Решение № 190 от 15.11.2023, Районен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. Силистра, 15.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослав Ст. Христов при участието на секретаря Д. В. С. като разгледа докладваното от Мирослав Ст. Христов Административно наказателно дело № 20233420200565 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.

Жалбоподателят М. Г. К. от с.Д., обл.Силистра, ЕГН ********** обжалва Наказателно постановление № 03/ 24.07.2023г., издадено от С. Б. А.. на длъжност Кмет на Община С., с което му е било наложено административно наказание- глоба в размер на 100 / сто / лева за извършено нарушение по чл.40, ал.1, т.2 от Закона за опазване на селскостопанското имущество. Изтъква доводи за допуснати процесуални и материални нарушения при издаването на акта и НП.

Административно-наказващ орган – С.Б. А..- Кмет на Община С., надлежно уведомен, не се явява, вместо него се явява проц.представител- адв.И. Р. при АК-Силистра, надлежно упълномощена и приета от съда.

Жалбоподателят М. Г. К., надлежно уведомен, не се явява, вместо негопроц.представител адв.Р. Н. при АК-Варна, упълномощен и приет от съда. Моли съда да отмени обжалваното НП в цялост като незаконосъобразно и навежда доводи в тази насока.

Районна прокуратура- Силистра- надлежно уведомена, не се явява представител, не депозира писмено становище по делото.

С оглед обективното изясняване на фактическата обстановка по делото съда призова в качеството на свидетели актосъставителя Т. П. П.- Р. и свидетелите по акта Д. Д. Н. и А.

Н. И., които се явиха и дадоха своите показания добросъвестно, поР. което съда ги прие и приобщи към доказателствения материал по делото.

1

След даване ход на делото от страна на проц.представител на АНО бяха депозирани нови писмени доказателства- заверено копие на Докладна записка с рег.№ 10-035/06.06.2023г. от И. Й. Г.. – кмет на с. Д.. ; заверено копие на писмо с рег.№ 24-00273/20.06.2023г., издадено от кмета на Община С. до началника на РУ „Полиция“ – Силистра; заверено копие на писмо-отговор от началника на РУ – Силистра с рег.№ 1886004108/30.06.2023г., които съда счете за допустими и своевременно представени, тъй като същите станаха известни във връзка с показанията на св.П.-Р., поР. което с мотивирано протоколно определение ги прие и приложи като доказателства по делото.

От страна на проц.представител на жалбоподателя беше направено искане за допускане до разпит в качеството на свидетел на водено от него лице. Съда като взе предвид становището на проц.представител на АНО, счете искането за допустимо и своевременно направено, поР. което допусна до разпит в качеството на свидетел, воденото от страна на проц.представител на жалбоподателя лице- М. М. К., който даде своите показания добросъвестно, поР. което съда ги прие и приобщи към доказателствения материал по делото.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите на страните, прие за установено следното:

На 06.06.2023г. кметът на с.Д., обл.Силистра И. Г.. внесла докладна записка до кмета на Община С., относно заграждане с електропастир на общински земи от жалбоподателя М.

К. за което същия нямал издадено разрешение. Тъй като в докладната записка се навеждали доводи за нанесени щети по земеделските земи на други земеделци от селото, от животни, собственост на жалбоподателя К., било отправено искане към кмета на общината да сформира комисия, която да установи причинените щети и предприеме мерки за ограничаване на безстопанственото пускане на животни от страна на жалбоподателя К..

В тази връзка кмета на Община С.издал заповед и назначил комисия в състав от св.П.-Р., св. Н. и св.И., които следвало да установят посочените по-горе обстоятелства. След като комисията на 07.06.2023г. извършила проверка на место- земеделските площи и гробищен парк в землището на с.Д. обл.Силистра установила, че няколко дни преди това говеда, собственост на жалбоподателя М. К. са напуснали пасищен имот *** по ККРР на с.Д. и са навлезли в поземлени имоти с идентификатори ***; ***;

***; *** и *** по ККРР на с.Д., намиращи се в местността

„Лозята“ и са причинили щети чрез опасване и отъпкване на царевични култури и луково насаждение в тях. Животните са били навлезли и в гробищния парк на селото и са отъпкали около гробовете.

Собствеността на животните била установена чрез съдействието на РУ-Силистра, като видно от писмо с рег. № 188600-4108/30.06.2023г. до кмета на Община С.е, че през м.юни 2023г. е бил скъсан електропастира, стопанисван от жалбоподателя М. К.. В следствие на това е избягала крава с теле и същите са нанесли щети на намиращите се в близост земеделски земи, в това число са влезли и на територията на местния гробищен парк. Тези обстоятелства били потвърдени от проведен разговор със самия М. К., който 2 заявил, че диви животни били скъсали електропастира му, което е довело до това да избяга крава и теле от оградените пасища.

Предвид гореизложените обстоятелства и установеното нарушение, на 24.07.2023г. на жалбоподателя М. К. бил съставен АУАН № 1/ 24.07.2023г., който бил съставен и връчен на нарушителя на същата дата. Жалбоподателя К. още тогава се е възползвал от правото си да направи възражения и е вписал същите в съставения му АУАН.

В последствие и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, жалбоподателя К. е направил и писмени възражения против съставения му АУАН, адресирани до кмета на Община С. и депозирани от него на 26.07.2023г. с рег. № 94-Ж-1023/ 26.07.2023г. по описа на Община С.

Въз основа на този АУАН по-късно, в законно установения срок- на 24.07.2023г., т.е. на същата дата на която е бил изготвен и връчен на жалбоподателя К. АУАН № 1/ 24.07.2023г., било изготвено и връчено на жалбоподателя обжалваното от него НП с което на основание чл.22, ал.5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, нарушителя е бил наказан с глоба в размер на 100 лева за извършено от него нарушение на чл.40, ал.1, т.2 от ЗОСИ.

