИМИТРОВА и с участието на прокурора ГЕОРГИ НИКОЛОВ като разгледа докладваното от съдия КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА административно дело № 20257240700711 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 от АПК, вр. с чл.284-285 от ЗИНЗС.

Образувано е по искова молба от Д. М. А., [ЕГН], към датата на подаване на исковата молба изтърпяващ наказание в Затвора в [населено място], против ГД“ИН“ София за присъждане на сума в размер на 15 000 лева, съставляваща обезщетение за нанесени му неимуществени вреди при престой в следствения арест към затвора в [населено място] за периода 02.06.2024г. до 20.09.2024г., резултат от поставянето в неблагоприятни условия, изразяващи се в нарушаване на изискването за минимална жилищна площ от 4 кв. м., липсата на постоянен достъп до топла вода в санитарния възел в килията, минимално време за достъп до банята от 5-6 минути, наличие на дървеници и хлебарки, предоставяне на стари и мръсни одеяла, липса на възможност да упражнява ежедневно двигателна активност, които са причинили погнуса и сърбежи по тялото, непрекъснато чувство на унижение, стрес, нарушено кръвообращение, поради което пълнеел драстично и чувствал болки в ставите, ведно с искане за присъждане на законната лихва от датата на предявяване на исковата претенция – 20.09.2025г.

Ответникът оспорва изцяло като неоснователна исковата претенция по изложени в писмен отговор по исковата молба правни доводи.

Представителят на ОП Стара Загора дава становище за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан.

Съгласно представена справка /л. 33/, през заявения с исковата молба период ищецът Д. А. постъпва за първи път в ареста към Затвора в [населено място] с мярка за процесуална принуда „задържане за срок от 78 часа“ на 03.06.2024г., съгласно постановление на Прокурор при РП Стара Загора, като на 05.06.2024г. РС Стара Загора взема по отношение на същия мярка за неотклонение „задържане под стража“. А. пребивава в ареста към затвора в [населено място] до 15,00 часа на 20.09.2024г. /вж. справка на л.97/, след което е преместен в затвора.

За времето си на престой в ареста А. пребивава в спално помещение №10 с площ от 12,60 [жк], а в последствие е настанен в спално помещение №16 с [жк],63 кв. м. ведно с още пет задържани лица. Спалните помещения имат прозорец с размери 200 на 160 см. отваряеми, осигуряващи приток на свеж въздух, разполагат със санитарен възел, с мивка и течаща вода, оборудвани с маса, столове и шкаф. Чрез справката е удостоверено, че чистотата в помещенията се поддържа от задържаните лица, на които са осигурени хигиенни материали и пособия. На всяко задържано лице се зачислява постелъчен инвентар от 2 бр. чаршафи, калъфка и одеяло, като съгласно заповед те се изпират веднъж седмично, а одеялата се изпират най-малко на три месеца или при необходимост. Къпането на задържаните лица е по график и минимум два пъти седмично. Престоят на открито е ежедневен в специално обособена за целта зона, като е с продължителност от един час. За удостоверяване на горните обстоятелства по делото се прилагат писмени доказателства /л. 35-40/.

От допълнителна справка /л. 41/ се сочи, че на всеки задържан в ареста за времето на личен тоалет е осигурен достъп до топла вода два пъти седмично по утвърден график /л.42/. Прането на спално бельо се извършва в пералното помещение на затвора в [населено място], а даването на бельото за пране се извършва по график, за което се прилагат доказателствата на л. 43-44. За поддържане хигиената на помещенията, в които се настаняват задържаните лице, на последните се осигуряват почистващи препарати и хигиенни материали, като доставката им е на тримесечие. Доставените материали и препарати се разпределят по обекти и групи, съобразно необходимостта и се раздават един път месечно /вж. л. 44-54/. Задържаните лица получават да нуждите на личната им хигиена ежемесечно по един тоалетен сапун и един сапун за пране по списък, като за процесния период А. е получавал такива /вж. л.55/. Дейностите по дезинсекция, дератизация и дезинфекция, както и периодичността им, се извършват по утвърден график, като от началото на 2024г. ответника е регистриран като лице имащо правото да извършва ДДД обработки, като за целта има обучени служители на затвора в [населено място]. Приложени са протоколи за ДДД обработки /вж. л. 57-61/ и Заповед № Л-4599/ 23.11.2023г. /л.81/ за утвърждаване на вътрешни правила за организация и извършване на ДДД обработки в местата за лишаване от свобода и утвърден график за ДДД обработки в затвора в [населено място] за 2024г., /л.82-89/.

