Решение № 163 от 19.03.2026, Районен съд - Разлог

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Разлог, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Крум Ил. Динев при участието на секретаря З. И.-Б., разгледа докладваното от Крум Динев, Гр. дело № 20231240100664 по описа за 2023 година

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по ИМ, депозирана от Р.Н.Д., ЕГН*, адрес: *, насочена против З.Г.Г., ЕГН*, адрес: * и Б.Х.Г., ЕГН*, адрес: *. Позовавайки се на изложените в обстоятелствената част на ИМ фактически твърдения се иска съдът да постанови решение, по силата, на което: да приеме за установено по отношение на ответниците З.Г.Г., ЕГН*, и Б.Х.Г., ЕГН*, че ищците Р.Н.Д., ЕГН*, и Г.Н.Г., ЕГН*, са собственици на по 1/18 ид.ч. всяка от тях или общо 1/9 ид.ч. от ПИ с идентификатор №*** по КККР на г.Б, о.Б, о.Б, одобрени със Заповед */01.04.2008 г. на ИД на АГКК, с адрес на ПИ: *, с площ от 3 213,00 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ливада, категория на земята: 5-та, предишен идентификатор: няма, № по предходен план: 240046, при съседи по скица №15-10140731.01.2023 г.: ***, ***, ***, ***, ***, ***, който имот е идентичен с описания в Решение №* от 04.02.1999 г. на ОСЗ-Б. имот, а именно: ливада от 3,213 дка, 5 категория, м. „Е.д.“, имот №240046 по картата на землището, при граници (съседи): №240045 - ливада на н-ците на А.И.Д., №* - ливада на нците на И.А.Д., №* - ливада на н-ците на И.У.Ю., №* - ливада на н-ците на М.И.М. и №* ливада на н-ците на И.Й.М., както и че ищците са собственици на по 1/18 ид. ч. всяка една от тях или общо на 1/9 ид. ч. от ПИ с идентификатор №*** по КККР на г.Б, о.Б, о.Б, одобрени със Заповед */01.04.2008 г. на ИД на АГКК, с адрес на ПИ: *, с площ от 1042,00 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ливада, категория на земята: 5-та, предишен идентификатор: няма, № по предходен план: *, при съседи по скица №*-31.01.2023 г.: ***, ***, ***,

***, който имот е идентичен с този по Решение №* от 04.02.1999 г. на ОСЗ-Б, а именно: ливада от 1,042 дка, 5 категория, м. „Е.д.“ имот №* по картата на землището, при граници (съседи): №* - ливада на н-ците на И.Т.С., №* ливада на н-ците на М.С.Б.. №* полски път на община г.Б и №* ливада на н-ците на С.К.К., както и да бъдат осъдени ответниците да предадат на ищците владението в/у притежаваните от тях общо 1/9 ид.ч. от всеки от двата имота. На основание чл.537, ал.2 от ГПК, да бъде отменен нот. акт за собственост №87, том II. per. №2172, дело №272/2023 г. по описа на нотариус К.М., с per.

№061 в регистъра на Нот. камара, с район на действие - Рг.РС, вписан с вх. Per. №1689 от 29.03.2023 г., акт №39, том VII, дело №837/2023 г. по описа на СВп-Р., издаден по 1 обстоятелствена проверка, до размера на притежаваните от ищците общо 1/9 ид. ч. от процесните имоти. Претендират се и сторените по делото разноски.

