Решение № 4361 от 03.12.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4361 гр. Варна, 03.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Дарина Сл. Димитрова като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20243110100130 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа искова молба на З.к.

„Л.И.“ АД с ЕИК ********, със седалище: **********, с която против „Е.С.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *******, са предявени обективно кумулативно съединени искове по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК, за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №6768/02.11.2023 г. по ч.гр.д. №13512/2023 г. описа на ВРС, а именно: 400 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен Договор за застраховка „Пожар и природни бедствия“ и „Щети на имущества“ на юридически лица, обективиран в застрахователна полица № 98011910002316 със срок на валидност от 17.08.2019 г. до 16.08.2020г. за настъпили имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на два броя шевни машини: марка „JUKI”, модел „DDL 8700-7“ и права машина марка „JUKI”, модел „DDN 5410N - иглен транспорт, собственост на „Н.Л.“ ООД по образувана щета №1703- 9801-В3-20-7419 и съставен КП №57322940 от 26.06.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 18.10.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 123 лева, представляваща мораторна лихва, 1 начислена за периода 29.11.2020 г. до 17.10.2023 г. Претендират се разноски.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:

Въз основа заявление на ищеца по чл.410 ГПК, пред ВРС е образувано ч.гр.д № 13512/2023 г. по описа на съда. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение. Заповедта е връчена на длъжника, който с възражение в законоустановения срок, оспорва същата. На заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си в срока по чл.415, ал.1 ГПК, като в изпълнение разпореждането на заповедния съд, ищецът представя искова молба, с която предявява иск за установяване на вземането си по издадената заповед.

Твърди се, че на 22.06.2020 г., вследствие на прекъсване на електрозахранването за периода от 8.00 ч. до 08.15 ч. на обект, находящ се в ******, са нанесени имуществени вреди на два броя шевни машини – права машина марка „JUKI”, модел „DDL 8700-7“ и права машина марка „JUKI”, модел „DDN 5410N - иглен транспорт, собственост на „Н.Л.“ ООД. За настъпилото събитие е съставен Констативен протокол № 5732940/26.06.2020 г. от служители на „Е.С.“ АД.

В исковата молба се сочи, че във връзка с настъпило застрахователно събитие, пред ЗК „Л.И.“ АД е образувана щета № 1703-9801-ВЗ-20-7419 по имуществена застраховки „Пожар и природни бедствия“ и „Щети на имущества“ на юридически лица, полица № 98011910002316, със срок на валидност от 17.08.2019 г.до 16.08.2020 г. По образуваната преписка е установено, че на права машина „JUKI“, модел „DDL 8700-7” e увреден импулсен модул и e налице дефектирал елемент, а на права машина - иглен транспорт марка „JUKI“, модел „DLN 5410N“ е увреден инверторен модул.

Въз основа на проведено експертно изследване и заключение, както и по представени фактури е определен размерът на застрахователното обезщетение.

Ищецът сочи, че на 10.09.2020 г., с платежно нареждане № BORD 01813375, в полза на „Н.Л.“ ООД - собственик на увредените машини, е изплатено обезщетение в размер на 400 лева. Сочи, че с изплащане на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата – ответното 2 търговско дружество.

Твърди, че с писмо изх. № 12533/01.12.2020 г., връчено на 16.11.2020 г., ответникът е поканен да възстанови на ищеца изплатеното застрахователно обезщетение, но до датата на подаване на исковата молба в съда, плащане не е извършено.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът представя писмен отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на ищцовата претенция и моли за нейното отхвърляне. Оспорва между ищеца и увреденото лице да е сключен договор за имуществено застраховане, който да е действащ към датата на настъпване на застрахователното събитие. Намира, че не е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане. Оспорва да е налице противоправно деяние от негова страна, както и причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат. Сочи, че съгласно изготвения констативен протокол, увредено лице е „М.“ ЕООД, а не соченото от ищеца дружество – „Н.Л.“ ЕООД. Не спори, че към 22.06.2020 г., „М.“ ЕООД е потребител на ел.енергия на адрес: ******. Твърди, че не е спазен редът за реализиране на отговорност за причинени щети, предвиден с чл.56 ОУДПЕЕЕМ, съгласно който, пострадалата страна е длъжна в срок от три работни дни да уведоми писмено другата страна, в случаите, когато е претърпяла вреда от действие или бездействие на другата страна. Не оспорва възникването на аварията, сочена в исковата молба, като заявява, че тя е настъпила поради независещи от него причини, като за констатираното е уведомен потребителят „М.“ ЕООД.