В ареста периодично има доставка на спално бельо и постелъчен инвентар, като негодните дюшеци, калъфки, одеяла и чаршафи се бракуват и се предават за изгаряне. Всяко задържано лице при постъпването му в ареста получава такъв инвентар, а при изхабяването или скъсването му, лицето може да поиска замяната на инвентара въз основа на молба. Прилага се вещева ведомост /л. 61-62/. По делото се прилага и заповед на Министъра на правосъдието за утвърждаване на списъка на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти и пр. /л. 77-80/ Чрез показанията на св. П. А. Т. е удостоверено, че познава Д. /ищеца/, тъй като е пребивавал с него в следствения арест за период от повече от един месец през 2024г., като били настанени в помещение №16. Там били настанени общо 8 човека. Размерите на помещението, според свидетеля били 6 на 5 метра и имало два шкафа, една метална маса, заварена, с четири стола, 4 двойни легла, тип вишка, като поддържа показанията си, че през целия период на съвместното му пребиваване с ищеца винаги имало по 8 човека в помещението. Д. напуснал това помещението преди него.

Свидетелят дава показания, че в шкафовете и по стените имало дървеници и хлебарки. На леглата, на които спели, имало много гнезда на дървеници. Дюшеците миришели на мухъл, защото били стари. Върху дюшеците нямало постелъчен материал, спели директно на тях. Помещенията от време на време се почиствали, като служителите им давали по 200 г. препарат, с който бършели килията, като разреждали препарата във вода и хигиенизирали с разтвора пода. Масата била малка, около 50-60 см., с квадратна форма. Имало един голям шкаф около 2 метра и един по-малък и широк около 1,5 метра. Имало и тоалетната вътре в помещението и чешма. Всяка седмица, два пъти седмично ги извеждали за лична хигиена.

Бил свидетел веднъж като от администрацията на затвора не позволили на ищеца да отиде на баня. Било еднократно, но не помни кога станало точно. Б. им предоставени одеяла, но те също не били хигиенизирани, защото видял дървеници по тях, но бил свидетел, че по време на престоя им, помещението /в което били настанени/, било опразнено, за да бъде третирано за хлебарки и дървеници.

Относно показанията, че от надзорния състав са отказали на ищеца достъп до банята, допълнително сочи, че от време на време нямало топла вода в банята и докато чакали да се стопли водата от бойлера им изтичало времето за баня и понякога, старшините не ги пускали извън определеното за баня време.

Свидетелят дава показания, че всеки ден ги извеждали на т.нар. „каре“, което реално било в помещения вътре в самата сграда. Това било едно огромно помещение, до което те имали достъп за около един час и това било вътре в сградата, като допълва, че по стълби излизали от сградата, в която се намирал арестът и излизали и там се намирала тази „клетка“, а над нея имало мрежа и над мрежата било въздух. Задържаните си поръчвали на близките да им доставят чаршафи и калъфки, и ползвали тях, като не ползвали тези, които били от затвора. Д. също получил такива при свижданията с близките му и ползвал тях.

Свидетелят сочи, че когато бил заедно на баня с Д., го е виждал, че целият бил на червени точки, като ухапан от дървеници и така бил почти през целия им общ престой. Счита, че ищецът имал някаква алергия. Свидетелят твърди, че Д. пишел молби за лекар, за да му дават някакво лекарство за тези алергични реакции и го виждал, че се маже с нещо, някакъв крем, който лекар му давал, но все пак Д. не можел да спи, поради тези ухапвания.