Твърди се в обстоятелствената част на ИМ, че ищците са част от н-ците на И.Т.Ч., б.ж. на г.Б., починал на *. При условията на чл.5 и чл.10 от ЗН, ищците се легитимират като н-ци с по 1/18 ид. ч. от описаните в ИМ недвижими имоти. Сочи се, че общият им наследодател преди образуване на ТКЗС е притежавал редица земед. имоти. Същите са били реституирани с Решение №* от 04.02.1999 г. на ОСЗ-Б., като с посоченото решение е възстановена собствеността на н-ците на И.Т.Ч. и в/у описаните в ИМ недвижими имоти. Твърди се, че реституираните имоти били владени и ползвани от всички н-ци на И.Т.Ч., като пом/у им не е имало делба, нито някой от тях е предявявал собственически права в/у целите имоти. По информация на служители към О.Б станал известен фактът, че първата ответница с молбадекларация от 20.02.2023 г. е поискала откриване на процедура по обстоятелствена проверка и снабдяването й с нот. акт за собственост по обстоятелствена проверка. Веднага подали възражение в О.Б, но поради закъснението в уведомяването, на ответницата вече бил издаден нот. акт за собственост по обстоятелствена проверка №87, том II, рег. №2172, дело №272/2023 г. по описа на нотариус К.М., въз основа на който първата ответница е призната за собственик, въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност, на описаните недвижими имоти. Твърди се, че ответницата не е придобивала собствеността по давност в/у припадащите се на ищците ид. ч.. Посочва се, че ответницата не е владяла имота непрекъснато в продължение на 10 г., поради което и не е изтекъл предвидения в закона срок към датата на издаване на нот. акт. Сочи се, че ответниците са съпрузи. При това положение макар и в нот. акт да не е посочено името на втория ответник, по силата на съпружеска имуществена общност собственик на имота се явявал и съпругът – втория ответник. Също така се твърди, че от началото на 2023 г. и към момента ответниците владеят изцяло процесните имоти и не допускат ищците до тях.

В едномесечният срок от получаване на разпореждането на съда, по делото е депозиран от страна на ответника писмен отговор. С писмения отговор на ИМ, ответниците оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Твърдят, че изцяло добросъвестно са придобили собствеността в/у процесните имоти, като са ги владели необезпокоявано – никой от н-ците на И.Т.Ч. не се възпротивил на осъществяваното от тях владение, което е продължило повече от 10 г.. Не оспорват, че част от страните са н-ци на И.Т.Ч., както и че преди образуване на ТКЗС И.Ч. е притежавал процесните имоти. Не оспорват и обстоятелството, че по реда на ЗСПЗЗ с окончателно решение №* от 04.02.1999 г. на ОСЗ-Б. процесните имоти са били реституирани. Сочи се, че страните (ответницата З.Г.) е н-к на Г.И.Ч., а Б.Г. е неин съпруг.

Ищците са н-ци на Н.Г.Ч., починал на *, който е син на Г.И.Ч.. Когато започнала реституцията на земед. земи, Г.И.Ч. бил този, който подал заявление и необходимите документи за възстановяване на притежаваните от н-ците на И.Т.Ч. земед. земи. След подаване на заявлението за възстановяване на земед. земи, поради обстоятелството, че не е оставил жил. имот на дъщеря си З.Г., а тя е тази, която е полагала грижи за него, наследодателят я надарил със своя дял от заявените имоти. На 13.01.1995 г. този акт на дарение бил оформен с декларация – дарение, в/у който бил положен пръстов отпечатък на Г.И.Ч.. Изложени са доводи, че след заявяване на процесните имоти пред ОСЗ-Б., ответниците са единствените, които са упражнявали фактическа власт в/у същите, необезпокоявано и непрекъснато. Посоченото владение продължавало и до днес.

Съдът, след като съобрази приетите по делото док-ства, от фактическа страна установява следното:

По делото не е спорно обстоятелството, че двата процесни имота са възстановени с Решение №* на ОСЗ-Б. в полза на н-ците на И.Т.Ч., като с нот. акт от 29.03.2023 г. З.Г. била призната на основание наследство и давностно владение за собственик по отношение на същите.

И.Т.Ч. починал на *, като оставил за н-ци А.Ч. , съпруга, Н.И.Ч. - син, К.Т., дъщеря, Г.И.Ч. син, Я.Ч. - дъщеря, и Т.Ч. – син. Г.И.Ч. починал на * и оставил като н-к ответницата З.Г.– 2 негова дъщеря и внучка на И.Ч., като двама от неговите синове - И.Ч. и Н.Ч. починали преди него, като ищците са дъщери на Н.Ч., съответно внучки на Г.Ч. и правнучки на И.Ч.. През 1981 г. ответниците по делото сключили граждански брак. На 13.01.1995 г. Г.И.Ч. ч/з писмена декларация изразил воля да дари на З.Г. нива от 3.5 дк. в м. Е., имот №1239, по заявление с вх. №* от 10.11.1991 г., наследствена част от недвижимия имот на И.Т.Ч. по заявление с вх.№417 от 02.11.1991 г., наследствена част от недвижим имот на И.Г.С.. По делото са разпитани и свидетели.

