Решение № 143 от 08.02.2022, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. София, 03.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Камелия Първанова

Димитър Мирчев при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20211000500793 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 2698/12.04.2019г, постановено по гр.д.№ 12492/2016г. по описа на СГС, е отхвърлен предявеният от С. И. Т. с ЕГН ********** срещу Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство, иск с правно основание чл.124 ГПК за установяване на правото на собственост по силата на възстановяване по реда на чл.2, ал.1, вр. чл.3, ал.2 ЗВСОНИ върху недвижим имот, представляващ 1/2 ид.ч. от имот с идентификатор ***, съгласно актуалния градоустройствен статут, находящ се на бул. „***” №***, съответстващ на бивш парцел XIII, кв.36, по плана на гр. София, местност „***”, с адм. адрес: гр. ***, ул.”***” №**.

Осъден е С. И. Т. да заплати на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 500 лв., представляваща съдебни разноски. Посочено е, че решението е постановено с участието на трето лице помагач на страната на ответника-Столична община.

Решението е обжалвано от С. И. Т., представляван от адв.И.Г. от ПАК, с доводи, че е неправилно, постановено при нарушение на процесуалните правила и материалния закон.

Поддържа доводи, че са налице условията по ЗВСОНИ за възстановяване на правото на собственост. Възразява срещу приетото от съда, че процесният имот /част от парцел 13, от кв.-36, София център, която е предмет на АДС № 291/8.07.1952г./ не съществува във вида, в който е одържавен, тъй като в него има гаражи, които са били построени след жилищната сграда, проектирана и строена върху терена, владян от акционерното дружество и отнет от него с АДС № 292/19.08.1949г. Не е изяснено чии са тези гаражи, кой и кога ги е строил и дали имат редовни строителни книжа. Сочи, че тези гаражи са били закупени от наследодателите и ползвани като канцеларии от БКС. Ответната страна не е установила, че са реализирани градоустройствени мероприятия върху процесния имот.

1

Счита, че неправилно съдът е приел, че парцели 12 и 13 са обединени и след това е проектирана и построена жилищна сграда в парцел 13, кв.36, съгласно целите на отреждането. Излага доводи, че парцел 12 е обединен с парцел 13, след съставяне на АДС 3312/1953г., като сградата е строена преди обединяване на парцелите и след като е била построена сградата в частта, завзета от „Фурия” АД през 1953г. Преди отнемането на терена не е имало градоустройство, променен статут на земята, която е била отнета с АДС №291/8.07.1952г. Счита за неправилни изводите на съда, че процесният имот към датата на приемане на ЗВСОНИ не е бил собственост на държавата или общината, че теренът е съсобствен като обща част, че върху отнетия имот е извършено ново строителство.

Претендирал е да се отмени обжалваното решение и да се уважи исковата претенция.

В писмената защита на процесуалния представител на жалбоподателя се поддържат доводите, изложени в жалбата.

Ответната страна по жалбата- Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство, не е ангажирала становище.

Третото лице помагач- Столична община не е ангажирало становище.

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Ищецът по делото- С. И. Т. е посочил, че е наследник на Д. Д. В., който заедно с братята си Н. и В. са били съдружници заедно с баща си Д. В. в СД „Д. В. и синове”, което е било регистрирано в търговския регистър на Областен съд-гр.Стара Загора под № 45/1909г.

След извършени промени в партидата на дружеството, обнародвани в ДВ бр.№ 247/3.02.1937г., то е открило клон в гр.София. Дружеството, заедно с „Фурия” /Фория/ АД, са закупили на 30.04.1943 с договор, отразен в НА № 97/30.04.1943г. недвижим имотдворно място с площ по нотариален акт-1899.40кв.м., а по скица 1644кв.м., намиращ се на ул. „***” № **, на ъгъла с бул.”Сливница”, с постройки. В къщата на ъгъла на ул.”Веслец” и бул.”Сливница” е била организирана велоремонтна работилница, а стаите са били канцеларии на спортния клуб. Наследодателите на ищеца са развивали търговска дейност в другия диагонал на двора като ползвали съществуващите постройки и са достроили нови.