Относно показанията за достъпа до баня, свидетелят допълнително сочи, че когато ги извеждали за баня, трябвало да започват от тяхната килия, но понякога от надзорния състав извеждали първо други килии, тях пускали последни, когато вече нямало топла вода, тъй като същата вече била използвана от другите задържани и това те приемали за израз на отказ. Д. понякога отивал, а понякога не отива на баня.

От правна страна Съдът намира следното:

Искът е с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС и е за присъждане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди от неблагоприятни по см. на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС условия на изтърпяване на мярка за задържане, търпени в периода 02.06 – 20.09.2024г. /съгласно петитума на иска/. Исковата претенция е предявена от активно легитимирано лице и против пасивно легитимираната страна - ГД“ИН“ /по см. на чл.205, ал.1 от АПК/. Исковата молба е подадена пред съда на 26.06.2025г., към която дата Д. А. има качеството на лице лишено от свобода и не е изтекъл [възраст] срок за подаване на иска по чл.284 от ЗИНЗС, считано от 20.09.2024г., което сочи на допустимост на исковата претенция с правно основание чл.284 и сл. от ЗИНЗС.

Исковата претенция е обоснована от ищеца А. с твърдение за поставянето му в поделение на ответника – ареста към затвора в Стара Загора за визирания период при неблагоприятни условия на изтърпяване на наложената му мярка за неотклонение – по-малка жилищна площ от минимално установената в закона от 4 кв.м., не възможността за ежедневна двигателна активност, липса на денонощно течаща топла вода санитарния възел към килията, минимално време от 5-6 минути за баня, мръсен /захабен/ постелъчен материал, наличие на инсектиди – дървеници и хлебарки, които пораждали у него стрес, безсъние, лошо кръвообращение, погнуса и сърбежи по тялото, напълняване, болки в ставите.

При съобразяване на удостоверените чрез приложените от ответната страна писмени доказателства, както и с оглед правилото на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, Съдът приема за оборени всички твърдения на ищеца, на които той основава своята искова претенция за обезвреда.

От приложените справки страната, носеща доказателствената тежест, удостовери по делото, че престоят на А. в ареста към затвора в [населено място] е общо 110 дни и за времето от 03.06. – 20.09.2024г., като не се доказва настаняване в периода на 02.06.2024г. През този период той е настаняван в две различни спални помещения на ареста – №10 и №16. Първото помещение, съгласно справката на л.34, е с площ от 12,60 кв. м., като е удостоверено, че А. пребивава в него съвместно с още две лица. Второто спално помещение е с площ от 25. 63 кв. м., като там ищецът пребивава с още пет лица /вкл. и със свидетеля по делото/. От справките не се удостовериха точните периодите на пребиваване на А. във всяко от тези помещения, но Съдът не кредитира показанията на свидетеля, че при съвместния му престой с ищеца в спално помещение №16, са настанявани общо 7-8 лица, тъй като те не кореспондират на представените от ответника и не оспорени писмени доказателства, предвид на което Съдът ги приема за дадени про кауза. От справките, а и в тази насока са и показанията на свидетеля, е удостоверено и че помещенията са оборудвани с мебели – легла маса, столове и шкафове, като леглата са тип „вишка“ и разполагат с прозорци с размери 200 на 160 см. При съобразяване на тези факти, Съдът приема за оборено твърдението на ищеца за поставянето му в условия на пренаселеност, поради не спазване на законово установения минимален стандарт за жилищна площ на лишен от свобода от 4 кв.м., съотв. на което и то се явява неоснователно. В случая и при престоя на А. в спално помещение №10, и по време на престоя му в спално помещение №16, ответникът удостовери, че ищецът е настанявани в тези помещения при спазване на изискванията за минимална площ от 4 кв.м. /чл.43, ал.4 от ЗИНЗС/.