На база на установените факти, съдът достига до следните правни изводи:

Ответниците навеждат възражение за придобивна давност по отношение на двата процесни имота, считано от 1991 г., като същите са възстановени през 1999 г., като едва от този момент давност може да бъде тече, тъй като след приключване на реституционното производство възниква самостоятелен обект на собственост, който да може да бъде своен.

Съгласно ТР №1 по т. д. №11/1997 г., ОСГК на ВКС едва след реалната индивидуализация на земед. земи, обект на реституция по реда на ЗСПЗЗ, се възстановява собствеността на гражданите. Липсата на такъв обект лишава от съдържание правото на собственост, тъй като то може да съществува само в/у индивидуално определен имот. Индивидуализацията на земеделски земи, заявени за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, се определя от реалните им граници с решенията на общинските поземлени комисии по чл.18ж, ал.1 и по чл.27, ал.1 ППЗСПЗЗ. Тези решения са необходимите правни актове за определяне на реалните граници на земите и едновременно с това юридически факти с гражданскоправно действие. С решението на поземлената комисия възниква правното качество на обекта на собствеността – индивидуализацията, и затова то има конститутивно действие. Действието на решението на комисията е еднакво, независимо от различието в способа за определяне на реалните граници – ч/з възстановяване на старите граници или определяне на нови граници с план за земеразделяне. Ответниците се позовават на декларация от 1995 г., съставена от Г.Ч., с която последният надарил дъщеря си З.Г., разглеждана не като придобивен способ, предвид липсата на действителен договор за дарение, а като фактическо основание, поставящо начало на владение по отношение на останалите съсобственици. Тази декларация обаче освен че не определя по еднозначен начин дали се отнася до процесните недвижими имоти, защото същата не определя конкретно кои обекти на собственост касае, не може да послужи като док-ство за предаване на владение. Така в Решение №755 от 18.12.2024 г. по гр. д.

№4659/2023 г. на ВКС, 2-ро г. о. е разяснено, че наследодателят може да предаде владението едва след реституиране на имота, не преди този момент, а в случая конститутивните решения са постановени през 1999 г. На следващо място, от разпита на свидетелите пък по категоричен начин съдът не може да заключи, че ответниците действително са своили имота и са отблъснали владението на останалите съсобственици, като св. К. е категоричен, че не е виждал З. и съпруга й да обработват имота, а пък св. Козларев сам признава, че преки наблюдения за случващото се в процесната местност няма, защото не е посещавал имота от около 10 г., като споделя единствено за действия по обикновено управление на имотите от страна на ответниците и изолирано, без подкрепа от други доказателствени източници, твърди, че З. отдавала под наем един от имотите, без да конкретизира кой точно имот, нито в полза на кого. Предвид изложеното, съдът приема, че ответниците не доказват в условията на пълно и главно доказване възражението си за придобивна давност, поради което искът на ищците подлежи на уважаване.

При този изход на спора, разноските следва да останат в тежест на ответниците, които трябва да заплатят на ищците общо 1`454.24 €.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З.Г.Г., ЕГН*, адрес: * и Б.Х.Г., ЕГН*, адрес: *, че ищците Р.Н.Д., ЕГН*, и Г.Н.Г., ЕГН*, са собственици на по 1/18 ид.ч. по 3 отношение на всяка една от тях, общо 1/9 ид.ч., от ПИ с идентификатор №*** по КККР на г.Б, о.Б, о.Б, одобрени със Заповед */01.04.2008 г. на ИД на АГКК, с адрес на ПИ: *, с площ от 3 213,00 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ливада, категория на земята: 5-та, предишен идентификатор: няма, № по предходен план: *, при съседи по скица №*-31.01.2023 г.: ***, ***, ***, ***, ***, ***, както и че ищците са собственици на по 1/18 ид. ч. за всяка една от тях, общо на 1/9 ид. ч., от ПИ с идентификатор №*** по КККР на г.Б, о.Б, о.Б, одобрени със Заповед */01.04.2008 г. на ИД на АГКК, с адрес на ПИ: *, с площ от 1 042,00 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ливада, категория на земята: 5та, предишен идентификатор: няма, № по предходен план: *, при съседи по скица №*-31.01.2023 г.:

***, ***, ***, ***, като ОСЪЖДА ответниците З.Г.Г.,