Съдът прие горната фактическа обстановка въз основа на събраните доказателства и доказателствени средства: гласни – показанията на актосъставителя П.- Р. и свидетелите по акта Н. и И., както и на приетите като доказателства писмени такива, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Фактическата обстановка се доказва и от допълнително разпитания св.

Милен К., който не внесе промяна в така изяснената по-горе фактическа обстановка.

Доказателствените материали по делото са еднопосочни и изясняват в пълнота фактическата обстановка, поР. което по-подробното им обсъждане се явява ненужно.

При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй като изхожда от процесуално легитимна страна и е подадена в срока по чл.59 от ЗАНН / съда приема, че е подадена в срок, въпреки, че по делото не е налице доказателство от което да е видно кога е било връчено обжалваното НП на жалбоподателя К., тъй като такова възражение не е и направено, а очевидно АНО не е изпълнил задълженията си с нужната прецизност, съобразно нормата на чл.60, ал.2 от ЗАНН /.

Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:

АУАН № 1/ 24.07.2023г. и обжалваното НП № 03/ 24.07.2023г. са издадени в съществено нарушение на процесуалните правила, въпреки правилно констатираното нарушение: Деянието за което е била ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е било квалифицирано по чл.40, ал.1, т.2 от Закона за опазване на селскостопанското имущество / ЗОСИ /.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен на 24.07.2023г. и е връчен на същата дата на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН, освен възраженията при съставяне на акта, в 7-дневен срок от подписването му нарушителят може да направи и писмени възражения по него. Посочената разпоредба е императивна и е предвидена с оглед осигуряване на възможност на нарушителя да упражни правото си на 3 защита срещу направените в акта констатации, а именно - да оспори установената фактическа обстановка и/или да представи нови доказателства. В тази връзка настоящия съдебен състав счита, че актосъставителя неправилно е предоставил правото на жалбоподателя да възрази срещу АУАН-ът в 3-дневен срок, след като съобразно новите изменения в ЗАНН този срок е указан от законодателя като 7-дневен. Този срок се брои о т деня на връчване на акта. Възражението се адресира до административно наказващия орган. Действително, при съставянето на самия акт се предоставя възможност на нарушителя да напише своите възражения, в предназначеното поле в бланката на акта.

Вписването на възражения при съставяне на самия акт, обаче не лишава нарушителя от правото да подаде допълнителни възражения в предвидения седемдневен срок.

В случая, наказателното постановление е издадено непосредствено след съставяне и връчване на акта за установяване на нарушението - на 24.07.2023г., преди изтичане на дори на дадения тридневния срок за писмени възражения срещу акта, въпреки, че същия както стана ясно от изложеното по-горе е следвало да бъде 7-дневен. С оглед на това, административно наказващият орган е ограничил правото на защита на нарушителя, като го е лишил от обективната възможност да упражни правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Освен това, като не е изчакал да изтече законоустановеният срок за възражения, административно наказващият орган не е спазил и разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН, според която е длъжен, преди да се произнесе по преписката, да прецени възраженията и събраните доказателства. По този начин административнонаказателното производство е лишено от пълнота и обективност.

С оглед на това, административно наказващият орган е ограничил правото на защита на нарушителя, като го е лишил от обективната възможност да упражни правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Следва да се обърне внимание също така и на друго, съществено процесуално нарушение, направено още в тази фаза на процеса, което на практика е и неотстранимо, а именно на новата разпоредба на чл.43, ал.5 от ЗАНН, която предвижда задължение на актосъставителя да уведоми нарушителя за правото му в 14-дневен срок от връчването на акта, да отправи предложение до наказващия орган за сключване на споразумение за приключване на административнонаказателното производство. Такова уведомление по делото не е налично, а неизпълнението на това задължение съставлява съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на нарушителя.

Съгласно постоянната съдебна практика, съществени са онези нарушения на процесуалните правила, които ограничават правото на защита на наказаното лице или които биха могли да доведат до различни констатации от тези, които са направени от наказващия орган относно това кой е нарушителят и извършил ли е твърдяното нарушение.

Следователно, допуснатите процесуални нарушения са съществени и не могат да бъдат преодолени по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН.

Тези пороци не могат да бъдат санирани нито от АНО, нито от съда, поР. което и издаденото въз основа на порочно съставения акт НП, се явява незаконосъобразно.

4

Описаните процесуални нарушения са съществени и са самостоятелно и достатъчно основание за отмяна издаденото НП, без да е необходимо да се обсъжда спора по същество.

На следващо място, санкционната разпоредба въз основа на която е наложена санкцията – чл.40, ал.1, т.2 от ЗОСИ предвижда, че се наказва лице, което влиза или преминава, или пуска животни през селскостопански земи с посеви, трайни или цветни насаждения, без да има право, като с това причинява вреди на селскостопанско имущество, т.е. задължителен елемент от състава на така очертаното административно нарушение е, че влизането, преминаването на субекта и пускането на животни през насажденията трябва да води до причиняване на вреди на селскостопанското имущество. Само при наличието на установени вреди състава на административното нарушение ще е пълен и съответно същото ще е реализирано. В НП обаче не е описан този задължителен обективен елемент от състава на нарушението, а именно причиняването на вреди на чуждото селскостопанско имущество, което води до непълен фактически състав, поР. което и описаното деяние не съставлява административно нарушение. В случая, реално установени и оценени вреди не са описани нито в АУАН, нито в НП, а в НП е налице само бланкетно твърдение за нанесени щети.