Намира, че възможна причина за възникване на аварията е вътрешната инсталация на пострадалото лице. В този случай, ответникът не носи отговорност, тъй като след границата на собственост, отговорност на потребителя е да осигури захранването на имота си. Сочи, че не носи отговорност за поддръжка, обслужване и контрол на електрическите съоръжения след границата на собственост.

Заявява, че от процесния адрес е постъпило обаждане за прекъсване на електроснабдяването, но не и за повреда в ел. машини, като намира, че в обекта би следвало да има увредени и други машини освен двете шевни машини.

Сочи, че при извършена проверка на трафопоста, от който се захранва 3 потребителя, не са установени отклонения, като сградата и съоръженията са в добро състояние. Намира, че не се представят доказателства, че процесните уреди са били изправни и са били включени в ел. мрежа, като сочи, че възможна причина за тяхната повреда е овехтяване или неправилна експлоатация. Оспорва „М.“ ЕООД да е собственик на увредените вещи.

Оспорва предявения иск по основание и размер.

Варененският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:

От приобщената по делото застрахователна полица №98011910001482 при ЗК „Л.И.“АД, се установява, че между ищеца и „Н.Л.“ ООД, ЕИК ********, със седалище в гр. Русе, е сключен договор за застраховка, съгласно комбинирани общи условия за застраховки „Пожар и природни бедствия“ и „Щети на имущества“ на юридически лица и специални условия за застраховане на електронна техника. Срокът на действие на договора е от 00.00 ч. на 17.08.2019 г. до 24.00 ч. на 16.08.2020 г.

Въз основа на отправено искане за оценка на щети по застраховка, отправено от „Н.Л.“ ООД, от дата 29.06.2020 г., ищецът образува преписка по щета и извършва оглед по щета № 1703-9801-В3-20-7419/29.06.2020 г. В същия е отразена информация получена от застрахования, според когото, след спиране на електрозахранването и последващото пускане, две от машините не работят. Отразено е, че за извъшения ремонт ще бъде предоставен протокол и фактура от оторизиран сервиз. Посочено е, че застрахователното събитие е токов удар и същото е настъпило на 22.06.2020 г.

С исковата молба е представено експертно заключение по образуваната ликвидационна преписка, като съгласно същото, шевните машини са увредени вследствие на гръмотевична буря.

С доклад по щета №1703-9801-В3-20-741/29.06.2020 г. е намерено, че дължимото застрахователно обезщетение, в полза на „Н.Л.“ ЕООД, е в размер на 400 лева. Посочено е, че е налице покрит застрахователен риск по клауза В3 – „късо съединение/токов удар късо съединение“. Отразено е, че е налице основание за регрес – към „Е.С.“ АД, поради вреди на трети лица.

Ремонтът на двете машини е извършен от ЕТ „Р.“ Б., като в становище 4 от 23.07.2020 г., подробно са описани констатираните увреждания. За извършения ремонт е издадена фактура №1000475/ 23.07.2020 г. , за сумата от 480 лева с вкл.ДДС.

На 10.09.2020 г. застрахователят е изплатил на „Н.Л.“ ЕООД, застрахователно обезщетение, в размер на 400 лева.