Закупеният имот от двете дружества е бил поделен между тях за ползване по следния начин: събирателното дружество е ползвало частта от двора в югозападния му край, заедно с постройките, а акционерното дружество е ползвало частта с къщата на ъгъла на ул.”Веслец” и бул.”Сливница”. След 09.09.1944г. частта от имота, собственост на „Фурия” АД, е била конфискувана, а на 19.08.1949г. с АДС № 4523/№292/, имотът е бил одържавен. Имотът на събирателното дружество, представляващ половината от мястото и пет тухлени постройки, които и сега съществуват, са били конфискувани през 1947г. по изпълнителен лист. С решение на МС по протокол 3/02.04.1948г. имотът е възстановен на събирателното дружество като конфискацията е отменена. Това е продължило до 1952г., когато е бил е одържавен по ЗОЕГПНС с АДС от 08.07.1952г. Ищецът е посочил, че върху имота на акционерното дружество е била изградена жилищна сграда за нуждите на МВР. Тогава събирателното дружество все още е извършвало търговска дейност и е ползвала своя имот на ул.”Веслец” № 49. След 1952г., когато имотът е бил одържавен, е предаден на „Софжилфонд“ и в него са били настанени наематели. За целия имот, собственост на двете дружества, е съставен АДС № 3312 с нов административен адрес бул. „***” №***. Ищецът е изложил твърдения, че е собственик на 820 кв.м., представляващи ½ ид.ч. от парцел 13, кв.36, по плана на гр.София, м.”Центъра” от 1943г., закупен през 1943г., на основание ЗВСОНИ, а сега част от имот с идентификатор *** и при съседи: имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор 68134. 401.6, с вътрешна в имота граница- прилежащи площи на жилищна шестетажна сграда, и от север2 съществуваща сграда с лице към бул. „Сливница”. Изложил е твърдения, че имотът съществува в границите и вида, в които е бил при съставянето на АДС № 291/08.07.1952г. и не е застрояван. Поискал е от Областния управител деактуване на имота, но има мълчалив отказ. Съществуването на АДС му пречи да упражнява правото си на собственост и да владее имота.

Претендирал е на основание чл.124 ГПК да се установи правото му на собственост по силата на възстановяване по реда на чл.2, ал.1, вр. с чл.3, ал.2 ЗВСОНИ върху недвижим имот, представляващ ½ ид.ч. от имот с идентификатор ***, съгласно актуалния градоустройствен статут, находящ се на бул.”***” №***, съответстващ на бивш парцел XIII, кв.36, по плана на гр.София, местност „***”, с административен адрес: гр.***, ул.”***” №**.

Ответникът по делото е оспорил исковата претенция с доводи, че имотът не е отчужден по ЗОЕГПНС или по законите, изброени в чл.2, ал.1 на ЗВСОНИ, че не съществува във вида, в който е отчужден, тъй като в него е изградена многоетажна жилищна сграда и не е собствен на държавата, общината или техни организации-всички жилищни имоти са собственост на трети лица.

Третото лице-помагач-Столична община не е ангажирало становище.

С решение № 2698/12.04.2019г, постановено по гр.д.№ 12492/2016г. по описа на СГС, е отхвърлен предявеният от С. И. Т. с ЕГН ********** срещу Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство, иск с правно основание чл.124 ГПК за установяване на правото на собственост по силата на възстановяване по реда на чл.2, ал.1, вр. чл.3, ал.2 ЗВСОНИ върху недвижим имот. Приел е, че не са налице условията за възстановяване на собствеността върху процесния имот по реда на ЗВСОНИ, тъй като имотът не е собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или еднолични дружества по чл.61 от ТЗ и не съществува реално до размера, в който е отчужден, тъй като към имота е присъединен съседен имот, не са запазени съществувалите сгради към момента на отчуждаването, в новия парцел е изградена 7-етажна жилищна сграда с 4 входа и гаражни клетки, която се притежава от трети лица в режим на етажна собственост, а земята е обща част, обслужваща сградата и гаражите. Незастроената част на имота, която не е обслужваща съществуващите сгради, е 51кв.м., която не е достатъчна да се обособи като самостоятелен обект на собственост.