С регресна покана, изх.№12533/13.11.2020 г., ищецът определя на ответника, десетдневен срок от получаване на поканата, в течение на който да му възстанови сумата от 400 лева - застрахователното обезщетение, изплатено на правоимащото лице, както и да заплати извършените обичайни ликвидационни разноски. Поканата е получена от ответника, който с отговор от 25.11.2020 г. отказва да възстанови на застрахователя изплатеното обезщетение, като намира, че не носи отговорност за щети, причинени от повреди в електрическата мрежа или съоръжения по независещи от него причини.

От Комбинирани общи условия за застраховки „Пожар и природни бедствия“ и „Щети на имущества“, на юридически лица, се установява, че с клаузата В3 е предвидено, че застрахователният риск „Късо съединение“ е част от застрахователното покритие.

За изясняване фактическата страна на спора, по делото е допуснато провеждане на съдебно-техническа експертиза. От заключението на същата, прието по делото като обективно и компетентно, се установява, че обектът на „М.“ ЕООД, с адрес: *******, е присъединен към електроразпределителната мрежа, като обектът се захранва от трафопост „Ерма“, извод „Лома“ 20 kV, подстанция „Приста“, с доставчик на електроразпределение „Е.С.“ АД.

Според вещото лице, кабелната линия е директна, като няма т.нар. „буферни съоръжения“ след мрежата „високо напрежение“. На процесната дата 22.06.2020 г., защитите са сработили по време и вследствие прекъсване на електрическото захранване. Вещото лице сочи, че по данни на диспечерската служба, на 22.06.2020 г., в 08,01 ч. е изключила кабелна електропроводна линия /КЕЛ/ „Лома“ 20 kV, подстанция „Приста“. С прекъсване на електрическото захранване от 22.06.2020 г. не са нарушени допустимите параметри, заложени по БДС. Не е установено подаване на по-високо напрежение, като при извършена проверка в информационната система на ЕРП „С.”АД и в оперативния дневник за аварии се констатирано, че на дата 5

22.06.2020 г. е регистрирано изключване на извод „Лома“ 20 kV от 08.01 ч. до 08.04 ч. (преходно неизяснена причина), поради аварийна ситуация. На 22.06.2020 г. не е регистрирано по-високо напрежение (пренапрежение) в електропреносната мрежа. Предоставените от ЕРП „С.”АД услуги на договорената трета категория осигуреност на електрозахранването отговарят на договорените. Експертът е намерил, че съоръженията на мрежовия оператор ЕРП „С.”АД, чрез които е присъединен обектът са поддържани и експлоатирани правилно и в съответствие с техническите изисквания и норми.

Посочено е, че прекъсването на 22.06.2020 г., продължило 3 минути е с преходна неизяснена причина, като са засегнати 86 абоната. Не е установено автоматично повторно включване. Не е регистрирано късо съединение в електропреносната мрежа. Намерено е, че в шевните машини е използвана прецизна електроника, която лесно може да блокира при резки промени на захранващото напрежение. Поради тази особеност, в по-новия клас шевни машини били вграждани различни защити, които да претовратят подобни инциденти. Установено е, че повредата в машините се дължи на внезапно повисоко напрежение, вследствие на изключването и включването на захранващото напрежение. Според вещото лице, действителната стойност на увреденото имущество е посочена във фактура № 1000475/23.07.2020 г. - 480 лв. с вкл.ДДС. В заключението е посочено, че настьпилото застрахователно събитие касае увредени уреди на „Н.Л.“ ООД с ЕИК ********, а материалните щети описани в КП на „ЕРП С.“АД са по отношение уреди на „М.“ ЕООД.

Според вещото лице, възможна причина за повреда на процесните шевни машни е появата на по-високо напрежение, дължащо се на електрическия товар в уредбите на потребителите или на комутации в системата. Процесните машини са произведени през 2013 г., като срокът им на експлоатация е около 30-40 г., според теоретично изследване, тъй като срокът на годност зависи от начина на използване на уредите, времетраене и поддръжка.