С решение № 907/23.04.2020г, постановено по в.гр.д.№ 3624/2019г по описа на САС е потвърдено решение № 2698/12.04.2019г, постановено по гр.д.№ 12492/2016г. по описа на СГС.

С решение № 27/4.03.2021г., постановено по гр.д.№ 2581/2020г по описа на ВКС на РБългария, е отменено решение № 907/23.04.2020г, постановено по в.гр.д.№ 3624/2019г по описа на САС, като са дадени указания за допускане на допълнителна експертиза със задачи, дали сградите, намиращи се понастоящем в границите на бившия парцел XIII по регулационния план на гр.София от 1943г, са изградени с надлежни строителни книжа, колко е минималната необходима прилежаща площ към законно изградените в бившия парцел XIII сгради, съгласно действащата към датата на влизане в сила на ЗВСОНИ/25.02.1992г градоустройствена наредба, колко е останалата площ от бившия парцел XIII с обща площ от 1644кв.м., извън застроената със законни сгради част и извън минималната необходима прилежаща площ към тези сгради, дали тази останала площ отговаря по площ и лице за обособяването й в отделен парцел, съгласно действащите към 25.02.1992г строителни норми-чл.54 от ППЗТСУ /отм./ в редакцията му към 25.02.1992г, да се изготви скица, в която да се обозначат площите по т.2 и т.3 и лицето на останалата незастроена част от парцела.

Не се спори между страните по делото, а и от удостоверение от 03.02.1937г. се 3 установява, че в дружествения търговски регистър на Старозагорския областен съд е вписано под № 45/09г. СД „Д. В. и синове” със седалище гр.Стара Загора, с предмет на дейност търговия с хранителни стоки и железария. С определение от 29.03.1937г. в дружествения търговски регистър е вписан клон на дружеството в гр.София. Същото е ликвидирано, видно от определение от 18.07.1952г.

Безспорно между страните е, че с нот. акт № 37/30.04.1943г. СД „Д. В. и синове” заедно с „Фурия” АД са закупили недвижим имот, намиращ се в гр.***, ул.”***” № **, представляващо парцел XIII от к.36, по плана на гр.София, м. „***” с площ от 1644кв.м., ведно с всички масивни, немасивни и барачни постройки. Нотариалният акт е вписан със записка за вписване от 30.04.1943г.

Не се спори, а и видно от удостоверение за наследници № 2157/25.06.2007г. е, че ищецът е законен наследник на Д. В., починал на 02.01.1924г.

Безспорно е, че по конф. дело № 1020/47г. на ВКС и изпълнителен лист от 04.02.1948г., издаден от Старозагорския областен съд на основание закона за конфискуване на придобити чрез спекула и по незаконен начин имоти/ ЗКИ/ е одържавена от СД „Д. В. и синове” ½ ид.ч. от дворно място на ул.”***” №**, заедно с всички масивни, немасивни и барачни постройки.

След извършената конфискация е съставен АДС № 1/28.06.1948г., от който се установява, че от имота са били застроени 170 кв.м. За същия имот е съставен и АДС № 291/08.07.1952г., в който като основание за одържавяването е посочен ЗКИ. За имота е съставено сведение за одържавен имот.

С протокол № 3 на комисията, образувана съгласно ПМС № 3/02.04.1948г., е взето решение да се освободи търговската фирма на СД „Д. В. и синове”, което е извършено със заповед № 720/23.08.1948г.

Безспорно е, че другата 1/2 ид.ч. от имота на ул.”Веслец” №49, собственост на „Фурия” АД, е била одържавена по реда на ЗОЕГПНС и е съставен АДС №

292/19.08.1949г.

Видно от удостоверение № 94-00-480/14.03.2012г., издадено от „ГИД София” ЕООД, че поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-45/09.07.2010г. е идентичен с част от парц. XII и част от парц. XIII, кв.36, посочен в нот. акт № 97/43г. по стар регулационен план на м. „***”, кв.36.